І . По какви маркери можем да се ориентираме дали детето ни се развива правилно?

ІІ. Ако едно дете закъснява в своето езиково и речево развитие за какво трябва да мислим?
• дали детето чува добре – трябва да се направи специализирано изследване на слуха ;
• дали детето няма тежки моторни увреждания от типа на парализи и др.;
• дали детето живее в среда, в която на му се говори правилно или се говори на два или няколко езика;
• дали детето няма умствена изостаналист – може да се направи изследване на интелекта чрез специализирани тестове;
• дали детето няма аутизъм – диференцирането е много трудно и изисква продължително наблюдение. Основен маркер е как детето се поддава на логопедичната терапия;
• дали детето е преживяло някакъв шок точно в периода на интензивно езиково и речево развитие;
• дали няма някакви скрити дефекти на устните и твърдoто и мекото небце;
• дали детето няма дисфазия на развитието ( алалия).

ІІІ. В кои случаи поставяме диагноза “дисфазия на развитието”?
• когато детето изостава в своето езиково и речево развитие т.е. значително се различава от връстниците си;
• когато това дете живее в нормална езикова и социална среда – говори се на един език, с него се общува от страна на възрастните и т.н.;
• когато това дете няма умствена изостаналост;
• когато това дете има нормален слух;
• когато това дете няма дефекти на артикулационната мускулатура;

ІV. Какво трябва да правим?
• да направим преглед с опитен специалист;
• да сме сигурни , че детето чува добре;
• да се започне адекватна медикаментозна терапия ( лекарствата подпомагат , но самостоятелно няма да развият говора );
• да се стимулира контакта на детето със себеподoбни и да се вкюлчи в детски колектив;
• да се започне специализирана логопедична терапия;
• родителите да се включат активно в терапевтичния процес. Те трябва да станат Ко терапевти на логопеда.
• да се запази спокойствие и да не се коментира пред детето неговия проблем, защото то ще развие чувство за вина пред мама и татко.
• да назовават пред детето предметите и явленията от дома и бита- най-напред с кратки думи, а по- късно и с изречения;
• да се опитват да насочват детето да ги гледа при говорене;
• да стимулират по всякакъв естествен начин движение на устните и езика.

V. Прогноза
Прогнозата за развитие на езика и речта е оптимистична- обикновено тези деца проговарят и могат да използват думите при комуникация.
Проблемите се появяват , когато сме закъснели и когато детето тръгне на училище – тук езиковата и речева система се натоварва твърде много и тъкмо тези деца имат проблеми с овладяване на учебния материал

Етапи на говорно и езиково развитие

Говорът у развиващото се дете се формира под влияние на общуването с околните и в голяма степен зависи от речевата практика, от условията на възпитанието и обучението и характера на речевата среда. Децата започват да общуват от най- ранна възраст. В процеса на това общуване те постепенно овладяват най- важното средство за комуникация – оралната реч- говора. Това е дълъг и сложен процес , който преминава през няколко етапа.

Първият етап обхваща периода от раждането да появата на първите осмислени думи.

Той се нарича невербален или доречеви период. Трябва да се отбележи , че независимо от невъзможността кърмачето да произнася думи, то не е пасивен приемник, който само поглъща езиковата информация . Още от първите дни на своето съществуване то демонстрира, че е социално същество. Плачът на бебето е мощно средство за комуникация и изразяване на емоционални състояния и отношение към заобикалящата го среда. След навършване на 1-2 месечна възраст се появяват първите вокализирани реакции- гукане , които приличат на говорни звукове (фонеми) и са важен подготвителен етап за развитието на говора. През следващите месеци от своето развитие детето започва да произнася отделни срички – ба-ба или вава и т.н. , които не са осмислени думи , но представляват подготовка на малкото дете за овладяване на артикулирана реч- говор. Този период се нарича период на „лепетна” реч и се наблюдава около 6-7 месец от живота на детето.Важно е да се отбележи, че това не е задължителен период за всички деца- има такива , които не преминават през така нареченото „бебешко бърборене”.
В края на първата година се появяват първите осмислени думи, но все още децата общуват повече с жестове, звукове и контакт с очи. Постепенно вербализирането на комуникацията се засилва . Това бележи началото на вторият етап от развитието на езика и говора- ранно детство от 1 до 3 годишна възраст. Първите думи обикновено са свързани със свмета на децата и са названия на съществителни. В този период става натрупване на речников фонд. Речникът им се увеличава изключително бързо- на 18 месечна възраст обикновено нормалното дете има до 50 думи. Изследванията върху развитието на пасивния и активен речник при две годишните вече показва , че пасивният речник може да достигне до 1000 думи, а експресивният – до 250 думи.

Решителен момент в овладяването и развитието на езика и говора е предучилищната възраст- 3-6 години.

В този етап се осъществява овладяването на синтаксиса ( граматиката). Развитието на синтаксиса от своя страна преминава през отделни етапи. Най- напред се появяват фразите- комбинация от две думи. Изреченията, които се продуцират следват определени правила , но в началото това са правила на т. нар. Детска граматика. Вторият етап от овладяването и развитието на синтаксиса се характеризира с появата на изрази от по 4-5 думи.

Третият етап от овладяването на синтаксиса в предучилищна възраст носи названието „определителни фрази”. В тези лингвистични конструкции се включват локатори като „тук”, „там” и др.
По време на четвъртия етап децата започват да продуцират правилни изречения. Фразите в този период се сътоят от 3-5 думи и имат всички части на речта. В петия етап от развитието на синтаксиса се включват трансформации като „Иван ли е направил това?” и „Иван не го е направил”. Чрез трансформация детето се учи да формулира различни видове изречения. На този „трансформационен етап” се обобщават все по- сложни типеве конструкции според правилата за добавяне , разместване и заместване в основното изречение.
Наред със синтактичното развитие в този период се извършва и морфологичното такова. Например

Brown дава следната времева динамика на овладяване на различините морфоструктури :

1. окончания за сегашно време- до 28 месечна възраст;
2. предлози- до 33 месеца;
3. за множествено число- до 36 месеца;
4. за минало време – до 40 месеца;
5. членуване – до 46 месеца.

В обобщение може да се каже ,че предучилищния период е характерен с ускореното развитие на речника и граматиката на езика. Появява се и монологичната форма на реч. Нараства значително обема на лексикалните единици и словосъчетания, който в този период е около 4000 думи. Формира се чувството за език и словотворчество.Към 4 годишна възраст се появяват сложни изречения, а към петата година изказванията на детето имат формата на малък разказ. През този период малкото дете трябва да може да диференцира всички фонеми на родния си език и в общи лини да завърши формирането на правилно звукопроизношение.
Звукопроизношението са формира окончателно около петата година от живота на детето, като последни в говора се появяват звуковете “Р” и “Л”.

Според Ценова възрастта от 3 до 7 години е период, в който повръхностните форми на изказване на детето се оформят и уточняват финните артикулационни стереотипи. На 5-6 годишното дете са необходими още познания и практика , за да достигне нивото на възрастните. За детето не е достатъчно да научава думи , фрази или граматически особености. То трябва да използва езика в реални социални ситуации. Само по този начин неговите вербални комуникативни възможности ще се развиват правилно и ще му осигуряват нормална адаптация, социализация и последващо психофизическо развите и обучение в началното училище.

материал на http://rcsfobl.com

А замисляли ли сте се колко малко знаят децата ни за парите и колко добре би било ако получат финансова грамотност от най-ранна възраст? Ако децата ни от малки се научат да ценят парите, да разбират тяхната роля и значение, то те биха променили отношението си към тях. В основното училище и в гимназията малчуганите получават образование, но за съжаление не и финансово.

А всичко това може да стане много лесно под формата на забавни игри и занимание. Когато децата са на възраст около 2 или 3 години, все още не разбират значението на парите, но точно на тази възраст те могат да чуят за първи път за тях, да ги видят и да се научат да ги разпознават. Най-естествено и лесно това би могло да стане под формата на игра.

Играйте с децата си на “магазин”. Изрежете пари от хартия, нарисувайте ги, така че да приличат на истинските. Използвайте различни празни кутии и пластмасови бутилки за „стока“, подредете ги и започнете „търговията“. Играта е ролева, така че детето ви понякога може да е купувач, понякога продавач. По този начин ще научи някои основни неща за парите и как си служим с тях. След година две тази игра може да продължи, но малко по-усложнена. Сега вече може да обясните на детето, защо предпочитаме някои стоки пред други. Кои стоки са «евтини» и кои «скъпи», какво са намаленията. Оставете детето самό да измисли и организира свой магазин, а вие им помогнете само с някои насоки.

Играта «ресторант» е друга ролева игра, която би могла да помогне на децата на тази възраст да възприемат по-лесно света на финансите. При нея малчуганите се научават да се държат прилично, да имат добри маниери и да плащат за полученото обслужване и храна. Също добра идея е детето да ви помага в кухнята, например при приготвяне на сладкиш и след това да го “продаде” на останалите членове на семейството или на приятели. Така много бързо научава за цената на труда.

На учениците даваме джобни пари, а също и “бонуси” за добри оценки и за помощ в къщи. Много често вместо подаръци за празниците получават пари от приятели и роднини. Хубаво е малчуганите да разберат, че не е нужно да харчат веднага тези пари.

Поговорете си с детето за спестяването. Как го правим, къде можем да оставим парите си на сигурно място. Кажете им че парите в портмонето са тези, които ни трябват за различни покупки, а останалите е добре да държим в спестовна касичка или в банката. Поговорете за парите и със своите пораснали малчугани.

Децата в пубертета гледат на себе си и на света по-критично и имат по-големи нужди и претенции. Бихте могли да използвате тази особеност на възрастта и да ги научите как да преценяват коя покупка е изгодна, сравнявайки цена и качество. Трябва да придобият навика да гледат етикетите на стоките и да избират правилно според техните предпочитания.

На юношите дайте свобода да участват в разговорите за семейния бюджет, да изказват мнение и предпочитания. Нека знаят за доходите ви, как се постигат и че не трябва да пилеем лесно и безотговорно спечелените с труд пари.

Бихте могли също така да задълбочите техните познания за банките и финансовата сфера. Например, бихте могли да им обясните разликите между различните депозити и кредити. Разликата между дебитна и кредитна карта, ATM и POS машините и кога се използват. Не е нужно да имате задълбочени знания в тази област, просто можете да потърсите информация за това в интернет или да помолите някой банков служител да ви даде нужните разяснения.

материал на : https://dama.bg/; автор: Мирослава Скарлату

В подобна ситуация много от нас мислят, че не са поставили ясни  правила и не са посочили къде са границите. Един от правилните отговори обаче е: „Детето се държи така, защото в момента изпитва определена емоция.“ И на нас ни се случва и то доста често. Понякога дори самите ние не си даваме сметка колко много начинът, по който се държим зависи от това как се чувстваме.

Всъщност съществува много тясна връзка между емоциите и поведението.

В много случаи, когато децата искат да изразят дадена емоция, но не знаят как, реагират по най-първичния начин – с по-предизвикателно поведение или със затваряне в себе си. А колкото повече знаят децата за емоциите, толкова по-лесно ще им бъде да реагират адекватно.

Регулирането на емоциите е компонент на емоционалната интелигентност и представлява начинът, по който мислим конструктивно за това как да се справим с чувствата си.

На около 4 годишна възраст децата започват да припозванват и използват стратегии за справяне с различни неприятни усещания, например стимули от средата. Всички сме виждали как закриват с ръце очите си когато видят нещо страшно, или запушват уши, когато чуят много силен звук. Овладяването на емоциите става възможно в практиката. Когато децата станат на около 10 години стратегиите им за справяне стават все по-сложни и комплексни и най-общо казано могат да се разделят на два основни типа: такива, които помагат за преодоляване на проблемната ситуация и такива, които толерират емоцията, възникнала от тази ситуация.

Умението за регулиране и изразяване на емоциите носи след себе си ползи във всеки един аспект от живота. Повечето психолози са категорични, че то е ключово за благосъстоянието ни и е един от най-важните фактори за нашето психично здраве.

Децата, които биват подкрепяни да приемат и демонстрират емоциите си, израстват по-уверени, с добро самочувствие и реалистична преценка за себе си и собствените си качества. Всяко разочарование ще бъде по-малко болезнено за тях, а те ще са готови сами да търсят решения на проблемитеси. По-рядко ще попадат в ситуации, в които да се самообвиняват, ще се научат на емпатия и отговорност към другите.

Емоционалната регулация води и до по-добри академични постижения. Деца, които са способни да владеят емоциите си, внимават повече, работят по-усърдно и постигат по-добри резултати в училище. По-лесно се справят с разрешаването на конфликти и показват по-ниски нива на тревожност (тези заключения са част от изследване на John Gottman и неговите колеги).

Когато сме балансирани емоционално, много по-лесно запомняме нова информация, преработваме я, осмисляме я и я свързваме логически с онова, което вече знаем (Lori Desautels).

Откъде да започнем

Първата стъпка, когато искаме да подкрепим децатав регулирането на емоциите си е да установим дали причината за разминаване между очакваното приемливо поведение и реалното поведение на детето е поради дефицит в уменията му или поради липса на мотивация от негова страна.

Процесът на контролиране и справяне с емоциите обикновено се случва много естествено, когато на децата им бъде предоставено пространствода експериментират, както и възможност:

да бъдат изслушани, когато имат нужда;
да могат да ни се доверят;
да помислят върху своите чувства и емоции и начините, по които реагират;
да разрешават сами проблемите си, да бъдат автономни;
да наблюдават различните емоции, които изпитват другите и как се справят с тях;
да участват активно в различни социални ситуации;
да изразяват своите негативни чувства без даим бъде предоставено незабавно решение на проблема.
Децата най-лесно се учат да управляват емоциите си, когато са сигурни, че ще бъдат чути.

Когато детето е уверено, че неговите чувства и притеснения ще бъдат разбрани и подкрепени, то ще бъде и много по-спокойно, и свободно да даде израз на вътрешния си свят.

Колкото повече игнорираме чувствата му, толкова по настоятелно и силно ще ни ги показва – ще плаче, ще се държи предизвикателно. Всяко дете иска да бъде забелязано. Иска да знае, че до него има възрастен, на когото може да разчита и с когото може да създаде доверителна връзка.

Когато подкрепяме децата да се научат да регулират своите емоции, правим много повече от това да им помагаме да контролират темперамента си. За тях е изключително полезно да знаят например как да овладяват гнева си, за да не наранят свой съученик, когато са ядосани. Но регулирането на емоции е много повече от управление на гнева, то е разпознаване, приемане и преработване на тази силна енергия, последвано от социално приемлив израз.

Добре е да отделим време от деня, в което просто да слушаме притесненията и проблемите на децата. Разбира се, ако не сме в състояние да слушаме – разтроени сме, ядосани или бързаме, много по-добре е да отложим разговора за друг път, когато ще можем да бъдем наистина съпричастни.

В един такъв разговор децата разбират, че техните негативни емоции, макар и много болезнени в момента, няма да бъдат вечни, ще минат и то благодарение на техните собствени усилия да ги преодолеят или пък с помощта на възрастен, който е готов да ги изслуша.

Някои специалисти биха казали, че днешните родители обръщат твърде много внимание на емоционалното състояние на децата, опитват се всячески да задоволяват прищевките им, за да предотвратят „лошо“ поведение. Това може и да е вярно. Но дори и да е така в някои случаи, не можем да отречем факта, че когато ние като родители и учители ценим чувствата на децата, то ги подготвяме, те на свой ред да бъдат съпричастни, толерантни към другите и да отчитат емоциите им.

Ние възрастните съзнаваме правото децата да имат свои чувства, но често въпреки това продължаваме да ги ограничаваме: например – могат да се чувстват неуверени, но не и да се отказват от започнатата задача; могат да са тревожни и притеснени, но не и да се затварят сами у дома; могат да се вълнуват, но не и тези вълнения да пречат на това да мислят рационално.

Казвайки на детето си: „Спри да плачеш“, не му помагаме да престане да бъде разстроено. Напротив. Показваме му, че това, което прави е грешно или срамно, затова и трябва незабавно да престане. За съжаление, когато хората потискат емоциите си, те отиват отвъд контрола на съзнанието. Минават на подсъзнателно ниво и се появяват в други ситуации, точно когато най-малко очакваме. Отричането на емоцията или самообвиняването, че я изпитваме не ни помага да се справим с нея.

Понякога е необходимо да добавим известна доза рационалност, за да успеем да разберем какво се крие зад дадена емоция и да изследваме причината за нея. Бихте могли да използвате следните въпроси, които да обсъдите с детето и да му предоставите възможност за саморефлексия:

Как се почувства в тази ситуация?
Сещаш ли се за друга ситуация, в която си се чувствал по подобен начин?
Какво смяташ, че можеш да направиш сега, за да се чувстваш по-добре?
Какво мислиш, че следва оттук нататък – за теб и за другите?
Какво би се случило на земята, ако никога не изпитваме повече това чувство?
Какво си представяш, че се случва в главата ти в този момент?

Бихте могли да работите и върху пренасочването на чувствата, например: „Когато съм ядосан, ми се иска да ударя някого или нещо. Но удрянето не е правилно, така, че ще спра ръката си, ще отстъпя назад и вместо да ударя ще кажа силно: „Много съм ядосан!“

Покажете на децата, че:
Емоциите не са нещо лошо, те са част от човешката ни същност.
Нямаме възможност да изберем какво да чувстваме, но можем да изберем как да се държим в дадена ситуация.
Когато приемаме емоциите си и се опитаме да ги преработим, имаме много по-голям контрол както над тях, така и над поведението си.
Не можем да контролираме поведението на другите, но можем да контролираме своите реакции на тяхното поведение.
Всеки има своите лични ресурси и стратегии за справяне. Само трябва да си позволим да ги открием.
Desautels, L., (2016) How Emotions Affect Learning, Behaviors, and Relationships. Scholarship and Professional Work – Education.97

Gottman, J., (1998) Raising An Emotionally Intelligent Child The Heart of Parenting, New York: Fireside Book

Helping Children Learn to Regulate Their Emotions, Carolyn Webster-Stratton, University of Washington

Предлагам на вашето внимание един много интересен поглед към героя през усещането на творците за него.
Великоклепни и много силни са картините на всички художници, които той е докоснал със личната си съдба.
Хубаво е и децата да ги видят!
Аз благодаря сърдечно на авторите на тази прекрасна презентация, защтото дадоха много емоция и храна за моята даскалска душа!

Васил Иванов Кунчев

Сценарий-стихотворения от деца , спечелили конкурс на тема ,,Левски”

Като планински ек  в сърцето

на всеки истински човек ,

живее името му свето,

дошло от мрачен робски век.

Мечти за правда и свобода

го водеха по път нелек

.За щастието на народа

се бореше в студ и в пек.

Това е Левски , това  е той,

това е българския герой!

Бори се до последно за страната ,

спаси ни той- Апостолът на свободата!

Той носи сърце на лъв,

във вените му тече силна кръв!

Направи много за нас той-

би се като истински герой!

Почитаме го за всичкото това  ,което направи за свобода!

В сърцето си , а не с мастило ,

записах паметната дата,в която очкван появи се-

Апостолът на свободата.

С очи по-сини от водата,

с коси по-руси от житата,

със сърце по-смело от душата,

със хрсброст по-голяма от земята.

Останал той непоклатим,

в жажда , в радост и тъга.

Останал той неуловим,

и пред най-голямата беда.

Дълго чакаше България, човек с неговата храброст.

Ибнеговото славно дело , е за всички ни безспорна слабост.

Всеки ден той ставал, с идеята за свободата.

Никога не мислел за себе си и за благата.

Представял си България красива, за всички хора най-любима.Свободна пред очите на децата,равна за всички на земята.

Кой не знае Апостола Левски?

Кой не знае що е кураж?

Имал го е тий не веднъж и дваж.

Монах-боец.Българин-светец.

Той въглищар е бил, и овчар,

с поглед мил,с поглед благ,

с дълбоки сини очи,

със силата на разпит да мълчи.

Той дори за миг в съдбата си не бил унил.

Разправят-лицето му жар излъчвало осамо.

Убит край София,погребан тайно.

Васил Иванов Кунчев се казваше той!

Име знатно и велико!

Със сърце силно и юнашко!

Сбраха се знатни човеци, на военни упражнения.

Скочи Васил,прескочи трапа!

Име лъвско получи тогаз.Васил Левски стана той завчас.

Като рибар и въглищар преобличаше се той!

Под  дърво и камък диреше го гвардията турска.

Тайни комитети организираше вечер той,

за свободата на България беше готов да скочи на бой!

Всеки ден край паметника му мунавам

и прекланям се пред подвига велик.

За него мисля и се възхищавам-

безсмъртен станал в своя смъртен миг.

Разказват ми за него , а пък дъхът ми спира

пред неизтритите от времето следи.

Приемам с благодарност и печал

завета му -за Републиа чиста и свята.

Достойни трябва да сме ,

щом ни го е завещал-Апостолът на свободата.

Левски! Ех ,велик човек!

Такива няма в нашия си век!

Смел, спокоен,скромен,

за хората бил е дар огромен.

До днес това име е на ,,Спасение” синонима!

И нека спомним за миг за този българин велик!

Цветя носм за теб .Ти за нас си светец .

Апостоле,живееш в сърцата ни,

жертявал си се за страната ни.

До сетния си земен миг ще те носим в сърцата си!

Поклон пред светлия ти лик-Апостоле на свободата.

Затова сега нека с цветя и знамена на паметника на героя да се поклоним.

Левски -ти си нашия национален герой!Левски- ти си нашата българска гордост.Ти си нашият ненадминат от никой герой!

Васил Левски-рецитал

Дете: Приятели, весели , засмени и вие госпожи пременени
Чуйте гатанки в този час и познайте кой ще дойде тук при нас!

Те са бели и червени румени и засмени, щастие даряват като слънце ни огряват.(Що е то?)
Мартеничките

Рано тя е подранила, чудни мартенички е стъкмила, че зората щом се пукне с тях да кичи тя децата Да са румени, засмени, но и със късмет дарени. (Що е то?) Баба Марта
Дете: А знаете ли кога Баба Марта започнала да прави мартенички за децата?
Слушайте
Имала си Баба Марта хубав колан. С него запасвала елечето си, когато и ставало студено. Станело ли топло, отвързвала коланчето, събличала елечето и го оставяла на някое дърво, храст или пънче.
През един хубав пролетен ден, когато се разхождали с внучката си Мартичка из гората, на Баба Марта и станало горещо и тя се съблякла. Наоколо нямало нито едно дърво, нито храст, на който да си остави елечето и коланчето.А Слънчо препичал отгоре. Наблизо видяла един камък. Сложила под него елечето и колана си и там ги забравила.
Баба Марта се върнала да ги търси, но не могла да ги намери. А коланчето било изплетено от бели и червени конци, които блестели на слънцето. Горските приятели на Баба Марта и разказали какво се е случило с коланчето.
Както си играели Мечо, Заю и Ежко, поместили камъка. И под него се подал единия край на коланчето. Видели го врабчетата и веднага долетели. Започнали да кълват коланчето. Клъвне едно врабче бяло конче и го закичи на друго дръвче. Клъвне друго врабче червено конче и го закичи на друго дръвче. Така цялата гора обсипали с червени и бели конци. Както била весела през деня Баба Марта, се намръщила – станало мрачно и студено.
Но Мартичка била голяма хубавица и умница.Тя подсетила баба си че от тези хубави конци може да се направи нещо друго.
„Вярно! – казала си Баба Марта, а щом се усмихнала доволна, топло слънце грейнало.“ „Нейните горски приятели и внучката и помогнали да събере всичката прежда от дърветата. С нея напълнили цялата кошница.
Седнала Баба Марта на полянката и започнала да плете и да връзва. Така се получили много мартенички, които тя занесла и раздала на децата.
Но винаги, когато се сети за своя колан, Баба Марта яд я хваща, тя се мръщи и започва студ и даже сняг да праща.
Но види ли хубавите мартеници, които носят хората бързо се развеселява. Затова през месец март се редуват ту студени, ту слънчеви дни.

Влизат Пижо и Пенда
Пижо: Бре, бре, че е важна! „Важна“ като белия цвят. Виж я
ти! Казвам ти – червеният цвят си е червен – ето като моето кълбо.
Пенда: Това малко кълбенце – нищо и никакво! Я виж моето бяло – цяло кълбищеее …
Пижо: Кълбище я! Защото никой не прави с него мартеници. А моето кълбенце свършва, защото червеният цвят е по-важен за
мартеничките.
Пенда: Слушай! Ще търсим някой да ни каже, да разреши спора ни. Най-добре Баба Марта ще отсъди – нали тя прави мартеничките.
Деца, да знаете къде е Баба Марта?
Децата: Чакаме нея.
Пижо: Вие я чакате, ама нашия спор не търпи отлагане. Пък и Пенда като вдигнала олелия с нейното кълбище може и да я уплаши. Да попитаме децата. Те ще решат спора.
Децата Еднакво важни ли са белият и червеният цвят?
Пижо : Знаете ли какво означава червения цвят?
Дете : Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Той е здраве и любов .
Пенда : А какво означава белият?
Белият цвят е белег на чистота и радост.

Пенда: Видя ли, без моето кълбо мартенички не стават!
Влизат Баба Марта и Мартичка.
Здравейте, деца!
Знаем, че ни очаквате с нетърпение! Чухме как спорят Пижо и Пенда и колко правилно го разрешихте
Но преди да Ви вържем нашите мартенички , ще ни попеете ли. Знаете ли стихчета?

Баба Марта откъде ли
пак намери сто къдели?
Как можа от тез къдели
да направи куп модели?

Казват, има тя отмяна –
внучка пъргава, засмяна.
Ден и нощ преде, завързва,
никой не подмина, бърза
тя на баба да помогне,
та навреме пак да смогне.
Мартенички дето върже,
там се радва всичко бърже

Песен:
Стих: Мартенички бели,
бели и червени,
де и как сте взели
багрите червени?

Пролет щом ви зърне
Тука при децата,
Бързо тя ще върне
птиците в гнездата.

Храсти разцъфтели,
листите зелени.
Мартенички били,
Бели и червени.

Хорце:

Баба Марта и Мартичка играят . Започват да връзват мартеничките