Ето тук е 1 група на ,,изходно ниво” за 2 клас по математика,
което правиха нашите ученици .По него можете да си направите и вариант или друга група….
Подобен вариант може да бъде даден за,, входно ниво” или пък защо не-входа да проверим с изхода,като дадем изходното от 2 клас.

изходно ниво -2 клас-математика

 

Тук -под формата на електронен тест-игра- можете да проверите какво сте запомнили от изучаваното по математика в 1 клас,тъй като въпросчетата обхващат различни теми от учебника по математика за 1 клас.
Приятно забавление!

Вчера на тротоара ме спря младо момиче.Поздрави ме.Аз се вгледах в лицето му и се сетих,че май тя е била моя ученичка.
Така и се оказа.Силвия започна да ми разказва за себе си ,без аз да и задавам въпроси……….Гледах светналото лице….Разбрах,че тя ми има доверие и я заслушах с усмивка….Докато стоях пред нея в съзнанието ми изплуваха моменти с класа,в който тя беше.Сетих се за ситуации, в които тя бе попадала….Спомних си почти всичко,свързано с нея-беше весело,сериозно дете .От възпитание зададох въпрос за бъдещите планове на момичето…..Тя говореше..аз отново слушах….Не зная защо-от учителска деформация или за да получа добри думи -попитах Силвия какво си спомня от своя живот в класа-някой момент по-различен,може би- или съученик…..Момичето не мисли дълго.Погледна ме със светнали очи и каза:
-Нищо до четвърти клас не си спомням.Ама нищо!
-Благодаря ,че ми се обади ,Силвия!Радвам се,че си добре!Желая ти успехи!-казах аз и се разделихме….

Хората казват,че всяко нещо ,,първо” случило се с нас -остава завинаги в съзнанието ни…
Да така е ….
И сега-след толкова години вече-си спомням моя първи 15 септември.Той остана у мен с хубави и не толкова приятни моменти.
Хубавите:
-ранното събуждане -по тъмно-и вълнението за нещо много,много различно в моя детски свят
-новите дрехи
-новата ми чанта-не раница-/тя беше кожена,синя и имаше презрамки,за да се носи на гръб/
Спомням си водата,която мама плисна пред мен….Огромния училищен двор,пълен с хора малко ме уплаши….
И започна моето притеснение-не толкова хубавите моменти:
– обзе ме едно напрежение…
Започнаха да идват учителите и аз почнах да търся с поглед коя ще е моята.Тя беше за мен много важна,защото всички у дома ми бяха казали,че да си ученик, да си в клас е много важно ,че учителят е най-умният човек ,чиито думи аз трябва да чувам добре,а неговите нареждания са закон в клас……Вече си я бях представила-сериозна,млада…..красива-като мама….Към нас тръгна такава учителка и аз се зарадвах,но се оказа,че тя е класна на съседния клас….До мен застана възрастна жена,с широка усмивка и топло изражение-тя беше моята първа учителка…Обърнах се и погледнах майка си.Тя ми кимна с глава…..Подредиха ни…Започнахме да влизаме и тогава едно голямо момче изкрещя--,,зайци”-едва не заплаках..….Как така ?АЗ СЪМ УЧЕНИЧКА.…..и след този момент нямам спомен….
У дома помня само как споделих,че моята учителка е възрастна , но мама каза,че точно по тази причина тя е още по-ценна , защото знае как да обяснява всички уроци добре,защото е учила много ученици….А и в училище е важно какво ще науча аз и как ще се държа с всички там…..
Това ми беше достатъчно,за да разбера ,че ме чакат задължения, с които аз ще се справя,ако работя,слушам учителите и родителите си и ако се държа правилно…..

                                                                                                    /моите детски спомени…/

Уважаеми колеги и родители,
Преди малко тук споделих своите смесени чувства от моя първи ден в училище и моите  детски изненади-добри и лоши….
Тук Ви предлагам да видите и прочетете какво споделя великият Иван Вазов за своите първи учители,как той ги е запомнил ,а чрез неговите спомени можем да разберем как е изглеждало училището ни  в онези времена,какво е било отношението на хората тогава към образованието и ,,даскалите”,как те-,,даскалите” са изглеждали в очите на своите възпитаници….
Интересно и любопитно е!Още повече,че го разказва един от майсторите на българското слово……Онова слово,което са ползвали хората тогава,което ние използваме днес по нов начин  в новите времена…..

WIKIPEDIА
ФОТОКОНКУРС ЗА БЪЛГАРИЯ-
,,УИКИ ОБИЧА ПАМЕТНИЦИТЕ”
Право на участие-ВСЕКИ
Материал-АВТОРСКА СНИМКА
Срок-от 1 септември до 30 септември
Необходимо е да представите снимка или видео на български паметници..
Резултати национален етап-обявяване- 30 октомври 2015.Ще бъдат избрани 10 снимки.
Международен етап: 15 декември 2015.
Награда-ПЪТУВАНЕ до Италия и участие в Годишна конференция ,,Уикимания 2016 Езино Ларио”
Във фотоконкурса ,.УИКИ ОБИЧА ПАМЕТНИЦИТЕ”-нашата страна участва за първи път.
За улеснение на участниците от България е съставен списък по области на обектите от регистъра на Националния институт за недвижимо културно наследство, който можете да да видите предаварително.
За подоробна информация:/за конкурса и обектите/
ТУК
Списък обекти