Оказва се, че този нюх към финансите е предаван от поколение на поколение и е заложен в тяхната Библия -Танаха.
Там пише:
…Короната на мъдрия са неговите богатства”.
Понякога изглежда, че успехът идва за мъдрия без никакви усилия.
“Използването на тъпа брадва изисква голяма сила, затова наточи острието.” Това е стойността на мъдростта… Тя е това да имаш опит и да можеш да преценяваш или отсъждаш какво е вярно, правилно или дълготрайно.
Казано просто- може да си много мъдър, но ако това не ти помогне да извличаш полза- какъв смисъл имат твоите знания?
Животът неведнъж е доказвал как не толкова умни хора са постигали много само, защото са използвали правилно и практично и малкото, което знаят и умеят.
Самият Линкълн, за който се говори, че има еврейска кръв обичал да казва: “Дайте ми шест часа да посека дърво и ще прекарам първите три в точене на брадвата”.
Танаха казва, че Господ дава мъдрост на тези, които обича.
Ако Господ дава мъдрост на тези, които обича, а мъдростта води до богатство, това още веднъж обяснява защо евреите разглеждат богатството като благословия и дар от бога.
Цар Соломон е една от централните фигури в еврейската история. [..] Неговата тайна към богатството била, че той търсил мъдростта преди всичко останало. Той не се интересувал от богатство или слава, а все пак именно това получил заедно с мъдростта.
Обърнете внимание: Евреите не се интересуват директно от парите.
Тяхната книга казва: Вместо да преследвате богатството, преследвайте мъдростта. Агресивното преследване на богатство може да доведе до разочарование…
… “Първо идва гордостта, после резилът; но със смиреният е мъдростта.”…
Когато човек е смирен и не се чувства като,, експерт ” по всички проблеми, той знае , че има какво още да научи и никога не спира да го прави.
Зиг Зиглар, който изгражда изключително успешна кариера в продажбите, казва: “Богатите имат малки телевизори и големи библиотеки, а бедните – обратното.”
Тези цитати ни доказват , че евреите поставят акцент върху ученето и самоусъвършенстването на всеки. Знанието е необходима стъпка към богатството, но не и достатъчна само по себе си.Без знания не може , но и само със знания също.Трябва практическо приложение на наученото.
В Танаха се казва: “Богатство, придобито чрез суета ще намалее, но онова, събирано малко по малко ще се увеличи.”
Казано просто: трябва да се учи не всичко , а нещо , което Ви интересува и го изучавайте дълго и внимателно.Не скачайте от предмет на предмет.Тук се има предвид не един конкретен предмет, а някаква дейност или работа с хора…Стремежът към богатството не трябва да бъде самоцел, а пътят към него- нечестен.
Стремежът към богатство, получено от високоплатена кариера и инвестиции е традиция в домашното възпитание на децата.Те насърчават децата си да се стремят към задоволен живот и умението да усещат кога един бизнес не може да се развие, защото идеята не е добра и трябва да се спре работата по него.
Ето как всяко еврейско дете още с Библията на своя народ започва да търси пътя към доброто финансово състояние чрез много упорито учене и самоусъвършенстване ….
Парите не са коренът на всяко зло. Парите са неутрална субстанция, която може да бъде използвана за добро или лошо, в зависимост от това кой и как ги използва. В крайна сметка, именно парите хранят, обличат и дават подслон на хората. Проблемите започват, когато парите са обичани повече от всичко друго. Това може да накара един човек в бедност да върши неправедни неща в стремежа си да се сдобие с пари.
Защото според евреите ,,Бедността кара хората да правят неща, които иначе не биха правили, само за да оцелеят”…
Ето как се предава желанието за правене на пари, но не за да управляват те човека, а той да ги насочва в правилна посока и за добро.
Еврейският народ учи децата си да не обичат бедността като социално явление , а не хората , които са попаднали сред нея.Пример е тяхната традиция в определен ден от месеца/ мисля , че всеки петък- може и да греша за деня / пред всеки дом да се оставя масичка с храна, за да си вземе всеки, който е гладен. Зная го от познати, които бяха излъгани от български работодател в Израел и докато се приберат в България бяха оцелели, благодарение на тази еврейска традиция.

Причини за подобен недостиг на пазара на труда има много и то не само в България, както се вижда. На първо място „вина” има образованието, което изпраща на пазара на труда хора с умения и квалификация, които не отговарят на реалните нужди на бизнеса. Доста оптимистично в това отношение се изказа тези дни главният изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева, според която България се справя по-добре при инвестициите в човешки капитал от други страни със сходни доходи.За първи път банката представи индекс на човешкия капитал, който отчита пет отделни компонента и нарежда страната ни на 44-о място в света – предпоследно за страните от Европейския съюз. Лидер в класацията е Сингапур. Индексът на човешки капитал изчислява каква част от потенциала си младите хора могат да реализират. Той показва за България, че дете, което е родено днес, ще постигне 68 на сто от потенциала си. Ако е момиче, може да получи малко повече – 71 на сто, ако е момче – 65%.

Нещата все пак не са толкова драматични и мерки за приближаване на бизнеса до училищата се вземат. Особено големи надежди в момента се възлагат на т. нар „дуално образование”, което съчетава класическото училище с практическата работа във фирми и заводи. Засега е рано да се очакват особени положителни резултати в България, но това образование е дало вече своите плодове в Германия, Швейцария и други напреднали страни. България се опитва да преодолее недостига на кадри и с внос на такива от чужбина. Засега обаче не става дума за повече от 5000 души за летния сезон по хотелите, баровете и ресторантите по морето. И това са най-вече хора с български корени, идващи преди всичко от Украйна и Молдова.

Демографската криза е друг фактор с огромно значение за заетостта и безработицата в България. Населението бързо застарява, повече хора напускат пазара на труда, отколкото идват нови работници и служители, т. е. работната ръка намалява и остарява. Трудно е при това положение да се очаква, че икономиката ще бъде на равнището на високите технологии и голямата добавена стойност. Към тази криза би трябвало да се добави и едно друго явление – невижданата досега емигрантска вълна от българи, отишли и отиващи да работят в чужбина и най-вече в Европа. Сред емигрантите има такива, които берат ягоди във Великобритания, портокали в Гърция, но и банкери, университетски преподаватели, предприемачи, уважавани и проспериращи лекари, IT специалисти. Емиграцията може да е добра за тези хора и за техните близки и роднини в страната, които получават финансова помощ от заминалите за чужбина, но не е добро в дългосрочен аспект за България. Защото комбинацията от тези, а и от много други фактори, поставя под съмнение нейното бъдеще като нация и като държава с проспериращо и щастливо население. Светът е голям и навсякъде има трудности, никой няма да се загрижи за България и да дойде да й решава проблемите. Това могат да направят само самите все по-малобройни българи, останали в родината си.

автор Владимир Събев

материал на 

Често хората изобщо не се и опитват да спестяват или бързо се отказват, защото изглежда прекалено трудно да спазваш всички правила и ограничения. Всъщност съвсем не е толкова сложно, но има капани. Като да се хвърлиш с главата напред в дълбокото и да не ти стигне волята, да нямаш стратегия, да пестиш от „грешните“ места.

По тази причина Ви предлагаме основни съвета.

Харчи по-малко, отколкото изкарваш.
Първо нуждите, после желанията.
Поставяй си умни цели.

Звучи просто, нали? Защо тогава на практика твърде често е объркващо и изглежда невъзможно за спазване? Защото често ни липсва начина как да го правим.

Ето как да разбереш, дали и при теб е така:

Опитваш се да спестяваш остатъка от заплатата на края на месеца. Грешка.
Излизаш на пазар (или шопинг) без списък и без план или идея какво точно търсиш и ти трябва. Голяма грешка.
Искаш да спестяваш, за да спестиш. Какво да спестиш? Колко? За какво? Не си сигурен, може би за всичко? Огромна грешка.
Не си записваш. Не сравняваш цените. Не можеш да подредиш желанията си по приоритет. Не планираш. Не можеш да спреш да се сравняваш с другите. Всички тези Не-та трябва да станат Да-та.

Не бъркай обаче спазването на основни принципи с изрядна перфектност. Както и във всяка друга сфера на живота, стремежът да бъдеш 100% изряден във финансовите си планове и спазването им най-много да доведе до провал и депресия. Единственото нужно е да си създадеш някои навици и да се придържаш към линията, която ще начертаят следващите десет съвета. Представи си тази линия като шосе, не като тясна пътечка, която лесно може да изгубиш и няма място за маневриране. Колкото по-гъвкав си, толкова по-добре.
Харчи по-малко, отколкото изкарваш

1. Плащай първо на себе! Това е основополагащ принцип в управлението на личните финанси. Дори и само това да правиш, вероятността за успех скача драстично. Какво означава накратко: Още в момента на получаването на доход, отделяш определена сума, с която „плащаш“ на бъдещото си „Аз“, с други думи – спестяваш. Няма значение колко, най-важното е да го направи първо. Преди плащането на сметки, наем, данъци, преди връщането на дългове, преди пазаруването. Първо. Помниш ли първата грешка? Ако оставиш за края на месеца, означава да останеш без заделени пари и този път.

2. Нищо не е маловажно. Отрежи от всеки разход, от който можеш да отрежеш. Смени крушките вкъщи. Смени си абонаментния план на телефона. Спирай чешмата, докато си миеш зъбите. Пий едно кафе, вместо две. Носи си храна от вкъщи. Прекъсни абонаментите, които не ползваш. Не се отказвай от забавленията, просто промени начина, по който го правиш.

3. Не бъркай бъдещето с настоящето. Със сигурност имаш добри планове за себе си. Но ако живееш с мисълта, че след няколко седмици, месеца, години ще печелиш повече и ще живееш по-добре, лесно може да му отпуснеш края и да започнеш да живееш така сега. Търпение.
Първо нуждите, после желанията

4. Научи се да приоритизираш и да се контролираш. На всеки се е случвало да тръгне към магазина за хляб и да се върне с пазар за 50 лв. Сложи си ръката на сърцето и кажи, дали всичко купено е било наложително? Това е обаче по-малкият проблем. Може да тръгнеш за чифт чорапи и да се върнеш чисто нов гардероб. Може да излезеш за малко и да профукаш куп пари по забавления. И най-тежкият случай: Когато си склонен да купуваш каквото ти попадне пред очите, защото може би някога би могло да ти потрябва. Накрая пари за важните неща не остават. Затова си съставяй винаги план какво трябва да платиш и какво не трябва, а само ти се иска. Най-добре е под формата на месечен бюджет.

5. Другите хора не са ти. Ако колегата има нов телефон, ако приятелката ти има нови обувки, а детето на съседите има нова игра, това не означава, че е необходимо и ти да ги осигуриш. И със сигурност не говорим за „нужди“. Може да ги желаеш, но ако спреш да гледаш другите и се придържаш към собствения си бюджет и план, няма да е толкова тежко и непоносимо.

6. Първо спешен фонд, после придобивки. Стигнахме до смисъла на спестяването. Може би първото ти хрумване е да спестяваш за нова кола? Или за екзотична екскурзия? Не, първо спестяваш за буфер за непредвидени ситуации. Това са пари, които по възможност не пипаш, освен ако не е спешно. Стандартно е прието, че такъв буфер или спешен фонд, трябва да възлиза на 3 до 6 твои месечни заплати (или съответно семеен доход). Като го попълниш, започваш да спестяваш и за желанията си.

7.Поставяй си умни цели.Умната цел няма диплома. За сметка на това трябва да притежава следните характеристики:

Да бъде ясна и конкретна (например не „да пестя“, а „да спестя ХХХХ лева“).
Да бъде мотивираща (например не „да попътувам някъде“, а „да отида на Малдивите“).
Да бъде постижима (например не „да отида на Малдивите още следващото лято“, а „да отида на Малдивите, когато събера въпросните ХХХХ лева“).
Да е смислена (например „не да отида на Малдивите, защото и Пешо ходи“, а „да отида на Малдивите, защото от години така мечтая“).
Да е обвързана със срок (например не „ще събера нужните ХХХХ лева, когато ги събера“, а „мога да отделям ХХ месечно, значи ще ги събера за 16 месеца“).

8. Раздроби целта на малки цели, а след това на съвсем мънички. Това е изключително важно умение и практика. Всяко нещо, което искаш да постигнеш, може да бъде раздробено на малки цели. В противен случай пътят може да ти се стори дълъг, труден и неблагодарен. И да се откажеш. Определи колко искаш да спестиш изобщо. Колко за година? Колко за 6 месеца? Колко трябва да отделяш на месец? Какво може да спестиш от харчовете за седмица, за ден? След това се радвай на всяка победа – дневна, месечна, на тримесечие. И ако някъде не постигнеш малката цел, това не би трябвало да те откаже от голямата, защото виждаш пътя, а не се движиш просто към въображаема точка далеч в бъдещето.

9. Проверявай, дали целта си е на мястото. Какво правиш, ако си започнал да спестяваш за Малдивите, но след няколко месеца решиш, че предпочиташ с парите да си купиш кола? Имаш два варианта:

Упорито спазваш плана, отиваш на Малдивите, където си прекарваш ужасно, защото постоянно си мислиш, колко време ще ти отнеме да събереш за така желаната кола.
Отказваш се от Малдивите (засега или завинаги) и си купуваш кола.

Ако целта е напуснала мястото си и се е преместила в нова посока, премести си и ти фокуса. Така решаваш и нередкия проблем просто да се откажеш от целта, да нямаш нова, да решиш, че спестявания не ти трябват, и да ги профукаш. Винаги трябва да имаш цел, така че ако се е изпарила, намери нова.
Ако печелиш повече, можеш да спестяваш повече

10. Много съжаляваме. Колкото и да се стараеш, само със спестяване няма да забогатееш. Така че след като овладееш спестовните навици и ги автоматизираш, е време да се фокусираш и върху приходите.

Винаги има начин те да бъдат увеличени. Дали със стандартното увеличаване на заплатата, дали чрез допълнителни доходи, или пък като заложиш на дългосрочен план с обучение и квалификация. Те могат да ти донесат висока позиция, нова работа или собствен бизнес. Подобни начинания изискват инвестиция, но както гласи старата максима: За да получиш, трябва да дадеш.

материал на https://credissimo.bg/; автор Силвия Пенчева

Данните отразяват, че общият брой на несъстоятелностите в страната възлиза на 311, което означава 0,08% от всички компании. Тази стойност свидетелства за сериозен спад от 18,4% в сравнение с 2016 г., съобщи управителят на Кофас България Милена Виденова.

Изследването разкрива една не особено оптимистична ситуация, тъй като се предвижда темповете значително да се забавят през следващите години заради подобни индикации в региона, а България стандартно не се представя много по-различно. Същевременно въпреки големия спад задлъжнялостта остава голяма. „Това е сигнал компаниите да обръщат внимание и да управляват рискове“, поясни Виденова.

материал на https://www.bloombergtv.bg автор: Стефимир Гроздев

Пестете от повтарящи се разходи

Първото място, от което трябва да започнете, когато решите да пестите пари, са месечните ви сметки.

Можете да намалите сметката за мобилния си телефон като смените тарифния си план с по-изгоден – такъв с повече безплатни минути или пък с възможност да говорите с няколко души безплатно. Освен това можете да намалите разходите си като просто редуцирате разговорите си. Вместо да разказвате на приятел снощното парти или пък проблемите в работа в 30-минутен разговор, уредете си за една минута по телефона среща на живо, на която да се наговорите на воля.

Домашен телефон. Ако нямате нужда от домашен телефон, за да ви доставят интернет или пък за да ви оставят съобщения на секретаря, просто го спрете. Безсмислено е само да плащате месечната му сметка. Вече можете да се обадите на всеки, на когото желаете, по мобилния.

Интернет. Следете промоциите на различните доставчици на интернет и сменяйте вашия, когато се появи по-добра оферта от друг. Не сключвайте дългосрочни договори с определен доставчик.

Електричество. Добра идея е да използвате енергоспестяващи крушки, също така и да изключвате осветлението в стаите, в които не се намирате в момента. Не използвайте сушилнята, когато времето е хубаво и можете да прострете прането на терасата. Пускайте миялната машина, когато се напълни със съдове.

Рефинсиране на кредити. Банковите пазари са сфера на постоянно променящи се лихвени проценти, срокове, такси и други условия, обвързани с много и различни финансово-икономически и пазарни промени. Един ипотечен кредит е свързан с дългосрочно задължение обикновено от порядъка на 15, 20 или 30 години. За този голям период от време на банковите пазара могат да настъпят сериозни промени, свързани с условията по кредитирането и най вече лихвения процент. Чрез рефинансиране можете да намалите лихвата по кредита, срока за изплащане, таксите по обслужването на кредита.

Спестете парите, които “изтичат през пръстите ви”

Понякога парите ни неусетно “изтичат” защото харчим, без да мислим, или пък защото има скрити разходи, които не забелязваме. Сред тях са:

Сутрешно кафе. Всеки ден минавате през Sturbucks, Onda или Cofeeheaven, купувайки си кафе за по 2-3 лева. Това прави 10-15 лева на седмица или 40-60 лева на месец. Можете да намалите този ежедневен разход като си купите пакет хубаво кафе, приготвяте си го вкъщи и го носите в термос на работа.

Хоби. Независимо дали колекционирате комикси, видоигри или пък играете тенис, тази ваша дейност струва пари. Не казваме да прекратите това, което ви доставя удоволствие. Просто можете да намалите част от разходите си, за да имате пари и за други неща, които обичате.

Подаръци. Ако по природа сте от хората, които обичат да купуват неща за другите, в един момент тази ваша щедрост може да се окаже преразход. Вместо да купувате скъпи подаръци на близките и приятелите си, можете да вложите креативността и сръчността си и сами да им изработите такива.

Плащане на пълната цена на нещо. Няма нужда да плащате цялата стойност на даден продукт или услуга, ако можете да го намерите в така наречените сайтове за групово пазаруване. Там можете да си купите вечеря, козметични процедури или пък почивка с отстъпка до 70% от реалната цена. Направете подробно проучване за възможните отстъпки, преди да си купите нещо.

Твърде много хапвания навън. Обядвате и вечеряте навън всеки ден, защото нямате време или пък не обичате да готвите? Опитайте се да намалите хапванията навън двойно и ще се учудите колко пари ще спестите.

Питиета. Когато излезете на бар и усетите, че прекалявате с питиетата, положението може да излезе извън контрол и без да се усетите да се окаже, че сте похарчили неприлично много пари за една вечер. По-добре се ограничете до едно-две питиета. Така на другия ден няма да имате главоболие, а и портфейлът ви ще бъде пълен.

Робуване на марката. Често хората купуват определени брандове, просто защото са популярни или пък така са свикнали. Често обаче се оказва, че по-евтините еквиваленти на даден продукт не са по-лоши. Опитайте ги.

Импулсивни покупки. Ако сте от хората, които са склонни да си купят обувки, струващи половината им заплата, без да се замислят, създайте си следното правило: Отложете покупката за 24 часа, в които да можете трезво да помислите дали можете да си я позволите и дали наистина имате нужда от нея.

Използвайте креативните начини да пестите

Можете да си измислите нови начини за пестене на пари, за които другите не са се сетили. Ето ви няколко предложения.

Не изхвърляйте старите дрехи. Вехта или пък скъсана тениска може да се използва като парцал за бърсане на прах, а пък от старите дънки може да се скрои пола или чанта.

Отглеждайте си сами зеленчуци. Направете си градина, в която да садите и отглеждате зеленчуци. Така ще намалите сметката си от супермаркета.

Купувайте качество. Купувайте си качествени, а не евтини продукти. Така ще се налага да ги сменяте по-рядко и ще пестите пари.

Взимайте и давайте назаем. Вместо да купувате нещо, което ще ви трябва еднократно, заемете го от някого. Вие ще можете да върнете услугата като също дадете нещо, когато ви го потърсят.

Други начини за пестене

Ето ви и още няколко начина да намалите разходите си, за които може би не сте се сетили:

Започнете да си водите бюджет и се придържайте към него. Това може да ви изглежда най-логичното предложение, но истината е, че малко хора го правят. Изписвайте си подробно къде отиват парите ви. Това ще ви помогне да видите областите, в които харчите най-много и да намалите именно тези разходи.

Извършвайте сами малките ремонти, които можете. С малко помощ от интернет бихте могли да се справите сами с дребните подобрения на дома и колата, вместо да плащате на майстори.

Спрете лош навик. Пушите? Спрете! Това ще е добре както за здравето, така и за сметката ви.

Този списък е само началото. Пестенето на пари може да се окаже начин да живот, ако пожелаете. Просто трябва да бъдете отговорни и да имате цел, заради която да намалите излишните разходи – почивка, нов мобилен телефон или пък чифт обувки – нещо, което ще вид донесе истинска радост.

материал на 

ПЪРВАТА ЗОНА, получаване на пари – ШИЯТА
Преценете състоянието и. Можете ли свободно, без напрежение и скърцане да въртите шията и да си обръщате главата? Ако е да, тогава е лесно да видите различни начини за получаване на пари.
Шията е зона на възможност и свобода на избор! Свободна, подвижна, неблокирана шия говори, че с избора при вас всичко е наред. Вие сами виждате много възможности за развитие на събитията и никакви проблеми при смяна на сценариите в живота. Лесно приемате себе си и другите хора. Нямате твърди цели. Лесно отивате на компромис. Свободно изразявате мисли и чувства. Лесно изразявате мнението си. Свободната шия дава на тялото жизненост, а на човека бързи реакции.
Хората с блокирана шия гледат само напред. Това е гледната точка на подчинен, офицер или войник.
Анализирайте своите финансови сценарии. Може би сте упорити и невярващи, често се съпротивлявате. Не ви ли завладява напълно една финансова схема, която започвате активно да налагате на всички? „Гледай там, само там”, – както ви казва тялото.

ВТОРАТА ЗОНА, разпределение на парите – РЪЦЕТЕ
Нищо чудно че казват – „парите изтичат през пръстите“. Представете си че някой ви подава банкнота. Протегнете ръка и я вземете. Как ще го направите? Преценете има ли напрежение в ръката. Ако е така, къде?
В китката? Означава че за вас е важно как ви подават парите, кой ви ги дава, с какви думи. Придавате голямо значение на ритуалността при получаване на парите. Ако не ви хареса как ви ги дават, то може да откажете дори спечелени пари. Добре ли е това? Има ли твърде много условности и церемонии?
В предмишницата? Трудно вземате решения за пари. Нито насам, нито натам, както казват. Трудно ви е да вземате, да давате, да правите покупки и да инвестирате пари. Преди да вземете решение за нещо, десет пъти ще мислите и често, именно поради това губите. „Който не рискува, той не пие шампанско” – понякога си спомняйте това и парите ще потекат в ръцете ви.
В рамото? За вас е трудно да вложите парите в живота си. Може да ги вземете, но след това започва душевно мъчение. Може би вие сте от тези, които смятат че парите са мръсотия, че те покварят човека. Подсъзнателно се дистанцирате от тях. Те винаги стоят пред прага на дома ви, но вие не ги пускате вътре. Опомнете се, те могат да се отегчават там и какво ще направите тогава?
Как предавате пари? Ако с широк размах протягате разтворена банкнота, то вие сте щедър и уверен човек. Но, ако държите банкнотата до себе си и чакате човека сам да протегне ръка за нея, то не сте сигурни, че тези пари трябва да бъдат дадени. Може би сте плахи, неуверени и ви е трудно да се разделите с парите.

ТРЕТА ЗОНА, натрупване на пари – КОРЕМА и ТАЗА
Нищо чудно, че богатият човек винаги е представен като дебел човек, с голям корем.
Но големият корем, едновременно е и знак, че този човек има много страхове. А страхът не ни позволява свободно да разполагаме с парите. Страхът от загуба на благополучие се проявява в алчност, а алчността в пълнота. Какви да бъдем?
Мек, но не пълен и здраво стегнат корем, със свободно движение на таза, грациозна походка, като при ориенталските танцьорки, свидетелства че пред нас стои човек доволен от живота, човек, който знае как да се радва и да се наслаждава на всеки миг, преживял всички плътски удоволствия и без комплекси по въпросите за увеличаване на богатството. Затова искате ли пари, захванете се с ориенталски танци.
Любопитно е, че една от зоните за неразумно натрупване на пари, са скандално известните бричове(отзад, горе на бедрата). При алчните хора, особено, алчни за парите на другите, бричовете са силно изразено. При тези, които лесно се разделят с парите и спокойно ги харчат за други хора, с тази част от тялото им всичко е наред.

ЧЕТВЪРТА ЗОНА, увеличаване на богатството – КРАКАТА
Колкото по-силни са краката, толкова по-лесно човек изгражда своето благополучие. Дом, стабилен бизнес, силни доходи, луксозни стоки. Цялото това притежание вече не са пари, а богатство.
За да задържите богатството трябва да стоите твърдо на краката си. Ако имате слаби крака, вие често се отказвате, завъртате ходилата си, имате случайни, нелепи фрактури, разширени вени или други заболявания на краката, всичко това показва че сте нестабилни, а може би се страхувате от това.
Научете се да стоите твърдо на краката си. Създайте си походка на победител. Стъпвайте върху цялото си ходило, пружинирайки в колената и пренесете тежестта на тялото върху носещия крак. Престанете да ходите на токове, докато не почувствате опора под краката си. През лятото често ходете боси. Укрепвайте краката си и осъществете изгубената си връзка със земята.

материал на 

Кредитът е заем, предоставен от човек или организация на друг човек или организация. „Лихвата“ е финансовата компенсация, която кредитополучателят плаща на кредитодателя за това, че ползва ресурса.

Заемането на вещи и средства е като втора природа на човека и надали може да кажем, кой точно е прародителят на днешните финансови заеми. И все пак историческите справки дават някои интересни факти за появата и промените на кредита.

1. Библията

В тази древна книга могат да бъдат редица открити свидетелства, че заемите са съществували като практика. Например:

Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца. (Притчи, 22:7)

Не само това, но очевидно тогава е съществувала и лихвата като цена на заема.

Да не заемаш на брата си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва, или какво да е друго нещо, което се заема с лихва. (Второзаконие, 23:19)

И двата цитата са част от Стария завет. Първият е част от мъдростите и пословиците на цар Соломон, а вторият – сред заветите на Моисей. С други думи датират съответно около 10 и 13 века преди Христа. Сумарно това е преди 3000 – 3300 години преди нас. И съвсем не са единствени. Светата книга изобилства от цитати, които по един или друг начин са свързани с кредити и заеми.

2. Индия и Вавилония

Доста по-рано обаче, в древна Вавилония, цар Хамурапи създал първите закони в човешката история – нормативът, върху който и днес се крепи цивилизацията. В неговия сборник със закони за пръв път бил заложен таван на лихвите по кредитите. И така лихвата по заем от жито (често срещан кредит по онова време) не трябвало да надвишава 30%, а лихвата за сребро – 20% (и по-късно 25%). Действието се развива през 18 век пр. Хр.

И ако мислите, че не можем да отидем по-назад – можем. Още през 24 век пр. Хр. в Индия се оформят първите канони от сборника на Ману (известен още като Законите на Ману, но те не са закони в юридическия смисъл, който придаваме днес и като тези на Хамурапи 600 г. по-късно). В Ману в стихотворна форма са записани правила за „благочестие“, които древните индийци се стремели да спазват. Според едно от тях не е желателно лихвата по заем да надвишава 24%.

С други думи кредити с лихви определено е имало още 5000 г. преди нас.

3. До 100% лихва в Древна Гърция

До няколко века преди Новата ера кредитите са предоставяни от търговци, земевладелци или частни лица, а понякога и от държавата. Така е и в Древна Гърция. Лихвите по заемите там започвали от около 12%, но можело да стигнат и 100%. Причината е, че много от търговците мореплаватели не можели сами да финансират плаванията си и вземали кредити от държавата или търговците, на които после ще продадат стоката. И тъй като мореплаването е било рисковано начинание, често и лихвата е била така висока.

4. Първите банки за плебеи в Рим и кредитните „сергии“

И в древността много империи са имали централни и регионални „държавни банки“, където са се съхранявали зърно, злато и пр. Кредитирането се осъществявало предимно между тези централни органи, политици, заможни личности (както и между самите тях). Но първите наченки на познатите днес търговски банки се появява в Рим.

Всичко започва с отварянето на първата обществена (отново държавна) банка, чиято идея била, да осигури достъп до финансов ресурс и на обикновените хора – плебеите. Действието се развива около 350-ата година пр. Хр., а само три десетилетия по-късно са и първите свидетелства за частни „кредитни сергии“. Кредиторите (предимно търговци) подреждали сергиите си на площад и се нареждали на дълга скамейка, наречена bancu, откъдето идва и банка. Често обаче вместо да дават кредити те обменяли валута, а и дейността като цяло не се развила драстично в следващите векове.

5. Християнството: Край на кредитирането за 13 века

С разпространяването на Християнството светът започва значително, макар и бавно, да се променя. През 325 г. сл. Хр. римският император Константин І свиква Първия вселенски събор в Никея. Едно от решенията на него е практическа забрана за свещениците да участват в кредитиране. Всякакво начисляване на лихва, каквато и да е тя и за какъвто и да е било период, се смятало за лихварство и било забранено. По-късно това „заклеймяване“ се разширява и върху обикновените хора. Всеки, хванат в лихварство (тук и лихва от 1% е лихварство), бил отлъчван и му се забранявало християнско погребение.

Естествено, кредитирането продължава да съществува, къде незаконно и тайно, къде видоизменено. Като ломбардният кредит (измислен в Ломбардия, Италия), който се отпуска срещу залог на вещи, ценни книжа и др. Практически кредитори и лихвари е имало навсякъде, често те обикалят градовете и не се задържат, просто не са част от институция. През 13 век крал Едуард І организира масови гонения и екзекуции на евреите, като се предполага, че един от мотивите е именно лихварството. Логично, техните пари и собственост, са присвоени от кралския двор.

Какво правят обаче в същото време Едуард І и други крале, и ватиканските висши духовници, при италианските банкери? Взимат кредити.

6. Италианските банки и техните „забранени“ кредити

Докато християнският свят формално се бори с лихварството, неговите лидери съвсем не странят от банковото дело. Причината е, че в някои части на Италия се зараждат банки на заможни фамилии, които успяват да оперират, заобикаляйки папските забрани. Вече стана дума за ломбардските банкери и техният метод да отпускат кредит срещу залог. Практиката им навлиза през Франция към цяла Северна Европа.

В същото време обаче във Венеция и особено Флоренция, не си играят на дребно и оперират с парите редица папи, крале, министри, политици, обществени фигури, търговци. И по-точно, отпускат заеми на именно тези, които са забранили кредитирането срещу лихва – на Ватикана и на Англия (включително и на крал Едуард І – онзи, с гоненията срещу лихварите). Естествено, държавните и духовни ръководители не плащат лихви, но пък плащат „наем“ или дават на „семейните“ банкери (прототип на днешните банкови олигарси) редица привилегии, от които те печелят.

По „италиански модел“ още през 15 век възникват и първите обществени банки в Испания и Германия със силно ограничена дейност.

Но един ден започва възходът на протестантството.

7. Реформацията връща кредитите

През 16 век Реформацията достига своята кулминация. Започналото стотина години по-рано протестантско течение се опълчва на Римокатолическата църква и настоява за намаляване на нейното влияние върху обществените процеси.

Преломната точка идва с рязък спад на основните лихви (тези, които определят цената на парите на държавите). В рамките на този процес кредитирането започва отново да се заражда. Първо в Холандия, после в Англия. Следва процес на промени в законите, различни лихвени тавани, забрани и възстановяване на кредитирането. Постепенно се зараждат и наченките на банковата система в Северна Европа.

След промените, породени от Реформацията, в периода на 17 – 19 век банковото дело се развива скоростно и се оформя като познатата ни днес система. В този период е появяват и централните банки (като регулаторна институция, не като склад за злато). Появяват се различни модификации на банковите дейности – от депозити, през обмяна на валута, та до различни видове кредити
Финансовата система и бизнесът днес са так аподредени, че вече почти няма човек, който да не е влизал в сложни взаимоотношения с банките или да не е разчитал на техните пари и възможности.

Един пример, ако инвестираме 1000 лева на година при 14% доходност за 20 години ще имаме 91 025лв., които ако оставим на по-ниска доходност от 8%, но която може да ни носи краткосрочни дивиденти ние ще си увеличим месечния доход с 606,83 стотинки.

Ето как след 20 години ние ще си вдигнем дохода с 606,83 лева и ще можем да харчим повече пари без да има опастност да си сринем финансите и без да се налага да работим повече за тях.
След като разпределим тези 30 % с останалите пари си покриваме месечните разходи.

Най-голямата грешка е да чакаме да ни останат пари и едва тогава да заделяме тези 30%. Това никога няма да се получи.

Помнете първо отделяте 30% и ги захранванете в правилните финансови продукти и с останалата част живеете.

Ако парите, които остават не ви стигат, тогава търсете начин да изкарвате повече, а не харчете от парите за бъдещето си.