Мистериозната врата на древния храм Падманабахсвами е пазена от две масивни кобри, изрисувани върху нея, и няма никакви резета, ключалки или каквото и да е средство за влизане. Говори се, че съхранява невъобразимо богатство и че през нея може да влезе само „САДХУ” от висока степен, запознат с песнопението „ГАРУДА МАНТРА”.

Вярва се, че вратата, която няма никакви резета, ключалки и каквото и да е средство за влизане, е била затворена чрез звукови вълни от тайно песнопение, изгубено във времето.

Хиндуиските свещеници казват понастоящем, че няма нито един човек, способен да отвори вратата чрез изпълняване на тези песнопения.

Това е славен древен храм, който с право носи титлата на най-богатата институция и място за поклонение от всякакъв вид в писаната история на света, оценено на 22 милиарда долара в злато и скъпоценни камъни, съхранявани в подземни трезори.

Външният му златен обков показва само малка част от истинската му слава.

Намиращ се в Тируванатапурам, Керала, Индия, този древен храм съдържа осем подземни трезора, от които пет са отворени и изследвани.

Храмът се споменава в (единствения записан) период „Сангам” на литературата между 500 г.пр.Хр. и 300 г.сл.Хр. няколко пъти. Храмът е единият от 108-те главни „Дивя Десами” (Свещени обиталища) във Вайшнавизма и е прославен в „Дивя Прабанда”.

Любопитно, няма ни един исторически запис, който да споменава ТОЧНАТА дата, когато е бил основан храмът.

Множество запазени откъси от литературата и поезията „Сангам Тамил” и дори по-къдните творби на поетите-светии от девети век, като Намалвар, говорят че Храмът и дори градът имат стени от чисто злато. На места както Храмът, така и целият град често се възхваляват като направени от злато, а Храмът като Небесен.

Но най-впечатляващата и мистериозна особеност е една скрита камера, пазена от две масивни кобри. Легендите разказват, че всеки, който се осмели да отвори вратата, ще го сполетят пагубни последици. Тази мистериозна врата е отбелязана като Камера Б.

Шест от камерите вече са били отворени и в тях са намерени приблизително 22 милиарда долара в злато под формата на диаманти, накити, златни съдове, оръжия, златни идоли, златни слонове и диамантени огърлици с приблизително тегло 500 килограма и с дължина пет метра и половина, отделно от безброй торби, пълни със златни монети, придобити от различни части на света, и церемониални костюми, включващи 30 килограмови кокосови черупки от плътно злато, обсипани с рубини и смарагди.

Много хора смятат, че съдържанието, скрито в мистериозната камера, надминава материалните богатства, макар и безценни старини, направени от злато и диаманти да чакат от другата страна. Вярва се, че всеки опит на „обикновен човек” да отвори мистериозната Камера Б – освен ако не е чрез пеенето на свещените и могъщи „ГАРУДА МАНТРИ” – ще предизвика катастрофи в и около помещенията на Храма, с апокалиптични сценарии, които вероятно ще последват из цяла Индия и дори света, според ведическите астролози.

Според инвентаризация, направена през 2014 г., Трезор А на храма съдържал 900 килограма златни монети, датирани около 200 г.пр.Хр.

Вярва се, че отвъд Камера Б има друга скрита вътрешна камера.

Исторически разкази предполагат, че зад тайния трезор съществува друга камера, построена от дебели стени, направени от плътно злато, където мистерията наистина съществува и съдържа най-голямото неоткрито съкровище на света.

Освен това, ако разгледаме една книга, озаглавена „Траванкор: наръчник на посетителя” (1933) от Емили Джилкрист Хач, ще намерим разкази за хора, които се опитали да отворят мистериозния трезор с пагубни последици. Група хора се опитали да влязат в трезорите през 1931 г. Резултатът? Трябвало да се спасяват с бягане, понеже открили място, пълно с кобри. Разкази от 1908 г. също споменават подобни истории.

Днес храмът Шри Падманабхасвами е едно от най-охраняваните места на планетата, пазен детектори за метал, охранителни камери и повече от двеста охранители, някои от които тежко въоръжени.

материал на http://posledenvek.info/mystery