Вярата е състояние на ума, когато приемаме нещо за истина, дори и да не сме 100% сигурни или не можем да го докажем.

Всеки има вярвания за живота и света, в който живее. Взаимно поддържащите се вярвания могат да образуват системи от вярвания, които могат да бъдат религиозни, философски или идеологически.

Религията е организирана система от вярвания, културни системи и мирогледи, които свързват човечеството с духовността, а понякога и с морални задачи. Много религии имат свои история, символи, традиции и свещени истории, предназначени да обяснят смисъла на живота или произхода на живота или на вселената.

От религиозните вярвания за Вселената и човешката природа произтичат морала, етиката, религиозното право или предпочитания начин на живот. Много от религиите имат организирано поведение, духовенство, дефиниции за членство или съпричастност, свещени места, редовни срещи или служби за дълбока почит към божествата или за молитва, свещени места (естествени или архитектурни) и/ или за Светото писание.

Практикуването на дадена религия може да включва също ритуали, проповеди, почитане или поклонение пред Бог или божества, жертвоприношения, фестивали, празненства, транс, инициации, погребални служби, брачни церемонии, медитация, музика, изкуство, танци, обществени служби или други страни на човешката култура. Съществуват и примери за религии, при които някои или повечето от тези аспекти на структурата, вярата или практикуването липсват.1

Вярата в духовното измерение на живота е съществувала от вечни времена. Много човешки общества са ни оставили доказателства за своите системи от вярвания, дали са боготворели слънцето, богове и богини, познанието за доброто и злото или за свещеното. Стоунхендж, Будите от Бамян, катедралата Алмудена в Мадрид, Улуру в Алис Спрингс, Бахайските градини в Хайфа, Фуджиама, свещената планина на Япония, Кааба в Саудитска Арабия или Златният храм в Амритсар – всички те са доказателство за човешкия опит с духовното, който може да бъде обективна реалност или резултат от разказите на хората, с които обясняват значението на живота и нашата роля на света.
В най-простия смисъл религията описва „връзката между човешките същества и това, което те считат за свято, свещено, духовно или божествено“. Тя обикновено е съпътствана от набор от организирани практики, които поощряват общността от хора, които споделят тази вяра. Както е описано по-горе, вярата е по-широко понятие и също включва „схващания, които отричат измерението на съществуване отвъд този свят“.

Религиите и другите системи от вярвания в нашата среда влияят върху нашата идентичност, независимо от това дали ние се считаме за религиозни или духовни или не. В същото време, други части на нашата идентичност, нашата история, нашия подход към други религии и групи, които считаме за „различни“, ще повлияят на това как интерпретираме религията и системата от вярвания.

Въпрос: Кои религии се практикуват във вашата държава?

Религиите и свързаните с нея социални и културни структури са играли важна роля в човешката история. Като мисловни структури те влияят върху начина, по който възприемаме света около нас и ценностите, които приемаме или отхвърляме. Като социални структури те ни осигуряват поддържаща мрежа и чувство на принадлежност.

В много случаи религиите са станали основа на силови структури и са се обвързали с тях. Историята – съвременна и древна, е пълна с примери за „теократични“ държави, били те християнски, хиндуистки, мюсюлмански, еврейски или други. Разделението между държавата и религията е все още ново и само частично прилагано: в Европа съществуват официални държавни религии и де факто държавни религии. В повечето случаи това не представлява особен проблем, доколкото се омекотява с ценностите на толерантността.

Статистиката относно последователите на религиите и верите никога не може да бъде много точна, като се има предвид динамичния характер на този модел, както и факта, че много хора сред нас живеят в среда, в която не могат да се възползват от свободата на религия и вяра. Следователно, статистиката, представена по-долу, има за цел да опише разнообразието в световен план. Цифрите показват приблизителния брой последователи на най-големите религии:

Традиционна и диаспорична африканска: 100 млн.
Бахайска религия: 7 млн.
Будизъм: 376 млн.
Као Дай: 4 млн.
Китайска традиционна религия: 394 млн.
Християнство: 2.1 млрд.
Хиндуизъм: 900 млн.
Ислям: 1.5 млрд.
Джайнизъм: 4.2 млн.
Юдаизъм: 14 млн.
Неоезичество: 1 млн.
Основна аборигенска религия (племенна, етническа, анимисти): 300 млн.
Растафарианство: 600 хил.
Шинтоизъм: 4 млн.
Сикхизъм: 23 млн.
Спиритизъм: 15 млн.
Тенгрианство: 2 млн.
Унитарен универсализъм: 800 хил.
Зороастризъм: 2.6 млн.

Броят нахората със светски възгледи, не-религиозните, агностици и атеисти, се оценява на 1,1 млрд.

Въпрос: Кои религии липсват в списъка?

Различните религии и вярвания в европейския регион съществуват отдавна.

В някои исторически периоди Европа е била център за бежанци за преследвани религиозни групи и е позволила многообразието от религии и вярвания да процъфти.

В други времена, обаче, европейските държави започват да се прекланят пред фанатизма и биват поглъщани от „религиозни войни“, например Трийсетгодишната война от 1618 до 1648, по време на която е избита една трета от населението на континента.

Злоупотребата, или неправилната употреба, на религиозни аргументи е довела до оправдаването на болезнени конфликти и войни, гонения и нетолерантност.

Независимо от това как разбираме това историческо наследство, в Европа съществува широка гама от религии и вярвания, които продължават да оказват въздействие върху нашите общества.

В цялата религиозна история много религии и характеристики на обществото са вградени в средата, в която се практикува определена религия, и те са отразени в културата и политиката. Много произведения на литературата, поезията, изобразителното изкуство и музиката, начина на обличане и начините, по които е организиран съвместния живот, произтичат от религията. Религията е оставила сериозен отпечатък върху културата, който може да бъде видян, например, в свети дни, празненства, брачни церемонии, погребални практики, поклонения, носене на религиозни символи (например бижута или облекло), или във физически промени на тялото, например обрязването на мъжете.

Влиянието на религиите може да бъде още по-силно, когато нациите възприемат държавна религия или религиозна идеология. При тези ситуации религията и религиозните аргументи могат да бъдат объркани с политическата, икономическата или социалната аргументация.

Религиозната нетолерантност може да се проявява на различни нива: сред последователите на една и съща религия (вътрешнорелигиозна нетолерантност); между една религия или религиозно отношение и друга, която се проявява в различни форми на конфликти между хора и групи от хора (междурелигиозна нетолерантност); под формата на конфронтационен атеизъм или конфронтационен теизъм, които не толерират свободния избор и практикуване на други религии или убеждения; или под формата на анти-секуларизъм. Религиозната нетолерантност често бива обърквана с ксенофобията или други форми на дискриминация; а понякога се използва и като оправдание на дискриминацията.

Повечето нарушения на човешките права по отношение на свободата на религия и убеждение, се отнасят и за свободата от дискриминация.

Дискриминацията въз основа на религията и убеждението противоречи на правата на човека, но въпреки това много хора в Европа са обект на такава. Фактът, че религията и убежденията често се бъркат с културата, националността и етничността, ги прави по-сложни, но и по болезнени на индивидуално ниво: можете да станете обект на дискриминация въз основа на религиозните пристрастия, дори и да не вярвате в религията, към която сте свързани.

Дискриминацията и нетолерантността имат неблагоприятно въздействие върху обществото като цяло и по-конкретно върху младите хора, които ги изпитват. Това въздействие включва:

Ниско самочувствие
Самосегрегация
Интернализирано потисничество
Неангажираност в училищни упражненията
Непостигане на техния потенциал
Привличане към насилствени екстремистки идеологии
Ранно отпадане от училище
Здравословни проблеми/ депресии

Религиозната нетолерантност се използва и за подхранване на омраза и допринасяне за въоръжени конфликти не толкова, защото тя е причината за конфликта, а защото религиозната принадлежност се използва за очертаване на разделителни линии, както показват въоръжените конфликти на Балканите и в Кавказ. Последиците от международния тероризъм и „войните срещу тероризма“ са особено опустошителни в Европа и извън нея, главно защото религиозната нетолерантност се смесва с ксенофобията и расизма.

Великите за религията

Всички религии, изкуства и науки са клонове на едно и също дърво. Всички тези стремежи са насочени към облагородяване живота на човека, издигайки го от сферата на чисто физическото съществуване и водейки отделния човек към свобода.
Алберт Айнщайн

Приемам нерелигиозните хора за пионери.
Анандабай Джоши, първата жена хиндуист и първата индианка, която получава медицинска степен

Всеки диктатор използва религията като лост, за да се задържи на власт.
Беназир Бхуто

Никога не налагай на другите това, което не би избрал за себе си.
Конфуций

Не прави на другите това, което мразиш да правят на теб.
Текст от папирус от Древен Египет

Не причинявай на другите това, което ще те разгневи, ако другите ти го причинят.
Изократ

Законът за всички е една дума: давайте на съседа си любов, каквато давате на себе си.
Свети Павел

Направи на хората това, което искаш те да сторят на теб; не им причинявай това, което не искаш да бъде причинено на теб.
Пророк Мохамед

по материл на https://www.coe.int/bg/web/compass/

Мислете преди да предприемете стъпка

Фейсбук е лесен начин да останем свързани с широк кръг от хора, които нямаме възможност да срещаме всеки ден, а и такива, които не са ни близки, но търсим тяхното внимание.

Хората неусетно прекрачват границата на допустимата комуникация в социалните мрежи. Това е феномен, който се дължи най-вече на комфорта, който интернет дава – оставаме скрити зад екрана на електронното устройство и това ни дава възможност да реагираме по начини, които не бихме използвали в реалния живот.

Социалните мрежи и грешките, които съсипват връзките ни

Не го използвайте за политическа трибуна

Въпреки че в последно време социалните мрежи биват използвани именно за тази цел от висши политици, не е препоръчително да го правите. Съобщенията и публикациите ви могат да бъдат обект на критики и нежелани тълкования, които могат или да ви донесат проблеми, или да предизвикат някои от приятелите ви да ви изтрият от списъка с такива.

Никога не публикувайте прекалено лична информация

Няма по-дразнещо нещо във Фейсбук от личните излияния, които предизвикват насмешка и подигравка от страна на приятелите и последователите. Освен това личната информация обикновено засяга и трети лица, които могат да пострадат от информацията, която представяте в профила си.

Не критикувайте публично приятел

Публикуването на критика към приятел е едно от забранените според неписаните закони за социалната мрежа неща. Например, не одобрявате възпитателните методи на приятел – пускате публична дискусия по въпроса. Това е обиден акт, който подлага на критика човек, който не ви е дал разрешение да обсъждате личния му живот публично. Можете да си навлечете проблеми.

Не търсете клиенти

Някои хора използват социалните мрежи, за да си намират клиенти или сътрудници. Ако все пак решите да правите това във Фейсбук трябва да знаете, че хората са чувствителни на тази тема и не обичат да бъдат засипвани с търговски постове. Така можете да предизвикате ваши приятели да ви докладват на администрацията на социалната мрежа или да ви изтрият от приятели.

Не се молете за внимание

Хората разбират много бързо кой неистово се нуждае от внимание и това поражда усещане за досада. Ако не искате приятелите ви да коментират постовете ви с думите „о, пак ли тези глупости!“, недейте да публикувате статуси от типа на „днес беше най-лошия ден в живота ми“, „само да знаехте какво ми се случи“, „не мога да повярвам“ и подобни на тези, с които целите да предизвикате внимание и дискусия.

Винаги използвайте метода „лице в лице“

Преди да публикувате каквото и да било в профила си в социалната мрежа или да коментирате нечия публикация, помислете дали бихте го казали в реалния живот. Това е най-добрият метод за самоконтрол в социалните мрежи. Ако не бихте казали нещо в лицето на някого, значи не трябва да го пишете и в социалната мрежа.

материал на 

В тази статия ще разгледаме трите от най-честите ежедневни пози, по които да разчетем характера на човека срещу нас. След прочитането на тази статия ще бъдете една крачка пред другите, защото ще разбирате не само какво казват, а и какво наистина мислят тези, с които общувате.

ОСАНКА
Добрата непринудена осанка свидетелства за висока степен на възприемчивост и откритост към околните, за способност незабавно да се използват вътрешните сили и за свобода от всякаква ограничаваща принуда.

Неподвижността или напрегнатостта на тялото показва реакция на самозащита, избягване на контактите, затвореност, често чувствителност, както и неловко старание да е конкретен.

Лошата, отпусната осанка, прегърбването, показват покорност, смирение, угодничество.

Позите от конвенционален тип (едната или двете ръце в джоба, ръцете зад гърба или скръстени върху гърдите) свидетелстват за недостатъчна самостоятелност и потребност от незабелязано включване в общия ред.

Твърде информативни за внимателния наблюдател са раменният пояс и горната част на човешкото тяло като цяло.

Например високо повдигнатите рамене в комбинация с леко прегърбване и прибрана към тялото брадичка „говорят” за безпомощност, нервност, хроничен страх, неувереност и боязливост.

Раменете издадени напред показват чувство за слабост и потиснатост, чувство или комплекс на малоценност.

Свободното отпускане на раменете свидетелства за настъпило чувство на увереност, вътрешна свобода, владеене на ситуацията.

Отхвърлянето на раменете назад показва решителност да се действа, чувство за сила, активност, предприемчивост, често надценяване на собствените възможности.

Изпъченият гръден кош е типичен при хората с развит усет за собствена значимост, които са активни и изпитват потребност от социални контакти; хлътналите гърди често са признак на известно равнодушие, затвореност, пасивност, покорност и угнетеност.

Неподвижната застинала стойка, съчетана със силно напрежение, показва лоша приспособяемост, упорство, неделикатно самоутвърждаване.

Стойката с широко разтворени крака е признак за потребност от самоутвърждаване, за големи претенции, за повишена самооценка, а често и за чувство за непълноценност.

ПОХОДКА
Ако походката или стойката се характеризират със забележимо изместване на върховете на пръстите на краката навън, това се определя като „намахана походка”, като признак на самомнение и самодоволство. Ако върховете на пръстите са обърнати навътре, това говори за известна вътрешна слабост, за относителна липса на напрежение, за недостатъчна увереност в собствените сили.

Хората, които ходят тихо и неуверено, опирайки се на пръстите, са винаги съсредоточени, не обичат да привличат вниманието към себе си, често са потънали в мислите си. Човекът, поставящ краката с петите навътре, притежава изострено внимание към заобикалящия го свят: той всичко вижда и чува, весел е, общителен, понякога дори досадно. Звучното ходене, подчертано тракане с обувките, показва несдържаност на характера, безцеремонност. Ако човек при ходенето силно размахва ръце, това е свидетелство за неговата подвижност, жива натура, старателност, целеустременост. Нерешителният човек се отличава с леко поклащане при ходене и неравномерна крачка – ту се забързва, ту намалява хода. Хората, които бързо сменят възгледите си, изтриват подметките си преди всичко отвътре.

Като цяло широката, уверена, твърда крачка при нисък ръст е признак на високо ниво на претенции, на стремеж към независимост; ситната крачка на висок човек е признак на неувереност в себе си, на несамостоятелност, на зависимост; поклащането при ходене – на точност, прецизност, а понякога и на суета.

ВИДОВЕ СЕДЕЖ
Събраните крака и стъпала свидетелстват за страх от контакти и недостатъчна самоувереност. Когато краката или бедрата са широко разтворени, това ни говори за недостатъчна дисциплина, мързел, равнодушно – примитивна безцеремонност. Крака, поставени един върху друг издават естествена самоувереност, благоразположение, липса на готовност за действие или за защита. Седенето в края на стола, с изправен гръб е знак за висока степен на заинтересованост от предмета на разговора.

Характерът и отношенията, както и някои личностни особености на човека могат да се отразяват в неговата осанка, стойка, походка или друга типична за него поза. Така например, високомерните хора накланят тялото си назад, изпъчвайки гърдите си и отмятайки глава. Скромните хора се стараят да останат незабелязани, затова се прегърбват, крият главата си в леко повдигнати рамене. Типичният подлизурко накланя торса си напред, устремявайки поглед към събеседника си, ухилвайки се угоднически.

Определянето на характера на човека по външността му е безспорно сложна задача. При това трябва да се има предвид, че някои хора се опитват са замаскират вътрешното си съдържание с външна игра, но все пак типичните пози на човека съдържат определена информация за индивидуалните психологически особености на личността и поведението му.

Когато раздавате себе си за някой, който не ви уважава, предавате парчета от душата си, които никога няма да се върнат.

Ако някой ви иска в живота си, той ще намири начин да ви постави там.
Понякога просто трябва да си тръгнем и да приемем факта, че те не се грижат за вас по начина, по който ви е грижа за тях.
Нека да ги оставим да живеят спокойно.
Много по-лесно и здравословно ще е да си тръгнете.
Кое е по трудно да си тръгнем или да останем и да продължим да се измъчваме?
Тогава можем да си зададем въпроса „Защо не съм направил това по-рано?“

Да се държиш и да не се отказваш е признак на смелост, но отказването и продължаването напред често ни прави по-силни и по-щастливи. Ето 10 признака, че е време да се откажете:
1. Някой очаква от вас да сте човекът, който не сте.
Не се променяйте заради някой друг. По-мъдро е да загубите някого пред това да загубите себе си, отколкото да го запазите, като не сте този, който сте, тъй като е по-лесно да излекувате разбито сърце, отколкото да съберете наново разбитата идентичност. По-лесно е да запълните празното пространство в живота си, което някога се е заемало от някого, отколкото да запълните празното пространство в себе си, където някога сте били ВИЕ.
2. Действията на човека не съответстват на думите му.
Всеки заслужава някой, който му помага да очаква утрешния ден. Ако някой има противоположния ефект върху вас, защото е последователно непоследователен и действията му не съответстват на думите му, е време да го оставите да върви по пътя си. Винаги е по-добре човек да е сам, отколкото да е в лоша компания. Истинското приятелство е обещание, дадено със сърцето: тихо, неписано, неразрушимо от разстоянието и неизменно в течение на времето. Не слушайте какво говорят хората – гледайте ги какво правят. Истинските ви приятели бавно ще разкриват себе си в течение на времето.
3. Улавяте се, че насилвате някого да ви обича.
Би трябвало да си напомняме, че не можем да накараме насила някого да ни обича. Не би трябвало да умоляваме някого да остане, когато той иска да си тръгне. Това е любовта – свобода. Същевременно краят на любовта не е краят на живота, а би трябвало да е началото на разбирането, че любовта понякога си отива по някаква причина, но никога не си отива, без да остави урок. Ако някой наистина ви обича, никога няма да ви даде основание да се съмнявате. Всеки може да дойде в живота ви и да ви казва колко много ви обича, но наистина специалните хора остават в живота ви и доказват колко ви обичат. Понякога е нужно време, за да откриете правилния човек, но правилният човек винаги си струва чакането.
4. Интимно взаимоотношение е базирано единствено и само на физическо привличане.
Да си красив е много повече от начина, по който много хора ще ви разглеждат или как ви възприемат от един поглед. То има отношение към онова, заради което живеете, какво ви дефинира, каква е дълбочината на „сърцето“ ви и какво ви прави уникални; красотата означава да сте този, който наистина сте, и честно да живеете живота си. Тя се отнася до малките ви странности, които ви правят този, който сте. Хората, които са привлечени към вас само заради красивото ви лице или тяло, няма да останат дълго до вас. Онези обаче, които могат да видят колко красиви сте вътре в себе си, няма да ви напуснат.
5. Някой непрекъснато погазва доверието ви.
Любовта означава да дадеш на някого възможността да те нарани, но да вярваш, че няма да го направи. Когато напълно вярвате на някого, без никакво съмнение, автоматично получавате един от двата резултата: ПРИЯТЕЛ до живот или УРОК до живот. И едното, и другото е положителен резултат. Или потвърждавате факта, че този човек го е грижа за вас, или получавате възможността да го „отбиете“ от живота си и да направите място за тези, които наистина ви обичат. Накрая ще откриете кой е „менте“, кой е истински и кой би рискувал всичко заради вас. Някои хора със сигурност ще ви изненадат.
6. Някой непрекъснато пренебрегва вашата стойност.
Знайте собствената си стойност! Когато се обвързвате с някого, който не ви уважава, предавате частици от душата си, които никога няма да си върнете. Идва момент, в който трябва да се откажете и да престанете да преследвате някои хора. Ако някой ви иска в живота си, ще намери начин да ви постави там. Понякога просто е нужно да се откажете и да приемете факта, че този човек не го е грижа за вас така, както вие се интересувате от него. Оставете го да напусне тихо и кротко живота ви. Отказването често е по-лесно, отколкото да се опитвате да се държите. Мислим си, че е твърде трудно да се откажем, докато не го направим, а след това се питаме: „Защо не го направих по-рано?“.
7. Никога не получавате възможност да изразите мнението си.
Понякога спорът спасява приятелството, а мълчанието го разрушава. Казвайте искреното си мнение, за да нямате съжаления. Животът не се състои в това да правите другите щастливи, а в това да сте честни и да споделяте щастието си с другите.
8. Често сте принудени да жертвате собственото си щастие.
Ако позволявате на хората да теглят повече от живота ви, отколкото внасят, ще сте на червено преди да сте се усетили. Трябва да знаете кога да закриете една сметка. Винаги е по-добре да си сам с достойнство, отколкото да си във връзка, която непрекъснато изисква от вас да жертвате собственото си щастие и уважение към себе си.
9. Наистина не харесвате актуалната си ситуация, рутина, работа и т.н.
Хората казват, че е по-добре да се провалиш в нещо, което обичаш, отколкото да успееш в правенето на нещо, което мразиш. Не позволявайте на някого, който се е отказал от мечтите си, да ви убеждава да се откажете от вашите. Най-доброто, което можете да направите в този живот, е да следвате сърцето си. Поемайте премислени рискове. Не вземайте единствено безопасни и лесни решения, защото ви е страх какво може да се случи. Ако го правите, нищо никога няма да се случи. Шансовете трябва да бъдат приемани, неизбежно е да се правят грешки, а уроците трябва да се учат. Може да е трудно изкачване, но когато стигнете върха на планината, гледката ще си струва кръвта, потта и сълзите, които сте вложили.
10. Улавяте се, че сте фиксирани върху и живеете в миналото.
В крайна сметка ще преодолеете сърдечната болка, ще забравите причините, поради които сте плакали и кой е предизвикал болката. В течение на времето ще осъзнаете, че тайната на щастието и свободата не е да контролирате и да си отмъщавате, а да оставяте нещата да се развиват естествено и да се учите от преживяванията си в течение на времето. Ако се замислите, най-важната е не първата, а последната глава на живота ви, която разкрива детайлите на това, колко добре сте написали историята си. Затова оставете миналото да си иде, освободете се от него и отворете съзнанието си за възможността за нови взаимоотношения и безценни преживявания.
И нещо, от което човек никога не бива да се отказва: надеждата. Не бива да забравя, че заслужава и че трябва да продължава напред. Някой ден всички парчета от пъзела ще се наредят. Съвсем неочаквано ще му се случват добри неща, дори и ако не всичко се нарежда точно по начина, по който е очаквал или се е надявал. И накрая, когато хвърлят поглед назад към изминалото време, хората често се усмихват и се питат: „Как успях да премина през всичко това?“.

материал на http://evolife.bg

На 4 септември 1965 г. умира един от най-великите мъже на нашето време – Алберт Швайцер. На него принадлежи мисълта, че иска да направи живота си аргумент на своето лично разбиране за човечност. Предлагаме откъс от неговите виждания за смисъла на етиката.

„Същността на доброто е: да опазваш живот, да развиваш живот, да изведеш живота до най-висшата му стойност. Същността на злото е: да увреждаш живот, да възпираш живота в неговото развитие. Значи основният принцип на етиката е преклонението пред живота. Всяко добро, което правя на някое създание, в крайна сметка помага да бъде съхранен и развиван животът му.

Хуманността (Humanitas, човечност) е доброто отношение на човека към ближния му. Думата изразява необходимостта да бъдем добри не само защото това е една от етическите заповеди, а защото такова поведение съответства на нашата същност.

В основни линии преклонението пред живота повелява същото, което учи етическият принцип на любовта. Само че преклонението пред живота обосновава и самата повеля на любовта и изисква състрадание към всяко живо същество.

Важно е също, че етиката на любовта ни вменява само поведението към другите, но не и как да се отнасяме към нас самите. От нея не може да се изведе изискването да бъдем верни на собствената същност, което е основен елемент на етическата личност.

В действителност обаче именно преклонението пред собствения ни живот ни кара да бъдем верни на себе си, като се откажем от всякаква престореност, която в една или друга ситуация би ни послужила, и никога да не ни налегне умора в борбата за собствената ни същност.

Етиката, която се занимава само с поведението на човека към себеподобните му, може да е много дълбока и жизнена. Но тя остава нецялостна. Затова беше неизбежно един ден човешката мисъл да се смути от жестокото и незабранено от никой закон отношение към другите създания и да настоява пред етиката да се смили над тях. Етиката подходи боязливо към тази сериозна задача. Едва от кратко време това начинание среща внимание в света.

И ето хората вече започват да се убеждават, че етиката на преклонението пред живота, която изисква да бъдем добри към всички живи същества, отговаря на естественото чувство на мислещия човек. Когато сме етични към всички създания, ние влизаме в духовна връзка с вселената.

В света волята за живот е в конфликт със самата себе си. В нас тя желае да бъде в мир със себе си. В света тя се проявява, в нас тя се развива. Духът ни повелява да бъдем различни от света. Прекланяйки се пред живота, по елементарен, дълбок и жизнен начин ние ставаме благочестиви…

Сега е ред всеки от нас да проявява добротата, която е заложена в същността му, за да се разкрие тя като сила, даваща насока на историята, и да възвести началото на ерата на хуманността.”

„Винаги търси начин да направиш добро.”

„Има два начина за бягство от нещастията в живота: котките и музиката.”

„Не е задължително да бъдеш ангел, за да станеш светец.”

„За да се научиш да молиш, първо трябва да се научиш да благодариш.”

„Знанията ми са песимистични, но вярата ми е оптимистична.”

„Истинската етика започва там, където престават да използват думи.”

„На двадесет години всеки от нас има лице, дадено му от Бог; на четиридесет — лицето, което ни е дало животът; на шестдесет — лицето, което сме заслужили.”

„Не знам каква ще бъде вашата съдба, но едно нещо знам със сигурност: единствените измежду вас, които ще бъдат наистина щастливи, ще са онези, които са потърсили и открили как да служат.“

„Успехът не е в ключа към щастието. Щастието е ключът към успеха. Ако харесваш това, което правиш, ще успееш.”

„Същността на доброто е: да опазваш живот, да развиваш живот, да изведеш живота до най-висшата му стойност. Същността на злото е: да увреждаш живот, да възпираш живота в неговото развитие. Значи основният принцип на етиката е преклонението пред живота. Всяко добро, което правя на някое създание, в крайна сметка помага да бъде съхранен и развиван животът му.”

„Етиката на любовта ни вменява само поведението към другите, но не и как да се отнасяме към нас самите. От нея не може да се изведе изискването да бъдем верни на собствената същност, което е основен елемент на етическата личност.”

„Понякога собствената ни светлина угасва и бива разпалена от искрата на някой друг. Всеки от нас има причина да изпитва огромна благодарност към онези, които са ни върнали пламъка.”

„Ако правиш постоянно добро, ти си магьосник. Защото както слънцето може да разтопи леда, така и добротата може да преодолее неразбирането, враждебността и недоверието.”

„Няма обособено време за правдата. Часът на истината – сега и винаги.”

„Единственият изход от нещастното съществуване за човек се заключава в това, да стане достоен за доверието на друг човек.”

„Няма по-висша религия от службата за човечеството.”

„Личният пример – това не е най-важният начин да повлияеш на други хора. Това е просто единственият начин.”

„Цивилизация – това е толкова прекрасна идея, че всеки е длъжен да започне осъществяването й.”

„Ние сме толкова много, но всеки от нас умира от самота.”

„Човечеството винаги се е нуждаело от нравствени идеали, които са му помагали да намери верния път и най-добрия образ, използвайки собствените си сили.”

материал на  http://magnifisonz.com/ ; автор: venezia

Изданието публикува подборка за най-нелепите причини за разводи кралството.

Един от поданиците подал молба за развод, след като жена му забравила да сложи главата на овен на масата с гостите.

Друг се развеждал, защото жена му закрачила преднего, въпреки молбата му да върви редом с нея.

Трети се решил на такъв стъпка още през медения месец, защото жена му носила украшение на крака си.

Четвърти пък не харесвал, че жена му се ослушвала и посещавала роднините си без негово разрешение.

Черешката на тортата обаче е разтрогването на брак, задето жената решила да хване за ръка мъжа си.

Саудитски специалист по семейните въпроси Хамуд ал Шамри твърди, че по-рано в кралството не е имало разводи заради такива причини. Според него обяснението на ново явление са противоречията между традициите и съвременните реалности.

През последните години броят на разводите вкралството са нараснали с 20 процента.

материал на БГНЕС

Но май не само аз споделям това.

Ето какво открих в една друга  електронна медия , написано от: Емил Кирилов 16.03.2017, 16:55 (обновена 16.03.2017, 17:19 и го споделям с вас, защото се покрива и с моето мнение за човешкото салбоумие и жажда за експеримент с власт.

Светът е широк и простаци дебнат отвсякъде. Но пък от друга страна всеки звучи умно в собствената си глава. Още не се е родил тъп човек, който да си каже сам на себе си: “Егати, току що си помислих нещо много тъпо, може би съм супер глупак и не го осъзнавам”. Такива мисли са възможни, но самото им наличие бележи все пак някакъв интелект.

Няма как да влезем в главата на глупака, но можем да проследим действията му. Ето пет отличителни белега на простия човек. В случай, че се колебаете:

Простакът претендира за акъл

Някой беше казал, че светът щеше да е едно много по-добро място, ако умните хора бяха по-уверени, а простаците се съмняваха в себе си. За жалост нещата седят по коренно противоположен начин. Все пак трябва да ни е интересно, нали?

Ето защо, ако сте средно или над средноинтелигентен човек и попаднете в компания на върли простаци, най-вероятно ще бъдете обявен за пълен глупак, който от нищо не разбира, изподигран, посочен с пръст и евентуално пребит.

Простият човек е шумен

Той върти гуми, маха си гърнето на колата, за да му ръмжи повече, самият той ръмжи, вика, оригва се, удря по масата и изобщо привлича внимание на макс. Как иначе ще разберем за акъла му и другите му заложби, нали трябва да се чуе?

Често можете да видите как простият човек в телевизионно студио се надвиква с други прости хора.

Той винаги е прав

Колкото е по-прост някой, толкова е по-невъзможно да го убедите в нещо, с което той не е съгласен.

Спорът с прости хора не е търсене на истината, той е надвикване с обиди, докато единият от двамата не се откаже или разреве. И този един ще бъдете вие. Най-добре повторете няколко пъти “Да, така е”, но едва ли и това ще помогне, защото…

Не му дреме за вас

На него му е “се тая” винаги и за всичко, най-много за вас. Той е непукист, той е над нещата и просто не го интересува. Проблем? А? ПРОБЛЕМ ИМА ЛИ?

Учени са доказали, че колкото по-умен е даден човек, толкова повече може да влезе в положението на другите хора, защото може да си представи, че те се чувстват и разсъждават по различен начин и то дори по какъв точно начин. В обратния случай – никакъв шанс…

И все някой друг му е виновен

Простакът, също като другите хора, преживява някои несполуки в живота. За разлика от вас обаче, той много добре знае къде е коренът на злото. Другите. Да това са всички останали, които са виновни, че на него все не му се получава.

Ако простакът не влезе в университета, това е защото другите са с връзки и са му взели мястото. Същото важи за работата и личния му живот.

Винаги ще се намери кой да те прецака в тая скапана държава. Това го е научил от баща си и се е уверил, че е самата истина. Не спорете. Вече разбрахте защо…