Системата в Аресибо работи на честоти между 50 мегахерца и 10 гигахерца (дължини на вълните между 6 метра и 3 сантиметра). С помощта на високочувствителни приемници, охладени до температура 20К, е възможно да се изучават изключително слаби радиоизлъчващи обекти. Едномегаватов планетен радарен предавател, разположен в специално отделение в купола, директно засича отразените вълни от обектите от нашата Слънчева система – Луната, планетите, и метеорите. Анализирайки ехото на сигнала, се получава информация за свойствата на повърхността им и тяхната динамика. За разлика от останалите радиотелескопи, които се нуждаят от няколко часово засичане на радиоизточника на сигнал, за да могат да обработят данните, този радиотелескоп се справя за няколко минути.

Построен през 1963 година, радиотелескопът е бил многократно обновяван след това. След поредното му подобряване на 16 ноември 1974 г., от Аресибо е изпратено първото радиосъобщение до евентуалните извънземни цивилизации. Радиопредаването съдържа представяне на основните химични вещества, описание на ДНК, схема на нашата Слънчева система и опростени рисунки на човек и на телескопът в Аресибо.

Това обаче днес учените отчитат като грешка, защото в тази много важна информация може да бъде използвана от други , недружелюбни цивилизации, а в последно време според Сет Шостак, главен астроном на Института SETI, който се занимава с търсенето на контакти с извънземни, са установени 72 извънземни сигнала , които учените определят като не твърде дръжелюбни.

Още информация:
Апертура Диаметърът на обектива или на първичното огледало на телескоп.
Телескоп Инструмент, събиращ и усилващ електромагнитното излъчване на далечен обект.
Алт-азимутален телескоп Телескоп, който използва две оси за движение.

IRTF Телескоп на NASA за наблюдения в инфрачервения спектър.
Астрограф Телескоп за фотография на протяжни небесни обекти.
Subaru Най-големият оптичен телескоп на Япония.
VLA Very Large Array – Голямата редица в Ню Мексико.
Большой Телескоп Азимутальны в Кавказ.
VLT Very Large Telescope е най-големия телескоп на Южноевропейската обсерватория ESO (European Southern Observatory).
Кек 1 и 2 Телескопите Кек-1 и Кек-2 в Мауна Кеа, Хаваи.
ПРАО Пущинская Радиоастрономическая Обсерватория.
Радиотелескоп Телескоп, улавящ радиосигналите от далечни източници в Космоса.
Ратан-600 Радиотелескоп в Русия.
Рожен Най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите.

Хъбъл Hubble – най-големия телескоп на орбита около Земята.
Грийн Банк 100-метров радиотелескоп в Грийн Банк, САЩ.
Чандра Рентгеновата обсерватория на орбита около Земята.

]]> https://www.art1a1d.com/2018/10/23/aresibo-radioteleskop-amp/feed/ 0 https://www.art1a1d.com/2018/09/07/kakvo-pravjt-zvezdite-predi-da-umrat-amp-on/ https://www.art1a1d.com/2018/09/07/kakvo-pravjt-zvezdite-predi-da-umrat-amp-on/#respond Fri, 07 Sep 2018 02:52:08 +0000 https://www.art1a1d.com/?p=48181 С помощта на телескоп в Чили учени установиха, че звезди в края на живота си излъчват светлина, преди да експлодират и да се превърнат в свръхнови, предаде Франс прес.

“Появата на тази светлина се обяснява със сблъсък между разширяващия се газ на свръхновата и материя с неизвестен произход, която обгражда звездата. Това ни позволява да опознаем по-добре края на семейство масивни звезди, в чиято вътрешност горят водород и хелий”, заяви Франсиско Фьорстер от Чилийския университет в Сантяго.

Наблюденията са извършени с телескопа “Бланко” на обсерваторията “Серо Тололо” в пустинята Атакама. Според учения, получените резултати променят вижданията за космически експлозии, известни като свръхнови.

“Това открива възможности да се опознае мистериозното поведение на масивни звезди, които са на път да умрат. Когато звезда е привършила горивото си, механизъм във вътрешността й вероятно предизвиква загуба на материя в периферните й зони преди експлозията. Нямаме обаче ясна представа какъв е този механизъм”, отбеляза Такаши Мория от Националната астрономическа обсерватория на Япония.

Фьорстер се надява, че резултатите ще открият перспективи за нови изследвания с гигантски телескопи, които в момента се строят в северната част на Чили.

Резултатите от изследването са публикувани в Nature Astronomy.

материал на http://www.cross.bg

Идва ли краят на човечеството? Ще се превърнели красивата ни планета в мъртва пустиня като Марс? Според група любители на конспиративните теории, наричащи се “Знаещите истината за Нибиру”, отговорът е “ДА”.

Геологическата служба на САЩ има информация за наближаващ апокалипсис, но всичко е засекретено, за да не се предизвика паника сред населението, пишат някои медии, позовавайки се на свои тайни източници от НАСА.

Не са малко на брой изследователите, които твърдят, че планетата Нибиру, известна още като “Планета Х”, има толкова силно магнитно поле, че то влияе на наклона на Слънцето. Според тях мистериозната планета вече е унищожила живота на Марс, а сега се е запътила и към Земята. Те твърдят, че Нибиру се намира на рекордно близко разстояние от нас и това вече се усеща.

Именно с приближаването ѝ, тези конспиративни теоритици обясняват последните катаклизми, обхванали различни райони на планетата. Влияние оказва гравитационното поле на Нибиру. Затова и учени предупреждават за предстоящия край на света.

Сред поддръжниците на теорията, че Нибиру ще заличи живота на Земята, както се е случило на Марс, е и легендарният сръбски астроном Милорад Б. Протич.

В наскоро открити негови лични записки, Протич твърди, че Червената планета е бил дом на огромни океани, езера и реки преди четири хилядолетия, но именно въздействието на Нибиру е превърнало червената планета в безплодна пустиня.

Протич дори намеква, че същата съдба може да споходи и нашата планета, когато Нибиру приближи.

В мемоарите си Протич изобразява Нибиру като звезда от типа кафяво джудже, около която обикалят множество спътници в 3600-годишна елиптична орбита.

Въпреки че астрономът прекарва години в изследването на Нибиру, той никога не признава публично, че това опасно небесно тяло може да се крие в самия край на нашата слънчева система.

Сръбският астроном, който почина на 29 октомври 2001 г, твърдо вярвал, че именно мистериозната планета е отговорна за унищожаването на живота на Марс.

Един от бившите сътрудници на Геоложката служба на САЩ – Итън Трубридж пък твърди, че Нибиру се е приближила към Земята вече на критична дистанция, затова и може да се очакват всякакви отрицателни последици. Той предупреждава за гигантски разломи и пукнатини в земната кора, както и за изригването на вулкани.

Трубридж уверява, че Геоложката служба на САЩ е много добре осведомена за всичко това, но цялата информация за наближаващия апокалипсис е засекретена, с цел да не се всява паника сред населението.

Според други поддръжници на теорията за Нибиру, НАСА е в центъра на глобален заговор на елита, който цели да скрие истината от обществото, докато те търсят убежище в тайни подземни бункери.

Към всички тези страхове и съобщения за приближаващия край се добавят и публикации на уфолози в интернет, които твърдят, че извънземните на Земята знаят за предстоящия сблъсък и поради тази причина са започнали панически да напускат планетата ни.

Митът за Нибиру излезе наяве през 1976 г., когато писателката Захария Стичин обяви, че две древни близкоизточни култури — тази на Вавилон и шумерската, разказват за гигантска планета, наречена Нибиру, която обикаля Слънцето.

Според теорията за Нибиру или Планетата Х, че в пространството край ръба на нашата система се крие друга мини слънчева система, състояща се от слънце, планети и луни и една от тези планети е именно тайнствената планета, която ще донесе гибел на Земята, така като е затрила живота на Марс.

Според вярващите, планетата ще накара полюсите да се преобърнат, което на свой ред ще предизвика силни земетресения и мощни вулканични изригвания.

материа на https://fakti.bg

През 2017 година най-дългата нощ ще бъде на   21 декември, защото слунцето ще се скрие в 16 часа и 28 минути. Така че, ако вярвате в магии и сбъднати мечти в деня на слънцестоене, през декември тази година това е моментът..

Аз вярвам в силата на персоналния дух и по тази причина ще се вгледам в духа на моята обикновена според социома персона, но според природата- необикновена.

Весели празници!

С възникването на човечеството, символите възникват, като средство за изразяване и предаване на информация.
Нито едно общество не съществува напълно изолирано и различните общества обменят културна информация, като използват различни символи. Те имат важна роля за запазването на етническия облик на дадена нация – националните символи са неделима част от национални знамена, печати, марки и други.
Например цветята:
Златната хризантема, чиято родина е източна Азия е символ на апогея на японската империя.
Ирисът – във Франция присъства в кралската емблема и е въведен от крал Луи VІ през 1108 г.
Червената роза е символ в емблемата на Ланкастър, а бялата роза – на Йорк.
Медалът във форма на пурпурното сърце е символ на храброст в битките по времето на Джордж Вашингтон 1782 г.

Да се върнем назад във времето…

Египетските йероглифи – най-старата форма на писменост в Египет – 3300 преди Христа.
В Египет богът на слънцето Ра – имал ястреб на главата си. Древните египетски символи имат специални значения и са били свещени за египтяните.
Египетските божества са персонификация на природните стихии, на събития от живота, на чувства или концепции и всички са свързани с един или повече символи. Традицията на култ към свещени животни, които са били тотеми на племето, идва от най-древни времена. Много божества имат свои двойници-животни, в които те са могли да се превъплъщават, при което се явявали и техни символи. Най-разпространени са култовете към бика, ибиса, сокола, ястреба, котката, павиана, крокодила и бръмбара скарабей. Древноегипетският език, който е бил говорен в продължение на 3000 години вече не се практикува. Днес египтяните говорят арабски. Древноегипетската система на писане се състояла от около 700 знака. Древноегипетските йероглифи се състояли от чертежи и рисунки, които покривали стените на храмовете и паметниците, и били изобразявани на папируси. Смята се, че Жан Франсоа Шамполион е този, който пръв разбива шифъра на египетските йероглифи. Всеки символ изразява даден предмет, животно или идея. Чрез йероглифите са създадени религиозни текстове, които са написани по изключително мистериозен и сложен начин. Последният открит запис съдържащ йероглифи датира от 394 г. след Христа.
След падането на древната египетска цивилизация – 30 г. преди Христа, значението на йероглифите продължава да бъде мистерия за още 1800 години. По време на френската окупация на Египет 1798-1801 г. е намерен голям камък /черен базалт/, известен днес под името Розета Стоун. На него един и същ текст е бил написан по три различни начина – с йероглифи, на общоприетия египетски език по това време и на древногръцки. По-късно камъкът е пренесен в Европа, където учени превеждат древногръцкия запис и го използват за разшифроване на египетските йероглифи и декодиране на останалите два записа. Текстът на камъка представлява благодарствен надпис, от 196 пр.н.е. от египетски жреци към Птолемей V Епифан – монарх от династията на Птолемеите.
Усилията на много учени и днес са насочени към декодиране на йероглифите останали от древни времена и те все още продължават да разкриват нова информация за живота в древен Египет и по света.

Руните
“Руническата азбука” се появява някъде около 1 в. преди Христа и се използва от скандинавските, германските и англосаксонските народи, а по-късно и от тюркските и славянски народи. Съществуват твърдения, че древните символи се отнасят и към късната каменна епоха или ранната бронзова, защото намерените по това време изображения, приличат на руническите.
Рунически надписи са открити в Северна Америка, което подкрепя хипотезата, че викингите са посещавали Америка много преди Колумб.
Има твърдения, че келтите също ползвали руни.
Думата “руна” в превод означава “тайна”. Но коренът на думата първоначално е означавал “шепот” (от немски- raunen).
Има различни твърдения за появата на Руните. Едно от тях е, че те са древна келтска магическа система, представяща основните сили на природата чрез пиктограми. Най-ранните рунически форми се срещали изрязани в камъни или по стените на праисторически пещери. Символите се използвали за магии и предсказания от северните народи, които вярвали в контакта с природните сили, чрез призоваването им със съответната руна.
Легендата разказва, че руните са открити от върховния норвежки бог Один или Вотан (при германците), докато висял на едно древно дърво без храна и вода в продължение на 9 дни и 9 нощи, самонабучен с копие. По този начин богът принасял себе си в жертва на дървото. Висейки така, Один наблюдавал, докато накрая не стигнал до концепцията за руните. Хвърлил на земята 9 пръчици и те образували матрица от вертикални и диагонални линии. Чрез това се появяват 24-те символа на руните. Изходните 9 пръчки са целия Космос, т.е. самото дърво. Получаването на руните и на тяхното знание освободили Один. Тогава Один дава руните като дар на хората.
Древните скандинавци ползвали руните не толкова в качеството им на азбука, колкото като средство за магия, поради което често ги изрязвали върху оръжията си и в домовете си. Затова и се приема, че руната има двойнствен смисъл – от една страна това е писмен знак, а от друга, този писмен знак има своето магическо значение.
С навлизането на християнството руните са изместени от латиницата.

Йероглифите на маите
“Рисуваните книги” на маите – кодексите – общо взето представляват нешироки, но дълги ленти от фина еленова кожа или хартия, направена от кора и корени на дърво. Изписани са от двете страни и могат да се сгъват като страници. Известни са три йероглифни кодекса на маите: Парижки, Дрезденски и Мадридски, наричани така според местата, където се съхраняват.
Дрезденският, намерен в 1739 година, е три и половина метра дълъг и се състои от тридесет и осем листа – директорът на музея Йохан Кристиан Гетц го купил от непозната личност, като не се знае как кодексът е попаднал в тази личност и се е запазил до момента на продажбата. Неговите страници съдържат предсказания, таблица на движението на Венера и слънчевите затъмнения, дати и йероглифи.
През1859 година между книги, предназначени за изгаряне, бил намерен Парижкият кодекс – Леон де Роси, ботаник и специалист по японски език, спрял пред кофа за боклук в Нацоналната библиотека в Париж и измъкнал от кофата Парижкия кодекс на маите, като не се знае как е попаднал в Париж, а още по-малко – в кофата за боклук на националната библиотека.
Третият, Мадридският, а иначе Трокортесианският, е най-обширен. Дълъг е 5 метра и 55 сантиметра и има 56 листа. Той е открит от Абат Брасьор дьо Бурбур случайно в библиотеката на професор Хуан Тро-и-Ортелано, родственик на самия Кортес. Мадридският Кодекс се предполага, че е разработен през 16-ти век – няколко века след падането на великата цивилизация на маите – представлява вид алманах за предсказания – показващ кога е най-подходящото време за ловуване и изработване на идоли, както и много астрономически наблюдения. Повечето йероглифи са издълбани по големи каменни образования.

Символите в религията
Още в първите векове на своето съществуване, Християнството е изградило собствена система от символи, които са носители на дълбоки евангелски, библейски и нравствени послания. Те са се превърнали в неделима част от, която си служи със символичното значение на отделни символи като кръстове, гълъб, агне, лоза, змей, череп, свещи, слънце, луна, звезди, лира, арфа и др.
Като ранно-християнски символи се приемат Котвата – като символ на християнската надежда, Божият Агнец, Паунът или птицата Феникс, като символ на безсмъртието и Възкресението, Гълъбът, като символ на Светия Дух, Рибата – тайният отличителен белег на ранните християни. Гръцката дума „ихтис” (риба) съответства на абревиатурата от „Иисус Христос Божия Син Спасител” и е символ на надеждата, устойчивостта, постоянството и спасението; кипарисът като символ на смъртта, маслиновото дърво като символ на божията благодат.
В древния среден изток използването на символи в изкуството датира от 3000 преди Христа, когато през неолита /късната каменна епоха/ цивилизацията от средния изток използвала нечовешки или животински фигури за да изобрази боговете.
В християнството е прието човек да носи на врата си най-напред символа на нашето спасение, всеоръжието на светлината – Христовия кръст или така наречения като символ латински кръст. Кръстът е сред най-разпространените символи и най-често се свързва с християнството. Историческото развитие на този съвсем прост като изобразяване знак е много по-стар от религията, която той всъщност днес представлява и историята му е дълга.

В древна Гърция и Рим всеки от боговете е свързан с различен предмет:
Зевс – орел
Аполон – лира
Артемида – Диана – лък

И още…

По време на Ренесанса и 18-ти век алегоричните картини стават особено популярни, тъй като художниците изработват сложни символистични схеми за да изобразят теми, като празнотата на човешкото съществуване – предмети като монети, украшения и музикални инструменти – персонифицирайки безсмислените удоволствия от живота, докато черепите, пясъчните часовници и изгасналите свещи са символизирали смъртта.
В модерните епохи изкуството достига до висока степен на индивидуалност, при която използването на типични и характерни иконографски образи постепенно изчезва като твърдо възприети персонифицирани елементи.

Тотемите (родовите знаци) също се основават на символите, които обикновено могат да са птица, животно или растение считани, че осъществяват връзка между човек и силите на природата. Те са силно разпространени при индианските племена в Америка и при аборигените в Австралия, а също така и при народите в Малайзия и Африка. Тотемите при народите в Египет и древна Гърция стават символи на самите богове.

При древните народи най-често срещания символ е образа на лъва – израз на сила и могъщество. В Асирия и Персия в дворците и храмовете са издигали каменни лъвове, а в Египет лъвът е с човешка глава – сфинксът- пазачът на храма и тайнството.
Прабългарите използвали символи като змията, конят, кучето, лъвът, орелът и други, които се свързват както с бита, религията, културата, така и с родовата принадлежност. Орелът като ритуална фигура означава власт, сила, небесна закрила, владетелски знак, войнски символ, духовност, слънчевия бог и е родов тотем на рода Дуло, от който произхождат българските владетели.

Всеки един зодиакален знак е представен чрез символ и повечето от тях са символи на животни, които в същото време са свързани и с небесните тела – символи на определени качества в характера на човека. Корените на възникването на символите на зоиада са изгубени назад вър времето, като някои от символите се срещат в гръцките хороскопи, които са на около 2000 години, други се смятат за алхимични знаци, а други отговарят на формата на съзвездията.

Други мощни символи са символите на числата – науката нумерология – основана на учението на древноеврейската кабала и азбуката на халдейците, която разкрива силата на числата и тяхното влияние върху отделни страни в характера на дадена личност и върху житейския й път, както и върху взаимодействието й с околния свят. Така например числото 1 е символ на цялото, на неделимото, на началото и на Бог – на хармонията в света. Числото 6 е символ на Сътворението, на вселената и макрокосмоса на любовта към изкуството и музиката. Числото 7 е числото на мистиката и тайната, чудесата, вярата и мечтите. Числото 13 не е фатално число, а е числото на размириците и разместването на пластовете. В древността се е смятало, че който знае да използва това число ще се сдобие със сила и власт, но ако се използва от себични подбуди ще донесе самоунищожение. Спектърът на значението на числата е многоброен каквито са и самите числа и всяко от тях има свой смисъл и носи различно послание за света и самите нас.

Както числата, така и цветовете са мощни символи, които имат емоционална стойност и въздействие.
Синият цвят е израз на божественото и вечното затова много от древните божества са били изобразявани в синьо – Индия – богът Вишну, Агни – богът на духовния огън. Синият цвят присъства и при изобразяването на Христос. Синият цвят е бил цветът на френските крале.
Червеният цвят е символ на радост, живот и любов. При различните народи този цвят играе различна роля- пурпурното наметало се появило при евреите, в Китай през редица периоди дрехите са били в червено. Това е цветът на бога Марс.
Жълтият цвят на изток символизира вярата и религията, той е бил императорският цвят. На запад този цвят се свързва със златото, кралското величие и духовната интуиция. Виолетовото – любов към ближните, зеленият цвят означава живот на земята и е цветът на Венера, богинята на удоволствието и щастието и той символизира плодовитост, младост и сила.
Бялото е символ на мъдростта на ангелите, чистота и справедливостта, но при някои народи бялото се свързва с неуспеха. Черният цвят носи идеята за мрак и хаос, но в алхимията е израз на невидимото.
Различните цветове се свързват с различните ореоли на боговете, аури и чакри при хората – цветове от невидимия спектър на нематериалния свят.

Частите на човешкото тяло имат различно символично значение. Един от най-сложните символи е ръката. Ръката може да изразява отмъщение и наказание, но също така и любов и щедрост. Тя е символ на нашата любов към света и на нашата готовност да помагаме и да даряваме добро.
Фалосът пък е бил почитан във всички древни религии, като символ на плодовитостта.

От символите, изобразяващи различните предмети, най-ярък представител е символът на колелото (кръгът). Той е символ на вечното завръщане – това е колелото на съдбата – десетата карта таро. Колелото е символ на кръговрата на живота, раждането, прераждането и обновлението, симетрията и завършеността, кръговрата на сезоните, границата на видимия свят, вечността, безкрайността, микрокосмоса.
Един от най-ярко изразените символи свързани с кръга, които и днес привличат със своята сила и загадка е символът Ин-Ян „Yin-Yang”, който изразява мъжкото /Ян/ и женско /Ин/ начало. Този символ представлява кръг, разделен на бяла и черна половина. В този символ е залегнал принципът, че хармония в отделния индивид и в природата като цяло може да се постигне само ако двата принципа се развиват по равно.

Толкова ярък е и символът на дървото – Дървото на живота с 40 клона които излизат от него, а в средата на стъблото се намира лотосът слънце, източник на живота и неговата сила. Дървото е символ на връзката между небето и земята, на постоянство, могъщество, дълголетие, щедрост, търпение, покровителство, възхвала и най-вече на живот.

Понякога символите изпреварват ума и логиката, те са динамични и развиващи се във времето и имат голяма стойност за обогатяването на човешката култура.

материал на https://www.chris-art.net

Разделете този период на четири равни части, които символизират зимата-пролетта-лятото-есента и запомнете всичко, което се случва във всяка от тях. Дори и най-незначителните случки през октомври 2017 г. не трябва да се пренебрегват, защото това е планът на живота ви за 2018 г.!

Любов и взаимоотношения

Връзките на влюбените през октомври ще са успешни, но при условие, че се спазват библейските постулати, като например “да се побои жената от мъжа свой”. Колкото повече жената дава свобода на мъжа си, толкова по-беззащитна става. А това, от своя страна, изисква внимание и загриженост от страна на мъжа. Не прекалявай! Ако усети такава игра, мъжът ще бъде разочарован от вашата неискреност.

Октомври по същество е един от “най-мъжките” месеци в годината и изисква конкретика в отношенията. Възможни са критични провокации, на които е сложно да се реагира правилно. Търпение и издръжливост – това е ключът към успешните взаимоотношения сега.

Семейство и деца

Децата този месец ще се окажат под строга преса. Родителите ще държат на тяхната безопасност и това ще е под формата на строги инструкции, което неизбежно ще доведе до конфликти. Бъдете снизходителни. А още по-добре, покажете и вие малко слабост.

Обръщайте се към децата за помощ, дайте им възможност да се погрижат за по-възрастните. Бабите и дядовците през октомври са най-добрите посредници между родители и деца и те също са основните обекти на опеката и любовта.

Работа и финанси

Периодът е консервативен, което няма да позволи правилно да се оцени вашата креативност. Най-успешни ще са онези проекти, които са свързани с грижите за възрастните и децата, както и със сигурността във всички области на живота.

Това е времето на антикварите, консерваторите и поддръжниците на установените традиции. А икономиите ще бъде забележими във всичко, дори и в храненето. Основните разходи ще са за придобиването на неща, които имат характеристика “вечни”.

Здраве и храна

Настъпи времето на най-жестокия месец по отношение на здравето и емоциите. Обърнете внимание на сухожилията, не ги натоварвайте без предварително загряване – октомврийските разтягания се лекуват доста дълго време.

Родените през април трябва да се погрижат за имунитета си. Опитайте се да не попадате на места, където се събират много хора за да избегнете вирусни атаки. А за зимните хора настъпват най-добрите времена, ниските температури за тях са истинска панацея.

Подготовката на организма за зимата продължава. Балансът между продуктите от животински и растителен произход ще е добра база, но от растителните продукти това се отнася главно за зеленчуци и плодове, а не за билките и тревите.

Отдих и пътешествия

Както и в предходния месец, най-успешните пътувания ще бъдат в западна посока. Но е по-добре да не правите дълги пътувания без да свършите конкретна работа. Изключенията се отнасят само за онези, чиято страст е археологията! Опитът да се получи информация от миналото за изграждането на бъдещето ще бъде успешен.

материал на https://www.edna.bg ; редактор Вяра Иванова

И от желанието да се отговори на тази трудна питанка са се нароили всякакви научни теории. Дори религиозните течения дават свои отговори според които построяват теорията си и въздействат на масите.

И сега, във времена на бързо развитие на науката и технологиите се появявят нови предположения за появата на хората и развитието на вселената.

Това е един интересен материал, намерил място в много издания-печатни и електронни.

Дали Вселената, която обитаваме, е симулация? Защо технологичният гуру Илън Мъск е толкова убеден, че сме част от някаква гигантска компютърна симулация? Можем ли да разберем дали това е така или не? И какви ще са последиците?

На тези въпроси се опитват да отговорят Оливия Голдхил (Olivia Goldhill) от списание Quartz и Герент Люис (Geraint Lewis) от NewScientist.
Поводът са думите на Илън Мъск на IT-конференцията в Калифорния Code Conference 2016, която се проведе от 31 май до 2 юни, че е убеден, че сме част от някаква космична компютърна симулация.

Защо създателят на SpaceX и Tesla Motors смята, че вероятността е само едно на милиард наистина да съществуваме физически, че е много по-вероятно, ние да сме данни, въртящи се в нечий огромен суперкомпютър. Какво го е довело до това странно заключение?

“Ние определено се стремим игрите да станат неразличими от реалността… вероятността нашата реалност са е основната може да е едно на милиард”.

Мъск смята, че човечеството има само две възможности – или да се създаде виртуален свят в бъдеще, или вече да сме персонажи на нечия симулация. Той е убеден, че цивилизацията в развитието си, не може да не създаде такава реалност, да се спре този прогрес може само гибелта на цивилизацията на някакъв глобален катаклизъм.

Ако цитираме големия писател Дъглас Адамс, може би “това вече се е случило”, и самите ние живеем в синтезирана от някой Вселена, пише Герент Люис.

Оливия Голдхил смята, че теорията на Мъск всъщност идва от Оксфордския професор по философия Ник Бостром (Nick Bostrom), който публикува своя аргумент, че сме в компютърна симулация през 2003 г. Той твърди, че едно от следните три предположенията е вярно:

1. На практика всички цивилизации с нашите темпове на развитие ще загинат преди да достигнат технологичните възможности за създаване на ултра-реалистични видео игри.

2. Цивилизациите с нужните технологични възможности са незаинтересовани от такива компютърни симулации.

3. Ние сме почти сигурно персонажи, живеещи в компютърна симулация.

Бостром е по-малко убеден от Мъск, че живеем в компютърно-симулирана реалност. “Моето мнение е, че не разполагаме с достатъчно силни доказателства, за да изключим всяка от тези три възможности,” твърди той.

Как можем да разберем дали живеем в симулация? Това е труден въпрос, насочен именно към науката, смята Герент Люис от NewScientist, защото разкриването на законите на природата ще бъде всъщност разкриване на алгоритмите вътре в компютърната програма. Има някои интересни свойства на Вселената, които ни карат да се замислим за възможността за симулация. Това е поредица от като че ли прецизно настроени съотношения на масите на основните частици като електроните и кварките, константите на фундаменталните взаимодействия и още цяла поредица “фини настройки”, които обяснява антропният принцип като съотношението на плътността на материята и енергията спрямо скоростта на разширяване в първия момент на Големия взрив.

Появяват се все повече доказателства, че ако Вселената е била родена с маси и сили само леко по-различни от тези, които са, резултатите биха били катастрофални – вместо нашата интересна и разноообразна Вселена, щеше да е празен и скучен космос без звезди и живот. Може би сме тук само защото някой програмист от по-висши измерения “фино е настроил” нашите основни закони така, че да произведат някои интересни резултати.

Възможно е да има едва доловими улики. Ако компютрите им са като нашите, а те разчитат на числа с крайни размери, тогава пространството и времето щяха да са пикселизирани, а не гладък континуум. Можем да потърсим доказателства за това. (Всъщност доказателство за валидността на теорията на квантовата гравитация ще бъде откриването на кванти на прстранство-времето). Като алтернатива, можем да потърсим неизменните бъгове и грешки, места, където компютърната програма не се държи нормално. Но и в двата случая, вероятно, ще ги тълкуваме като нови “свойства” на Вселената и ще ги включим в нашите основни закони. Освен научните, понятието “Вселена-симулация” поражда много философски въпроси, не на последно място – прословутият въпрос за свободната воля.

Ами ако сме просто нежелани последствия в симулация, която има някаква друга цел? И какво ще се случва, ако компютърът се изключи? Науката не предлага конкретни отговори на въпроса дали нашата Вселена е наистина симулация, а разсъжденията на Мъск не са нещо повече от спекулации, заключава Люис NewScientist.

Какво мислят философите?

Философът Бостром разглежда последиците от своята теория и не е особено загрижен, че нашата реалност може да се окаже компютърна симулация. “Хипотезата за симулация може да бъде много добра или много лоша в зависимост от това, което мислите, че са мотивите на симулаторите – какво ще се случи в симулацията, какво ще се случи след като симулацията завърши. Има очевидно две оптимистични и една песимистична възможност за това”. Бостром смята, че е напълно възможно съзнателни персонажи да се създадат вътре в компютърна симулация. Дори ако за това са нужни стотици хиляди години преди да се постигне такъв подвиг, неговият аргумент остава в сила. И Бостром “не вижда очевидни последици върху въпроса за свободната воля.” С други думи, едни и същи въпроси ще ни вълнуват, независимо дали сме създадени от Бог, Големия взрив или изключително обигран тийнейджър на футуристичен Xbox.

Дали сме в симулация? Не знам, но няма значение!

Робърт Рупърт (Robert Rupert), професор по философия в Университета на Колорадо, смята, че хипотезата за компютърна симулация “определено си струва да се приема насериозно”. И макар да звучи радикално, Рупърт твърди, че ако може да бъдат създадени съзнателни персонажи вътре в компютърна симулация, след това, “аз няма да правя и мисля нещо, което е много по-различно от това, което обикновено мисля за себе си”.

Що се отнася до природата на реалността, квантовата механика разкриват съвсем друга картина на света от тази, на която сме свидетели.

“Може би, в известен смисъл, целият свят, който мислим за “реалния свят” представлява информация. И е същото това, което компютрите правят”, коментира Рупърт. “Така че може да се окаже, че метафизически погледнато, дълбоко в себе си, симулация и реалност са едно и също нещо”.

“Налице са редица опити да се опровергае това, но аз не мисля, че някой от тях е бил успешен”, подчертва Бостром.

И макар коментарите на Мъск да са опростена интерпретация на неговия аргумент, Бостром настоява, че е важно да се вземат такива въпроси насериозно.

материал на http://kolibka.com/; nauka.offnews.bg ; http://hicomm.bg

За Паул се знае, че баща му бил немскоезичен швейцарец, а майка му била от Залцбург; той се преместил в Гърция през есента на 1922г. по препоръки на лекуващия му лекар. Преди една година Паул се разболял от рядката болест – летаргичен енцефалит, който се разпространил като епидемия в целия свят между 1915-1926г.

Докторът, който наблюдавал Паул в болницата в Женева, не знаел как да го предпази от усложнения и препоръчал да се премести в страна с по-добър климат. Болният се преместил в Атина. В местния университет той като бивш учител започнал да преподава немски език на студентите. През 1924г. Динах решил да се върне в родината си. Той извикал в кабинета при себе си своя най-добър студент Георгиос Папахацис и му предал дебел ръкопис, като му казал, че ако се преведе от немски на гръцки, той ще успее да усвои ново ниво в лингвистиката.

От този момент започнал приключенията на загадъчния дневник, който за учудване на студента се оказал сборник спредсказания от 21 век до 3906г.

Георгиос Папахацис потърсил автора на ръкописа 12 пъти – от 1952 до 1966г. в Швейцария, но така и не го открил.

Станало ясно, че швейцарецът водел дневника една година, след като излязъл от комата, и представлява предсказанията на някой си Андреас Нортем, живеещ през 3906г., в чието тяло се вселила душата на Паул.

В края на 20-те години в Гърция бил публикуван романът ,,Долината на розите”, който представлявал компилация от разказите на Папапахацис и откровенията на Нортем. Целият тираж на романа бил иззет и унищожен.

Папахацис продължил да работи над превода на тайнствения ръкопис и днес можем да съжаляваме, че Втората световна война и периодът на диктатурата на черните полковници в Гърция задържали за дълги години този процес.

Дневникът на пътешественика във времето се загубил. Според преводача, в навечерието на Рождество през 1944г. в дома му влезли войници от гръцката армия и иззели съмнителния ръкописна немски език, като обещали да го върнат, след като проверят съдържанието му.

Но ръкописа така и не го върнали. По това време Папахацис вече завършил превода на дневника на Динах-Нортем и го публикувал през 1979г.

Пророчества на Паул Амадеус Динах:

1. 2016-2018г. светът ще се окаже на прага на война, но ще успее да я избегне;

2. 2018г. – междудържавните граници в предишното си разбиране ще престанат да съществуват;

3, 2020г. – ще възникне нова банкова система; стойността на електронните пари ще бъде прикрепена към електроенергията и природните ресурси;

4. 2025г. – природните ресурси на човечеството ще бъдат преразпределени, частната собственост върху тях ще бъде отменена. Това ще позволи на по-голямата част от хората на земята да живеят в благоденствие.

5. 2030г. – човечеството ще се научи да управлява духовната енергия. Всеки ще се превърне в телепат и ще може да изпраща и получава съобщения със силата на мисълта;

6. 2050г. ще бъде открит нов вид енергия – ,,пространствена енергия”, във връзка, с което ще се прекрати използването на природните изкопаеми.

7. През 21-ви век ще бъде открита нова ДНК и във връзка с пренаселването ще започне строителството на изкуствени подземни градове, а също ще бъде открито ,,вътрешно подземно Слънце и атмосфера”

8. Световното правителство ще се състои от учени и интелектуалци, а през 23-ти век ще изчезне понятието ,,политика”.

2000-2300

Човечеството започва да решaва проблемите с пренаселеността, унищожаването на околната среда, емисиите на парникови газове, изменението на климата, глад, тирания и регионални конфликти. Откритията, направени в областта на взаимодействието на електромагнитна енергия, гравитацията, духовна енергия (Ефиродинамика) и антигравитация. Разгадани са тайните на слънчевата радиация. Все повече и повече хора използват “ефирна визия”, както някои парапсихолози днес. Икономически системи стават все по-хуманни, мъдър и въз основа на добра воля. Потребителите са освободени от робството на финансовото оцеляване, давайки себе си повече време за вътрешна работа и духовно развитие. Паричната система умира. Детската смъртност е все рядкост. Изкопаемите горива са заменени с устойчива енергия. Нашите месоядни тенденции изчезват, ние ставаме вегетарианци.

Марс е колонизирана през 2204. Брой на колонизаторите – 20 милиона души. Но той е бил разрушен през 2265 от масивни природни бедствия. Мечтите за колонизация на Марс след това са изоставени.

2300-2400

Втората световна война избухва в 2309. Oгромни разрушения.

Човечеството оцелява. Създадено е световно правителство в 2396, за да се предотвратят подобни бедствия в бъдеще.

Лидерите се избират чрез пряко гласуване от всички народи, предимно учени, инженери, хуманистите, и … без политици или бизнесмени.

Балансът на силите се поддържа в работен съюз между частния сектор (например, мултинационални компании), националните правителства, и световно правителство.

Банките и фондовите борси са изчезнали, заменени от един вид “вот пари” (вероятно електронно измерване на реалната цена на производство, ресурси и енергия).

Все още има частна собственост, но ресурси в света, са преразпределени, така че на всеки човек е предоставен базов, равен, жизнен стандарт.

2400-2600

Хората, придобиват планетарното съзнание.
Преместването в пространство става чрез духовни (ефирна) енергийни източници и летящи дискове.

2600-3400

Постигнато е равенство на вещи от първа необходимост, но все още има някои различия в технологичния напредък в различните региони.
Все повече и повече хора са телепати. Науката прави огромни крачки.
Проучени са недрата на планетата, включително нейното “вътрешно слънце” и атмосфера.
Градове, построени в недрата на земята.
В медицинската наука, фармацевтичните препарати играят малка роля, заменени с нови методи на лечение на базата на звук, цвят, светлина, и медитация.
Въпреки тези значителен напредък, хората са все още до голяма степен се фокусира върху материалното и са духовно мудни …

3400-4000

В началото на 3382, духовното възраждане започва бързо да преобразява света в “хипер-визия”, в която по-голямата част от хората достигат знания чрез директна комуникация с тънката част от духовния свят.

Хората на Земята вече са в състояние да създадат с помощта на намерението, както се прави в по-фините духовни светове.
Ние навлизаме в нов златен век на световната цивилизация. Много от лидерите в световното правителство вече са универсални създатели, а не само учени и инженери. Новите лидери се комбинират в себе си предимствата на философ, учен, художник, мистик, и мн.др..
Планетарни езици, се разработват въз основа на триизмерни изображения, на вътрешното възприятие, което се проектирас психически/мислено без звук записване или Интернет.
Науката е открила за спане и активирала спящата ДНК, която се състои от повече от две нишки.

Сега всеки – даже и най-бедния китаец – има достъп до безплатни дрехи, храна, жилище, транспорт, забавления, изследователски продукти, и творческа изява.
Няма частна собственост.

Всички са вегетарианци.
Няма зоологически градини …
Остарелите летящи дискове са заменени от нова форма на транспорт – “портали” (вероятно порталите между физическите и духовните светове, в които материалните ресурси и техните пътници се трансформорат в фини, нефизически вибрации които се пренасят мигновенно на друго място в триизмерното пространство и след това се рематерилизират)
Тези духовни технологии са въведени на Земята от други галактически цивилизации. Сега човечеството е готово (вероятно означава, че хората най-накрая превръщат своя благородно-свиреп характер в предимно благороден).

По днешните стандарти, хората на по-далечно бъдеще ще са наивни, чувствителни, искрени, непретенциозен, без скрити мотиви на хитрост. Хората могат да се чувстват чувствата и намеренията на другите. Тайните/Секретноста, не е вече част от човешката култура.
Няма материално неравенството, но само неравенство на репутация и чест.

Хората почти не работят. Продължителността на живоката се е увеличила значително. Успехът не се измерва с материалното богатство, но се измерва с качеството на вътрешна духовна работа и размера на ползите, поднесени на обществото.

http://belaya-tara.blogspot.bg