Какво е СОП?
Не съм лекар,но ми беше нужна информация-какво е хронично заболяване и доказан СОП…Има ли разлика между тях…..
Като разрових статии,сайтове,правилници….Вижте какво се получи…
Понятието специални образователни потребности е определено в нормативните актове на Министерството на образованието и науката. [Прочетете още…]

Във времето на технологиите ,когато всяко малко дете може да ползва телефон ,таблет или компютър все повече родители за жалост-със закъснение разбират,че игрите с тези вещи на науката са ощетили децата им .Малчуганите все по-малко искат да запомнят нещо,бързо се изнервят ,ако са наложи да мислят за нещо повече, двигателната им култура е ниска,а ръчичките им са просто несръчни….Във 1 клас много деца трябва да могат да режат с ножица по права линия,да връзват възел…..да шият копче…. Моята учителска практика ми показва друго….Голяма част от малките първокласници нямат тези умения.Във втори клас учениците трябва да станат по-сръчни ,но когато уменията ги няма -нещата не стават и часовете по домашен бит и техника често стават неприятни за част от тези деца.
Сега Ви предлагам забавен начин ,с който да увлечете детето и то да се научи да шие копченце.
Опитайте да направите тези цветя….трябват -копченца,иглa…търпение.

Какво да се подготвяме у дома за ,,входното ниво”?-ме питат притеснено родители…..
Защо думите ,,входно ниво”-създават толкова тревога у ученици и родители?
Така нареченото ,,входно ниво” е самостоятелна работа ,в която задачите или въпросите съдържат основните знания , които са изучавани  от учениците през предходната учебна година по учебните предмети ,както и елементарните научни понятия,формирани по всеки предмет.
Ето защо припомняне на изучавания материал в първите учебни часове по всеки предмет дават подготовка за предстоящите ,,входни нива”. И ако ученикът е бил сериозен в учебната си работа  в час,писал е домашните си -ще се получат отлични резултати и всички ще са доволни-ученици,родители ,учители.
Често точно първите учебни часове са подценявани и от децата и от родителите….
Оценяването на ,,входните нива” се осъществява от учителите по предварително разработени критерий.
Критериите са заложени нормативно в НАРЕДБИ и ДОИ по съответния учебен предмет.
Използва се точкова система,която дава по-обективен резултат за работата на ученика ,но получената крайна оценка е цяло число.
За учителят тя е важна ,защото той прави своите изводи за:
-пропуските и знанията на децата
-показва какво точно не е усвоено от всяко дете
В крайна сметка-за малките ученици оценката е много важна и учителят трябва добре да обоснове своята преценка пред всеки малък ученик,както и да помогне на всички деца оценката да ги стимулира към учебни успехи ,А НЕ ДА ГИ ОПРЕДЕЛЯ КАТО ,,НЕЗНАЕЩИ”/особено в началото на учебната година/-това последен ще каже ,,животът”
послеслов: Да , има няколко причини за притеснения ,когато резултатите са лоши:
-неправилна преценка за степен на трудност и обем на самостоятелната работа-често в желанието си да видят колко от изучавания материал в предходната година учениците са забравили …..немалко колеги дават ,,входни нива ” с по-висока степен на трудност и по-голям обем …….
-неправилното  отношение на родителите и децата към работата и домашните в първите учебни часове…
Едно е ясно-сериозното отношение към работата в учебните часове и домашните работи -няма как да не доведе до положителни резултати
Успех на всички!

Хората казват,че всяко нещо ,,първо” случило се с нас -остава завинаги в съзнанието ни…
Да така е ….
И сега-след толкова години вече-си спомням моя първи 15 септември.Той остана у мен с хубави и не толкова приятни моменти.
Хубавите:
-ранното събуждане -по тъмно-и вълнението за нещо много,много различно в моя детски свят
-новите дрехи
-новата ми чанта-не раница-/тя беше кожена,синя и имаше презрамки,за да се носи на гръб/
Спомням си водата,която мама плисна пред мен….Огромния училищен двор,пълен с хора малко ме уплаши….
И започна моето притеснение-не толкова хубавите моменти:
– обзе ме едно напрежение…
Започнаха да идват учителите и аз почнах да търся с поглед коя ще е моята.Тя беше за мен много важна,защото всички у дома ми бяха казали,че да си ученик, да си в клас е много важно ,че учителят е най-умният човек ,чиито думи аз трябва да чувам добре,а неговите нареждания са закон в клас……Вече си я бях представила-сериозна,млада…..красива-като мама….Към нас тръгна такава учителка и аз се зарадвах,но се оказа,че тя е класна на съседния клас….До мен застана възрастна жена,с широка усмивка и топло изражение-тя беше моята първа учителка…Обърнах се и погледнах майка си.Тя ми кимна с глава…..Подредиха ни…Започнахме да влизаме и тогава едно голямо момче изкрещя--,,зайци”-едва не заплаках..….Как така ?АЗ СЪМ УЧЕНИЧКА.…..и след този момент нямам спомен….
У дома помня само как споделих,че моята учителка е възрастна , но мама каза,че точно по тази причина тя е още по-ценна , защото знае как да обяснява всички уроци добре,защото е учила много ученици….А и в училище е важно какво ще науча аз и как ще се държа с всички там…..
Това ми беше достатъчно,за да разбера ,че ме чакат задължения, с които аз ще се справя,ако работя,слушам учителите и родителите си и ако се държа правилно…..

                                                                                                    /моите детски спомени…/

Уважаеми колеги и родители,
Преди малко тук споделих своите смесени чувства от моя първи ден в училище и моите  детски изненади-добри и лоши….
Тук Ви предлагам да видите и прочетете какво споделя великият Иван Вазов за своите първи учители,как той ги е запомнил ,а чрез неговите спомени можем да разберем как е изглеждало училището ни  в онези времена,какво е било отношението на хората тогава към образованието и ,,даскалите”,как те-,,даскалите” са изглеждали в очите на своите възпитаници….
Интересно и любопитно е!Още повече,че го разказва един от майсторите на българското слово……Онова слово,което са ползвали хората тогава,което ние използваме днес по нов начин  в новите времена…..

Първи национален учителски форум 2015 завърши.
Той събра учители от цялата страна.Лекторите представиха своите изследвания,проучвания и препоръки за работата в сферата на образованието .Ние -обикновените слушатели-,,делегати”- използвахме кафе-паузите , за да разменим информация по различни проблеми в пряката си работа,споделихме и проблеми,които пречат на работата ни ,както и надеждата ни за по-добро бъдеще за нашето образование.
За всички ,които не можаха да присъстват,лекторите ни обясниха,че материалите от форума ще бъдат публикувани на страницата на:
 RAABE

ЦКОКУО

/по материали от детска психологическа и педагогическа литература ,личен опит -житейски и педагогическа практика…/

Имам първокласник!

Постъпването на детето в училище е важен момент,който предизвиква много вълнения и притеснения у родителите.
Между шестата и седмата година в живота на детето започва огромна промяна ,която не всички възрастни-учители и родители осъзнават.Този момент е начало на интензивно физическото и интелектуалното развитие, като същевременно продължават да се усъвършенстват вече придобитите навици ,да се формират нови, по-сложни умения за комуникация и поведение. Поради това систематичното обучение на децата започва на тази възраст с постъпването в първи клас.
Много възрастни мислят ,че най-важно е детето да се научи да чете и пише.Да -това е ,,задача първа” пред училището и семейството на първокласника.
В училище започва изграждане на нови интелектуални качества и черти на характера.И като знаем колко е крехка детската психика-успешното начало на този етап е много важно.
Какви са причините,които налагат внимателното адаптиране на малките първокласници и взаимодействие между училище и семейство:
-разликата в правилата у дома и правилата в училище,които за много деца не са разбираеми-например :може се ходи свободно из стаята по време на час; трябва да вдигнеш ръка, ако искаш да кажеш нещо; не бива да викаш, да прекъсваш другите и т.н Повечето учители имат професионални умения да се справят бързо с възникващите в началото проблеми с дисциплината. Но ако класът като цяло е “труден” или учителят няма достатъчно опит, усвояването на тези елементарни правила понякога отнема доста време и коства много нерви на учители, деца и родители. В такъв случай остава по-малко време за пряка урочна работа, а по-голяма част от учебния час се изразходва за овладяване на реда в класа чрез поощрения или забележки и наказания. От една страна, това забавя процеса на непосредственото обучение и формирането на учебни навици и умения у децата. Същевременно се поражда емоционално напрежение, което оказва силно негативно влияние върху адаптацията на първокласниците към училищното ежедневие.И ето го първия проблем,който може да избухне-между семейство и училище ,между родител и учител
–усвояването на учебния материал или ,,успеваемостта “на детето:основните рискови фактори за това са здравословни проблеми на детето или на друг член от семейството, лоши битови условия, сериозни финансови затруднения на родителите, влошен семеен климат (конфликти между възрастните, продължително отсъствие на родител, развод и т.н.).самооценката на детето, т.е. собственото му усещане за компетентност в учебния процес.Тя започва да се влияе и от това, доколко умеят да се изявят, да спечелят симпатии и подкрепа, изобщо “да се докажат” в новата обстановка.
-условията на конкукрентност,състезание-това създава проблеми на деца ,които до този момент не се е налагало да отстояват себе си. А умението да се показват качества,позиция се възпитава най-вече в семейството.Когато в семейството има уважение към знанията и доброто поведение в обществото-тогава в децата има стремеж към тези ценности и воля за развитие.
-представата на родителя за характера и възможностите на неговото дете не винаги отговаря на реалността и това води до завишени изискавания към учебната работа на детето или –липса на родителски контрол върху учебния труд на детето
-училищните отговорности-в училище детето получава за първи път свобода ,но и много задължения,за които то трябва да бъде предварително информирано в семейството
Още в първите учебни месеци проличава как детето се адаптира към новия си живот.Нарушението на училищния ред,нежеланието за посещаване на училище и обучение у дома,отказ за изпълнение на задължения в клас,проява на агресивност -са сигнал ,че нещо не е наред. Има и дискретни белези за нарушена адаптация, които дълго може да останат незабелязани, защото не нарушават училищните норми. Понякога детето остава плахо и неуверено, няма самоинициатива в час, не съумява да си намери приятели и постепенно се изолира от живота в класа.
Тук вече е мястото на добрия контакт с прекия учител ,за да бъдат отстранени негативите върху детето и то да продължи по-уверено и със спокойствие житейския си път.Тук е мястото семейство и училище да си подадат ръка за доброто на децата. 

УСПЕШНО НАЧАЛО-МИЛИ ПЪРВОКЛАСНИЦИ,АМБИЦИОЗНИ РОДИТЕЛИ И КОЛЕГИ!