Един от най-великите алпинисти на всички времена Райнхолд Меснер вече е на 60 години. Меснер е роден на 17 септември 1944 г. в Бриксен (Южен Тирол). Бащината му къща се намира в най-живописната част на Доломитите, в долината Филньос, над която се издигат като готически катедрали върховете Сас Ригайс и Фуркета. Бащата е учител и директор на местното училище, а майката домакиня и запалена алпинистка. Те имат четири момчета и едно момиче. Райнхолд е петгодишен, когато изкачва с баща си Сас Ригайс (над 3000 м), а много скоро и всички високи върхове в тази част на Доломитите. Десетгодишен, той вече търси по-сложни и интересни маршрути в компанията на по-малкия си брат Гюнтер. Местният майстор на покриви Сеп Мейрл е първият учител по алпинизъм на Меснер. Преди да завърши гимназия, Райнхолд се превръща в привърженик на соловите изкачвания без изкуствени помощни средства. Пристрастяването към този стил става по неволя, защото партньорите му по катерене го напускат, включително и брат му Гюнтер, който започва работа в банка. Меснер увеличава непрекъснато натоварванията си, като само за една година прави над 70 трудни солови изкачвания. В края на зимата преодолява и северната стена на Матерхорн, като изчезва за седмица от училище. Меснер се премества в Падуа и се записва да следва архитектура. Получава стипендия, но допълва своите доходи с работа като планински водач. Издава първата си книга “Седма категория”, в която формулира своята позиция за съвременния алпинизъм, синтезирана в мотото “Смърт на техническите трикове”. Десет години по-късно Меснер доразвива и защитава своята позиция, като изкачва най-високия връх на планетата Еверест без кислороден апарат. А шест години по-рано, през 1970 г., Меснер слага началото на голямата авантюра, на Големия шлем в алпинизма – покоряването на четиринадесетте осемхилядника. На 16 октомври 1986 година Райнхолд Меснер изкачва последния от колекцията – съседа на Еверест Лхотце. В своя дневник от този заключителен акорд на едно свръхчовешко усилие, продължило повече от 16 години, Меснер споделя: “Луд ли съм? Днес вече знам, че човекът не е сътворен за тези върхове.” Тази болка е натрупвана дълго.
Тя започва с първия му хималайски осемхилядник Нанга Парбат. През пролетта на 1970 г. Райнхолд Меснер и брат му Гюнтер влизат в експедицията на д-р Херлигкофер. В ранните часове на 27 юни Райнхолд потегля за атака към върха без въже и спален чувал. Когато Райнхолд е на стотина метра над лагер 5, забелязва, че след него е тръгнал брат му Гюнтер. Около 17 ч двамата са на върха, но Гюнтер е крайно изтощен. Братята са принудени да бивакуват на открито на 8000 м в убийствен студ. Състоянието на Гюнтер се влошава. На 29 юни слизат на около 6300 м и когато вече остава по-лесната част от маршрута, Гюнтер е пометен от лавина. Райнхолд отчаяно го търси и накрая тръгва сам надолу към своята Голгота. С премръзнали крайници, с вид на призрак, Райнхолд се добира до пастири в Диамирската долина. Никой не смее да го доближи. Очите му излъчват болка и ужас. Ампутират му шест пръста на краката и част от първите фаланги на пръсти на ръцете му. Съкрушен е от загубата на 24-годишния си брат и от обвиненията, че е виновник за смъртта му.
На втория му осемхилядник Манаслу загива друг алпинист – Франц Ягер. Меснер напуска Хималаите, връща се сред алпийските върхове и опитва да забрави преживяното на Нанга Парбат и Манаслу. Меснер намира достоен партньор в лицето на Петер Хабелер. С него стъпва на Хидън Пик през 1975 г., което се счита за първото значимо изкачване в алпийски стил в Хималаите – без изграждане на височинни лагери, без фиксирани въжета. Но върховото им постижение е качването на Еверест без кислородни апарати.
След като преминава успешно и през това изпитание, Меснер пише: “След всяка постигната мечта, идват нови и когато и те се изпълнят, изчезват в небитието. Надявам се непрекъснато да имам нови мечти.”
Иван Попйорданов
