Може и да сте се усмихнали на заглавието ,но видеото е полезно,когато няма кой да Ви покаже как да си зашиете копчето….

Европейската седмица на физическата активност и спорта – MOVE Week, е част от кампанията NowWeMOVE на Международната асоциация за спорт и култура (ISCA), а сдружението BG Бъди активен е национален координатор.Нейната цел е да създаде партньосрство между различни организации за увеличаване  на двигателната активност икултура на хората.
MOVE Week е ежегодно европейско събитие, което тази година се провежда в края на месец септември – от 21-ви до 27-ми в цяла Европа.В инициативата вземат участие повече от 38 държави.

Учителите и учениците от Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства “Константин Преславски“се включват в инициативата и
КАНЯТ всички училища в град Варна да ги подкрепят като чрез народния танц да споделят емоции и активност.
Събитието ще се проведе на 25.09.2015 г. от 12:45 ч. в двора на гимназията.

В тази мрежа са скрити думи,без които не може социализацията на всяко човешко същество,на децата.

На вниманието на родителите:Филмът не е за деца до 12 години.Преценете!

Забавна и интересна комедия,създадена от :
Режисьор: Емир Кустурица
Продуцент: „Комуна“, Макса Чатович, Карл Баумгартнер, „Стефи“ С.А., „Пандора филм“ – Франкфурт, „Сиби 2000“ — Париж
Сценарий: Гордан Михич, Емир Кустурица
Музика: Неле Карайлич, Дейо Шпаравало, Воя Аралица
Оператор: Тиери Арбогаст
Сценограф: Миленко Йеремич
Костюмограф: Небойша Липанович
Монтаж: Светолик Зайц
Продължителност: 136 минути
Премиера: 1 януари 1998 г.
Действието на филма се развива на брега на Дунав, където живее циганинът Матко – дребен контрабандист. Един ден му идва идеята да прекара през границата цял влак, който превозва бензин между Белград и Истанбул, и по този начин да изкара много пари. За това начинание обаче му е необходим спонсор……

Какво да се подготвяме у дома за ,,входното ниво”?-ме питат притеснено родители…..
Защо думите ,,входно ниво”-създават толкова тревога у ученици и родители?
Така нареченото ,,входно ниво” е самостоятелна работа ,в която задачите или въпросите съдържат основните знания , които са изучавани  от учениците през предходната учебна година по учебните предмети ,както и елементарните научни понятия,формирани по всеки предмет.
Ето защо припомняне на изучавания материал в първите учебни часове по всеки предмет дават подготовка за предстоящите ,,входни нива”. И ако ученикът е бил сериозен в учебната си работа  в час,писал е домашните си -ще се получат отлични резултати и всички ще са доволни-ученици,родители ,учители.
Често точно първите учебни часове са подценявани и от децата и от родителите….
Оценяването на ,,входните нива” се осъществява от учителите по предварително разработени критерий.
Критериите са заложени нормативно в НАРЕДБИ и ДОИ по съответния учебен предмет.
Използва се точкова система,която дава по-обективен резултат за работата на ученика ,но получената крайна оценка е цяло число.
За учителят тя е важна ,защото той прави своите изводи за:
-пропуските и знанията на децата
-показва какво точно не е усвоено от всяко дете
В крайна сметка-за малките ученици оценката е много важна и учителят трябва добре да обоснове своята преценка пред всеки малък ученик,както и да помогне на всички деца оценката да ги стимулира към учебни успехи ,А НЕ ДА ГИ ОПРЕДЕЛЯ КАТО ,,НЕЗНАЕЩИ”/особено в началото на учебната година/-това последен ще каже ,,животът”
послеслов: Да , има няколко причини за притеснения ,когато резултатите са лоши:
-неправилна преценка за степен на трудност и обем на самостоятелната работа-често в желанието си да видят колко от изучавания материал в предходната година учениците са забравили …..немалко колеги дават ,,входни нива ” с по-висока степен на трудност и по-голям обем …….
-неправилното  отношение на родителите и децата към работата и домашните в първите учебни часове…
Едно е ясно-сериозното отношение към работата в учебните часове и домашните работи -няма как да не доведе до положителни резултати
Успех на всички!

Хората казват,че всяко нещо ,,първо” случило се с нас -остава завинаги в съзнанието ни…
Да така е ….
И сега-след толкова години вече-си спомням моя първи 15 септември.Той остана у мен с хубави и не толкова приятни моменти.
Хубавите:
-ранното събуждане -по тъмно-и вълнението за нещо много,много различно в моя детски свят
-новите дрехи
-новата ми чанта-не раница-/тя беше кожена,синя и имаше презрамки,за да се носи на гръб/
Спомням си водата,която мама плисна пред мен….Огромния училищен двор,пълен с хора малко ме уплаши….
И започна моето притеснение-не толкова хубавите моменти:
– обзе ме едно напрежение…
Започнаха да идват учителите и аз почнах да търся с поглед коя ще е моята.Тя беше за мен много важна,защото всички у дома ми бяха казали,че да си ученик, да си в клас е много важно ,че учителят е най-умният човек ,чиито думи аз трябва да чувам добре,а неговите нареждания са закон в клас……Вече си я бях представила-сериозна,млада…..красива-като мама….Към нас тръгна такава учителка и аз се зарадвах,но се оказа,че тя е класна на съседния клас….До мен застана възрастна жена,с широка усмивка и топло изражение-тя беше моята първа учителка…Обърнах се и погледнах майка си.Тя ми кимна с глава…..Подредиха ни…Започнахме да влизаме и тогава едно голямо момче изкрещя--,,зайци”-едва не заплаках..….Как така ?АЗ СЪМ УЧЕНИЧКА.…..и след този момент нямам спомен….
У дома помня само как споделих,че моята учителка е възрастна , но мама каза,че точно по тази причина тя е още по-ценна , защото знае как да обяснява всички уроци добре,защото е учила много ученици….А и в училище е важно какво ще науча аз и как ще се държа с всички там…..
Това ми беше достатъчно,за да разбера ,че ме чакат задължения, с които аз ще се справя,ако работя,слушам учителите и родителите си и ако се държа правилно…..

                                                                                                    /моите детски спомени…/

Уважаеми колеги и родители,
Преди малко тук споделих своите смесени чувства от моя първи ден в училище и моите  детски изненади-добри и лоши….
Тук Ви предлагам да видите и прочетете какво споделя великият Иван Вазов за своите първи учители,как той ги е запомнил ,а чрез неговите спомени можем да разберем как е изглеждало училището ни  в онези времена,какво е било отношението на хората тогава към образованието и ,,даскалите”,как те-,,даскалите” са изглеждали в очите на своите възпитаници….
Интересно и любопитно е!Още повече,че го разказва един от майсторите на българското слово……Онова слово,което са ползвали хората тогава,което ние използваме днес по нов начин  в новите времена…..