На 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. е подписан Сан-Стефанският мирен договор между Русия и Османската империя, който предвижда възстановяването на Княжество България. По повод Националния празник – Трети март във всички градове в страната се организират чествания и тържествени зари. Традиционно хиляди българи ще се изкачат на историческия връх Шипка, за да присъстват на честванията по повод 139 години от Освобождението на България, където пред монумента с бронзовия лъв с военни почести ще бъдат поднесени венци и цветя. Там се съхраняват костите на загиналите за отбраната на прохода Шипка.

А ето и няколко малко по-известни факта за 3 март:

Датата е избрана като подарък към император Александър II Подписването на Санстефанския договор през 1878 г. е осъществено като своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 19 февруари 1855 г., а през 1861 г. на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право. У нас той е известен като Цар Освободител.

Преговорите по сключването на договора започват на 13 февруари в главната квартира на руската армия в Одрин.

На войниците са раздадени по 100 патрона и всички очакват или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград. Напрежението нараства и след дълги часове на очакване едва около 17 ч сред официалните лица настъпва раздвижване, а над тълпата местни жители, наблюдаващи с любопитство случващото се, се разнася вестта за подписания мирен договор.

От кога всъщност Денят на Освобождението е национален празник Денят на Освобождението на България е националният празник на България от 1991 г.

Празникът на Освобождението на България – 3 март, за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март н. с.) 1879 г. Две години след Освобождението – през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II.

От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество.

След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен.

Той започва отново да се отбелязва всяка година, с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г.

Материал на Blitz.bg

Преживяното от народа ни е намерили място в песните, легендите и творчеството на съвременните автори.

Годишнината от обесването на Левски тогава беше малко след завръщането на децата от зимна ваканция.
Ето защо, преди да излязат в почивка, моитe ученици получиха от мен на лист хартия кратка биография на ЛЕВСКИ и разказа ,,Чистият път”. Тяхната задача бе през ваканцията да прочетат внимателно текстовете.
В деня на обесването на героя – всеки от тях получи 2 цветни червени листа и парчета от разрязан текст. Задачата бе те да ги подредят правилно, като отсеят единия от другия текст.
За победителит- първите трима направили двете разкачета правилно имаше малка награда.
След това всички отидохме до близкия памтник на героя. Едно момиченце от класа, което по собствено желание още миналата година бе научило стихотворението на Христо Ботев за Левски, го рецитира там.
Поднесохме цветя и сепоконихме пред подвига и смелостта на обичания от всички нас -Васил Кунчев.
Това са ползваните материали:

Чистият път

Кратка биография

Тук са книжката, по която запознах децата с живота на Левски:

Васил Левски- книжка–
Въпроси

Музикален фон

]]> https://www.art1a1d.com/2021/01/23/vasil-levski-scenarij-2-klas-amp-on/feed/ 0 https://www.art1a1d.com/2020/07/13/krepost-monek-monjk-bulgarij-amp-on-2/ https://www.art1a1d.com/2020/07/13/krepost-monek-monjk-bulgarij-amp-on-2/#respond Mon, 13 Jul 2020 14:38:20 +0000 https://www.art1a1d.com/?p=52621 В района на Кърджали има много забележителности, които са забравени или не толкова известни както Перперикон. А си заслужават да се видят. Някои от тях като крепостта Моняк, наскоро са били освежени от някоя Европейска програма и после пак са били забравени. А не би трябвало!

 Намира се при село Широко поле, на около 4 км от Кърджали. Има кафяви табели, но не са достатъчно и точно в селото много хора се объркват и стигат до центъра му или по-напред преди да намерят правилния път.Преди влизане в самото село има У-образно кръстовище, на него се кара в дясно, след мостчето, това е улица Росица, напред в ляво се вижда голяма оранжева къща (по наше време прясно боядисана), там се завива в дясно – остър почти обратен завой. Кара се нагоре по асфалтов път, който е достатъчно добър за всяка кола. В дясно се вижда една къщата със сини капаци и друг асфалтов път. Е, не завивате по него, както ни бяха казали.Продължава се нагоре и след не повече от 1 километър в дясно има черен път, посипан с едри черни камъни и малка табела за крепостта (3 км).

Пътят към Моняк

Последната част от пътя задължително трябва да се мине пеша. Но пътят през цялото време е удобен за ходене (с маратонки), има красива гледка към Кърджали и язовир Студен кладенец, минава се през борова гора и на места по пътеката е сянка.

Непременно носете вода със себе си!

Средновековната крепост “Моняк” /”Мнеакос”/ е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите, със защитена площ над 50 дка. Тук е бил разположен военен гарнизон, а в крепостта населението от селищата по поречието на р. Арда е намирало убежище по време на военни действия.

Първата информация за Моняк датира от XII-XIII век – крепостта е пазела прохода Железни врата и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Продром“, намиращ се в Кърджали.

След смъртта на Балдуин I във Велико Търново, в Моняк е коронясан за втори и последен император на Латинската империя неговия брат Анри Фландърски.

Всъщност тронът е даден на Анри в Картополис при Родосто, когато събралите се там барони го признават за регент на империята на брат му. Официалната церемония пък е направена на 20 август 1206 г. в Света София в Константинопол

През по-голямата част от управлението си Анри се доказва като заклет враг на българите и води множество успешни войни срещу тях. Няколко години преди смъртта си Анри сключва брак с дъщерята на Калоян – принцеса Мария. Предполага се, че именно Мария е отровила последния латински император.

“Моняк“ е свързана и с похода на кръстоносците от 1206 г. Имала е голямо стратегическо значение, защото е пазела прохода Железни врата и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Предтеча“. Било е невъзможно човек да достигне подстъпите на върха, без да бъде видян от жителите и защитниците на крепостта. Мнеакос е била толкова непревземаема, добре укрепена и със силен гарнизон, че не се е предала на войските на цар Михаил втори Асен. Тя е била единствената крепост в областта Ахридос, която българският владетел не е успял да покори по време на похода му за отвоюване на района от ръцете на византийците през 1254 година. През 1343 година непрестъпното укрепление все пак пада под мечовете на наемническата орда на Омур бей. Грабителските набези в областта Ахридос оставят опожарени градове, заличени крепости, ограбени селища и манастири. Много хора са отведени в робство. Векове по-късно археолозите ще открият скелетите на верните защитници на Мнеакос, до входната порта, така, както ги е застигнала смъртта.

Крепостта се състои от две части. Външната крепостна стена опасва хълма плътно от север. В западната част е разположен входът, с по една кула от двете страни. Северната е плътен трапецовиден бастион, а южната е била на няколко етажа, запазена днес на височина до 7.80 м. Стената продължава на юг, следвайки очертанията на терена, и достига до непроходим скален отвес с височина над 50 м.
Входът е от запад, охраняван от две правоъгълни кули. А Цитаделата заема най-високата източна част на масива. Тя е с плътни трапецовидни бастиони по стените и вход, намиращ се приблизително по средата на северната стена. Общата защитена площ е около 50 дка. Разкопките разкриват няколко сгради – една с квадратен план е разположена във вътрешността на цитаделата. Приземният етаж е вкопан в скалите и вероятно е служил за водохранилище.
Една представителна сграда е разположена на запад под цитаделата. Тя е била на поне два етажа. Долният е вкопан в скалата. Стените му са измазани с хоросан. Четири квадратни стълба носят горния етаж, чийто под е наравно със скалите.

Когато се влезе в крепостта от към пътя, първо се разкрива сравнително запазена кула, градена с камъни и хоросан. Забелязват се няколко зида от крепостната стена.

Над водохранилището се е намирала гражданска постройка. Интересна е и сградата, намираща с в оста на входа на външната крепостна стена. Приземният етаж е вкопан в скалата, стените са измазани с хоросан. По време на разкопките е открито голямо количество керамика, затова изследователите смятат, че този етаж е бил склад за храни. По южната му стена е имало полици със съдове, които са нападали върху пода при разрушаването. Открити са над 20 цели съда, сред които преобладават стомните и каните.

Растителността наоколо може да ви попречи да забележите и цитаделата, но е там – потърсете я, пътеката е означена с натрупани един върху друг камъни. От цитаделата са останали солидните основи, градежът се вижда добре.

Цялата крепост Моняк е била облагородена в началото на 2003г. Тогава е оправен пътя и са били поставени табели на отделните обекти. Сега повечето табели са паднали, а наоколо изглежда малко диво и не дотам величествено. Но гледката към яз. Студен кладенец, към въжения мост при село Лисиците и към село Широко поле е изумителна. От към язовира стените на крепостта са били непристъпни, защитени от стръмни червеникави скали. Наистина е много красиво. На отсрещния бряг на язовира, при село Вишеград се намира и крепостта Хисара. но се вижда от Моняк.

В близост до крепостта трябва да се виждат скално изсечени гробове – скален некропол.

Скалните гробове се намират на около 200-300 метра под върха с крепостта “Моняк“. Те са с четириъгълен план и трапецовидно напречно и надлъжно сечение. Издълбани са в скалата така, че отворът им е на нивото на терена. Били са затваряни отгоре, като на някои има следи от жлеб. Единият от гробовете ярко се откроява със своите размери. Предполага се, че това е двоен “царски гроб”, както го наричат местните жители. До него има по-малък гроб и в западната му част има следи от издълбан кръст. Обектът е леснодостъпен, може да се комбинира в маршрут до крепостта “Моняк”.

Цялата разходка из крепостта Моняк трае около  един час. 40 минутното слизане надолу по пътя, без вода, е доста уморително.

И така: посетете Моняк.

Моняк впечатлява най-вече със своята гледка – от върха на крепостта се открива невероятна панорама към язовир Студен кладенец, Кърджали и Източните Родопи.

От Моняк ще видите  и най-дългия въжен мост на Балканския полуостров.

Мостът е пешеходен и е дълъг 260 метра. Той е изграден на един от най-тесните участъци на язовир Студен кладенец и е единствената връзка на село Лисиците със света.

Ако решите да минете по моста, то ще видите, че от него Моняк изглежда като кадър от уестърн филм.

Що се отнася до село Лисиците, то е бленуван рай за хората, търсещи спокойствието – тук няма автомобили и пътища, а улиците са пътеки, криволичещи между каменните зидове на къщите, в които вече почти не живеят хора – постоянните жители на селото са около 15 души.

Ако посетите селото, спокойно може да се почувствате като във филм, където свободно пасящи коне препускат на фона на величествени скали и средновековни крепости.

В района на Моняк може да видите още и средновековната крепост „Вишеград“, скалното образование Каменната сватба, а ако имате лодка или кану, може да посетите Островът на Муфлоните, където необезпокоявано живеят десетки, а може би стотици сърни.

Приятно приключение!

По материали от масовия печат

На 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. е подписан Сан-Стефанският мирен договор между Русия и Османската империя, който предвижда възстановяването на Княжество България. По повод Националния празник – Трети март във всички градове в страната се организират чествания и тържествени зари. Традиционно хиляди българи ще се изкачат на историческия връх Шипка, за да присъстват на честванията по повод 139 години от Освобождението на България, където пред монумента с бронзовия лъв с военни почести ще бъдат поднесени венци и цветя. Там се съхраняват костите на загиналите за отбраната на прохода Шипка.

А ето и няколко малко по-известни факта за 3 март:

Датата е избрана като подарък към император Александър II Подписването на Санстефанския договор през 1878 г. е осъществено като своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 19 февруари 1855 г., а през 1861 г. на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право. У нас той е известен като Цар Освободител.

Преговорите по сключването на договора започват на 13 февруари в главната квартира на руската армия в Одрин.

На войниците са раздадени по 100 патрона и всички очакват или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград. Напрежението нараства и след дълги часове на очакване едва около 17 ч сред официалните лица настъпва раздвижване, а над тълпата местни жители, наблюдаващи с любопитство случващото се, се разнася вестта за подписания мирен договор.

От кога всъщност Денят на Освобождението е национален празник Денят на Освобождението на България е националният празник на България от 1991 г.

Празникът на Освобождението на България – 3 март, за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март н. с.) 1879 г. Две години след Освобождението – през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II.

От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество.

След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен.

Той започва отново да се отбелязва всяка година, с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г.

Материал на Blitz.bg