Исус съживил Лазар и се отправил към Иерусалим, яхнал магаре. Щом преминал през портите на града тълпа от хора го очаквала и го поздравявала, защото се надявали, че идва Спасителят на народа. В краката му постилали палмови и маслинови клонки, защото те били символ на победата.
Денят, в който Иисус влязъл в Иерусалим бил наречен Цветница.

За българите на този ден има обичай да се ходи на църква и да се вземат осветени върбови клонки, които заместват палмовите. Вярва се , че такава клонка, запазена в дома има целебна сила.
Вечерта на селския мегдан се играело последното лазарско хоро от млади момчета и момичета и за първи път след Великденските пости хорото е сключено, затворено.

Така се слага край на моминските обичаи и започва притихването, очакването на Великден!

Весели празници!

Вярва се, че вратата, която няма никакви резета, ключалки и каквото и да е средство за влизане, е била затворена чрез звукови вълни от тайно песнопение, изгубено във времето.

Хиндуиските свещеници казват понастоящем, че няма нито един човек, способен да отвори вратата чрез изпълняване на тези песнопения.

Това е славен древен храм, който с право носи титлата на най-богатата институция и място за поклонение от всякакъв вид в писаната история на света, оценено на 22 милиарда долара в злато и скъпоценни камъни, съхранявани в подземни трезори.

Външният му златен обков показва само малка част от истинската му слава.

Намиращ се в Тируванатапурам, Керала, Индия, този древен храм съдържа осем подземни трезора, от които пет са отворени и изследвани.

Храмът се споменава в (единствения записан) период „Сангам” на литературата между 500 г.пр.Хр. и 300 г.сл.Хр. няколко пъти. Храмът е единият от 108-те главни „Дивя Десами” (Свещени обиталища) във Вайшнавизма и е прославен в „Дивя Прабанда”.

Любопитно, няма ни един исторически запис, който да споменава ТОЧНАТА дата, когато е бил основан храмът.

Множество запазени откъси от литературата и поезията „Сангам Тамил” и дори по-къдните творби на поетите-светии от девети век, като Намалвар, говорят че Храмът и дори градът имат стени от чисто злато. На места както Храмът, така и целият град често се възхваляват като направени от злато, а Храмът като Небесен.

Но най-впечатляващата и мистериозна особеност е една скрита камера, пазена от две масивни кобри. Легендите разказват, че всеки, който се осмели да отвори вратата, ще го сполетят пагубни последици. Тази мистериозна врата е отбелязана като Камера Б.

Шест от камерите вече са били отворени и в тях са намерени приблизително 22 милиарда долара в злато под формата на диаманти, накити, златни съдове, оръжия, златни идоли, златни слонове и диамантени огърлици с приблизително тегло 500 килограма и с дължина пет метра и половина, отделно от безброй торби, пълни със златни монети, придобити от различни части на света, и церемониални костюми, включващи 30 килограмови кокосови черупки от плътно злато, обсипани с рубини и смарагди.

Много хора смятат, че съдържанието, скрито в мистериозната камера, надминава материалните богатства, макар и безценни старини, направени от злато и диаманти да чакат от другата страна. Вярва се, че всеки опит на „обикновен човек” да отвори мистериозната Камера Б – освен ако не е чрез пеенето на свещените и могъщи „ГАРУДА МАНТРИ” – ще предизвика катастрофи в и около помещенията на Храма, с апокалиптични сценарии, които вероятно ще последват из цяла Индия и дори света, според ведическите астролози.

Според инвентаризация, направена през 2014 г., Трезор А на храма съдържал 900 килограма златни монети, датирани около 200 г.пр.Хр.

Вярва се, че отвъд Камера Б има друга скрита вътрешна камера.

Исторически разкази предполагат, че зад тайния трезор съществува друга камера, построена от дебели стени, направени от плътно злато, където мистерията наистина съществува и съдържа най-голямото неоткрито съкровище на света.

Освен това, ако разгледаме една книга, озаглавена „Траванкор: наръчник на посетителя” (1933) от Емили Джилкрист Хач, ще намерим разкази за хора, които се опитали да отворят мистериозния трезор с пагубни последици. Група хора се опитали да влязат в трезорите през 1931 г. Резултатът? Трябвало да се спасяват с бягане, понеже открили място, пълно с кобри. Разкази от 1908 г. също споменават подобни истории.

Днес храмът Шри Падманабхасвами е едно от най-охраняваните места на планетата, пазен детектори за метал, охранителни камери и повече от двеста охранители, някои от които тежко въоръжени.

материал на http://posledenvek.info/mystery

1. След залез слънце всички били в домовете си, за да не ги обладае зла сила.
2. В тези дни не се правели сватби, годежи .
3. Спазвали сексуално въздържание, защото се вярвало, че заченато в такива дни дете, ще бъде недъгаво или у него ще се скрие зъл дух и то ще бъде много лош човек.
4. Всички носели в джобовете си поне скилидка чесън, защото суеверието е, че неговият аромат плаши духовете.
5. Някъде се вярвало, че умрелият във времето на ,,мръсните дни” има много грехове и душата му се превръща във върколак или караконджол и по тази причина, ако се случи някой да предаде богу дух в този период, когато го погребвали, забивали игла в петата или корема му.
6. Жените не вършели домакинска работа .
7. Всички пиели вода, в която бил угасен въглен, защото вярвали, че в периода на ,,мръсните дни ” тя е лоша , ,,некръстена”.
8. Последната събота от ,,мръсните дни” е известна като ,,погана събота”: роденият на този ден човек боледувал непрекъснато и можел да вижда злите духове.

Най-голяма сила за прочистване на света от лошите духове имали коледарите и сурвакарите. Тяхната песен притежавала магия, а сурвачката носела прочистваща енергия, която унищожавала всяко зло.

Йордановден носел ,,кръстена” вода и всичко поръсено с нея ставало чисто и светло.

Ето защо: тези дни си стойте по тъмно у дома. Посрещайте с радост коледари и сурвакари, а на Йордановден идете на църка и там дядо поп да Ви поръси с кръстена вода. Така със сигурност ще започнете Новата година с чист от зло дом и светла душа, готова за нови преживявания.

Весели празници!

Поговорката е народно умотворение, което е вложено в стегнат израз с преносно значение. Тя крие мъдрост, придобита от житейския опит на хората.
В учебниците има много поговорки и ние учим децата, че те са добри поучения. Но ако се вгледаме внимателно всяка поговорка може да има и не толкова добър смисъл.

1. Преклонена главица, сабя не я сече.
Това изречение носи в себе си една черта от българската народопсихология. Мъдрост, извлеена от 500 години робство. С една дума от това изречение трябва да разбираме: Стой си, където си, и мирувай. Несправедливостта не е твоя работа. Бунтът е за ненормалници. Бъди наведен и мълчи. Нещата колкото и да са зле, ще се разминат. А ако после съвсем се влошат, нищо, още повече ще наведем главица. Няма сабя, която да може да достигне толкова ниско, колкото нашият врат. А и да не забравяш – срещу ръжен не се рита! Изобщо!

2. Много хубаво не е на хубаво
Едва ли има нация, която толкова упорито отказва да приема сполетялото го щастие. Ако нещо е хубаво- нещо не е наред. Понамирисва тая работа… Многото хубаво е капан за наивници. И като един истински българин трябва постоянно да го
наблюдаваш с присвито око. Още две поговорки влизат в умопомрачителен синхрон с тази. Едната – че “Всичко хубаво си има край”, а другата: “Всяко чудо за три дни”. Ако приказките завършват с: “Заживели доволни и щастливи до края на дните си”, българският щастлив финал е винаги един кратък тридневен семинар, от който бързо и отрезвително трябва да разтърсиш глава и да избягаш, за да се гмурнеш отново в любимата отвратителна действителност. Бъди българин и не вярвай в щастието! То е нещо, което се случва на другите, само и само да те дари с шанса да завиждаш.

3. Музикант къща не храни
Добре, че “Бийтълс”, “Цепелин” и “Пинк Флойд” не разсъждаваха така. В България обаче музиката и изобщо изкуството, е изумително лековат начин да си пропилееш живота. Човекът, който се е отдал на подобни занимания е “развей прах”, който “лети в облаците”. Той е напълно чужд на концентрираната в изискванията на бита скотска българска душевност. Музикантът е онзи глупак, който се мъчи да свири, докато ти предвидливо правиш буркани за зимата и през цялото време си знаеш, че ще набиваш парени чушки през декември, докато онзи вятърничавият се чуди какво да прави. Пада му се! За лека компенсация служи “Който пее, зло не мисли”. Един вид – споко, музикант ли е, той е безобиден наивник, няма да имаш проблеми с него.

4. Дума дупка не прави
Силата на думите е преувеличена! Това, че светът е създаден с “В началото бе словото” не засяга българите или поне тяхното начало. Езикът не е важен. Бихме искали да грухтим, но сме ограничени от природата, която ни е връчила толкова сложно нещо като думите и ни е оставила да се оправяме с тях. “Око да види и ръка да пипне” – това е важното, друго няма. Каквото и да ми говориш, аз не те слушам: ти по-добре ела и ми го дай в джоба, пък така най-добре ще се разберем. Обещания? Те са, за да бъдат нарушавани.
Разбира се, в цялото това пренебрежително отношение към думите се е появил и един чувствителен човек, който е казал и обратното: че “Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя”. Айде сега! Какво се прави тоя на обиден, ще му мине, ние сме свикнали да се псуваме по цял ден, той какво се втелява. Ако наистина го праснем по главата надали така ще мисли. Раната си е рана. Я да пробваме!

5. Една птичка – пролет…
Виждаш човек, целеустремен, погълнат от кауза, идея или занимание. Странна работа – той наистина е отдаден на някакво поприще, а не е като теб да си мухлясва сладко-сладко. Е, вдигаш рамене… Една птичка пролет не прави! Къде е тръгнал, нищо няма да промени тоя, не вижда ли, че е сам в цялата работа, разсъждава умно простият българин. Когато Джон Ленън пее “You may say I’m a dreamer. But I’m not the only one”, не е знаел, че винаги по всяко време има един тъп българин, който мисли тъкмо обратното: че колкото повече си мечтател, толкова повече си сам.

6. Крушата не пада по далеч от дървото
И кръвта вода не става! Човек, колкото и да се опитва, е осъден в най-добрият случай да повтори грешките на родителите си. Промяната не съществува, а всички сме едни постоянно репродуциращи се щампи, патриархално осъдени да наподобяват максимално семействата си.
Да се чудиш изобщо защо хората в България се размножават при положение, че резултатът така или иначе ще е един и същ. Може да си станал ИТ специалист, да си заминал да учиш в Лондон, или пък да си натрупал стотици книги в библиотеката – не ми се прави, същия си като дядо си! Одрал си му кожата!

7. Ден година храни и бели пари за черни дни
Принципно, нямаме нищо против. Действително е така. Лошото е, че това мислене води до трайни увреждания при хората, които действително разчитат на “деня-година”. Най-адекватният пример са безбройните изнудванки по българското Черноморие, които гледат да ти свалят кожата от гърба, понеже такава им е “сезонната работа”. А в добавка към тази поговорка е и събирането на “Бели пари за черни дни”. Която също е особено интересно – неминуемо се предполага, че черните дни ще настъпят и още как! Не си харчи парите за екскурзии, хубаво вино, срещи с приятели! Ще дойдат черните дни и тогава ще съжаляваш за онова лято, в което си си позволил да отидеш в Париж. Поне да си беше купил боб с кренвирши на консерви, че да не даваш грешни пари, знаеш ли как отива бързо еврото…!

8. Мълчанието е злато
Ето я, златната максима. Отваряй си очите на чекрък, но устата – въобще! Сократ е казал: “Заговори, за да те видя”. Българинът обаче е предпочел да остане невидим. Словото е риск за безумци. Мълчи си и кротувай. Впрочем, по този повод има едно стихотворение “Когато те дойдоха” на Мартин Нимьолер. Ти обаче не си го чувал, защото любимият ти роман е “Под игото”.

9. Учи, за да не работиш
Особено изречение, загатващо за амбивалентното отношение на българина към образованието. То е начин да прецакаш системата и ако може да се уредиш в офисче, вместо да бъркаш бетона. Който учи, не го прави, за да усвои някакви знания, а за да разбере как да прецака другите, дето наистина трябва да бачкат. Ученето, по парадоксален начин, е най-прекият път към мързела. Разбира се, има и един по-лесен вариант, резюмиран в “Не могат да ми плащат толкова малко, колкото малко мога да работя”.

10. Недей да откриваш топлата вода
С каквото и да се захване българинът, той вече знае, че е бил изпреварен. Някой е открил топлата вода и само си губиш времето, ако се пробваш на свой ред. Има по-умни, по-кадърни нации, които са истински откриватели, ти къде си тръгнал бе човек. Я спокойно. Пий една студена вода и недей да търсиш топлата.

11. Дървен философ!
Желязната самозащитна реакция. Когато срещнеш по-умен човек, който далеч надминава интелектуалните ти способности, той неминуемо се превръща в дървен философ. Чието сладкодумие са “врели-некипели”. Дървеният философ е всеки, който се интересува от неща, различни от това да лежи под москвича в летен следобед и да вари ракия в казана. С него не може да се спори, понеже той постоянно ти напомня за безсилието ти да кажеш две думи на кръст. Дървеният философ си губи времето с четене на книги, но всички знаем, че “лозето не ще молитва, а мотика”. Изобщо, не си ли отруден, нещастен човечец, обигран в “парата-джобата”, нищо не си разбрал от тоя свят.

Замислих се… Дали тези поговорки са ни запазили като нация, та било и с такава народопсихология … Кои поговорки са по- полезни. Тези, които ни карат да дерзаем, да вървим напред, да търсим мястото си или тези, които ни предпазват от неприятности… Всеки избира своята позиция и поговорките, свързани с нея..

Не можах да разбера кой е разсъждавал върху нашето народно творчество и психика, но мисля, че е направил точни попадения.

По материал на : standartnew

]]> https://www.art1a1d.com/2018/10/23/djdo-torbalan-baba-jga-legendi-amp-on/feed/ 0 https://www.art1a1d.com/2018/09/12/kitka-zdravec-amp-on/ https://www.art1a1d.com/2018/09/12/kitka-zdravec-amp-on/#respond Wed, 12 Sep 2018 02:54:19 +0000 https://www.art1a1d.com/?p=48386 Българите имат традиция, когато отиват на гости или изпращат приятели,  да им подаряват китка здравец. Нa църковна служба попът ръси светена вода от менче с такава китка. Това растение си има място и в народния фолкор. 
Дали, защото може да се намери във всеки селски двор или по други причини- не се знае. Името подсказва, че вярата на хората била, че той носи здраве на всеки, който го притежава.
Древните гърци го наричали – geranion- жерав, защото неговите плодове им приличали на клюн на жерав.
В Европа здравецът става известен през 17 век.
Ботаниците определят 422 вида здравец. От тях у нас се срещат: блатен здравец; бохемски здравец и едростълбчест .
Установено е, че  лечебното действие на това растение е  върху здравослобнии проблеми със  сърцето,  нервите и неразположения на  стомаха. Това се дължи на танинът, скорбялта, пектинът , смолата, които той съдържа.
Здравецът има и антисептично действие, защото отделя ензими, които убиват бактериите.
Открити рани по кожата могат да бъдат покрити с лист от здравец, а гаргара с отвара от здравец изчиства устната кухина и придава свеж дъх.
От всички части на това растение има полза и могат да се правят отвари по различен начин.
За да имат истински лечебен ефект, цветовете се събирате през пролетта и началото на лятото, когато е в период на цъфтеж. Корените се събират през лятото и през есента.
Ако решите да се възползвате от  лечебната сила на здравеца- внимавайте!
Наличието на ваша алрегия може да е опасна комбинация с такава отвара!
Хора с диабет не бива да използват чай от здравец, защото той понижава кръвната захар!
Отвара срещу безсъние и сърцебиене:
Измийте корени и ги нарежете като количество за 1 с.л., която заливате с 1/2 литър студена вода.
Оставяте сместа да престои 8 часа, след което прецеждате извлека.
Приемате на гладно преди хранене 3 пъти по 1 чашка за кафе.
В козметичната индустрия също се изполва силата на здравеца и се продават етерични масла от него, с които можете да направите освежаващ масаж  на тялото си.
Ако добавите малко масло от здравец към вашия шампоан, той ще има силата да унищожи паразити.

Това красиво и ароматно растение е дало вдъховение на много художници и те са му определили място в своите картини.

Сега у нас много улици, ресторанти, хотели, детски заведения  носят името ,,Здравец” .

В редица народни песни се пее: ,,Хубав ден Великден! Oще по-хубав- Гергьовден”.
В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на ливада или поляна, да се търкалят в утринната роса, защото според народното вярване по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде я и пият. Друг момент, свързан с росата, е събирането и носенето ѝ вкъщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има целебна сила. Освен „къпането“ в роса, се практикува и обредното къпане в реки и извори. Съществува обичаят да се носи вкъщи вода (на някои места тя се носи в пълно мълчание – мълчана вода), с която се замесват обредни хлябове. Някъде се вярва, че на този ден водата е толкова лековита и даваща сила, че дори мечките се къпят за първи път в годината на този ден. Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден е особено плодоносен: „Всяка капка носи жълтица“. Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и закачки. Освен люлеенето, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината. В някой райони на страна има обичай на този ден стопаните да вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата и като вярват, че по този магически начин ще стимулират плодородието. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде вземат слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места, за да не пада гръм и да не вали градушка. Според народните представи Св. Георги освен покровител на земеделците е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обичаите на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока. На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша, като стадото се подкарва със зелена пръчка. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с венец. Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци и пресукани бял и червен конец .По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Разпространен из цялата страна е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне. Изборът на жертвеното животно е различен .Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място. Трапезата се прави извън селището на зеленина- обикновено при оброчище, параклис или манастир. След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата. На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀.

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден през 1880 г. с указ на княз Александър I Батенберг. По-рано е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г.комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря“. Традицията е възстановена през 1993 г.