Катедрален храм-паметник “Успение Пресвятия Богородици” Разположена в самия център на град Варна днес катедралата “Св. Успение Богородично” е едно от най-известните постройки в града.
Честта
да положи основния камък на бъдещия храм имал княз Александър І
Батенберг, който пристигнал във Варна на 4 август. Самата церемония била
на 22 август 1880 г. след тържествен молебен, с благословия от
митрополит Симеон и в присъствието на много българи и арменци. След
водосвета князът помилвал всички затворници от варненския затвор, на
които им оставали три месеца до края на присъдата. Избраното име,
“Успение Пресвятия Богородици”, било в памет на всерусийската
императрица Мария Александровна, българска благодетелка и леля на княза,
починала наскоро. Първоначално избраното “5000 кв.аршина общинско място
до правителствения дом” (в градинката зад Часовника) не се харесало на
княза. “Негово Величество избра за тази цел площта отзад присъствените
места, срещу казармата от една страна и болницата от друга, помежду
новата махала и град Варна.” Това било на края на тогавашния град.
“Избраното място за упоменатия храм е от една много широка площ, което
позволява да се направи около храма и градина. Тази площ се възвишава
над Варна, от която добре се вижда сичкий град, станцията на железния
път, много села, пристанището и Черно море на голямо и безпределно
пространство; виждат се още по двете обработени части, обърнати откъде
Варна, прекрасни лозя…” Наистина, малко са снимките и картичките от Варна, на които да не се вижда катедралата.
да положи основния камък на бъдещия храм имал княз Александър І
Батенберг, който пристигнал във Варна на 4 август. Самата церемония била
на 22 август 1880 г. след тържествен молебен, с благословия от
митрополит Симеон и в присъствието на много българи и арменци. След
водосвета князът помилвал всички затворници от варненския затвор, на
които им оставали три месеца до края на присъдата. Избраното име,
“Успение Пресвятия Богородици”, било в памет на всерусийската
императрица Мария Александровна, българска благодетелка и леля на княза,
починала наскоро. Първоначално избраното “5000 кв.аршина общинско място
до правителствения дом” (в градинката зад Часовника) не се харесало на
княза. “Негово Величество избра за тази цел площта отзад присъствените
места, срещу казармата от една страна и болницата от друга, помежду
новата махала и град Варна.” Това било на края на тогавашния град.
“Избраното място за упоменатия храм е от една много широка площ, което
позволява да се направи около храма и градина. Тази площ се възвишава
над Варна, от която добре се вижда сичкий град, станцията на железния
път, много села, пристанището и Черно море на голямо и безпределно
пространство; виждат се още по двете обработени части, обърнати откъде
Варна, прекрасни лозя…” Наистина, малко са снимките и картичките от Варна, на които да не се вижда катедралата.
