Възбудата е от думите, с които често боравим, но не толкова често си даваме сметка за пълния ѝ смисъл като един по-общ термин.

Тя може да се дефинира като ексцесивно вербално и/или моторно поведение – това е състояние на лошо организирана и безцелна психомоторна активност, произтичаща от психично или телесно разстройство.

Сред отличителните белези на възбудата са двигателното неспокойствие, хиперактивност – било то постоянно ходене напред назад, въртене на различни предмети в ръцете и т. н., засилен отговор спрямо външни или вътрешни стимули, раздразнителност, както и несъответна вербална или моторна активност, често безцелни и повтарящи се.

Възбудата често протича променливо и нейната степен може силно да се изменя във времето.

Неадекватният отговор към различни стимули при възбудата може да бъде включително и агресивен такъв. Именно заради това и възбудата би могла да ескалира до агресия и насилие.

Възбудата бива няколко типа:

Агресивна физическа (сбиване, хвърляне, чупене на предмети);
Агресивна вербална (ругаене, крещене);
Неагресивна физическа (крачене напред-назад);
Неагресина вербална (непрекъснато питане и говорене)

В дебрите на агресията

Агресия е термин, който се отнася и до хора, и до животни и се разглежда като открито поведение с намерение да се нанесе вреда на друг организъм или да се действа разрушително спрямо неодушевени предмети.

Хората проявяват три основни типа агресия:

Вербална агресия;
Физическа агресия, насочена срещу други лица (насилие);
Физическа агресия, насочена към предмети.

Насилието е термин, с който се описва физическата агресия спрямо други хора. Бива два основни вида – импулсивно и обмислено.

Импулсивното насилие обикновено е бърз отговор към стимул, който предизвиква възбуда и прекомерен агресивен отговор. Това е типът агресия, която обикновено се наблюдава при психично болните и е чест резултат от състоянието на възбуда.

Обмисленото насилие е преднамерено планирано и изпълнено.

Съществуват данни за наследствен компонент при агресивното поведение. Лицата с фамилна история за психично разстройство по-често имат агресивно поведение. Установени са и някои генни полиморфизми (генни варианти), контролиращи активността на различни невротрансмитери, които са свързани с персистиращото агресивно поведение. Това важи в особена сила за серотонина и катехоламините.

Друга интересна особеност е, че хората с нисък коефициент на интелигентност (IQ) по-често извършват престъпления и агресивни прояви.

Разкрита е също така и връзка между насилието с намалена вегетативна реактивност на организма (напр. забавен пулс при покой), дисфункция на централната нервна система (вероятно префронтален дефицит) и ранни здравни фактори (усложнения при раждането, недохранване, пренатално въздействие на токсини и др.).

Психични разстройства с агресия

Отделният агресивен акт при пациент с психиатричното заболяване може да бъде или да не бъде свързан с разстройството – докато едни пациенти са агресивни само в условията на остра психоза, то при други агресивното поведение е персистиращо и несвързано с психозата.

Психичните разстройства достатъчно често се съпътстват от злоупотреба с алкохол или наркотични субстанции, което увеличава риска от агресивно поведение.

Психозите носят повишен риск от агресия. Дезорганиираният възбуден психотичен пациент често проявява непланирана агресия, която е слабо фокусирана и по-малко опасна. За сметка на това пациентите със сложни налудности – например при параноидна шизофрения, могат да имат високо ниво на систематизираност в техните страхове, на което да отговорят с организирането и извършването на планирана агресия спрямо техния въображаем преследвач.

Манийните пациенти са по-често гневни и възбудени, отколкото нападателни. До физически схватки при тях се стига, когато околните се опитват да сдържат или да се противопоставят на нереалистично амбициозните им планове и на психомоторното им неспокойствие.

Черепно-мозъчна травма, особено ако засяга фронталния дял на мозъка. Част от неговите функции са свързани със социалното поведение – разбиране и проявяване на търпимост и съобразителност спрямо околните, емпатия. При нарушаване на потискащата му функция пациентите стават склонни към раздразнителност и физическо насилие. Те губят способността си да се сдържат и при провокативни ситуации реагират бързо и агресивно.

Прочети още на: http://www.puls.bg/

автор: д-р Александра Игнатова