Калиакра е дълъг и тесен нос в северната част на Черно море. Селата Българево и Свети Никола са разположени най-близо до носа, а той влиза в моретo на 2 км.Погледнат отвисоко-прилича на малък полуостров. Определен е за природен и археологически резерват.
Най-рано тук са живeeли хора от тракийското племе -ТИРИЗИ.Те нарекли мястото-Тиризис.
Разказва се ,че за известно време селището на носа е било и столица на цар Лизимах,който е управлявал Тракия по времето след смъртта на Александър Македонски.
Легендите разказват ,че Лизимах криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени още при походите срещу Персия. Градът бил дострояван с кули нови защитни стени.
През 7 в,когато започва съществуването на Българска държава-нос Калиакра е изоставен,тъй като славяни и прабългари не са проявили интерес за заселване на това място, но то им е било известно.
За първи път името Калиакра се споменава през 1318г.Думата има гръцки произход и преведена означава-,,калос”-красив, ,,акра”-нос
Мястото отново оживява и се развива по времето на владетелите Балик и Добротица-14 в.
останки от крепостта крепостта по времето на Добротица-вероятен изглед
