2а клас и ,,Бисерче вълшебно”
Уважаеми гости ,родители………
чудесни са децата ни……те са любознателни и искат да видят и разберат всичко ново и различно……!!!!
Днес 2а клас разбра за ,,Бисерче вълшебно”
Децата проявиха интерес
А МЕН МЕ ИЗНЕНАДА ТОВА,ЧЕ НЯКОИ ОТ ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ЗАГЛАВИЯ БЯХА ПОЗНАТИ,ПРОЧЕТЕНИ ОТ ДЕЦА В КЛАСА……,а тези ,които не знаеха за такива книжки изаявиха желание да ги потърсят…..
В час по ЧЕТЕНЕ -започнахме устно,верижно четене на книжката ,,Мечето Падингтън”
Децата искаха да четат….. , а за да ги предизикам….те четоха от личния ми таблет……..
С тях се договорихме ,че до финала на конкурса ,ще прочетем в клас тази книжка…., а те може да четат у дома други от предложените заглавия…….
marsies
Екипна работа
Това е мое любимо видео.ТАКА СЕ РАБОТИ В ЕКИП,В КЛАС,…….за да се постигат бързи и качествени резултати!
Така ще работим и ние!
Лека седмица за всички,които идват тук при нас!
Щом отворя шарената книжка
,,Бисерче вълшебно”
Как да предизвикам интерес към нови книги и как ще се включи нашият клас в това гласуване
1.В часове на класа и част от часа по Четене -ще запозная децата с идеите и възможностите на тази инициатива.2.Ще видим предложените автори и заглавия.
3.Ще разберем кой какво ,може би е чел ,от предложеното.
4.Ще се насочим към училищната,градската или домашната библиотека-към книжарниците….
5.В час за целия клас ще изберем за верижен устен прочит едно от предложените заглавия,за което ,/може би/ще гласуваме.
Не можем да правим снимки,/за съжаление/,защото родителите ни не желаят това….
/такива са намеренията ми……..да видим какво ще се получи/
НО ЩЕ ЧЕТЕМ…….ЩЕ НАУЧИМ ЗА КОНКУРСА…….
,,Бисерче вълшебно”
Кръжат покрай СЛЪНЦЕТО девет планети.
С усмивка ги стопля и в мрака им свети
звездата могъща, звездата, която
с лъчите си праща живот на ЗЕМЯТА.
А как ли без него преди са живели
ПЛАНЕТИТЕ ДЕВЕТ? Къде са летели?
В безкрайния КОСМОС не са ли студували?
Настинките свои с какво са лекували?
Ето над тези загадки големи
днес блъскат главите си сто академии.
Но ние с фантазия, смелост и смях
ще ги отгатнем по-бързо от тях.
Хайде след мене, деца, във галоп!
Каня ви в моя летящ ТЕЛЕСКОП…
Седнете удобно, така-а-а зажумете!
Не само с едното око, а и с двете!
С милиарди години назад ще се върнем.
Царство планетно на екрана ще зърнем.
Готово-о-о! Отваряйте вече очите!
Страшно е тъмно, не се ли боите?
Срещу нас е Юпитер.
Пие лава с лют пипер
по космичен обичай,
вместо аспирин и чай.
Той е тук всесилен цар,
но за хрема няма цяр.
Край носа му спътник дърпа
розов облак вместо кърпа.
Хубаво я наредихме!
Ами царят ако кихне…
Онзи дебелан Сатурн е.
Грипът май ще го катурне.
Трие пот с голям пешкир
и не мисли ни за пир,
нито пък за лов – къде ти!
С газ разтриват го КОМЕТИ.
Цял обвит е в пàри, стене –
пръстeнът му нажежен е.
ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЕ СЛУЧВА С ПЛАНЕТИТЕ-НАМЕРЕТЕ КНИЖКАТА И ЧЕТЕТЕ…….
,,Бисерче вълшебно”
Ето началото на една от книжките ,за която можем да гласуваме в състезанието за любима книга,,Бисерче вълшебно”
Първа глава
Моля, погрижете се за това мече
Господин и госпожа Браун видяха за пръв път Падингтън на перона на гарата. Всъщност именно затова той се сдоби с толкова необичайно име за едно мече — защото гарата се казваше „Падингтън“.
Семейство Браун бяха дошли да посрещнат дъщеря си Джуди, която се прибираше от училище за ваканцията. Беше топъл летен ден и на гарата не можеше да се разминеш от хора, които заминаваха за морето. Влаковете пуфтяха, високоговорителите трещяха, носачите с викове търчаха напред-назад и изобщо беше такава олелия, че господин Браун, който го забеляза пръв, трябваше няколко пъти да повтори на жена си, преди тя да разбере какво й казва.
— Мече? На гара „Падингтън“? — и госпожа Браун удивено погледна съпруга си. — Не ставай смешен, Хенри. Не може да бъде!
Господин Браун отново намести очилата си.
— Ето го! — настоя той. — Видях го съвсем ясно. Там, до стойката за велосипеди. Носеше някаква странна шапка.
И без да чака отговор, той сграбчи жена си за ръката и я забута през тълпата покрай някаква количка, отрупана с чай и шоколад, покрай щанда с книгите и през една пролука сред купчина куфари до Бюрото за изгубени вещи.
— Ето го! — извика тържествуващо той и посочи един тъмен ъгъл. — Нали ти казах!
Госпожа Браун проследи накъде сочи ръката му, и едва различи нещо дребно и мъхнато в сенките. Стори й се, че седи върху някакъв куфар, а на врата му висеше табелка с неясен надпис. Куфарът беше стар и опърпан, а от едната му страна с големи букви пишеше „ПРИНАДЛЕЖНОСТИ ЗА ПЪТУВАНЕТО“.
Госпожа Браун се вкопчи в съпруга си.
— Боже, Хенри! — възкликна тя. — Явно си бил прав. Наистина е мече!
Тя се взря по-отблизо. Изглеждаше много необичайно мече. Беше кафяво, и то едно такова мърляво кафяво, а на главата му се мъдреше извънредно чудата широкопола шапка точно както беше казал господин Браун. Изпод периферията на шапката в нея се втренчиха две големи кръгли очи.
Щом видя, че от него се очаква да предприеме нещо, мечето стана и учтиво повдигна шапката си. Под нея се подадоха две черни уши.
— Добър ден — каза то тихо и отчетливо.
— Ъъ… Добър ден — неуверено отвърна господин Браун.
Настъпи тишина. Мечето въпросително ги изгледа.
— Мога ли да ви помогна с нещо?
Господин Браун явно се чувстваше доста неловко.
— Ами… не. Ъъ… Всъщност се чудехме дали ние не можем да ти помогнем с нещо.
Госпожа Браун се наведе към мечето.
— Ама ти си съвсем мъничко мече.
Мечето изпъчи гърди.
— Аз съм много рядко мече — отговори важно то. — Там, откъдето идвам, не са останали много като мен.
— И къде е това? — попита госпожа Браун.
Преди да отговори, мечето предпазливо се огледа.
— Тъмно Перу. И изобщо не бива да съм тук. Аз съм пътник без билет.
— Пътник без билет? — Господин Браун сниши глас и тревожно погледна през рамо. Сякаш очакваше да види зад гърба си полицай с бележник и молив, който записва всичко.
— Да — каза мечето. — Разбирате ли, аз емигрирах — и очите му се натъжиха. — Живеех с леля ми Луси в Перу, но се наложи тя да постъпи в пансион за пенсионирани мечки.
— Искаш да кажеш, че си изминал целия път от Южна Америка до тук сам-самичък? — възкликна госпожа Браун.
Мечето кимна.
— Леля Луси искаше да емигрирам, щом порасна достатъчно. Затова ме научи да говоря английски…………………………
Най-хубавата книжка,която открих……сам.Конкурс за детски книги.Най-интересните определяте Вие ,,Бисерче вълшебно”
Мили деца ———да се включим……
За втора поредна година “Бисерче вълшебно” е под патронажа на Президента
Росен Плевнелиев, а в настоящото издание наш партньор е и МОН.
Единствената българска награда за детска литература- модерни книги, които не се изучават в училище,чието жури са децата.
Сроковете са следните:
– гласуването започна на 5.02. и ще продължи до 12.04.2015 г.
– на тържествена церемония на 22.04.2015 г. ще обявим книгите-победители;
– на 26.04. в София ще се проведе детски книжен празник и тогава ще
изтеглим томбола с имената на децата, които ще грабнат награди от
“Бисерче вълшебно” 2015.
Всяко дете на възраст от 6 до 15 години може да избере една книга, която да подкрепи чрез гласуване в сайта www.biserche.com.
За своя вот участникът получава грамота на мейл на родител, а името му участва в томбола за награди – комплекти с книги и други.
Нека нашият клас гласува в раздел:
Откриватели (6-8 г.)
Ето заглавията:
Ще се радвам,ако някоя от предложените книжки Ви е позната…..а може нещо да си харесате . да прочетете и да гласувате
ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ:
http://biserche.com/nominirani-zaglaviya/
Аз ще участвам…..