На 4 септември 1965 г. умира един от най-великите мъже на нашето време – Алберт Швайцер. На него принадлежи мисълта, че иска да направи живота си аргумент на своето лично разбиране за човечност. Предлагаме откъс от неговите виждания за смисъла на етиката.

„Същността на доброто е: да опазваш живот, да развиваш живот, да изведеш живота до най-висшата му стойност. Същността на злото е: да увреждаш живот, да възпираш живота в неговото развитие. Значи основният принцип на етиката е преклонението пред живота. Всяко добро, което правя на някое създание, в крайна сметка помага да бъде съхранен и развиван животът му.

Хуманността (Humanitas, човечност) е доброто отношение на човека към ближния му. Думата изразява необходимостта да бъдем добри не само защото това е една от етическите заповеди, а защото такова поведение съответства на нашата същност.

В основни линии преклонението пред живота повелява същото, което учи етическият принцип на любовта. Само че преклонението пред живота обосновава и самата повеля на любовта и изисква състрадание към всяко живо същество.

Важно е също, че етиката на любовта ни вменява само поведението към другите, но не и как да се отнасяме към нас самите. От нея не може да се изведе изискването да бъдем верни на собствената същност, което е основен елемент на етическата личност.

В действителност обаче именно преклонението пред собствения ни живот ни кара да бъдем верни на себе си, като се откажем от всякаква престореност, която в една или друга ситуация би ни послужила, и никога да не ни налегне умора в борбата за собствената ни същност.

Етиката, която се занимава само с поведението на човека към себеподобните му, може да е много дълбока и жизнена. Но тя остава нецялостна. Затова беше неизбежно един ден човешката мисъл да се смути от жестокото и незабранено от никой закон отношение към другите създания и да настоява пред етиката да се смили над тях. Етиката подходи боязливо към тази сериозна задача. Едва от кратко време това начинание среща внимание в света.

И ето хората вече започват да се убеждават, че етиката на преклонението пред живота, която изисква да бъдем добри към всички живи същества, отговаря на естественото чувство на мислещия човек. Когато сме етични към всички създания, ние влизаме в духовна връзка с вселената.

В света волята за живот е в конфликт със самата себе си. В нас тя желае да бъде в мир със себе си. В света тя се проявява, в нас тя се развива. Духът ни повелява да бъдем различни от света. Прекланяйки се пред живота, по елементарен, дълбок и жизнен начин ние ставаме благочестиви…

Сега е ред всеки от нас да проявява добротата, която е заложена в същността му, за да се разкрие тя като сила, даваща насока на историята, и да възвести началото на ерата на хуманността.”

„Винаги търси начин да направиш добро.”

„Има два начина за бягство от нещастията в живота: котките и музиката.”

„Не е задължително да бъдеш ангел, за да станеш светец.”

„За да се научиш да молиш, първо трябва да се научиш да благодариш.”

„Знанията ми са песимистични, но вярата ми е оптимистична.”

„Истинската етика започва там, където престават да използват думи.”

„На двадесет години всеки от нас има лице, дадено му от Бог; на четиридесет — лицето, което ни е дало животът; на шестдесет — лицето, което сме заслужили.”

„Не знам каква ще бъде вашата съдба, но едно нещо знам със сигурност: единствените измежду вас, които ще бъдат наистина щастливи, ще са онези, които са потърсили и открили как да служат.“

„Успехът не е в ключа към щастието. Щастието е ключът към успеха. Ако харесваш това, което правиш, ще успееш.”

„Същността на доброто е: да опазваш живот, да развиваш живот, да изведеш живота до най-висшата му стойност. Същността на злото е: да увреждаш живот, да възпираш живота в неговото развитие. Значи основният принцип на етиката е преклонението пред живота. Всяко добро, което правя на някое създание, в крайна сметка помага да бъде съхранен и развиван животът му.”

„Етиката на любовта ни вменява само поведението към другите, но не и как да се отнасяме към нас самите. От нея не може да се изведе изискването да бъдем верни на собствената същност, което е основен елемент на етическата личност.”

„Понякога собствената ни светлина угасва и бива разпалена от искрата на някой друг. Всеки от нас има причина да изпитва огромна благодарност към онези, които са ни върнали пламъка.”

„Ако правиш постоянно добро, ти си магьосник. Защото както слънцето може да разтопи леда, така и добротата може да преодолее неразбирането, враждебността и недоверието.”

„Няма обособено време за правдата. Часът на истината – сега и винаги.”

„Единственият изход от нещастното съществуване за човек се заключава в това, да стане достоен за доверието на друг човек.”

„Няма по-висша религия от службата за човечеството.”

„Личният пример – това не е най-важният начин да повлияеш на други хора. Това е просто единственият начин.”

„Цивилизация – това е толкова прекрасна идея, че всеки е длъжен да започне осъществяването й.”

„Ние сме толкова много, но всеки от нас умира от самота.”

„Човечеството винаги се е нуждаело от нравствени идеали, които са му помагали да намери верния път и най-добрия образ, използвайки собствените си сили.”

материал на  http://magnifisonz.com/ ; автор: venezia

І . По какви маркери можем да се ориентираме дали детето ни се развива правилно?

ІІ. Ако едно дете закъснява в своето езиково и речево развитие за какво трябва да мислим?
• дали детето чува добре – трябва да се направи специализирано изследване на слуха ;
• дали детето няма тежки моторни увреждания от типа на парализи и др.;
• дали детето живее в среда, в която на му се говори правилно или се говори на два или няколко езика;
• дали детето няма умствена изостаналист – може да се направи изследване на интелекта чрез специализирани тестове;
• дали детето няма аутизъм – диференцирането е много трудно и изисква продължително наблюдение. Основен маркер е как детето се поддава на логопедичната терапия;
• дали детето е преживяло някакъв шок точно в периода на интензивно езиково и речево развитие;
• дали няма някакви скрити дефекти на устните и твърдoто и мекото небце;
• дали детето няма дисфазия на развитието ( алалия).

ІІІ. В кои случаи поставяме диагноза “дисфазия на развитието”?
• когато детето изостава в своето езиково и речево развитие т.е. значително се различава от връстниците си;
• когато това дете живее в нормална езикова и социална среда – говори се на един език, с него се общува от страна на възрастните и т.н.;
• когато това дете няма умствена изостаналост;
• когато това дете има нормален слух;
• когато това дете няма дефекти на артикулационната мускулатура;

ІV. Какво трябва да правим?
• да направим преглед с опитен специалист;
• да сме сигурни , че детето чува добре;
• да се започне адекватна медикаментозна терапия ( лекарствата подпомагат , но самостоятелно няма да развият говора );
• да се стимулира контакта на детето със себеподoбни и да се вкюлчи в детски колектив;
• да се започне специализирана логопедична терапия;
• родителите да се включат активно в терапевтичния процес. Те трябва да станат Ко терапевти на логопеда.
• да се запази спокойствие и да не се коментира пред детето неговия проблем, защото то ще развие чувство за вина пред мама и татко.
• да назовават пред детето предметите и явленията от дома и бита- най-напред с кратки думи, а по- късно и с изречения;
• да се опитват да насочват детето да ги гледа при говорене;
• да стимулират по всякакъв естествен начин движение на устните и езика.

V. Прогноза
Прогнозата за развитие на езика и речта е оптимистична- обикновено тези деца проговарят и могат да използват думите при комуникация.
Проблемите се появяват , когато сме закъснели и когато детето тръгне на училище – тук езиковата и речева система се натоварва твърде много и тъкмо тези деца имат проблеми с овладяване на учебния материал

Етапи на говорно и езиково развитие

Говорът у развиващото се дете се формира под влияние на общуването с околните и в голяма степен зависи от речевата практика, от условията на възпитанието и обучението и характера на речевата среда. Децата започват да общуват от най- ранна възраст. В процеса на това общуване те постепенно овладяват най- важното средство за комуникация – оралната реч- говора. Това е дълъг и сложен процес , който преминава през няколко етапа.

Първият етап обхваща периода от раждането да появата на първите осмислени думи.

Той се нарича невербален или доречеви период. Трябва да се отбележи , че независимо от невъзможността кърмачето да произнася думи, то не е пасивен приемник, който само поглъща езиковата информация . Още от първите дни на своето съществуване то демонстрира, че е социално същество. Плачът на бебето е мощно средство за комуникация и изразяване на емоционални състояния и отношение към заобикалящата го среда. След навършване на 1-2 месечна възраст се появяват първите вокализирани реакции- гукане , които приличат на говорни звукове (фонеми) и са важен подготвителен етап за развитието на говора. През следващите месеци от своето развитие детето започва да произнася отделни срички – ба-ба или вава и т.н. , които не са осмислени думи , но представляват подготовка на малкото дете за овладяване на артикулирана реч- говор. Този период се нарича период на „лепетна” реч и се наблюдава около 6-7 месец от живота на детето.Важно е да се отбележи, че това не е задължителен период за всички деца- има такива , които не преминават през така нареченото „бебешко бърборене”.
В края на първата година се появяват първите осмислени думи, но все още децата общуват повече с жестове, звукове и контакт с очи. Постепенно вербализирането на комуникацията се засилва . Това бележи началото на вторият етап от развитието на езика и говора- ранно детство от 1 до 3 годишна възраст. Първите думи обикновено са свързани със свмета на децата и са названия на съществителни. В този период става натрупване на речников фонд. Речникът им се увеличава изключително бързо- на 18 месечна възраст обикновено нормалното дете има до 50 думи. Изследванията върху развитието на пасивния и активен речник при две годишните вече показва , че пасивният речник може да достигне до 1000 думи, а експресивният – до 250 думи.

Решителен момент в овладяването и развитието на езика и говора е предучилищната възраст- 3-6 години.

В този етап се осъществява овладяването на синтаксиса ( граматиката). Развитието на синтаксиса от своя страна преминава през отделни етапи. Най- напред се появяват фразите- комбинация от две думи. Изреченията, които се продуцират следват определени правила , но в началото това са правила на т. нар. Детска граматика. Вторият етап от овладяването и развитието на синтаксиса се характеризира с появата на изрази от по 4-5 думи.

Третият етап от овладяването на синтаксиса в предучилищна възраст носи названието „определителни фрази”. В тези лингвистични конструкции се включват локатори като „тук”, „там” и др.
По време на четвъртия етап децата започват да продуцират правилни изречения. Фразите в този период се сътоят от 3-5 думи и имат всички части на речта. В петия етап от развитието на синтаксиса се включват трансформации като „Иван ли е направил това?” и „Иван не го е направил”. Чрез трансформация детето се учи да формулира различни видове изречения. На този „трансформационен етап” се обобщават все по- сложни типеве конструкции според правилата за добавяне , разместване и заместване в основното изречение.
Наред със синтактичното развитие в този период се извършва и морфологичното такова. Например

Brown дава следната времева динамика на овладяване на различините морфоструктури :

1. окончания за сегашно време- до 28 месечна възраст;
2. предлози- до 33 месеца;
3. за множествено число- до 36 месеца;
4. за минало време – до 40 месеца;
5. членуване – до 46 месеца.

В обобщение може да се каже ,че предучилищния период е характерен с ускореното развитие на речника и граматиката на езика. Появява се и монологичната форма на реч. Нараства значително обема на лексикалните единици и словосъчетания, който в този период е около 4000 думи. Формира се чувството за език и словотворчество.Към 4 годишна възраст се появяват сложни изречения, а към петата година изказванията на детето имат формата на малък разказ. През този период малкото дете трябва да може да диференцира всички фонеми на родния си език и в общи лини да завърши формирането на правилно звукопроизношение.
Звукопроизношението са формира окончателно около петата година от живота на детето, като последни в говора се появяват звуковете “Р” и “Л”.

Според Ценова възрастта от 3 до 7 години е период, в който повръхностните форми на изказване на детето се оформят и уточняват финните артикулационни стереотипи. На 5-6 годишното дете са необходими още познания и практика , за да достигне нивото на възрастните. За детето не е достатъчно да научава думи , фрази или граматически особености. То трябва да използва езика в реални социални ситуации. Само по този начин неговите вербални комуникативни възможности ще се развиват правилно и ще му осигуряват нормална адаптация, социализация и последващо психофизическо развите и обучение в началното училище.

материал на http://rcsfobl.com

Но тези дни си го погледах, защото друго исках да видя от това място.Иначе-Камен бряг е малко селце , което стана известно. пез последните години покрай събиранията за посрещане на изгрева на слънцето на 1 юли. Това е и причината там бързо да започнат да се издигат големи къщи  за гости и хотели. През лятото е прекрасно, макар че няма добър плаж, но в  близост са  Яйлата, Крапец, Тюленово, Шабла… Така, че ако се озовете там има къде да се разходите и да се насладите на широка плажна ивици и кристална морска вода. Най-хубавото време е от 10 юли – до около 20 август.След това започват да се появяват студени ветрове, а морето става негостоптриемно и многооооо, много опасно! Казвам го от личен опит! 

В японските семейства има строга йерархия и разпределение на задачите. Мъжът е погълнат изцяло от кариерата си и отделя време на децата основно в почивните дни, когато се включва активно в грижата и им отдава много внимание.

Докато жената се посвещава на бебето изцяло. В първата година тя постоянно го носи на ръце, спи заедно с него, то все още е като част от нея. Тези отношения на близост са подкрепени и от японските традиции. При раждането акушерката отрязва част от пъпната връв и я прибира в малка дървена кутийка, която символизира връзката на майката с детето.

В японските семейства и ролите на децата са разпределени строго – по-голямото дете има повече права, които го отличават от останалите, но също така му се поставят и повече отговорности.

Рядко ще чуете японче да плаче или да изпада в истерия – от малки децата там знаят добре своето положение в обществото.

Там има и твърдо работещ принцип на отношение към децата:

до 5-годишна възраст японците общуват с тях “като с царе“,

от 5 до 15 – „като с роби“,

а след 15 – „като с равни“.

Как работи този принцип

До 5 г. на детето се разрешава да прави всичко, каквото му харесва, а след 15 то се смята за възрастен, който има свои задължения и трябва безусловно да се подчинява на правилата.

На малкото нищо не се забранява – само го предупреждават, че е опасно, лошо и т.н. А ако мама не успее да опази детето и то сбърка, никога не му се карат и не му крещят.

Защо? Защото е виновна само и единствено мама – тя не се е погрижила добре за малкото.

Посоката на възпитание в Япония променя педагогическата книга на Масару Ибука “След три е твърде късно”.

Според автора ѝ до три годишна възраст се поставят основите на личността и родителите трябва да създадат среда, в която детето може да разкрие максимално своите способности. Задачата им е да го заинтригуват, да развият уменията му и да възпитат характера. Целта на ранното развитие там е да възпитат такова дете, което „да има дълбок ум и здраво тяло, да го направят смислен и добър човек“.

Физическите наказания са неприемливи

В японските семейства не е прието родителите да крещят на децата, да им “четат лекции”, камо ли нещо по-сериозно. Единственото наказание е… самотата. Ако мама и тате са недоволни от поведението на детето, общуват по-малко с него, отделят го от групата – това за него е нещо ужасно, защото японските деца са възпитани да живеят в екип и не виждат себе си извън него.

Когато детето се държи истерично, родителите запазват спокойствие, защото за тях това е признак за развитие и установяване на личността. На 2-3 години то още не може да изкаже своите желания „нормално“, затова не му остава нищо друго, освен да капризничи и настоява. Майките се стараят да правят така, че то да няма причина да се разплаче.

Възпитанието на момчетата и момичетата в Япония е много различно и това е обусловено от ясно разпределените роли във възрастния живот. Мъжът печели и е глава на семейството, той е длъжен да преодолява всички трудности, а жената е пазителка на дома и на нея лежи всичката домашна работа. След училище японските момчета посещават различни образователни курсове, а момичетата могат просто да седят на кафе с приятелки и да общуват.

Особености на възпитанието в детските градини

В Япония има два вида детски домове – хайкун и етизен, като първите са за бебета над 3 месеца, но за да постъпи детето там, родителите трябва да представят документи, че и двамата работят повече от 4часа на ден и не могат да го гледат. Там детето може да отива в 8.00 сутрин до 18.00 вечерта в работни дни и половин ден в събота.

В етизен също трябва майката да удостовери, че ходи на работа и там детето стои от 9 сутрин до обяд. Сред частните детски градини в Япония са много популярни елитните, които са под опеката на престижни университети и училища. Ако детето постъпи в такава градина, може да продължи образованието си без изпит в съответното училище или в университет.

Детските градини в Страната на изгряващото слънце са устроени специфично – децата учат, играят, ядат и спят в една стая. По време на обед в нея се носят детски маси и столчета, а за сън се доставят специални матраци на пода.

Храната в градините е много разнообразна на млечни продукти, плодове и зеленчуци. Подхожда се внимателно към приема на калории, витамини и минерали – детето трябва да приема всички необходими вещества. Ако групата ще ходи на разходка навън, децата си носят обяд, и то какъв обяд! Той задължително трябва да съдържа 24 вида продукти, в това число и ориз. Майките приготвят храната сами и правят оригинални опаковки, за да е интересно на децата им да ядат.

Групите в японските детски градини са по 6-8 деца и на всяка половин година се сменят, сменят се и възпитателите. Това се прави, за да не се привързва детето към преподавателите и да подобрява своите навици за общуване.

В градините подготвят децата за училище, има стандартни занимания като четене и писане, и такива, които развиват колективния дух. Например, на уроците по пеене децата пеят само в хор, преподавателите не определят солисти – такива занимания учат децата да работят в екип и да не се отделят от тълпата.

Ако се случи две деца да се скарат или да спорят, не се меси никой от останалите – нито други деца, нито възрастните. Така малките се обучават да намират компромиса във всеки конфликт и главното – да не си съперничат, защото когато единият надделее, вторият губи и може да „изгуби лицето си“.

Да се открояваш е лошо – на това учат японските деца и не ги сравняват едно с друго. От една страна, това е хубаво, но, от друга страна, не е прието да се отбелязва, когато едно дете рисува по-добре от другите, а пък друго дете чете най-гладко. Всички са равни и не трябва да има конкуренция.

Благодарение на такова възпитание японските деца са много задружни, но не умеят да изразяват своето мнение. И освен това, ако някое от тях мисли извън стандартите – не като останалите, може да стане обект на подигравки в училище.

В съвременното японско общества се замислят над правилността на такава система за образование и те наистина се справят отлично в екип, но практически няма открояващи се инакомислещи, индивидуалисти и и ярко изразени творци.

Западните канони на възпитанието започват полека лека да влияят и в Япония – майките се опитват по-често да съвместяват работа и семейство, престават да жертват кариерата си заради децата, и, като следствие – контролът над децата и връзката им с мама постепенно намалява.

Марина Атанасова по материали на sethealth.ru

от Робин Джордж Андрюс, NG Magazine

Кацнал в североизточния край на Сицилия, Етна е хиперактивен вулкан, който може както да излива нагорещени потоци от лава, така и да изхвърля „фойерверки“, придружени от светкавици. Освен това той бавно се плъзга към Йонийско море. Ново проучване установява на какво се дължи това.
От известно време се знае, че така нареченият „Покрив на Средиземно море“ се движи. Етна не се плъзга бързо: средно миграцията му се случва със скорост няколко пъти по-бавна от тази с която растат ноктите ни. Геолозите обаче търсят точната причина за движението на вулкана, тъй като има реална опасност от катастрофалното срутване на огнената планина.
По склоновете на Етна живеят около един милион души, и още няколко милиона обитават крайбрежието на Йонийско море. Ако част от вулкана, разположена близо до брега стане нестабилна и попадне във водата това би причинило мега цунами. Огромните вълни биха опустошили източното Средиземноморие

Изригването  на вулкана Етна  през март 2017 г. е твърде сериозно.Тогава пострадаха 10 души, сред които бяха и сътрудници на снимачен екип на Би Би Си.

материал на https://www.nationalgeographic.bg/

Пристигналата на Сейбъл експедиция открила останките на 8 кораба. И което е най-удивително под останките на шхуната “Света Луиза” специалистите открили останките на древна римска галера. На няколко стотин мили от Канада?! Това вече граничело с научната фантастика.
Докато учените спорили какво прави римската галера там се разразил много силен щорм и дупката изчезнала под планини пясък довлечен от вълните.

В края на 70-те пак един силен щорм открива носа на един американски кораб изчезнал с целият си екипаж още през 19-ти век. И после пак се повторила същата история: силен щорм го скрил под дебел пласт пясък.

Сейбъл се оказва наистина ненадминат в изненадите щом хората се опитат да надникнат в тайните му. Нееднократните опити за изкопни работи в средата на острова завършвала по един и същ начин, изкопаната дупка се изпълвала с вода въпреки укрепителните работи и помпите. Откъде се взимала всичката тази вода в средата на острова? Учените трябвало да прибавят още една въпросителна към без това вече тежките си раници. Изследователите на нормални явления увесили носове, но не и момчета, които изследвали аномални явления. Те издигат смелата хипотеза, че това е извънземен организъм, които действа по неизвестни нам закони. Работата е там, че неговата жизнена дейност се гради на основата на силиций, а не на въглерод ,като при нас. А в пясъка силиций колкото щеш.
Тази хипотеза има и добавки.

Уфолозите Д. Пейбъл (САЩ) и У. Лайнес (Канада) предположили,че това е биоробот захвърлен от извънземна цивилизация, който през вековете събира информация за нас. Хващайки кораби като паяк мухи,той следи нашето техническо развитие. Ето защо един път в годината настъпва прекрасно време на острова, за да изпрати събраното в Космоса.
В средата на ХХ век в опит да обезопаси мястото от корабокрушения правителството на Канада, чиято собственост е острова (засега) изгражда метеорологична станция и монтира мощен радиофар. Приборите били обслужвани от 20-на души. По-късно част от уредите били приведени в автоматичен режим. Това се наложило принудително: “Случайните ” инциденти станали много чести. Буквално на равни места с пясък служители си чупили краката, други се наранявали на железни останки от кораби “изникнали” от пясъка. Няколко души потънали в ненадейно отворили се пясъчни ями под краката им. По-късно дежурствата били преустановени и на острова останал само фарът, който предупреждава преминаващите кораби:

Внимание! Вие преминавате покрай остров Сейбъл наречен “Гробницата на Атлантика”!

От момента когато е преустановена работата на станцията не са регистрирани корабокрушения на острова. Сякаш острова не иска да привлича вниманието към себе си.

Какви тайни крие Сейбъл? Защо се движи на изток сякаш следва някаква предварително зададена цел? И въобще- откъде е “тръгнал”?

]]> https://www.art1a1d.com/2018/10/19/ostrov-sajbal-amp-on/feed/ 0