Исус съживил Лазар и се отправил към Иерусалим, яхнал магаре. Щом преминал през портите на града тълпа от хора го очаквала и го поздравявала, защото се надявали, че идва Спасителят на народа. В краката му постилали палмови и маслинови клонки, защото те били символ на победата.
Денят, в който Иисус влязъл в Иерусалим бил наречен Цветница.

За българите на този ден има обичай да се ходи на църква и да се вземат осветени върбови клонки, които заместват палмовите. Вярва се , че такава клонка, запазена в дома има целебна сила.
Вечерта на селския мегдан се играело последното лазарско хоро от млади момчета и момичета и за първи път след Великденските пости хорото е сключено, затворено.

Така се слага край на моминските обичаи и започва притихването, очакването на Великден!

Весели празници!

Знаете ли, че свещите, които носите при обикалянето на църквата, трябва да пазите на иконостаса, редом до венеца от Цветница и първото алено яйце? Че на Възкресение трябва отделите време за кръстниците си, а в следващите празнични дни да гостувате на шафера и тъщата, като отивате с пълни ръце и си тръгвате с нещо от трапезата на домакините за берекет. Ето всичко, което не знаете за ритуалите на Великден – а трябва.

РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Постим от храна, вода и работа

Минете под масата за опрощение и здраве

На Велики петък е разпнат Божият син Исус Христос. Със смъртта си той изкупува греховете на човечеството. На този ден не се служи Света литургия, защото се вярва, че Сам Господ е принесъл Себе Си в жертва. Отслужва се обаче Вечерня, когато се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смърт и погребение.

Ако сте решили да се придържате към канона, запомнете, че на Разпети петък не е позволено да се яде и пие нищо, дори вода. Не трябва да подхващате и никаква работа. На този ден всички страдат с Богочовека, съпричастни са с неговата смърт и погребение. Подобен “строг пост” обаче едва ли е осъществим за всички. Преценете сами за себе си дали сте способни да се справите с толкова ограничения.

Вечерта отидете на служба. В средата на храма на специално издигнато място ще видите гроба на Исус, украсен с цветя. На Престола е поставена Плащаницата, с която е завито тялото на Христос след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху нея се поставят Евангелието и Кръстът.

Канонът повелява да отидете в църквата така, все едно отивате на погребение на свой близък човек. Не забравяйте да вземете със себе си цветя. Посещението в храна не е за здраве и благополучие. След като влезете в църквата, приближете се към “издигнатия гроб” и се поклонете на Плащаницата. Трябва да целунете последователно Христовото тяло, Евангелието и после Кръста. Положете цветята, които носите.

Малцина знаят, но църквата се обикаля и на Разпети петък, но само веднъж, а не три пъти както срещу Великден. След като свещеникът изнесе плащаницата на вечерното богослужение, с нея се върви и символично се извършва погребението на Христос. В края на службата свещеникът я взема от престола и я полага в “гроба” в центъра на храма. Поклонението пред нея продължава до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара – минути преди пасхалното шествие на кръста и настъпването на Великден.

Минаването под плащаница на Разпети петък е вид символично погребване на човешките грехове, които Христос изкупува със смъртта си. Затова през целия ден хората минават за опрощение и за здраве. Богословите обясняват, че всъщност минаването под издигнатото място всъщност е израз на преклонението, смирението и скръбта на вярващите пред гроба на Христос, но също така и на благодарност за изкуплението, което им е дарил. На всеки, минал под “масата”, свещеникът трябва да даде цвете – израз на благословия, духовна утеха и вяра във възкресението на Христос. Свещениците раздават и осветен здравец, който е хубаво да бъде засаден в домовете.

ВЕЛИКА СЪБОТА

Втори шанс за яйцата

Замесете козунака, раздайте за мъртвите

Велика събота е последният ден от Страстната седмица и от Великденските пости. На този ден, ако още не сте нашарили яйцата, имате последен шанс да го направите. На Велика събота запретнете ръкави и замесете козунаците.
Днес можете да “посетите” обичните си, които не са сред вас, в последния им дом. За да ги почетете, раздайте козунак и боядисани яйца за успокоение на душите им. Трябва да прелеете и прикадите гроба.

Велика събота е свързана с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. Според предания след своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата. В осем часа вечерта камбанен звън призовава всички на литургията. Пременени, натъкмени, с домашно приготвените свещи (ако нямате такива, не пречи да си купите и от църквата) и червени яйца и козунаци взимайте цялото семейство и се отправете към църквата.

Кулминацията на Великденската служба настъпва с полунощ. Тогава се загасят всички свещи и светлини. В олтара се запалва новата свещ, която се изнася от старшия по сан духовник. Той обявява, че Чудото е станало – Христос е възкръснал от мъртвите за вечен живот. Обикалянето на храма започва в полунощ със свещ в ръка. Свещта се пали от тази на свещеника. Още в двора на църквата можете да се поздравите с Христос Воскресе! И да се чукнете с яйца. Ако успеете да запазите свещта запалена и я внесете така в дома си, се вярва, че семейството ви ще е здраво и щастливо през цялата година. Смята се също така, че колкото пъти изгасне свещта ви по пътя от църквата до дома, толкова грехове имате да изкупвате.

Запазете свещите, с които вие и семейството ви сте обикаляли около църквата. Поставете ги на домашния иконостас до първото боядисано яйце и върбовото венче от Цветница.

ВЕЛИКДЕН

3 дни яли, пили и се веселили

Тръгвайте по гости, вземете дар от домакина

От първия до третия ден на Великден не се води служба. Към обяда се приберете и чакайте да ви посетят. Традиция е по-младите да отиват при по-възрастните, а кумците при кумовете. Целунете ръка на най-възрастните и се поздравете трикратно с “Христос воскресе! Во истина воскресе!”. По-възрастните посещават гробищата и отдават почит на покойниците, четат им молитви и им оставят малко месо, козунак и по едно яйце. Трите дни на Великден са посветени на кръстника, шафера и тъщата. Важно е да знаете, че и при трите гостувания задължително трябва да отнесете в дома си от храната на домакините. Размяната се прави за здраве, щастие и берекет през годината.

В неделя сте при кръстника

Първият ден от празника е неделя. Тогава по традиция трябва да идете на гости у кръстника. По стар обичай трябва да носите със себе си пита, баница, печено пиле, ракия, вино и яйца. Броят на черупките винаги трябва да е нечетен, като при гостуването на кръстника те трябва да са най-малко 11. Поставете ги в кърпа, която се завързва. Питата и баницата се слагат една върху друга и се завързват в месал. Това е шарена, тъкана, квадратна кърпа. Дори да нямате останала от бабите ви, лесно можете да се сдобиете с подобна от повечето магазинчета за домашни потреби срещу скромните 2-3 лв. Когато влезете в дома, дайте храната на най-стария кръстник в къщата. Следват размяната на яйца и пожеланията: “Христос Воскресе!”. Накрая, преди да се седне за обяд, е чукането с яйца.

В понеделник – 9 борака за шафера

Вторият ден от Великден – понеделник, е отреден за гостуване на шафера. Отново трябва да носите пита, баница, пиле с ориз, ракия и яйца. Но тук завързаните яйца трябва да бъдат поне 9 на брой, а отделно си разменяте яйца и се чукате.

Вторник е за тъщата, почистете къщата

На третия ден от Великден по традиция веселието продължава. Ред е да посетите родителите на жената. Традицията е същата. Тъщата обаче получава по-малко яйца в сравнение с кръстника и шафера – най-малко седем. На този ден можете да раздадете яйца и козунак на близки и съседи, които изповядват друга религия.
След гостуването е време да разтребите и почистите къщата. Според канона със счукани черупки от великденските яйца се захранват домашните животните, ако имате такива. Мъжете трябва да изпият последната чаша вино и се стягат за утрешния трудов ден по полето и градините, по дюкяните и работилниците. Всеки тръгва на работа с изгрева на слънцето и поздравява имота си с “Христос воскресе!.

Така повелява канонът. За повечето обаче вторник е работен ден и нито почистването на къщата, нито изпиването на последното вино влизат в сметките. Въпреки това можете да пречупите традицията през призмата на ежедневието си и да спазите повелите по свой си начин.

материал на http://news.bnt.bg/bg и http://www.standartnews.com/

Може във Вашето семейство да няма моряци или търговци. Може да не сте именик. Може да не сте привърженик на религиозни обичаи, но можете на 6 декември да си направите семеен празник с по-специална трапеза и  Вашето семейство  да покаже уважение към другия, защото празниците са за това: да съберат най-близките хора и с ново настроение да ги поведат към следващите изпитания на времето.
Весел ден с весел празник на Свети Никола!

Васил Иванов Кунчев

Сценарий-стихотворения от деца , спечелили конкурс на тема ,,Левски”

Като планински ек  в сърцето

на всеки истински човек ,

живее името му свето,

дошло от мрачен робски век.

Мечти за правда и свобода

го водеха по път нелек

.За щастието на народа

се бореше в студ и в пек.

Това е Левски , това  е той,

това е българския герой!

Бори се до последно за страната ,

спаси ни той- Апостолът на свободата!

Той носи сърце на лъв,

във вените му тече силна кръв!

Направи много за нас той-

би се като истински герой!

Почитаме го за всичкото това  ,което направи за свобода!

В сърцето си , а не с мастило ,

записах паметната дата,в която очкван появи се-

Апостолът на свободата.

С очи по-сини от водата,

с коси по-руси от житата,

със сърце по-смело от душата,

със хрсброст по-голяма от земята.

Останал той непоклатим,

в жажда , в радост и тъга.

Останал той неуловим,

и пред най-голямата беда.

Дълго чакаше България, човек с неговата храброст.

Ибнеговото славно дело , е за всички ни безспорна слабост.

Всеки ден той ставал, с идеята за свободата.

Никога не мислел за себе си и за благата.

Представял си България красива, за всички хора най-любима.Свободна пред очите на децата,равна за всички на земята.

Кой не знае Апостола Левски?

Кой не знае що е кураж?

Имал го е тий не веднъж и дваж.

Монах-боец.Българин-светец.

Той въглищар е бил, и овчар,

с поглед мил,с поглед благ,

с дълбоки сини очи,

със силата на разпит да мълчи.

Той дори за миг в съдбата си не бил унил.

Разправят-лицето му жар излъчвало осамо.

Убит край София,погребан тайно.

Васил Иванов Кунчев се казваше той!

Име знатно и велико!

Със сърце силно и юнашко!

Сбраха се знатни човеци, на военни упражнения.

Скочи Васил,прескочи трапа!

Име лъвско получи тогаз.Васил Левски стана той завчас.

Като рибар и въглищар преобличаше се той!

Под  дърво и камък диреше го гвардията турска.

Тайни комитети организираше вечер той,

за свободата на България беше готов да скочи на бой!

Всеки ден край паметника му мунавам

и прекланям се пред подвига велик.

За него мисля и се възхищавам-

безсмъртен станал в своя смъртен миг.

Разказват ми за него , а пък дъхът ми спира

пред неизтритите от времето следи.

Приемам с благодарност и печал

завета му -за Републиа чиста и свята.

Достойни трябва да сме ,

щом ни го е завещал-Апостолът на свободата.

Левски! Ех ,велик човек!

Такива няма в нашия си век!

Смел, спокоен,скромен,

за хората бил е дар огромен.

До днес това име е на ,,Спасение” синонима!

И нека спомним за миг за този българин велик!

Цветя носм за теб .Ти за нас си светец .

Апостоле,живееш в сърцата ни,

жертявал си се за страната ни.

До сетния си земен миг ще те носим в сърцата си!

Поклон пред светлия ти лик-Апостоле на свободата.

Затова сега нека с цветя и знамена на паметника на героя да се поклоним.

Левски -ти си нашия национален герой!Левски- ти си нашата българска гордост.Ти си нашият ненадминат от никой герой!

Васил Левски-рецитал

Дете: Приятели, весели , засмени и вие госпожи пременени
Чуйте гатанки в този час и познайте кой ще дойде тук при нас!

Те са бели и червени румени и засмени, щастие даряват като слънце ни огряват.(Що е то?)
Мартеничките

Рано тя е подранила, чудни мартенички е стъкмила, че зората щом се пукне с тях да кичи тя децата Да са румени, засмени, но и със късмет дарени. (Що е то?) Баба Марта
Дете: А знаете ли кога Баба Марта започнала да прави мартенички за децата?
Слушайте
Имала си Баба Марта хубав колан. С него запасвала елечето си, когато и ставало студено. Станело ли топло, отвързвала коланчето, събличала елечето и го оставяла на някое дърво, храст или пънче.
През един хубав пролетен ден, когато се разхождали с внучката си Мартичка из гората, на Баба Марта и станало горещо и тя се съблякла. Наоколо нямало нито едно дърво, нито храст, на който да си остави елечето и коланчето.А Слънчо препичал отгоре. Наблизо видяла един камък. Сложила под него елечето и колана си и там ги забравила.
Баба Марта се върнала да ги търси, но не могла да ги намери. А коланчето било изплетено от бели и червени конци, които блестели на слънцето. Горските приятели на Баба Марта и разказали какво се е случило с коланчето.
Както си играели Мечо, Заю и Ежко, поместили камъка. И под него се подал единия край на коланчето. Видели го врабчетата и веднага долетели. Започнали да кълват коланчето. Клъвне едно врабче бяло конче и го закичи на друго дръвче. Клъвне друго врабче червено конче и го закичи на друго дръвче. Така цялата гора обсипали с червени и бели конци. Както била весела през деня Баба Марта, се намръщила – станало мрачно и студено.
Но Мартичка била голяма хубавица и умница.Тя подсетила баба си че от тези хубави конци може да се направи нещо друго.
„Вярно! – казала си Баба Марта, а щом се усмихнала доволна, топло слънце грейнало.“ „Нейните горски приятели и внучката и помогнали да събере всичката прежда от дърветата. С нея напълнили цялата кошница.
Седнала Баба Марта на полянката и започнала да плете и да връзва. Така се получили много мартенички, които тя занесла и раздала на децата.
Но винаги, когато се сети за своя колан, Баба Марта яд я хваща, тя се мръщи и започва студ и даже сняг да праща.
Но види ли хубавите мартеници, които носят хората бързо се развеселява. Затова през месец март се редуват ту студени, ту слънчеви дни.

Влизат Пижо и Пенда
Пижо: Бре, бре, че е важна! „Важна“ като белия цвят. Виж я
ти! Казвам ти – червеният цвят си е червен – ето като моето кълбо.
Пенда: Това малко кълбенце – нищо и никакво! Я виж моето бяло – цяло кълбищеее …
Пижо: Кълбище я! Защото никой не прави с него мартеници. А моето кълбенце свършва, защото червеният цвят е по-важен за
мартеничките.
Пенда: Слушай! Ще търсим някой да ни каже, да разреши спора ни. Най-добре Баба Марта ще отсъди – нали тя прави мартеничките.
Деца, да знаете къде е Баба Марта?
Децата: Чакаме нея.
Пижо: Вие я чакате, ама нашия спор не търпи отлагане. Пък и Пенда като вдигнала олелия с нейното кълбище може и да я уплаши. Да попитаме децата. Те ще решат спора.
Децата Еднакво важни ли са белият и червеният цвят?
Пижо : Знаете ли какво означава червения цвят?
Дете : Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Той е здраве и любов .
Пенда : А какво означава белият?
Белият цвят е белег на чистота и радост.

Пенда: Видя ли, без моето кълбо мартенички не стават!
Влизат Баба Марта и Мартичка.
Здравейте, деца!
Знаем, че ни очаквате с нетърпение! Чухме как спорят Пижо и Пенда и колко правилно го разрешихте
Но преди да Ви вържем нашите мартенички , ще ни попеете ли. Знаете ли стихчета?

Баба Марта откъде ли
пак намери сто къдели?
Как можа от тез къдели
да направи куп модели?

Казват, има тя отмяна –
внучка пъргава, засмяна.
Ден и нощ преде, завързва,
никой не подмина, бърза
тя на баба да помогне,
та навреме пак да смогне.
Мартенички дето върже,
там се радва всичко бърже

Песен:
Стих: Мартенички бели,
бели и червени,
де и как сте взели
багрите червени?

Пролет щом ви зърне
Тука при децата,
Бързо тя ще върне
птиците в гнездата.

Храсти разцъфтели,
листите зелени.
Мартенички били,
Бели и червени.

Хорце:

Баба Марта и Мартичка играят . Започват да връзват мартеничките

Тази икона е нарисувана от момчето, когато тогава беше в 3 клас. На живо тя бе по-красива, отколкото снимана през моя телефон.
И за да се представи малкият иконописец, тогава записах неговият разказ,, Легенда за първата икона”.
Детето разказваше на ,,прима виста”- без да чете и без специална предварителна подготовка.

Идеята за запис тогава се появи, когато чух първите думи на малкия ученик- ясни, логични… разбираеми.
Ще се уверите в това, което Ви казах за качествата на Калоян и от записа тук.

Хубави празници!

Калоян разказва:

Желая му от все сърце житейски успех и известност!

Весела година!
Пълен клас на нива,
жълт мамул на леса,
червено грозде на лоза,
жълта дюла в градина!
Пълна кесия с пари!
Сурва сурва година,
до година със здраве,
до година, до амина!

На 1 нуари сурвакарската дружина от момчета до 10 години с торбички през рамо и магически сурвачки тръгвала из селото, за да посети всеки дом и чистите детски благопожелния , изказвани с потупване на всеки по гърба щели да се сбъднат.
След приключване на сурвакането, сурвачките се оставяли на място, където не могат да бъдат достигнати от човешка ръка — хвърляли ги на високо дърво, на покрив, в река и т. н., а със събраните продукти децата си устройвали угощение.
Едва ли има друг народ в света, който да изпраща своите деца по домовете с вълшебни сурвачки , които със своята детска чистота, жизненост и искрени пожелния да задължат доброто да посети всяко семейство!
Хубава традиция, която сплотява хората и им дава надежда за добри дни!
Направете си български сурвачки.
Посрещнете с радост малките сурвакари!

Весели празници!