Чуйте едно ефирно изпълнение на ,,Момчетата на пианото”

Моята допълнителна лятна работа  свърши.
Как започна:С покана към семействата на 3 деца от моя клас,които имаха учебни затруднения и на проведените изходни нива получиха слаби резултати.

За моя радост -и трите семейства приеха и се отнесоха с разбиране към проблема и моите задължения.
Определихме си период за работа.
Определихме си 2 помагала , с които да преговорим материала с децата семействата   подсигуриха.
Родителите бяха много сериозни и децата не пропускаха занимание,но да вметна-ДВЕТЕ ДЕЦА ИДВАХА ИНДИВИДУАЛНО /в различни часове/Това беше ОСОБЕНО важно.
Резултатът-и за двете деца виждам ,че работата е полезна.Не успяхме да направим всичко от предварително подготвената от мен ,,Програма”.Важно е , че имаше система и самите деца проявиха желание да ми покажат лично колко са способни.
Работата -описах в дневника на класа .
И така: ЗАЩО УЧИТЕЛИТЕ КАЗВАТ ,,НЕ” – НА ДОПЪЛНИТЕЛНАТА ЛЯТНА РАБОТА?
-1.ВАЖНО : ОТНОШЕНИЕТО НА РОДИТЕЛЯ/аз за 1 път виждам родители,които разбират ползата и помагат в този процес.Може би и на тях не е стигнала учебната година ,за да видят проблема по-добре./
2.Директорите-как разбират те проблема-като НАЗИДАНИЕ за учителя и НАКАЗАНИЕ за ученика……????????
От споделеното с колеги  -разбирам ,че практическата реализация на една такава работа  се провежда в различните училища по различен ред и начин.Бих могла да цитирам различни практики за деформация на изпълнението на това учителско задължение.Най-сериозен е проблемът,когато изоставането е при деца с,, недоказан СОП “.Тогава допълнителна лятна работа,провеждана от масов учител -не е полезна и няма да донесе никакъв напредък,защото съдържанието,методите и средствата не отговарят на спецификата на затруднения на детето.Друг е въпросът ,че ако заболяването е свързано и с психическа нестабилност при такива деца-Колко е полезно ученето в горещи дни и сред компания от други деца в класната стая?

И така:Как ми се иска да се прави  ,,Допълнителната работа “:
-при сериозни затруднения-слаби резултати,както го има основанието и  в Закона
-тя не бива да е повече от 3 седмици
-не бива да е групова-а индивидуална
-да бъде планирана като време в деня и съдържание
-да бъде насочена към конкретна цел-може да е само по един предмет
-да се провежда в подходяща среда-времетраенето на часовете се определя от водещия заниманията
ВНИМАНИЕ!-Ако между изоставащите деца има деца с ,,недоказан СОП”——-ПРОБЛЕМ,КОЙТО не бива да бъде прехвърлян върху ,,масовия” учител.Може би е дошло време масовите учители да имат подкрепа от специалисти-НО каква и как….- не зная….

И за край:-Ракета в Космоса не може да излети…….беше казал някой………..

Flash Card Deck created by nauka1 with GoConqr

Лека

лятна

седмица

на всички ,

които  идват

тук при нас!

 

 

 

 

 

През март -1878 година подписването на Сан Стефанския мирен договор слага край на войната между Русия и Турция .За България това е началото на  очакваната след 500 години на  робство-свобода .Докато Великите сили разчертават картата на Нова България,много територии са все още под робство.Така е и с нашия град-Варна.
Проведеният Берлински конгрес прекроява територията на страната и включва град Варна в Княжесто България.На турската управа и войска е дадено време да напуснат града,но тъй като това се проточва руснаците влизат във Варна.Това прави ХІV Брянски полк на руската армия, командван от ген. Столипин,който лично е провеждала преговори с турския гарнизон за изпълнение на клаузата на договора -да напусне  града и да го предаде   в ръцете на българите.Датата е 27 юли-1878 година.
На обяд -на 27 юли-в двора на българския храм „Св. Архангел Михаил”, където се помещавали и българското училище, ученическото дружество и читалището,  с хляб и сол освободителите са посрещнати от първенците на българската община в града, свещеникът Христо Върбанов и учителят Димитър Станчев.След речта на учителя е отслужен благодарствен молебен. Малко по-късно през деня  руснаците напускат града, каквато е била уговорката с турския гарнизон.Истинското,фактическо освобождаване на Варна става до края на годината,когато управлението на града преминава в избрана от хората  българска управа .
Храмът „Св. Архангел Михаил”спира да действа през 1954 година,но  пет години по-късно бил превърнат в ,,Музей на Възраждането”.
Промените за нуждата на музея, довели и до идеята за създаване на паметник ,посветен на 27 юли 1878 г. Изграждането на паметника започнал арх.Камен Горанов.На 8 август 1978 г-100 години след паметната дата , вдъхновила създаването на паметника, той бил открит с едноминутно мълчание от събралите се в двора хора.
И до днес на тази дата варненци се събират там и празнуват Освобождението на Варна.От 3 години като част от тържествата в Духовно-просветния център при храма „Св. Архангел Михаил” се организира изложба и награждаване на участниците в градския детски пленер „Колко са чудни делата Ти, Господи!”.