І . По какви маркери можем да се ориентираме дали детето ни се развива правилно?
• трябва да гука на 2-4 месечна възраст;
• трябва да се обръща по посока на гласа на майката или някакъв силен звук;
• на 6-7 месечна възраст обикновено се появява така наречената “лепетна реч” – детето бъбри чрез произнасяне на сричики. Тези срички не са говор, но подготвят детето за това. Важно е да се знае , че някои деца не преминават през този стадии и това не е патология;
o около една годишна възраст трябва да се появят първите осмислени думи – и в пасивния и в активния речник;
o на 2 години и 6 месечна възраст трябва да се появи първата фраза – две или три думи свързани смислово.
• на 3 години едно дете трябва да знае и да използва в речника си около 800-1000 думи. Да задава въпроси, да може да разказва кратка ситуация.

ІІ. Ако едно дете закъснява в своето езиково и речево развитие за какво трябва да мислим?
• дали детето чува добре – трябва да се направи специализирано изследване на слуха ;
• дали детето няма тежки моторни увреждания от типа на парализи и др.;
• дали детето живее в среда, в която на му се говори правилно или се говори на два или няколко езика;
• дали детето няма умствена изостаналист – може да се направи изследване на интелекта чрез специализирани тестове;
• дали детето няма аутизъм – диференцирането е много трудно и изисква продължително наблюдение. Основен маркер е как детето се поддава на логопедичната терапия;
• дали детето е преживяло някакъв шок точно в периода на интензивно езиково и речево развитие;
• дали няма някакви скрити дефекти на устните и твърдoто и мекото небце;
• дали детето няма дисфазия на развитието ( алалия).

ІІІ. В кои случаи поставяме диагноза “дисфазия на развитието”?
• когато детето изостава в своето езиково и речево развитие т.е. значително се различава от връстниците си;
• когато това дете живее в нормална езикова и социална среда – говори се на един език, с него се общува от страна на възрастните и т.н.;
• когато това дете няма умствена изостаналост;
• когато това дете има нормален слух;
• когато това дете няма дефекти на артикулационната мускулатура;

ІV. Какво трябва да правим?
• да направим преглед с опитен специалист;
• да сме сигурни , че детето чува добре;
• да се започне адекватна медикаментозна терапия ( лекарствата подпомагат , но самостоятелно няма да развият говора );
• да се стимулира контакта на детето със себеподoбни и да се вкюлчи в детски колектив;
• да се започне специализирана логопедична терапия;
• родителите да се включат активно в терапевтичния процес. Те трябва да станат Ко терапевти на логопеда.
• да се запази спокойствие и да не се коментира пред детето неговия проблем, защото то ще развие чувство за вина пред мама и татко.
• да назовават пред детето предметите и явленията от дома и бита- най-напред с кратки думи, а по- късно и с изречения;
• да се опитват да насочват детето да ги гледа при говорене;
• да стимулират по всякакъв естествен начин движение на устните и езика.

V. Прогноза
Прогнозата за развитие на езика и речта е оптимистична- обикновено тези деца проговарят и могат да използват думите при комуникация.
Проблемите се появяват , когато сме закъснели и когато детето тръгне на училище – тук езиковата и речева система се натоварва твърде много и тъкмо тези деца имат проблеми с овладяване на учебния материал

Етапи на говорно и езиково развитие

Говорът у развиващото се дете се формира под влияние на общуването с околните и в голяма степен зависи от речевата практика, от условията на възпитанието и обучението и характера на речевата среда. Децата започват да общуват от най- ранна възраст. В процеса на това общуване те постепенно овладяват най- важното средство за комуникация – оралната реч- говора. Това е дълъг и сложен процес , който преминава през няколко етапа.

Първият етап обхваща периода от раждането да появата на първите осмислени думи.

Той се нарича невербален или доречеви период. Трябва да се отбележи , че независимо от невъзможността кърмачето да произнася думи, то не е пасивен приемник, който само поглъща езиковата информация . Още от първите дни на своето съществуване то демонстрира, че е социално същество. Плачът на бебето е мощно средство за комуникация и изразяване на емоционални състояния и отношение към заобикалящата го среда. След навършване на 1-2 месечна възраст се появяват първите вокализирани реакции- гукане , които приличат на говорни звукове (фонеми) и са важен подготвителен етап за развитието на говора. През следващите месеци от своето развитие детето започва да произнася отделни срички – ба-ба или вава и т.н. , които не са осмислени думи , но представляват подготовка на малкото дете за овладяване на артикулирана реч- говор. Този период се нарича период на „лепетна” реч и се наблюдава около 6-7 месец от живота на детето.Важно е да се отбележи, че това не е задължителен период за всички деца- има такива , които не преминават през така нареченото „бебешко бърборене”.
В края на първата година се появяват първите осмислени думи, но все още децата общуват повече с жестове, звукове и контакт с очи. Постепенно вербализирането на комуникацията се засилва . Това бележи началото на вторият етап от развитието на езика и говора- ранно детство от 1 до 3 годишна възраст. Първите думи обикновено са свързани със свмета на децата и са названия на съществителни. В този период става натрупване на речников фонд. Речникът им се увеличава изключително бързо- на 18 месечна възраст обикновено нормалното дете има до 50 думи. Изследванията върху развитието на пасивния и активен речник при две годишните вече показва , че пасивният речник може да достигне до 1000 думи, а експресивният – до 250 думи.

Решителен момент в овладяването и развитието на езика и говора е предучилищната възраст- 3-6 години.

В този етап се осъществява овладяването на синтаксиса ( граматиката). Развитието на синтаксиса от своя страна преминава през отделни етапи. Най- напред се появяват фразите- комбинация от две думи. Изреченията, които се продуцират следват определени правила , но в началото това са правила на т. нар. Детска граматика. Вторият етап от овладяването и развитието на синтаксиса се характеризира с появата на изрази от по 4-5 думи.

Третият етап от овладяването на синтаксиса в предучилищна възраст носи названието „определителни фрази”. В тези лингвистични конструкции се включват локатори като „тук”, „там” и др.
По време на четвъртия етап децата започват да продуцират правилни изречения. Фразите в този период се сътоят от 3-5 думи и имат всички части на речта. В петия етап от развитието на синтаксиса се включват трансформации като „Иван ли е направил това?” и „Иван не го е направил”. Чрез трансформация детето се учи да формулира различни видове изречения. На този „трансформационен етап” се обобщават все по- сложни типеве конструкции според правилата за добавяне , разместване и заместване в основното изречение.
Наред със синтактичното развитие в този период се извършва и морфологичното такова. Например

Brown дава следната времева динамика на овладяване на различините морфоструктури :

1. окончания за сегашно време- до 28 месечна възраст;
2. предлози- до 33 месеца;
3. за множествено число- до 36 месеца;
4. за минало време – до 40 месеца;
5. членуване – до 46 месеца.

В обобщение може да се каже ,че предучилищния период е характерен с ускореното развитие на речника и граматиката на езика. Появява се и монологичната форма на реч. Нараства значително обема на лексикалните единици и словосъчетания, който в този период е около 4000 думи. Формира се чувството за език и словотворчество.Към 4 годишна възраст се появяват сложни изречения, а към петата година изказванията на детето имат формата на малък разказ. През този период малкото дете трябва да може да диференцира всички фонеми на родния си език и в общи лини да завърши формирането на правилно звукопроизношение.
Звукопроизношението са формира окончателно около петата година от живота на детето, като последни в говора се появяват звуковете “Р” и “Л”.

Според Ценова възрастта от 3 до 7 години е период, в който повръхностните форми на изказване на детето се оформят и уточняват финните артикулационни стереотипи. На 5-6 годишното дете са необходими още познания и практика , за да достигне нивото на възрастните. За детето не е достатъчно да научава думи , фрази или граматически особености. То трябва да използва езика в реални социални ситуации. Само по този начин неговите вербални комуникативни възможности ще се развиват правилно и ще му осигуряват нормална адаптация, социализация и последващо психофизическо развите и обучение в началното училище.

материал на http://rcsfobl.com