Исус съживил Лазар и се отправил към Иерусалим, яхнал магаре. Щом преминал през портите на града тълпа от хора го очаквала и го поздравявала, защото се надявали, че идва Спасителят на народа. В краката му постилали палмови и маслинови клонки, защото те били символ на победата.
Денят, в който Иисус влязъл в Иерусалим бил наречен Цветница.

За българите на този ден има обичай да се ходи на църква и да се вземат осветени върбови клонки, които заместват палмовите. Вярва се , че такава клонка, запазена в дома има целебна сила.
Вечерта на селския мегдан се играело последното лазарско хоро от млади момчета и момичета и за първи път след Великденските пости хорото е сключено, затворено.

Така се слага край на моминските обичаи и започва притихването, очакването на Великден!

Весели празници!

І . По какви маркери можем да се ориентираме дали детето ни се развива правилно?

ІІ. Ако едно дете закъснява в своето езиково и речево развитие за какво трябва да мислим?
• дали детето чува добре – трябва да се направи специализирано изследване на слуха ;
• дали детето няма тежки моторни увреждания от типа на парализи и др.;
• дали детето живее в среда, в която на му се говори правилно или се говори на два или няколко езика;
• дали детето няма умствена изостаналист – може да се направи изследване на интелекта чрез специализирани тестове;
• дали детето няма аутизъм – диференцирането е много трудно и изисква продължително наблюдение. Основен маркер е как детето се поддава на логопедичната терапия;
• дали детето е преживяло някакъв шок точно в периода на интензивно езиково и речево развитие;
• дали няма някакви скрити дефекти на устните и твърдoто и мекото небце;
• дали детето няма дисфазия на развитието ( алалия).

ІІІ. В кои случаи поставяме диагноза “дисфазия на развитието”?
• когато детето изостава в своето езиково и речево развитие т.е. значително се различава от връстниците си;
• когато това дете живее в нормална езикова и социална среда – говори се на един език, с него се общува от страна на възрастните и т.н.;
• когато това дете няма умствена изостаналост;
• когато това дете има нормален слух;
• когато това дете няма дефекти на артикулационната мускулатура;

ІV. Какво трябва да правим?
• да направим преглед с опитен специалист;
• да сме сигурни , че детето чува добре;
• да се започне адекватна медикаментозна терапия ( лекарствата подпомагат , но самостоятелно няма да развият говора );
• да се стимулира контакта на детето със себеподoбни и да се вкюлчи в детски колектив;
• да се започне специализирана логопедична терапия;
• родителите да се включат активно в терапевтичния процес. Те трябва да станат Ко терапевти на логопеда.
• да се запази спокойствие и да не се коментира пред детето неговия проблем, защото то ще развие чувство за вина пред мама и татко.
• да назовават пред детето предметите и явленията от дома и бита- най-напред с кратки думи, а по- късно и с изречения;
• да се опитват да насочват детето да ги гледа при говорене;
• да стимулират по всякакъв естествен начин движение на устните и езика.

V. Прогноза
Прогнозата за развитие на езика и речта е оптимистична- обикновено тези деца проговарят и могат да използват думите при комуникация.
Проблемите се появяват , когато сме закъснели и когато детето тръгне на училище – тук езиковата и речева система се натоварва твърде много и тъкмо тези деца имат проблеми с овладяване на учебния материал

Етапи на говорно и езиково развитие

Говорът у развиващото се дете се формира под влияние на общуването с околните и в голяма степен зависи от речевата практика, от условията на възпитанието и обучението и характера на речевата среда. Децата започват да общуват от най- ранна възраст. В процеса на това общуване те постепенно овладяват най- важното средство за комуникация – оралната реч- говора. Това е дълъг и сложен процес , който преминава през няколко етапа.

Първият етап обхваща периода от раждането да появата на първите осмислени думи.

Той се нарича невербален или доречеви период. Трябва да се отбележи , че независимо от невъзможността кърмачето да произнася думи, то не е пасивен приемник, който само поглъща езиковата информация . Още от първите дни на своето съществуване то демонстрира, че е социално същество. Плачът на бебето е мощно средство за комуникация и изразяване на емоционални състояния и отношение към заобикалящата го среда. След навършване на 1-2 месечна възраст се появяват първите вокализирани реакции- гукане , които приличат на говорни звукове (фонеми) и са важен подготвителен етап за развитието на говора. През следващите месеци от своето развитие детето започва да произнася отделни срички – ба-ба или вава и т.н. , които не са осмислени думи , но представляват подготовка на малкото дете за овладяване на артикулирана реч- говор. Този период се нарича период на „лепетна” реч и се наблюдава около 6-7 месец от живота на детето.Важно е да се отбележи, че това не е задължителен период за всички деца- има такива , които не преминават през така нареченото „бебешко бърборене”.
В края на първата година се появяват първите осмислени думи, но все още децата общуват повече с жестове, звукове и контакт с очи. Постепенно вербализирането на комуникацията се засилва . Това бележи началото на вторият етап от развитието на езика и говора- ранно детство от 1 до 3 годишна възраст. Първите думи обикновено са свързани със свмета на децата и са названия на съществителни. В този период става натрупване на речников фонд. Речникът им се увеличава изключително бързо- на 18 месечна възраст обикновено нормалното дете има до 50 думи. Изследванията върху развитието на пасивния и активен речник при две годишните вече показва , че пасивният речник може да достигне до 1000 думи, а експресивният – до 250 думи.

Решителен момент в овладяването и развитието на езика и говора е предучилищната възраст- 3-6 години.

В този етап се осъществява овладяването на синтаксиса ( граматиката). Развитието на синтаксиса от своя страна преминава през отделни етапи. Най- напред се появяват фразите- комбинация от две думи. Изреченията, които се продуцират следват определени правила , но в началото това са правила на т. нар. Детска граматика. Вторият етап от овладяването и развитието на синтаксиса се характеризира с появата на изрази от по 4-5 думи.

Третият етап от овладяването на синтаксиса в предучилищна възраст носи названието „определителни фрази”. В тези лингвистични конструкции се включват локатори като „тук”, „там” и др.
По време на четвъртия етап децата започват да продуцират правилни изречения. Фразите в този период се сътоят от 3-5 думи и имат всички части на речта. В петия етап от развитието на синтаксиса се включват трансформации като „Иван ли е направил това?” и „Иван не го е направил”. Чрез трансформация детето се учи да формулира различни видове изречения. На този „трансформационен етап” се обобщават все по- сложни типеве конструкции според правилата за добавяне , разместване и заместване в основното изречение.
Наред със синтактичното развитие в този период се извършва и морфологичното такова. Например

Brown дава следната времева динамика на овладяване на различините морфоструктури :

1. окончания за сегашно време- до 28 месечна възраст;
2. предлози- до 33 месеца;
3. за множествено число- до 36 месеца;
4. за минало време – до 40 месеца;
5. членуване – до 46 месеца.

В обобщение може да се каже ,че предучилищния период е характерен с ускореното развитие на речника и граматиката на езика. Появява се и монологичната форма на реч. Нараства значително обема на лексикалните единици и словосъчетания, който в този период е около 4000 думи. Формира се чувството за език и словотворчество.Към 4 годишна възраст се появяват сложни изречения, а към петата година изказванията на детето имат формата на малък разказ. През този период малкото дете трябва да може да диференцира всички фонеми на родния си език и в общи лини да завърши формирането на правилно звукопроизношение.
Звукопроизношението са формира окончателно около петата година от живота на детето, като последни в говора се появяват звуковете “Р” и “Л”.

Според Ценова възрастта от 3 до 7 години е период, в който повръхностните форми на изказване на детето се оформят и уточняват финните артикулационни стереотипи. На 5-6 годишното дете са необходими още познания и практика , за да достигне нивото на възрастните. За детето не е достатъчно да научава думи , фрази или граматически особености. То трябва да използва езика в реални социални ситуации. Само по този начин неговите вербални комуникативни възможности ще се развиват правилно и ще му осигуряват нормална адаптация, социализация и последващо психофизическо развите и обучение в началното училище.

материал на http://rcsfobl.com

Позитивната психология е общо понятие, което включва редица теми, фокусирани върху субективните преживявания, психичното здраве и разцвет, поток (потопени в дейностите на живота) от положителни качества и силни страни. Вместо да пита: „Какво не е наред?”, Позитивната психология пита „Кое е правилно?” – следователно, фокусът е върху идентифициране и мобилизиране на активи, за да се:

– намира начин и помощ за смекчаване на проблемни емоции, когниции (образи, идеи, представи, вътрешната реч на личността) и поведение;

– развива личностни умения и увереност за справяне с предизвикателствата на живота;

– стимулира и поддържа оптимално състояние на благополучие, баланс на идеално съотношение на положителни и отрицателни емоции и придобиване на опит за своевременно справяне със стреса и проблемите в ежедневието.

От специалиста се изисква да разбере проблемите, да диагностицира симптоматиката и най-вече да намери път към разрешаването й.

ПРИДОБИТА БЕЗПОМОЩНОСТ ИЛИ ПРИДОБИТ ОПТИМИЗЪМ
теория на Мартин Селигман

Често в ежедневието общувайки с приятели, познати или дори непознати прави впечатление позицията от която разглеждат и реагират на проблемите, с които се сблъскват всекидневно. Сигурно на всеки от вас се е случвало в сивотата и умората на деня, да се срещнете с оптимист, който с начина си на интерпретация и разрешаване на даден проблем да ви тонизира и зареди с положителна енергия. Такъв тип хора ни привличат в общуването и често оставаме с впечатлението, че на тях не им се случват беди, че те са успешни във всяко начинание. Тяхна противоположност са “вечно оплакващите се”, тези които приемат, че привличат като магнит всички неудачи. Може би сте си задавали въпроса – вроден ли е начинът, по който възприемаме събитията около нас или се възпитава по някакъв начин? Можем ли да променим своите нагласи?

Песимизмът и оптимизмът са двете противоположни гледни точки на позицията от която гледаме на случващото се с нас и около нас. Песимистите са склонни да вярват, че неприятните събития ще продължават безкрайно, ще осуетят всичко, към което се стремят и са плод на тяхна грешка. Изправени пред тежки удари в реалния живот, оптимистите гледат на злополуките по точно противоположния начин. Те са склонни да вярват, че пораженията са временни беди, че причините се свеждат само до конкретния случай. Убедени са, че неуспехите не са плод на тяхна грешка, а на обстоятелствата, на лошия късмет или пък са предизвикани от други хора. Такива личности успяват да съхранят душевния си мир след поражение. Изправени пред тежка ситуация, те я възприемат като предизвикателство и полагат още по-големи усилия да се справят с нея. Двата погледа към причинността на събитията водят до съответните начини на реакция и последици. Много и различни проучвания сочат, че песимистите по-лесно се предават и много по-често изпадат в депресия, по-често боледуват. Експериментите свидетелстват също така, че оптимистите от своя страна се справят много по-добре в училище и в университета, на работа и в спорта. Здравето им е завидно. Те остаряват нормално и страдат много по-рядко от физическите несгоди на средната възраст.

Оглеждайки се около вас, със сигурност ще откриете приятели, роднини или познати, които търпят постоянни провали? Независимо от това, което правят, те преживяват себе си като непрекъснато пропадащи и развиват ниска самооценка и очакване за следващ провал. Чувстват се нещастни и неуверени. Това се отразява върху самоуважението им, върху усещането за значимост на собственото Аз и върху осъзнаването на собствената идентичност. Те започват да вярват, че техните успехи не се дължат на тях, а на случайно стечение на обстоятелствата, че всичко каквото правят, води само до неуспех. Тези хора преценяват причините за неудачите, като неконтролируеми и устойчиви, а себе си – като обречени на пълен провал. Това може да ги доведе до конфронтация с другите, до прояви на агресия, до затвореност в себе си. Опитът да се избяга от неуспеха, както и стремежът да се запази себеуважението могат да подтикнат тези личности към себевъзпрепятстващо поведение. Този тип поведение осигурява обяснението на бъдещия неуспех с причини, които не са свързани със собствените възможности и способности. То може да се прояви под различни форми – действия, създаващи препятствия, или твърдения, обозначаващи препятствия за които се приема, че не могат да бъдат контролирани. Зад всички тези действия и изказвания се открива стремежът на Аза да избегне обясненията за неуспехите с вътрешни причини. Когато се изправят пред провал, тези хора се отказват от по-нататъшна борба. Склонни са да приемат всяко неблагоприятно обстоятелство за непреодолимо и бързо се убеждават, че не могат да подобрят своите резултати. Те не поемат отговорност за собствените си неуспехи и не откриват връзката между неуспеха и своето поведение. Не вярват, че нещо може да се промени, тъй като си обясняват неуспехите с външни и неконтролирани причини. Всеки следващ неуспех затвърждава представата им за самите тях като за неудачници.

Състоянието, в което една личност преживява себе си като обречена на непрекъснати провали се определя от Мартин Селигман, като “състояние на придобита безпомощност”.

Разглеждайки проблемите на безпомощността и начините за засилване на личния контрол, известният американски психолог – Д-р Мартин Селигман – професор по психология в Пенсилванския университет, изгражда интересна и стройна теория за причините пораждащи песимистична нагласа у индивида и начините по които тя може да бъде повлияна.

В основата на явлението песимизъм, според М. Селигман, стои безпомощността. Това е състояние, при което каквото и да предприемем, не можем да променим случващото се с нас. Много неща в живота ни не подлежат на контрол – цвета на очите ни, нашият ръст, природните бедствия и т.н., но съществуват и множество действия и събития, над които можем да осъществим контрол и да променим, или да ги “предоставим за промяна на друг, например на съдбата” /М. Селигман/. Начинът по който третираме мисловно тази сфера от живота, може да намали или увеличи степента на контрол над различни действия и събития.

Своята “Теория за персоналния контрол”, М. Селигман базира върху две основни схващания – “придобита безпомощност” и “обяснителен подход”.
“Придобитата безпомощност” е реакция на оттегляне, която е породена от убеждението, че каквото и да направим то ще е последвано от провал.

“Обяснителният подход” представлява начинът, по който тълкуваме настъпващото събитие. Той модулира в много голяма степен придобитата безпомощност.

Как гледаме на причините за нещастията, дребни или големи, които ни сполетяват? Някои хора, онези които лесно се предават, обикновено търсят причината в самите себе си и често смятат, че това ще продължи вечно и определя всичко което вършат. Други, които се съпротивляват и не отстъпват лесно пред препятствията приемат, че несполуките им са плод на обстоятелствата и те бързо ще ги преодолеят. Обичайният начин, по който си обясняваме неблагоприятните събития, т.е. нашият обяснителен подход, е нещо повече от думите, които изричаме когато ни сполети несполука, това е мисловна нагласа, придобита през детството и ранните години от живота ни. Тя се корени в нашия възглед за мястото ни на този свят, дали се смятаме за ценени и достойни, или за негодни и безнадеждни. Това е основното което ни прави оптимисти или песимисти. Трите основни параметри, според М. Селигман, които характеризират “обяснителният подход” са трайност, обхват и персонализация.
Трайност – временен или постоянен.

Хората, които лесно се предават, вярват, че причините за неблагоприятните събития, които им се случват, са трайни, те ще продължат да съществуват, винаги ще ги има и ще влияят върху живота им. Тези, които се противопоставят на безпомощността, вярват, че споменатите причини са временни. Когато мислим за неприятните неща в категориите винаги и никога като тенденции, имаме траен песимистичен подход. Ако разсъждаваме в категориите понякога и напоследък и приписваме неблагоприятните събития на преходни условия, подходът ни е оптимистичен.
Обхват – бива специфичен или всеобхватен.

Докато разглежданият параметър трайност е свързан с време, параметърът “обхват” е свързан с пространството. Някои хора са в състояние да превъзмогнат бедите и да продължат да живеят нормално дори когато важен аспект от живота им – здраве, работа, семейни или любовни отношения страдат. Други, при неудача зарязват всичко и рухват. Нещата се свеждат до това – когато се натъкнат на провал в една област, хората, които дават всеобхватни обяснения за провалите си, се отказват от всичко, а онези, които дават специфични обяснения, могат да станат безпомощни по отношение на част от живота си, но да продължават да вървят напред. Всеобхватните обяснения водят до безпомощност в много ситуации, а специфичните – само в засегнатата област.
Персонализация – външна или вътрешна.

Когато се случи неблагоприятно събитие, можем да обвиним себе си /да интернализираме проблема/ или други хора и обстоятелства /да екстернализираме проблема/. Хората които при неуспех обвиняват себе си, като последствие имат ниско самочувствие. Те се смятат за безполезни, некадърни и недостойни за обич. Тези, които обвиняват външни фактори, не губят от самочувствието си когато имат неприятности. Те харесват себе си повече, отколкото хората които се самообвиняват. Обикновено ниското самочувствие се дължи на вътрешния подход за тълкуване на неблагоприятните събития.

Защо се спираме толкова подробно на проблема за обяснителния подход и придобитата безпомощност? Въпросът е интересен поради две основни причини. От една страна, ако вярваме, че причината за нестабилното състояние, в което се намираме е трайна – глупост, липса на дарба, грозота – ние никога няма да предприемем нещо за да я променим, няма да действаме по посока на самоусъвършенстване. Ако обаче вярваме, че причината е временна – лошо настроение, липса на усилие, наднормено тегло – можем да действаме за да я променим. Обяснителният подход има дълбок ефект в живота на възрастните. Той може да предизвика депресия в отговор на всекидневните неуспехи или да ни направи по-гъвкави и издръжливи. Той може да ни лиши от радостите или да ни позволи да изживеем живота си пълноценно, да ни попречи да осъществим целите си или да ни помогне да ги надскочим. Обяснителният подход на даден човек повлиява начина, по който другите го възприемат, като ги предразполага да работят заедно или против него. От друга страна глобалният подход към нещата се придобива в детството. Оптимизмът или песимизмът, развити като нагласа тогава, остават за цял живот. Всички победи или неуспехи се пречупват през призмата на основния подход и той се превръща в траен начин на мислене. Начинът, по-който майката обсъжда света заобикалящ едно дете оказва влияние върху неговия обяснителен подход. Според М. Селигман, равнището на оптимизъм на майката и на детето е много сходно, както за дъщерите, така и за синовете и не прилича на това на бащата. Това най-вероятно се дължи на факта, че малкото дете се вслушва в думите на човека, който се грижи за него /обикновено – майката/ и е склонно да ги възприеме като собствен подход. Друга значима фигура в живота на малкото дете е първият учител. От начинът на интерпретация на събитията, които той дава и от неговия подход, зависи в голяма степен развитието на състоянието на заучена безпомощност у детето. Запознавайки ви с тази теория бихме искали да заострим вниманието на родители и учители към отговорността, която всички ние носим за бъдещето на нашите деца.
материал на  

Най-яркият сън настъпва във фазата на бързо движение на очите и това състояние между фазите на съня продължава от около час и половина до няколко часа и се повтаря няколко пъти през нощта.
Причините за това защо хората изпадат в сънна парализа не са изяснени, но най-често това става, когато индивидът няма определен модел на заспиване, страда от недоспиване или спи по гръб.
Ето и някои факти за сънната парализа, които бихте искали да знаете:

1. Сънната парализа е изолиран период на покой, в който волевото мускулно движение е невъзможно, но движенията на очите и дихателните такива не са незасегнати.

2. В епизод на сънна парализа индивидът не може да говори.

3. Тялото, краката и дори главата не могат да помръдват. Въпреки това индивидът е способен да диша нормално и е наясно с това какво се случва наоколо.

4. Епизодът на сънна парализа може да продължи от няколко секунди до минути.
5. Сънната парализа обикновено започва в тийнейджърските години, зачестява между 20 и 30-годишна възраст и продължава в по-късния период на живота.

6. Тя може да се предава в семейството. Най-големият фактор зад сънната парализа е недоспиването, промяна в графика и спането по гръб.

7. Често сънната парализа е била свързвана със зли създания, невидими демони и нашествия на извънземни в миналото.

8. Когато някой вече е наясно със своите епизоди на сънна парализа, той може да я предотврати, мърдайки пръстите на краката си, стискайки юмрук или кашляйки, за да си помогне.

9. Сънната парализа настъпва, когато умът е частично буден, но тялото остава заспало.

10. Това може да бъде едно от най-ужасните преживявания, но няма сериозни медицински рискове.

11. Сънната парализа може да настъпи в двете фази на съня – опитвайки се да заспите или да се събудите.

12. По време на епизод на сънна парализа индивидът може да почувства силно тряскане или експлозия в главата си (сякаш вълни се разбиват в скали) или ужасяващи шушукания (плашещи думи сякаш от други същества, които желаят смъртта му). Някои чувстват удоволствие или задавяне, придружено със затруднения в дишането, което да се чувства като сексуален тормоз или изнасилване.
Колкото и плашещи да са тези факти, то ние можем да си отдъхнем, знаейки, че не съществуват доказателства за това, че сънната парализа може да убива. Получавайки достатъчно почивка, ние можем да избегнем тези ужасни епизоди.

материал на Фрамар

Първо, Франц ІІ, император на над 800-годишната Свещена римска империя, която съществува само още две лета, създава Австрийската империя, в която обединява земите на Хабсбургите.

Второ – ражда се малкият Йохан Щраус, който ще основе една истинска музикална империя – империята на виенския валс, за да я предаде по-късно на своите наследници, които да я доразвият и разхубавят. Освен с валсове, тази империя е пълна още с някои от най-известните оперети в света, със забележителни полки и, разбира се, с героични маршове.

Радецки марш. Всички сме го чували. Това е сред най-известните маршове на Йохан Щраус, родоначалник на дълга виенска музикална фамилия, наричан още Щраус Баща, Стария Щраус или Щраус І. Този марш е посветен на чешкия граф и австрийски фелдмаршал, герой от войните с Наполеон и италианските кампании, Йозеф Радецки.

 Йохан Щраус  преди близо 200 години създава, ръководи, захранва с композиции, истински хитове за времето си и дирижира своя знаменит оркестър, с който обикаля и жъне успехи из цяла Европа. Този успех, който не е само музикален, а и финансов, води до истинска въздишка на облекчение у момчето Йохан, родено в твърде бедно семейство.

Само на 28 години обаче той вече може да си позволи луксозната виенска къща Hirschenhaus, по-известна като Златният елен. И сигурно затова създава своята бърза полка, наречена „Въздишката”, в която наистина става неочакваното – музиката спира, за да може оркестърът…..да въздъхне с облекчение.

Щраус Баща завладява европейската музикална сцената и превръща виенския валс в модна икона на епохата, а така подготвя и пътеката на славата за своя син Йохан Щраус ІІ. Но какво да прави горкият Йохан Баща, принуден е да работи непрекъснато. Освен голяма къща, има вече семейство, след като през 25-та година се жени по спешност за Ана Щрайм.

Тя ражда първия му син, наречен Йохан. В следващите години обаче Старият Йохан, който няма още и тридесет, поддържа връзка и има поне пет деца от доста по-младата Ева Трамбуш, връзка, която става причина не само за раздялата с Ана, но и за сериозния разрив с прочутия наследник на таланта и оркестъра му – Йохан Щраус, наричан още Щраус Син или Щраус ІІ.

Ако бащата Йохан създава новата обществена слава на виенския ¾ валс, като го измъква от блатото на предразсъдъците, то синът Йохан я подхваща, развива и издига тъй наречената дотогава „лека музика” до постоянен гост на най-прочутите салони и най-големите музикални театри в Европа и света. Да, валсът, още от възникването си като салонен танц през втората половина на ХVІІІ век, има лоша слава, защото при него мъжете и жените са твърде близо един до друг, а понякога дори се докосват.

Църквата го забранява, но тази забрана не спира по-разкрепостените младежи да продължат да се докосват с удоволствие под формата на танц. Постепенно забраната се разпада и през ХІХ век валсът върви не просто към реабилитация, а към истински разцвет, най-вече в творчеството на Йохан Щраус Младия.

 Младият Йохан е подготвян от баща си за чиновник – изпратен е да учи счетоводство и му е забранено да се занимава с музика. Майка му Ана обаче, било от женска проницателност, било напук на баща му, помага на сина си да учи тайно при най-добрите музиканти от бащиния оркестър. Големият дебют на Йохан Щраус Син е през октомври 1844 във виенското Доммайерс казино.

Щраус Баща се разбеснява заради музикалния дебют на сина си и заради дългата лъжа. Той къса собствените си договори с въпросното казино, както и връзките с Йохан. От своя страна обаче синът също къса връзката с баща си, бесен както заради неговото отношение към майка му Ана, която той все пак изоставя заради любовницата си, така и поради политически различия. По онова време, освен музикален, Виена е и социално-революционен кошер – но бащата е на страната на империята, докато синът е за революцията. Той дори предприема и някои неразумни действия, които го водят до ареста и едва не съсипват музикалната му кариера. Все пак лошото развитие е избегнато.

Скоро след това бащата Йохан Щраус, едва 45-годишен, умира от скарлатина, а синът Йохан Щраус остава сам на белия свят, наследил таланта му, страстта му към жените и веселия живот, голямата му къща, както и прочутия му оркестър. И май точно тогава в ушите му започват да звучат истинските „Гласове от пролетта”, макар че той ги превръща в музика доста години по-късно:

Братята на Йохан Щраус – Йозеф и Едуард, също стават прочути композитори. Не колкото баща си и брат си, но все пак – доста прочути. Семейството и близките приятели, кой знае защо, наричат Йозеф Щраус – Пепи. Баткото Йохан казва за него – „измежду нас двамата Пепи е по-талантлив, но аз, по щастлива случайност, съм по-известен”. Йозеф Щраус, освен че сам композира, помага на Йохан в управлението на оркестъра и участва в турнетата, които са дълги и изтощителни.

И умира след едно такова турне през 1870 година в Полша, която по онова време е окупирана от Русия. За смъртта му има две версии – едната е, че по време на концерт пада от диригентския пулт и си удря главата, а другата, че е бит от пияни руски войници. И в двете версии смъртта му изглежда нелепа и трагична.

Едуард Щраус пък има тъжната съдба на практика да закрие цялата музикална империя на фамилията, въпреки иначе жизнерадостните си композиции. Да наистина, Едуард има син, останал в музикалния свят с името Йохан Щраус ІІІ, но той не продължава семейната традиция, известен е повече като диригент, не толкова като композитор. Пък и баща му Едуард наистина сякаш поставя голяма музикална точка, не многоточие след себе си.

През 1901-ва, когато братята му са вече покойници, Едуард прави последно турне, разпуска прочутия Щраус оркестър и се оттегля напълно от музикалния живот. През 1907-ма спазва една стара договорка между братята и изгаря голяма част от музикалния архив на фамилията, за да не попадне това богатство в лоши ръце. Самият той умира през 1916-та.

Но дотогава има още много време. А сега, през 1849-та година, едва погребал баща си, на Йохан Щраус Син му предстоят още много важни и маловажни, но при всички случаи интересни музикални и житейски дела. Той е диригент на дворцовите балове във Виена. Прави прочутия вече Щраус оркестър още по-прочут, като обикаля с него всички европейски столици, както и Съединените щати. Години наред ходи в Русия, където преживява голяма, но нещастна любов с руска аристократка на име Олга.

Жени се три пъти, но няма деца. Разделя се с втората си жена, но тъй като католическата църква не разрешава развода, отказва се от религията и австрийското си гражданство, става гражданин на херцогство Сакс-Кобург-Гота и се жени за последната си любов, немкинята Аделе Дойч.

Междувременно, окуражен от Жак Офенбах, освен валсове, полки и маршове, започва да пише оперети, поне две от които – „Цигански барон” и „Прилепът”, са в програмите на най-големите музикални театри по света и до днес. Йохан Щраус ІІ умира от пневмония през пролетта на 1899 година, докато композира музика за балета си „Пепеляшка”.

Макар и недовършена обаче, не ви ли оставя тя с усещането, че при прочутата музикална фамилия Щраус нещата никога не свършват, че всичко, свързано с тях, винаги започва отначало.

материал на http://bnr.bg

]]> https://www.art1a1d.com/2026/02/08/%d1%82%d0%b5%d1%81%d1%82-%d1%82%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b2-%d0%bc%d0%b5%d0%bd-amp-on/feed/ 0 https://www.art1a1d.com/2026/01/13/%d0%b1%d0%be%d0%b3%d0%b0%d1%82%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b5-%d0%b2%d0%b0%d0%b6%d0%bd%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd/ https://www.art1a1d.com/2026/01/13/%d0%b1%d0%be%d0%b3%d0%b0%d1%82%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b5-%d0%b2%d0%b0%d0%b6%d0%bd%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd/#respond Tue, 13 Jan 2026 07:36:20 +0000 https://www.art1a1d.com/?p=53404 Всеки народ има свой уникален начин, по който учи деца си как да се справят с предизвикателствата на живота и какво да ценят в него. За евреите е всеизвестно умението да работят с пари и да правят повече пари. Това често е предизвиквало негативно отношение у други народи към тях.

Оказва се, че този нюх към финансите е предаван от поколение на поколение и е заложен в тяхната Библия -Танаха.
Там пише:
…Короната на мъдрия са неговите богатства”.
Понякога изглежда, че успехът идва за мъдрия без никакви усилия.
“Използването на тъпа брадва изисква голяма сила, затова наточи острието.” Това е стойността на мъдростта… Тя е това да имаш опит и да можеш да преценяваш или отсъждаш какво е вярно, правилно или дълготрайно.
Казано просто- може да си много мъдър, но ако това не ти помогне да извличаш полза- какъв смисъл имат твоите знания?
Животът неведнъж е доказвал как не толкова умни хора са постигали много само, защото са използвали правилно и практично и малкото, което знаят и умеят.
Самият Линкълн, за който се говори, че има еврейска кръв обичал да казва: “Дайте ми шест часа да посека дърво и ще прекарам първите три в точене на брадвата”.
Танаха казва, че Господ дава мъдрост на тези, които обича.
Ако Господ дава мъдрост на тези, които обича, а мъдростта води до богатство, това още веднъж обяснява защо евреите разглеждат богатството като благословия и дар от бога.
Цар Соломон е една от централните фигури в еврейската история. [..] Неговата тайна към богатството била, че той търсил мъдростта преди всичко останало. Той не се интересувал от богатство или слава, а все пак именно това получил заедно с мъдростта.
Обърнете внимание: Евреите не се интересуват директно от парите.
Тяхната книга казва: Вместо да преследвате богатството, преследвайте мъдростта. Агресивното преследване на богатство може да доведе до разочарование…
… “Първо идва гордостта, после резилът; но със смиреният е мъдростта.”…
Когато човек е смирен и не се чувства като,, експерт ” по всички проблеми, той знае , че има какво още да научи и никога не спира да го прави.
Зиг Зиглар, който изгражда изключително успешна кариера в продажбите, казва: “Богатите имат малки телевизори и големи библиотеки, а бедните – обратното.”
Тези цитати ни доказват , че евреите поставят акцент върху ученето и самоусъвършенстването на всеки. Знанието е необходима стъпка към богатството, но не и достатъчна само по себе си.Без знания не може , но и само със знания също.Трябва практическо приложение на наученото.
В Танаха се казва: “Богатство, придобито чрез суета ще намалее, но онова, събирано малко по малко ще се увеличи.”
Казано просто: трябва да се учи не всичко , а нещо , което Ви интересува и го изучавайте дълго и внимателно.Не скачайте от предмет на предмет.Тук се има предвид не един конкретен предмет, а някаква дейност или работа с хора…Стремежът към богатството не трябва да бъде самоцел, а пътят към него- нечестен.
Стремежът към богатство, получено от високоплатена кариера и инвестиции е традиция в домашното възпитание на децата.Те насърчават децата си да се стремят към задоволен живот и умението да усещат кога един бизнес не може да се развие, защото идеята не е добра и трябва да се спре работата по него.
Ето как всяко еврейско дете още с Библията на своя народ започва да търси пътя към доброто финансово състояние чрез много упорито учене и самоусъвършенстване ….
Парите не са коренът на всяко зло. Парите са неутрална субстанция, която може да бъде използвана за добро или лошо, в зависимост от това кой и как ги използва. В крайна сметка, именно парите хранят, обличат и дават подслон на хората. Проблемите започват, когато парите са обичани повече от всичко друго. Това може да накара един човек в бедност да върши неправедни неща в стремежа си да се сдобие с пари.
Защото според евреите ,,Бедността кара хората да правят неща, които иначе не биха правили, само за да оцелеят”…
Ето как се предава желанието за правене на пари, но не за да управляват те човека, а той да ги насочва в правилна посока и за добро.
Еврейският народ учи децата си да не обичат бедността като социално явление , а не хората , които са попаднали сред нея.Пример е тяхната традиция в определен ден от месеца/ мисля , че всеки петък- може и да греша за деня / пред всеки дом да се оставя масичка с храна, за да си вземе всеки, който е гладен. Зная го от познати, които бяха излъгани от български работодател в Израел и докато се приберат в България бяха оцелели, благодарение на тази еврейска традиция.

Топли и студени цветове:

Към топлите се отнасят червените, жълтите и оранжевите цветове – те са наситени с напрежение и привлекателност, често се използват, за да се подчертаят важните елементи в дизайна, тъй като изпъкват.

Към студените – синьото, тюркоазеното и виолетовото. Студените цветове са „по-смекчени“, придават на дизайна изчистен и елегантен вид.

Зеленият цвят е баланса между топлите и студените цветове

Неутрални цветове – към тях спадат бялото, черното и сивото.

Рядко един цвят съществува сам по себе си. Най-често става въпрос за комбинации от различни цветове, които хармонично се допълват (хармонични цветове) или контрастират (цветови контраст).

КАФЯВ ЦВЯТ – Кафявият цвят е отвъд активната страна на живота, олицетворява самия живот, но по пасивен начин. Създава усещане за пасивно задоволство и уют. Въпреки, че се възприема като скучен цвят, кафявото създава усещане за спокойствие и топлота, честност, здравословност и практичност. Приема се за „благоприличен“, буржоазен цвят, който предизвиква асоциации като солиден и органичен. Олицетворение е на сигурност, надеждност и стабилност.

ЧЕРВЕНИЯ ЦВЯТ – Червеният цвят е цветът на огъня и кръвта, свързан е с енергия, здраве, сила, власт, мощ, решителност, както и страст, желание и любов. Това е един емоционално наситен цвят, придава усещане за топлина. Има много висока видимост и поради този факт често се използва за обозначаване на опасност – високо напрежение, пътните знаци, светофарите и противопожарните съоръжения обикновено са боядисани в червено. Използва се като символ на смелост и затова може да се види в много национални знамена. Червеното често се използва, за да се предизвикат еротични чувства (червени устни, червени нокти, червените фенери, „Дамата в червено“, и т.н.). В живописта и дизайна червеното се възприема със следните характеристики: сила, жизнерадост и динамика. Това е най-атрактивния и натрапчив цвят от всички, излъчва топлина и моментално привлича погледа. Съответства на активната страна на живота, поради този факт отблъсква чувствителни и срамежливи хора. Червеното изважда текста и изображенията на преден план. Често се използва като цвят за акцент. Черният цвят в комбинация с червено, значително засилва въздействието на червеното. Жълтия цвят прави червеното да изглежда още по-топло, динамично и комуникативно. Червеното, комбинирано със синьо зеленото, контрастира по крещящ начин.

ОРАНЖЕВИЯ ЦВЯТ – За човешкото око, оранжевият цвят е много горещ и затова създава усещане за топлина. Свързва се с радост, слънце и тропиците. Оранжевото представлява ентусиазъм, очарование, щастие, креативност, решителност, атракция, успех, насърчаване и стимулиране. Независимо от това, оранжевото не е толкова агресивен цвят, колкото е червения цвят. Много добре се приема от младите хора. Този цвят олицетворява чувството за хумор, оптимизмът и приятелството. Стимулира доверие, толерантност и чувство за общност. Като цитрусов цвят, оранжевия цвят е свързан със здравословна храна и стимулира апетита. Притежава висока видимост и символизира безопасност и поради тази причина е приет за световен цвят за спасителни дейности. В дизайна този портокалов цвят кара елементите да изглеждат по-близо и по-големи. Поради тази причина често се използва, за да привлече вниманието и да се подчертаят най-важните елементи на дизайна.

ЖЪЛТИЯ ЦВЯТ – Жълтият цвят е най-светлият основен цвят, експанзивен е – създава усещане за движение и често доминира пред другите цветове. Този весел цвят винаги е следван от окото, а в най-ярките си нюанси може да е по-агресивен дори от червения цвят. Повдига духа, стимулира комуникацията, символ на интелект и внимание към детайла. Жълтото е цветът на слънчевата светлина. Използването му предизвиква приятни чувства. Той е свързан с радост, щастие, интелект и енергия, създава затоплящ ефект, предизвиква бодрост и стимулира умствената дейност. Особено подходящ е за насърчаване на продукти и предмети предназначени за децата, свързани с отдих… Използването му може да има обезпокояващ ефект – този цвят изпъква пред другите цветове, особено в комбинация с черния цвят. Това съчетание се използва често, за да издава предупреждение. Жълтият цвят в снимките – означава минало време. Жълто в съчетание с бяло придава лекота и енергия.

ЗЕЛЕНИЯТ ЦВЯТ – Зеленото е свързано с изцеление, благоденствие, прераждане, хармония, спокойствие и щедрост. Този цвят е баланса между топлите и студените цветове. Популярен в повечето култури. Това е цветът на природата и плодородието. Символизира екологията – растежа, възраждането и естествената природна среда. Това е най-спокойният цвят за човешкото око, показва стабилност и издръжливост, надежда, благородство, великодушие, свежест. Зеленото има голяма лечебна сила. Зеленият цвят понижава кръвното налягане, успокоява нервната система и ума, стимулира творческия процес. Цветът на волята за оцеляване и инстинкта за самосъхранение – за разлика от червеното (което асоциира опасност), зеленото означава безопасност. В интериорният дизайн и вътрешното оформление този цвят е често срещан. Помещенията, боядисани в зелено са приятни за обитаване, успокояват и стимулират умствената дейност. Този цвят позволява комбиниране с много други цветове и присъства във почти всеки дом под формата на стайно растение. Зеленото е приятен за окото цвят придава на изображенията да изглеждат по-далеч. Зеленото е пряко свързано с природата. Зелено в комбинация със синьо – обозначава начало и растеж и една свежа цветова схема приятна за окото. Дава чувство на спокойствие и пролетно настроение и е отлична за проекти, свързани с екологията и природата. Тази комбинация също така е подходяща за спални и за бани, поради релаксиращия ефект. Зелено, комбинирано с кафяви или бежови цветове се използва за рециклирани и органични продукти. Зелено, комбинирано с жълто и бяло (или черно) е често срещана цветова схема в дизайна на спортни артикули. Зелено, комбинирано с оранжево се получава много приятна свежа палитра, използва се в дизайна на безалкохолните напитки.

СИНИЯТ ЦВЯТ – Синият цвят символизира благочестие, искреност, лоялност. Това е цветът на небето и морето, свързва се със стабилност, внушава власт, доверие, лоялност, мъдрост, увереност, интелект, вяра и истина. Има успокояващ ефект и създава усещане за спокойствие и сигурност. Добър избор е за декориране спални. Синьото е сред най-тъмните цветове и предполага почтеност, достойнство и духовно извисяване, дълбочина. То е отдалечаващ се цвят, изразява безкрайност и прохлада. Колкото е по-тъмно синьото, толкова повече се засилва усещането за безкрайност. Този цвят кара хората да мечтаят. За разлика от емоционално топли цветове като червено, оранжево и жълто, синьото е свързано със съзнание и интелект, спомага за повишаване на производителността. Естественият цвят на синьото и небесната му асоциация го правят универсален. Внушава важност, увереност и консервативно излъчване и затова е най-разпространения корпоративен цвят, особено в тъмните си нюанси. Синьото е мъжки цвят, според проучванията той е много добре приет сред мъжете. В комбинация с бяло – придава усещане за свежест и чистота. Когато се използва заедно с топли цветове като жълто или червено, синьото може да създаде силно въздействащ и ярък дизайн. Синият цвят е страхотен избор в дизайна за туристически агенции, басейни, масажисти, лекарски кабинети, офиси, аптеки и центрове за отслабване.

РОЗОВИЯ ЦВЯТ – Розовият цвят е комбинация между червено и бяло, оттенък, който може да бъде описан по-скоро като нюанс. Съчетава енергията на червеното и спокойствието на бялото. Розовото е „сладката“ страна на червено – колкото по-голям е процентът на червено, толкова по-енергичен е този цвят, но без да е прекалено агресивен. Неговата символика и популярността му са обект на много влияния. Розовият цвят е цветът на универсалната любов и щастието, възприема се като безгрижен и позитивен цвят. Не случайно съществува терминът гледаш на живота през „розови очила“. За повечето хора това е цветът на захарния памук, дъвката, на бебетата и малките момиченца. Асоциира чувство за релаксация, но проучвания показват, че използването на големи количества розово може да предизвика физическа слабост и умора у хората. Розовият цвят създава усещане за плахост и сладникавост. Въздейства по-скоро върху вътрешния ни свят, не призовава към действие, поради което често е предпочитан от по-интровертните хора. Нежен и деликатен, розовия цвят напомня за ранните пролетни цветя, романтика, любов и приятелство, грижовност. Той обозначава женски качества – изисканост, изтънченост и пасивност. Розовата панделка е международно признат символ на надеждата и информираността в борбата срещу рака на гърдата. В интериора се използва за обзавеждането на детски стаи. Нюанси на розово – коралов цвят, телесен цвят, магента, малиново (сини нюанси – горски плодове), роза, сьомга (розово-оранжев цвят), водна лилия. Комбинацията червено + розово означава любов и има голямо приложение в дизайна на картичките и подаръците за Свети Валентин.

ЛИЛАВИЯТ ЦВЯТ – Лилавите цветове са изключително рядко срещани в природата. Те са очарователни и асоциират забавление, празничност и тържественост. Необичаен и необикновен, неземен и магичен, лилавия цвят често се асоциира с кралски особи. Той символизира власт, благородство, лукс и амбиция, внушава чувство на богатство, разточителство, самочувствие и независимост. Този магически цвят е подходящ да се използва в графичния или интериорния дизайн, когато е необходимо да се внесе чувство на фантастика, мистерия и магия и магьосничество. Чувството за капризност незабавно се предава с виолетовия цвят. Според проучванията, почти 75 на сто от подрастващите деца предпочитат лилаво пред всички други цветове, затова често се използва за насърчаването на продукти за деца. Синкав нюанс на лилавото създава усещане за мистерия, докато червеникавия нюанс го прави чувствено. Лилавото се възприема много крайно. Хората или го обичат или мразят. Мъжете рядко харесват този цвят, въпреки това, той е чудесен цвят за хора на изкуството. Срещан е в магазини за дрехи, художествени галерии, нощни клубове, фотографски студия, магазини за бижута, козметични студия. Комбинацията от лилаво, оранжево и зелено е присъща за дрехите на клоуните.

БЕЛИЯТ ЦВЯТ – Бялото е свързано със светлина, доброта, невинност и скромност. Това е цвета на съвършенството. Може да представлява раждане, чистота и простота. Белият цвят е противоположност на черния цвят. За разлика от черното – белия цвят обикновено има позитивно възприемане и означава безопасност. В света на мебелния и интериорния дизайн, бялото и черното са изключително модни цветове. Но според бялото и черното са слабо предпочитани като любим цвят от по-възрастните хора.

Бялото се използва като символ на простота в хай-тек продуктите. Цветът на снега насърчава пречистване на мислите и умствената яснота. Бялото пресъздава идеята за надеждата и очакванията за лечение и възстановяване, затова открай време това е цвета на болниците и лекарските престилки. Бялото често се използва като символ на безопасността при насърчаване на медицински продукти и съоръжения.
Бялото е светът на святото и просветлението, бягството и успешното начало. Белият гълъб е символ на невинната душа, в Библията той символизира образа на Светия Дух. Бялото означава невинност и милосърдие, а червеното символизира кръвта на Христос. Бялата тога се отнася до чистотата на морала и светостта на живота. В Китай, Индия и Япония – белия цвят се свързва със смъртта и траура. За будистите бялото е цветът на лотоса – символ на чистотата и светлината, а също така и на познанието. Белият цвят е добър избор за булчински магазини, сватби, стоматолози, хлебопекарни. Бялото знаме е знак за капитулация и е всепризнат символ на мира, злоупотребата с него се счита за военно престъпление. Тъй като белия цвят е неутрален, той е особено подходящ за фон. Успешно се комбинира със всички останали цветове, придава чистота и светлина в дизайна. Бяло в комбинация със светло синьо засилва освежаващия ефект, внушава идеята за чистота. Съчетанието най-контрастните цветове: бяло и черно създава напрежение, почти драматична атмосфера. Текстът на бял фон се чете най-лесно.

СИВИЯТ ЦВЯТ – Сивия цвят е неутрален, затова е в добра хармония с всички останали цветове. Най-популярната цветовата схема на интериора на офис сградите. Със своя индустриален аспект, това е цветовата схема на 20-ти век, на високите технологии и индустриализацията. Сериозен, умерен, безчувствен, студен и тих този цвят е лесен за възприемане. Успокоява и потиска всичко витално. Предполага анализиране и атмосфера, лишена от емоции. Често изобразява мъгла, скука и мръсотията на големите градове, но и означава индустриален, машинен и „модерен“. Мъжете имат по-силно изразени предпочитания към сивото. 26% от младите мъже избират сивия цвят като предпочитан. Подходящ е за фон, за да представи елементи в други цветове. Сребристият цвят като светъл нюанс на сивото е често използван в дизайна и рекламата. Продукти и опаковки в сребрист цвят изглеждат качествени, изящни и ценни. Много добре предава идеята за аристократичност и елегантност в комбинация с черното. Сребърен цвят – за създаване на хай-тек ефект, използвайте сребро в комбинация с други цветове. Сребърният цвят се съчетава успешно със злато и бяло, за да придаде на чувство на власт и контрол.

ЧЕРНИЯТ ЦВЯТ – Черното се свързва с изисканост и стил, високо качество и класа, власт, престиж, елегантност, надеждност, простота и изтънченост. Този мистериозен цвят обикновено се асоциира с драматизъм, мистерия, със страха от неизвестното. Това е цветът на „отрицанието“, за разлика от бялото, което е цвят на „утвърждаването“. Цвят на магиите, той поражда желание за унищожение на съществуващото и песимизъм. Този цвят е на анархичната опозиция и на абсолютните претенции за власт. Черното е използвано като символ на специалното и високопоставеното. Цветът на сянката, мракът и нощта, черното е отрицанието на светлината. Черно обаче означава и сила, богатство и сериозност и се счита за много официален, елегантен и престижен цвят. Чрез черното човек показва, че иска да бъде различен – черен костюм, черна лимузина и черно куфарче внушават почит и достолепност, когато човек иска да се отличи от шарения свят. На черен фон яркостта на всички останали цветове се засилва, те искрят и изпъкват много добре. Черният цвят дава чувството за перспектива и дълбочина. Черното отдавна се е наложило като модерен цвят, който внушава елегантност и нестандартност. В комбинация с червено, оранжево или други много ярки цветове черното придава много агресивна цветова схема. Черното контрастира добре с ярки цветове. Черното изважда на преден план формата и материята. Създава чувство на лукс и ред.

]]> https://www.art1a1d.com/2026/01/11/%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%b4%d0%b5%d0%b9%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%86%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b5-amp-on/feed/ 0