Все по- често ми се случва  в междучасие около мен да се струпват мои ученици и да искат да ми разказват какво им се е случило скоро……

Подгонени от грижите за удоволетворяване на семейните нужди и притиснати от хаоса около нас….пропускаме нещо важно-ОБЩУВАНЕТО,контакта с нашите деца.

По-лошо е ,когато имаме време за тях да пропускаме думите им край ушите си или да ги правим неволни слушатели на разговорите на възрастните.

Така децата споделят с чужди хора, имитират чуждо поведение.

Как да изслушваме децата си?

Колко време в седмицата им отделяме внимание като наши събеседници?

Какво чуват те от нашите разговори?

Ще ги оставим ли да търсят външни слушатели??

КАКВО МИСЛИТЕ ПО ТЕЗИ ВЪПРОСИ???…..Очаквам да споделите опит…..marsies