На 6 септември 2017 година се навършват 132 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Не са изминали много години от времето, когато Берлинският конгрес, събрал Великите сили: Великобритания, Австо-Унгария, Русия, Франция, Германия, Италия, за да определят подялбата на Османските владения от 1878 г. , прекрояват картата на новоосвободена България според предварителния договор между Руската империя и Османската империя от 3 март 1878 година. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия.
Източна Румелия остава под автомната власт на Турция, а Княжество България е малка част от истинската територия на страната. Останалото в Румелия под османска власт българско население, не се съглсява с новото си положение и веднага започва подготовка за обединяване с освободените българи. Създаден е Българския таен централен революционен комитет в град Пловдив, който да ръководи работата с местното население и да осъществява координация с хората от Княжеството. За негов ръководител е избран Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е много важна, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението, въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и няма да постигне целта си- обединение.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство, начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.
След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция, Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Най-тържествено празникът се почита в град Пловдив- люлката на българския дух в годините след Освобождението от османско робство.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
