На 4 септември 1965 г. умира един от най-великите мъже на нашето време – Алберт Швайцер. На него принадлежи мисълта, че иска да направи живота си аргумент на своето лично разбиране за човечност. Предлагаме откъс от неговите виждания за смисъла на етиката.

„Същността на доброто е: да опазваш живот, да развиваш живот, да изведеш живота до най-висшата му стойност. Същността на злото е: да увреждаш живот, да възпираш живота в неговото развитие. Значи основният принцип на етиката е преклонението пред живота. Всяко добро, което правя на някое създание, в крайна сметка помага да бъде съхранен и развиван животът му.

Хуманността (Humanitas, човечност) е доброто отношение на човека към ближния му. Думата изразява необходимостта да бъдем добри не само защото това е една от етическите заповеди, а защото такова поведение съответства на нашата същност.

В основни линии преклонението пред живота повелява същото, което учи етическият принцип на любовта. Само че преклонението пред живота обосновава и самата повеля на любовта и изисква състрадание към всяко живо същество.

Важно е също, че етиката на любовта ни вменява само поведението към другите, но не и как да се отнасяме към нас самите. От нея не може да се изведе изискването да бъдем верни на собствената същност, което е основен елемент на етическата личност.

В действителност обаче именно преклонението пред собствения ни живот ни кара да бъдем верни на себе си, като се откажем от всякаква престореност, която в една или друга ситуация би ни послужила, и никога да не ни налегне умора в борбата за собствената ни същност.

Етиката, която се занимава само с поведението на човека към себеподобните му, може да е много дълбока и жизнена. Но тя остава нецялостна. Затова беше неизбежно един ден човешката мисъл да се смути от жестокото и незабранено от никой закон отношение към другите създания и да настоява пред етиката да се смили над тях. Етиката подходи боязливо към тази сериозна задача. Едва от кратко време това начинание среща внимание в света.

И ето хората вече започват да се убеждават, че етиката на преклонението пред живота, която изисква да бъдем добри към всички живи същества, отговаря на естественото чувство на мислещия човек. Когато сме етични към всички създания, ние влизаме в духовна връзка с вселената.

В света волята за живот е в конфликт със самата себе си. В нас тя желае да бъде в мир със себе си. В света тя се проявява, в нас тя се развива. Духът ни повелява да бъдем различни от света. Прекланяйки се пред живота, по елементарен, дълбок и жизнен начин ние ставаме благочестиви…

Сега е ред всеки от нас да проявява добротата, която е заложена в същността му, за да се разкрие тя като сила, даваща насока на историята, и да възвести началото на ерата на хуманността.”

„Винаги търси начин да направиш добро.”

„Има два начина за бягство от нещастията в живота: котките и музиката.”

„Не е задължително да бъдеш ангел, за да станеш светец.”

„За да се научиш да молиш, първо трябва да се научиш да благодариш.”

„Знанията ми са песимистични, но вярата ми е оптимистична.”

„Истинската етика започва там, където престават да използват думи.”

„На двадесет години всеки от нас има лице, дадено му от Бог; на четиридесет — лицето, което ни е дало животът; на шестдесет — лицето, което сме заслужили.”

„Не знам каква ще бъде вашата съдба, но едно нещо знам със сигурност: единствените измежду вас, които ще бъдат наистина щастливи, ще са онези, които са потърсили и открили как да служат.“

„Успехът не е в ключа към щастието. Щастието е ключът към успеха. Ако харесваш това, което правиш, ще успееш.”

„Същността на доброто е: да опазваш живот, да развиваш живот, да изведеш живота до най-висшата му стойност. Същността на злото е: да увреждаш живот, да възпираш живота в неговото развитие. Значи основният принцип на етиката е преклонението пред живота. Всяко добро, което правя на някое създание, в крайна сметка помага да бъде съхранен и развиван животът му.”

„Етиката на любовта ни вменява само поведението към другите, но не и как да се отнасяме към нас самите. От нея не може да се изведе изискването да бъдем верни на собствената същност, което е основен елемент на етическата личност.”

„Понякога собствената ни светлина угасва и бива разпалена от искрата на някой друг. Всеки от нас има причина да изпитва огромна благодарност към онези, които са ни върнали пламъка.”

„Ако правиш постоянно добро, ти си магьосник. Защото както слънцето може да разтопи леда, така и добротата може да преодолее неразбирането, враждебността и недоверието.”

„Няма обособено време за правдата. Часът на истината – сега и винаги.”

„Единственият изход от нещастното съществуване за човек се заключава в това, да стане достоен за доверието на друг човек.”

„Няма по-висша религия от службата за човечеството.”

„Личният пример – това не е най-важният начин да повлияеш на други хора. Това е просто единственият начин.”

„Цивилизация – това е толкова прекрасна идея, че всеки е длъжен да започне осъществяването й.”

„Ние сме толкова много, но всеки от нас умира от самота.”

„Човечеството винаги се е нуждаело от нравствени идеали, които са му помагали да намери верния път и най-добрия образ, използвайки собствените си сили.”

материал на  http://magnifisonz.com/ ; автор: venezia

Позитивната психология е общо понятие, което включва редица теми, фокусирани върху субективните преживявания, психичното здраве и разцвет, поток (потопени в дейностите на живота) от положителни качества и силни страни. Вместо да пита: „Какво не е наред?”, Позитивната психология пита „Кое е правилно?” – следователно, фокусът е върху идентифициране и мобилизиране на активи, за да се:

– намира начин и помощ за смекчаване на проблемни емоции, когниции (образи, идеи, представи, вътрешната реч на личността) и поведение;

– развива личностни умения и увереност за справяне с предизвикателствата на живота;

– стимулира и поддържа оптимално състояние на благополучие, баланс на идеално съотношение на положителни и отрицателни емоции и придобиване на опит за своевременно справяне със стреса и проблемите в ежедневието.

От специалиста се изисква да разбере проблемите, да диагностицира симптоматиката и най-вече да намери път към разрешаването й.

ПРИДОБИТА БЕЗПОМОЩНОСТ ИЛИ ПРИДОБИТ ОПТИМИЗЪМ
теория на Мартин Селигман

Често в ежедневието общувайки с приятели, познати или дори непознати прави впечатление позицията от която разглеждат и реагират на проблемите, с които се сблъскват всекидневно. Сигурно на всеки от вас се е случвало в сивотата и умората на деня, да се срещнете с оптимист, който с начина си на интерпретация и разрешаване на даден проблем да ви тонизира и зареди с положителна енергия. Такъв тип хора ни привличат в общуването и често оставаме с впечатлението, че на тях не им се случват беди, че те са успешни във всяко начинание. Тяхна противоположност са “вечно оплакващите се”, тези които приемат, че привличат като магнит всички неудачи. Може би сте си задавали въпроса – вроден ли е начинът, по който възприемаме събитията около нас или се възпитава по някакъв начин? Можем ли да променим своите нагласи?

Песимизмът и оптимизмът са двете противоположни гледни точки на позицията от която гледаме на случващото се с нас и около нас. Песимистите са склонни да вярват, че неприятните събития ще продължават безкрайно, ще осуетят всичко, към което се стремят и са плод на тяхна грешка. Изправени пред тежки удари в реалния живот, оптимистите гледат на злополуките по точно противоположния начин. Те са склонни да вярват, че пораженията са временни беди, че причините се свеждат само до конкретния случай. Убедени са, че неуспехите не са плод на тяхна грешка, а на обстоятелствата, на лошия късмет или пък са предизвикани от други хора. Такива личности успяват да съхранят душевния си мир след поражение. Изправени пред тежка ситуация, те я възприемат като предизвикателство и полагат още по-големи усилия да се справят с нея. Двата погледа към причинността на събитията водят до съответните начини на реакция и последици. Много и различни проучвания сочат, че песимистите по-лесно се предават и много по-често изпадат в депресия, по-често боледуват. Експериментите свидетелстват също така, че оптимистите от своя страна се справят много по-добре в училище и в университета, на работа и в спорта. Здравето им е завидно. Те остаряват нормално и страдат много по-рядко от физическите несгоди на средната възраст.

Оглеждайки се около вас, със сигурност ще откриете приятели, роднини или познати, които търпят постоянни провали? Независимо от това, което правят, те преживяват себе си като непрекъснато пропадащи и развиват ниска самооценка и очакване за следващ провал. Чувстват се нещастни и неуверени. Това се отразява върху самоуважението им, върху усещането за значимост на собственото Аз и върху осъзнаването на собствената идентичност. Те започват да вярват, че техните успехи не се дължат на тях, а на случайно стечение на обстоятелствата, че всичко каквото правят, води само до неуспех. Тези хора преценяват причините за неудачите, като неконтролируеми и устойчиви, а себе си – като обречени на пълен провал. Това може да ги доведе до конфронтация с другите, до прояви на агресия, до затвореност в себе си. Опитът да се избяга от неуспеха, както и стремежът да се запази себеуважението могат да подтикнат тези личности към себевъзпрепятстващо поведение. Този тип поведение осигурява обяснението на бъдещия неуспех с причини, които не са свързани със собствените възможности и способности. То може да се прояви под различни форми – действия, създаващи препятствия, или твърдения, обозначаващи препятствия за които се приема, че не могат да бъдат контролирани. Зад всички тези действия и изказвания се открива стремежът на Аза да избегне обясненията за неуспехите с вътрешни причини. Когато се изправят пред провал, тези хора се отказват от по-нататъшна борба. Склонни са да приемат всяко неблагоприятно обстоятелство за непреодолимо и бързо се убеждават, че не могат да подобрят своите резултати. Те не поемат отговорност за собствените си неуспехи и не откриват връзката между неуспеха и своето поведение. Не вярват, че нещо може да се промени, тъй като си обясняват неуспехите с външни и неконтролирани причини. Всеки следващ неуспех затвърждава представата им за самите тях като за неудачници.

Състоянието, в което една личност преживява себе си като обречена на непрекъснати провали се определя от Мартин Селигман, като “състояние на придобита безпомощност”.

Разглеждайки проблемите на безпомощността и начините за засилване на личния контрол, известният американски психолог – Д-р Мартин Селигман – професор по психология в Пенсилванския университет, изгражда интересна и стройна теория за причините пораждащи песимистична нагласа у индивида и начините по които тя може да бъде повлияна.

В основата на явлението песимизъм, според М. Селигман, стои безпомощността. Това е състояние, при което каквото и да предприемем, не можем да променим случващото се с нас. Много неща в живота ни не подлежат на контрол – цвета на очите ни, нашият ръст, природните бедствия и т.н., но съществуват и множество действия и събития, над които можем да осъществим контрол и да променим, или да ги “предоставим за промяна на друг, например на съдбата” /М. Селигман/. Начинът по който третираме мисловно тази сфера от живота, може да намали или увеличи степента на контрол над различни действия и събития.

Своята “Теория за персоналния контрол”, М. Селигман базира върху две основни схващания – “придобита безпомощност” и “обяснителен подход”.
“Придобитата безпомощност” е реакция на оттегляне, която е породена от убеждението, че каквото и да направим то ще е последвано от провал.

“Обяснителният подход” представлява начинът, по който тълкуваме настъпващото събитие. Той модулира в много голяма степен придобитата безпомощност.

Как гледаме на причините за нещастията, дребни или големи, които ни сполетяват? Някои хора, онези които лесно се предават, обикновено търсят причината в самите себе си и често смятат, че това ще продължи вечно и определя всичко което вършат. Други, които се съпротивляват и не отстъпват лесно пред препятствията приемат, че несполуките им са плод на обстоятелствата и те бързо ще ги преодолеят. Обичайният начин, по който си обясняваме неблагоприятните събития, т.е. нашият обяснителен подход, е нещо повече от думите, които изричаме когато ни сполети несполука, това е мисловна нагласа, придобита през детството и ранните години от живота ни. Тя се корени в нашия възглед за мястото ни на този свят, дали се смятаме за ценени и достойни, или за негодни и безнадеждни. Това е основното което ни прави оптимисти или песимисти. Трите основни параметри, според М. Селигман, които характеризират “обяснителният подход” са трайност, обхват и персонализация.
Трайност – временен или постоянен.

Хората, които лесно се предават, вярват, че причините за неблагоприятните събития, които им се случват, са трайни, те ще продължат да съществуват, винаги ще ги има и ще влияят върху живота им. Тези, които се противопоставят на безпомощността, вярват, че споменатите причини са временни. Когато мислим за неприятните неща в категориите винаги и никога като тенденции, имаме траен песимистичен подход. Ако разсъждаваме в категориите понякога и напоследък и приписваме неблагоприятните събития на преходни условия, подходът ни е оптимистичен.
Обхват – бива специфичен или всеобхватен.

Докато разглежданият параметър трайност е свързан с време, параметърът “обхват” е свързан с пространството. Някои хора са в състояние да превъзмогнат бедите и да продължат да живеят нормално дори когато важен аспект от живота им – здраве, работа, семейни или любовни отношения страдат. Други, при неудача зарязват всичко и рухват. Нещата се свеждат до това – когато се натъкнат на провал в една област, хората, които дават всеобхватни обяснения за провалите си, се отказват от всичко, а онези, които дават специфични обяснения, могат да станат безпомощни по отношение на част от живота си, но да продължават да вървят напред. Всеобхватните обяснения водят до безпомощност в много ситуации, а специфичните – само в засегнатата област.
Персонализация – външна или вътрешна.

Когато се случи неблагоприятно събитие, можем да обвиним себе си /да интернализираме проблема/ или други хора и обстоятелства /да екстернализираме проблема/. Хората които при неуспех обвиняват себе си, като последствие имат ниско самочувствие. Те се смятат за безполезни, некадърни и недостойни за обич. Тези, които обвиняват външни фактори, не губят от самочувствието си когато имат неприятности. Те харесват себе си повече, отколкото хората които се самообвиняват. Обикновено ниското самочувствие се дължи на вътрешния подход за тълкуване на неблагоприятните събития.

Защо се спираме толкова подробно на проблема за обяснителния подход и придобитата безпомощност? Въпросът е интересен поради две основни причини. От една страна, ако вярваме, че причината за нестабилното състояние, в което се намираме е трайна – глупост, липса на дарба, грозота – ние никога няма да предприемем нещо за да я променим, няма да действаме по посока на самоусъвършенстване. Ако обаче вярваме, че причината е временна – лошо настроение, липса на усилие, наднормено тегло – можем да действаме за да я променим. Обяснителният подход има дълбок ефект в живота на възрастните. Той може да предизвика депресия в отговор на всекидневните неуспехи или да ни направи по-гъвкави и издръжливи. Той може да ни лиши от радостите или да ни позволи да изживеем живота си пълноценно, да ни попречи да осъществим целите си или да ни помогне да ги надскочим. Обяснителният подход на даден човек повлиява начина, по който другите го възприемат, като ги предразполага да работят заедно или против него. От друга страна глобалният подход към нещата се придобива в детството. Оптимизмът или песимизмът, развити като нагласа тогава, остават за цял живот. Всички победи или неуспехи се пречупват през призмата на основния подход и той се превръща в траен начин на мислене. Начинът, по-който майката обсъжда света заобикалящ едно дете оказва влияние върху неговия обяснителен подход. Според М. Селигман, равнището на оптимизъм на майката и на детето е много сходно, както за дъщерите, така и за синовете и не прилича на това на бащата. Това най-вероятно се дължи на факта, че малкото дете се вслушва в думите на човека, който се грижи за него /обикновено – майката/ и е склонно да ги възприеме като собствен подход. Друга значима фигура в живота на малкото дете е първият учител. От начинът на интерпретация на събитията, които той дава и от неговия подход, зависи в голяма степен развитието на състоянието на заучена безпомощност у детето. Запознавайки ви с тази теория бихме искали да заострим вниманието на родители и учители към отговорността, която всички ние носим за бъдещето на нашите деца.
материал на  

Най-яркият сън настъпва във фазата на бързо движение на очите и това състояние между фазите на съня продължава от около час и половина до няколко часа и се повтаря няколко пъти през нощта.
Причините за това защо хората изпадат в сънна парализа не са изяснени, но най-често това става, когато индивидът няма определен модел на заспиване, страда от недоспиване или спи по гръб.
Ето и някои факти за сънната парализа, които бихте искали да знаете:

1. Сънната парализа е изолиран период на покой, в който волевото мускулно движение е невъзможно, но движенията на очите и дихателните такива не са незасегнати.

2. В епизод на сънна парализа индивидът не може да говори.

3. Тялото, краката и дори главата не могат да помръдват. Въпреки това индивидът е способен да диша нормално и е наясно с това какво се случва наоколо.

4. Епизодът на сънна парализа може да продължи от няколко секунди до минути.
5. Сънната парализа обикновено започва в тийнейджърските години, зачестява между 20 и 30-годишна възраст и продължава в по-късния период на живота.

6. Тя може да се предава в семейството. Най-големият фактор зад сънната парализа е недоспиването, промяна в графика и спането по гръб.

7. Често сънната парализа е била свързвана със зли създания, невидими демони и нашествия на извънземни в миналото.

8. Когато някой вече е наясно със своите епизоди на сънна парализа, той може да я предотврати, мърдайки пръстите на краката си, стискайки юмрук или кашляйки, за да си помогне.

9. Сънната парализа настъпва, когато умът е частично буден, но тялото остава заспало.

10. Това може да бъде едно от най-ужасните преживявания, но няма сериозни медицински рискове.

11. Сънната парализа може да настъпи в двете фази на съня – опитвайки се да заспите или да се събудите.

12. По време на епизод на сънна парализа индивидът може да почувства силно тряскане или експлозия в главата си (сякаш вълни се разбиват в скали) или ужасяващи шушукания (плашещи думи сякаш от други същества, които желаят смъртта му). Някои чувстват удоволствие или задавяне, придружено със затруднения в дишането, което да се чувства като сексуален тормоз или изнасилване.
Колкото и плашещи да са тези факти, то ние можем да си отдъхнем, знаейки, че не съществуват доказателства за това, че сънната парализа може да убива. Получавайки достатъчно почивка, ние можем да избегнем тези ужасни епизоди.

материал на Фрамар

През този период от живота се формира костната тъкан. От това как ще се погрижите за нея, зависи вероятността от възникване на остеопороза на по-късна възраст. Яжте повече продукти, съдържащи калций – извара, кисело мляко, бадеми, боб. Не се отказвайте от млякото, освен, ако имате непоносимост и не забравяйте за сиренето и кашкавала. Ако се оплаквате от слабост и апатия, на организма ви не му достига йод. Ограничете бързите храни и газираните напитки. Увеличете количеството на белтъчините в менюто до 0,83-0,86 грама на 1 кг телесно тегло. Най-добре е, ако 60 -70% от поетите белтъчини са от животински произход.
Препоръчителната дневна доза калории са 1700-2500 ккал, в зависимост от теглото.

2. Как да отслабнете правилно, ако сте на 30-45 г.?

На фона на увеличаващия се ежедневен стрес и по-големите отговорности в работата и семейството, започва постепенно намаляване нивото на обменните процеси и към 35-тата година метаболизмът се забавя с 10%. Мускулите се заместват от подкожна тлъстина. Много жени натрупват излишно тегло именно в този период от живота си, като това се свързва с послеродовия период, с хроничните заболявания и появата на желязодефицитна анемия. През този период трябва да сведете до минимум количеството мазнини, особено животинските и простите въглехидрати. Ако ви е сложно да забравите изцяло за сладкото, тестените изделия и картофите, то нека присъстват в менюто ви само 1-2 пъти в седмицата. Яжте месо и зеленчуци. При анемия, включете в храната си говеждо, черен дроб и пуешко месо. Приемете като правило всяка сутрин на гладно да изпивате по 1 лъжица зехтин за ускоряване на метаболизма. Вечеряйте предимно риба и зеленчуци. Движете се повече – за повдигане на настроението и за поддържане нормалната дейност на стомашно-чревния тракт. Консултирайте се с лекар дали трябва да приемате допълнително фолиева киселина, калций, магнезий и омега-3 като хранителни добавки.
Препоръчителната дневна доза калории е 1900-2400 ккал, в зависимост от теглото.

3. Как да отслабнете правилно, ако сте над 45 г.?

Периодът преди и по време на климакса е особено време, когато хормоналният фон се променя, нарушава се липидният обмен, активно се натрупва холестерол. Изключете продуктите, наситени с животински мазнини, за да избегнете проблеми със сърдечно-съдовата система и високия гликемичен индекс. Високите нива на захар водят до скок на инсулина, който забавя усвояването на мазнини и те се натрупват. Наблегнете на пълнозърнестите храни. Витамините от група В способстват за подобряване на паметта и укрепване на опорно-двигателния апарат. Тъй като с възрастта храносмилателните ферменти намаляват в организма, става по-трудно усвояването на животински белтъчини. Наблегнете на рибата, извара и млякото. За защита на костната система яжте поне веднъж седмично качествени рибни консерви. В качеството си на фитоестроген – хормон на младостта, в менюто ви трябва през ден да присъстват бобови храни. Киселите млека с живи бактерии нормализират и поддържат чревната микрофлора. Добавете към храната си достатъчно зеленчуци, зърнени храни, ядки и сушени плодове.
Препоръчителната дневна доза калории е 1650-2200 ккал, в зависимост от теглото.

материал на https://dovolna.bg

В подобна ситуация много от нас мислят, че не са поставили ясни  правила и не са посочили къде са границите. Един от правилните отговори обаче е: „Детето се държи така, защото в момента изпитва определена емоция.“ И на нас ни се случва и то доста често. Понякога дори самите ние не си даваме сметка колко много начинът, по който се държим зависи от това как се чувстваме.

Всъщност съществува много тясна връзка между емоциите и поведението.

В много случаи, когато децата искат да изразят дадена емоция, но не знаят как, реагират по най-първичния начин – с по-предизвикателно поведение или със затваряне в себе си. А колкото повече знаят децата за емоциите, толкова по-лесно ще им бъде да реагират адекватно.

Регулирането на емоциите е компонент на емоционалната интелигентност и представлява начинът, по който мислим конструктивно за това как да се справим с чувствата си.

На около 4 годишна възраст децата започват да припозванват и използват стратегии за справяне с различни неприятни усещания, например стимули от средата. Всички сме виждали как закриват с ръце очите си когато видят нещо страшно, или запушват уши, когато чуят много силен звук. Овладяването на емоциите става възможно в практиката. Когато децата станат на около 10 години стратегиите им за справяне стават все по-сложни и комплексни и най-общо казано могат да се разделят на два основни типа: такива, които помагат за преодоляване на проблемната ситуация и такива, които толерират емоцията, възникнала от тази ситуация.

Умението за регулиране и изразяване на емоциите носи след себе си ползи във всеки един аспект от живота. Повечето психолози са категорични, че то е ключово за благосъстоянието ни и е един от най-важните фактори за нашето психично здраве.

Децата, които биват подкрепяни да приемат и демонстрират емоциите си, израстват по-уверени, с добро самочувствие и реалистична преценка за себе си и собствените си качества. Всяко разочарование ще бъде по-малко болезнено за тях, а те ще са готови сами да търсят решения на проблемитеси. По-рядко ще попадат в ситуации, в които да се самообвиняват, ще се научат на емпатия и отговорност към другите.

Емоционалната регулация води и до по-добри академични постижения. Деца, които са способни да владеят емоциите си, внимават повече, работят по-усърдно и постигат по-добри резултати в училище. По-лесно се справят с разрешаването на конфликти и показват по-ниски нива на тревожност (тези заключения са част от изследване на John Gottman и неговите колеги).

Когато сме балансирани емоционално, много по-лесно запомняме нова информация, преработваме я, осмисляме я и я свързваме логически с онова, което вече знаем (Lori Desautels).

Откъде да започнем

Първата стъпка, когато искаме да подкрепим децатав регулирането на емоциите си е да установим дали причината за разминаване между очакваното приемливо поведение и реалното поведение на детето е поради дефицит в уменията му или поради липса на мотивация от негова страна.

Процесът на контролиране и справяне с емоциите обикновено се случва много естествено, когато на децата им бъде предоставено пространствода експериментират, както и възможност:

да бъдат изслушани, когато имат нужда;
да могат да ни се доверят;
да помислят върху своите чувства и емоции и начините, по които реагират;
да разрешават сами проблемите си, да бъдат автономни;
да наблюдават различните емоции, които изпитват другите и как се справят с тях;
да участват активно в различни социални ситуации;
да изразяват своите негативни чувства без даим бъде предоставено незабавно решение на проблема.
Децата най-лесно се учат да управляват емоциите си, когато са сигурни, че ще бъдат чути.

Когато детето е уверено, че неговите чувства и притеснения ще бъдат разбрани и подкрепени, то ще бъде и много по-спокойно, и свободно да даде израз на вътрешния си свят.

Колкото повече игнорираме чувствата му, толкова по настоятелно и силно ще ни ги показва – ще плаче, ще се държи предизвикателно. Всяко дете иска да бъде забелязано. Иска да знае, че до него има възрастен, на когото може да разчита и с когото може да създаде доверителна връзка.

Когато подкрепяме децата да се научат да регулират своите емоции, правим много повече от това да им помагаме да контролират темперамента си. За тях е изключително полезно да знаят например как да овладяват гнева си, за да не наранят свой съученик, когато са ядосани. Но регулирането на емоции е много повече от управление на гнева, то е разпознаване, приемане и преработване на тази силна енергия, последвано от социално приемлив израз.

Добре е да отделим време от деня, в което просто да слушаме притесненията и проблемите на децата. Разбира се, ако не сме в състояние да слушаме – разтроени сме, ядосани или бързаме, много по-добре е да отложим разговора за друг път, когато ще можем да бъдем наистина съпричастни.

В един такъв разговор децата разбират, че техните негативни емоции, макар и много болезнени в момента, няма да бъдат вечни, ще минат и то благодарение на техните собствени усилия да ги преодолеят или пък с помощта на възрастен, който е готов да ги изслуша.

Някои специалисти биха казали, че днешните родители обръщат твърде много внимание на емоционалното състояние на децата, опитват се всячески да задоволяват прищевките им, за да предотвратят „лошо“ поведение. Това може и да е вярно. Но дори и да е така в някои случаи, не можем да отречем факта, че когато ние като родители и учители ценим чувствата на децата, то ги подготвяме, те на свой ред да бъдат съпричастни, толерантни към другите и да отчитат емоциите им.

Ние възрастните съзнаваме правото децата да имат свои чувства, но често въпреки това продължаваме да ги ограничаваме: например – могат да се чувстват неуверени, но не и да се отказват от започнатата задача; могат да са тревожни и притеснени, но не и да се затварят сами у дома; могат да се вълнуват, но не и тези вълнения да пречат на това да мислят рационално.

Казвайки на детето си: „Спри да плачеш“, не му помагаме да престане да бъде разстроено. Напротив. Показваме му, че това, което прави е грешно или срамно, затова и трябва незабавно да престане. За съжаление, когато хората потискат емоциите си, те отиват отвъд контрола на съзнанието. Минават на подсъзнателно ниво и се появяват в други ситуации, точно когато най-малко очакваме. Отричането на емоцията или самообвиняването, че я изпитваме не ни помага да се справим с нея.

Понякога е необходимо да добавим известна доза рационалност, за да успеем да разберем какво се крие зад дадена емоция и да изследваме причината за нея. Бихте могли да използвате следните въпроси, които да обсъдите с детето и да му предоставите възможност за саморефлексия:

Как се почувства в тази ситуация?
Сещаш ли се за друга ситуация, в която си се чувствал по подобен начин?
Какво смяташ, че можеш да направиш сега, за да се чувстваш по-добре?
Какво мислиш, че следва оттук нататък – за теб и за другите?
Какво би се случило на земята, ако никога не изпитваме повече това чувство?
Какво си представяш, че се случва в главата ти в този момент?

Бихте могли да работите и върху пренасочването на чувствата, например: „Когато съм ядосан, ми се иска да ударя някого или нещо. Но удрянето не е правилно, така, че ще спра ръката си, ще отстъпя назад и вместо да ударя ще кажа силно: „Много съм ядосан!“

Покажете на децата, че:
Емоциите не са нещо лошо, те са част от човешката ни същност.
Нямаме възможност да изберем какво да чувстваме, но можем да изберем как да се държим в дадена ситуация.
Когато приемаме емоциите си и се опитаме да ги преработим, имаме много по-голям контрол както над тях, така и над поведението си.
Не можем да контролираме поведението на другите, но можем да контролираме своите реакции на тяхното поведение.
Всеки има своите лични ресурси и стратегии за справяне. Само трябва да си позволим да ги открием.
Desautels, L., (2016) How Emotions Affect Learning, Behaviors, and Relationships. Scholarship and Professional Work – Education.97

Gottman, J., (1998) Raising An Emotionally Intelligent Child The Heart of Parenting, New York: Fireside Book

Helping Children Learn to Regulate Their Emotions, Carolyn Webster-Stratton, University of Washington

Цвеклото осигурява 1% от дневните нужди на организма от витамин А, 2% калций, 11% витамин С, както и 6% желязо. Една чаша прясно изцеден сок от цвекло съдържа 58 калории, 13 грама въглехидрати, от които 9 захар и 4 фибри, а също така и 2 грама протеин.

Витамин С е антиоксидантът, който играе ключова роля в създаването на колаген и някои невротрансмитери, участва и в метаболизма на протеините. Желязото в цвеклото се свързва с хемоглобина, протеинът спомага за прехвърлянето на кислорода от белите дробове към тъканите на тялото. Помага при растежа, развитието и клетъчната функция на организма.

В цвеклото има много фитонутриенти като фолат и манган. Също така съдържа тиамин, рибофлавин, витамин В-6, пантотенова киселина, холин, бетаин, магнезий, фосфор, калий, цинк, мед и селен.

Фолатът е важен за здравословния метаболизъм, насърчава здравата кожа и косата, предпазва устата от възпаление и язви. Фолиевата киселина се препоръчва по време на бременност, особено в началото, когато се оформя тялото на плода. От своя страна манганът също има ползи за здравето. Липсата му може да допринесе за безплодие, костни малформации, слабост, отпадналост, припадъци.

Червено-лилавият зеленчук съдържа и хранителни нитрати, за които е доказано, че са от полза за сърдечно-съдовата система.

Ето защо този зеленчук е толкова полезен, особено през зимата:

Понижава кръвното налягане

Няколко проучвания сочат, че цвеклото стимулира производството на азотен оксид от организма, което може да помогне за понижаване на кръвното налягане. Процесът на готвене на корена може да понижи нивата на антиоксидантите в него, диетолозите препоръчват да се консумира по-често суров – под формата на салата или фреш.

Помощник на спортуващите

Сокът от цвекло е една от най-популярните напитки при спортуващите. Причината е разнообразието от витамини в него, които носят енергия през деня, намаляват умората и болката в мускулите.

Подпомага храносмилането

Цвеклото е пълно с влакна, които са много полезни за храносмилателната система. След консумацията на зеленчука се получава ниска киселинност в стомаха. Друг ключов елемент в цвеклото е фосфорът, който стимулира по-ефективното абсорбиране на рибофлавина и ниацина, които тонизират червата.

Грижи се за черния дроб

Цвеклото е един от зеленчуците, които прочистват черния дроб и помагат на тялото да се бори с токсините. Благодарение на пектина в цвеклото, детоксикацията на тялото се улеснява, кожата става по-здрава и хубава.

И като всичко на този свят ПРЕКОМЕРНАТА УПОТРЕБА на червено цвекло има и опасности:

Улеснява образуването на камъни в бъбреците

Ако прекалявате с цвеклото рискувате да получите камъни в бъбреците. Този зеленчук е с високо съдържание на оксалати, които могат да образуват кристали и да допринесат за бързото им формиране в камъни.

Причинява подагра

Червеното цвекло може да създаде условия за възникване на подагра, отново благодарение на оксалатите в състава си.
С натрупването на пикочна киселина в тялото рискът от подагра нараства, а усложненията от нея могат да са наистина ужасяващи.

Оцветява изпражненията и урината

Червеното цвекло помага за облекчаване на запека. Но честото похапване на цвекло в по-големи количества може да предизвика оцветяване на изпражненията и урината. Това не се счита за опасен процес, но е сигнал, че трябва да редуцирате приема на цвекло или сок от цвекло.

   САЛАТА:
червено цвекло – 500 г
орехи – 10 бр.
краставички – 3 бр.
чесън – 5 скилидки
майонеза – 3 с.л.

Начин на приготвяне

Сваряваме цвеклото. Като изстине, обелваме го и настъргваме на едро ренде.

След което го оставяме за около 5 мин. да се отцеди.

Към настърганото цвекло добавяме нарязани на дребни кубчета кисели краставички, счуканите орехи, счукания чесън и разбъркваме всичко това с майонеза.

Слава на лечебен продукт лимоните придобиват още в далечното минало, на борда на корабите на ранните изследователи. Те били използвани като средство за подпомагане на лечението на скорбут – заболяване, което е се е срещал често сред моряците. През 1747 година Джеймс Линд открива, че лимоните и портокалите са изключително ефективни при лечението на това заболяване. Сега знаем, че скорбутът се причинява от дефицит на витамин С, дължащ се на продължителния престой в морето, където пресните плодове и зеленчуци са били дефицит.

Освен богат източник на витамин С, сред ползите за здравето от лимоните и лимоновия сок попадат още лечение на инфекции на гърлото, лошо храносмилане, изгаряния, затлъстяване, високо кръвно налягане, камъни в бъбреците и висока температура. Редовната консумация на пресен лимонов сок допринася за укрепване на имунната система, прочистване на стомашно-чревния тракт и кръвта.

Хранителна стойност на лимона и лимоновия сок

Според данни на Американската Диетоложка Асоциация (USDA National nutrient database) един суров лимон, без кори (около 58 грама), съдържа:

17 калории
0,6 грама протеин
0,2 грама мазнини
5.4 грама въглехидрати (включително 1.6 грама влакно и 1.5 грама захар)
51% от дневните нужди от витамин С.

Полезното действие на лимоновия сок се обуславя от наличието на изобилие от подхранващи елементи като витамин С, витамин В6, витамин А, витамин Е, фолат, ниацин тиамин, рибофлавин, пантотенова киселина, мед, калций, желязо, магнезий, калий, цинк, фосфор, мед и манган. Съдържа още флавоноиди – вещества със силно антиоксидантно и противораково действие.

30 мл лимонов сок осигурява:

7 калории
0,1 грама протеин
0,1 грама мазнини
2.1 грама въглехидрати (включително 0.1 грама фибри и 0.1 грама захар)
15 % от дневните нужди от витамин С.

Ползи за здравето от лимони и лимонов сок
Консумацията на плодове и зеленчуци в големи количества отдавна е свързана с намален риск от редица неблагоприятни здравословни нарушения. Много проучвания предполагат, че преобладаването на растителни храни като лимони в ежедневното меню намалява риска от затлъстяване, диабет, сърдечни заболявания и обща смъртност, като успоредно с това помага за здрав вид на кожата, повишава енергията и намалява теглото.

Източник на витамин С

В една чаша лимонов сок се съдържа почти 12 милиграма витамин С, което представлява 13% от препоръчителния дневен прием за възрастни мъже, почти 16% от този за възрастни жени, почти 14% за бременни жени и около 10% за кърмещи жени. Витамин С действа като мощен усилвател на имунната дейност, като същевременно подпомага синтеза на колаген – вещество, необходимо за поддържане на здравето на кожата, сухожилията, връзките, хрущялите и кръвоносните съдове.

За да се възползвате от това, заменете кофеиновите напитки с чаша вода с добавен към нея пресен лимонов сок. Ежедневният прием на тази освежаваща напитка ще спомогне за по-добро храносмилане, намаляване на теглото и ще ви осигури витамин С.

Средство против жлъчни камъни

Лимоновият сок подпомага храносмилането и насърчава производството на жлъчка. Смес от лимонов сок и зехтин се използва като средство за премахване на жлъчни камъни.

Вземете половин чаша висококачествен студено пресован зехтин (може да използвате цяла чаша, но когато правите това за пръв път е по-добре да започнете с по-малко количество) и същото количество концентриран пресен лимонов сок. Може да добавите една до две скилидки чесън и половин чаена лъжичка джинджифил. Смесете всички съставки в блендер. Пийте от получената смес бавно на малки глътки. Някои хора предпочитат да изпият цялата смес наведнъж, но комбинацията от зехтин и лимонов сок може да предизвика гадене.

Срещу запек

Сокът от лимон помага в борбата с лошо храносмилане и запек. Добавете няколко капки лимонов сок към Вашето ястие, за да подобрите храносмилане (не добавяйте лимонов сок към ястия съдържащи мляко).

Смес от лимонов сок и вода може да бъде евтино и ефективно средство срещу запек у дома. Водата е естествено смазващо вещество, което омекотява изпражненията и насърчава евакуацията на червата. Лимоновият сок е с високо киселинно съдържание и ускорява перисталтиката.

Вземете чаша вода със стайна температура и изстискайте сока от половин лимон в нея. Изпийте сместа вечер, преди лягане. Това ще спомогне за разхлабване на чревното съдържание. На сутринта, след ставане изпийте още една чаша лимонена вода. За да ускорите елиминирането на ненужните вещества от организма, може да използвате и смес от лимонов сок и ленено семе. Може да приемате тази напитка до два пъти дневно, докато не настъпи резултат. Може да използвате и като превантивна мярка.

Контрол на теглото

Освен че лимоновият сок действа пречистващо на кръвта и организма като цяло, той може да подпомогне отслабването. Лимоновият сок съдържа вещества, които са свързани със загуба на тегло и същевременно, помагат да се чувствате пълноценни.

Според проучване от 2007 година, публикувано в “Journal of Nutrition”, аскорбиновата киселина (витамин С) в лимона е в обратна връзка с телесната маса, което означава, че хората, които консумират повече витамин С, тежат по-малко, отколкото тези, които имат ниско съдържание на витамин С. Също така, хората с адекватни кръвни нива на витамин C разгражда повече мазнини по време на тренировка.

Лимоните също са добри източници на хесперетин, който е флавоноид с мощно антиоксидантно действие.

Лимоните съдържат пектин – разтворимо влакно, което се превръща в гел, когато се смесва с вода. Подобно на други разтворими фибри, пектинът предпазва сърдечносъдовото здраве чрез понижаване на холестерола. Също така може да ви помогне да отслабнете. Тъй като пектинът абсорбира влагата, той изпълва стомаха  и по този начин създава усещане за ситост. За да се възползвате от неговите ползи, обаче, трябва да използвате и лимоновата пулпа (месестата част) като я смелите в блендер, след което добавете топла вода.

Друг, важен механизъм, по който смес от лимонов сок и топла вода може да ви помогне да отслабнете, като я използвате за заместител на висококалоричните безалкохолните напитки.

Повишава абсорбцията на желязо

Дефицитът на желязо е един от най-разпространените хранителни дефицити в развитите страни и водеща причина за анемия. Едновременната консумация на храни с високо съдържание на витамин С и храни, богати на желязо, увеличава способността на организма да абсорбира желязото.

Използвайте лимонов сок като добавка към салата със спанак и нахут (и двата са добри източници на желязо).

Настинка и висока температура

Храните, които са с високо съдържание на витамин С и други антиоксиданти, могат да помогнат на имунната система да се бори с причинителите на настинка и грип. Поддържането на здравословна диета с високо съдържание на плодове и зеленчуци е особено важно през зимните месеци, когато нивата на физическа активност са склонни да спадат.

Лимоновият сок стимулира изпотяването и по този начин показва ефективност срещу висока температура. Когато температурата Ви се повиши, пийте смес от половин чаша лимонов сок, 2.5 чаши топла вода и половин чаена лъжичка мед. Пийте бавно.

Инфекции на гърлото

Лимонът притежава изключителни антибактериални свойства и е подходящо средство за борба с възпалено гърло. Изцедете сока от половин лимон, добавете към него мед и парче настърган джинджифил. Вземайте по 2-3 лъжици, няколко пъти на ден.

Срещу високо кръвно налягане

Пиенето на лимоновият сок е полезен за хора, които страдат от високо кръвно налягане и сърдечни проблеми, тъй като съдържа високи количества калий, спомага за здравето и еластичността на кръвоносните съдове и предотвратява втвърдяването им. Редовната консумация на лимонов сок намалява риска от сърдечна недостатъчности поради високото съдържание на витамин С – антиоксидант, който неутрализира вредното действие на свободните радикали.

В подкрепа на тези твърдения са и резултатите от проучване, според което съставка в цитрусовите плодове, като лимоните, наречена aurapten е показала способност да понижи кръвното налягане при гризачи с хипертония (Iranian Journal of Basic Medical Sciences, Feb. 2015).

Добър начин да се възползвате от здравословните качества на лимона и лимоновия сок е като всеки ден изяждате по 1/4 до половин лимон всеки ден или да пиете всяка сутрин по една чаша обикновена вода с добавен сок от половин лимон към нея. За най-добри резултати, не добавяйте сол или захар.

Кървене

Лимоновият сок притежава антисептични и коагулантни свойства. Може да го използвате като средство срещу кървене от носа, като за целта напоите малко памучно тампонче с лимонов сок и го поставите в носа.

За пречистване на кръвта

За да си приготвите напитка за пречистване на кръвта, направете смес от пресен лимонов сок, студена вода, газирана вода, малко сол и захар (или мед). Може да добавите няколко пресни листа от мента или натрошени семена от копър за допълнителен вкус. Пийте тази напитка след обилен обяд или вечеря.

Понижава на риска от инсулт

Исхемичният инсулт е най-честият тип мозъчен удар. Дължи се на кръвен съсирек, който блокира притока на кръв към мозъка. Изследвания показват, че консумацията на по-големи количества плодове и зеленчуци (по-специално на приема на витамин С) е свързана с понижен риск от инсулт. Смята се, че флавоноидите също имат роля в тази защита чрез няколко механизма – съдова функция и противовъзпалителен ефект.

Според “American Heart Association”, консумацията на по-големи количества цитрусови плодове може да намали риска от исхемичен инсулт при жените. В изследването включващо данни от 69 622 жени над 14 години е установено, че тези, които приемат най-високи количества цитрусови плодове, са с 19% по-нисък риск от исхемичен инсулт, отколкото тези, които консумират по-малко.

Противоракови свойства

Като отличен източник на антиоксиданти, лимоните и лимоновият сок могат да помогнат за борбата с образуването на свободни радикали, за които е известно, че причиняват рак. Изследвания подкрепят и противораковата активност на цитрусовите лимоноиди – съединения, които предпазват клетките от увреждане, което може да провокира образуване на ракови клетки.

Помощ срещу бъбречни камъни

Според проучване от 2007 година публикувано в “BMC Urology”, лимоновият сок има превантивен ефект срещу бъбречнокаменна болест, по-популярна като бъбречни камъни. Пиенето на половин чаша лимонов сок на ден предизвиква повишение на нивата на цитрат в урината, а според редица проучвания това може да предотврати образуване на камъни в бъбреците.

В опити с плъхове е установило, че пиенето на лимонов сок предотвратява прекомерното покачване на нивата на калций в бъбреците. Лимоновият сок е показал ефективност дори при разреждане в концентрация от 75%.

Грижа за косата

Лимоновият сок се е доказал като ефективно средство в грижата за косата. Приложен върху скалпа, сокът от лимон може да третира проблеми като пърхот, косопад, прекомерно омазняване на косата. Приложен директно върху косата, лимоновият сок я прави изключително мека и бляскава.

Грижа за кожата

Естествените антисептични свойства на лимоновия сок го прави подходящ природен лек срещу редица проблеми, свързани с кожата – акне, екзема, ужилване от пчела, слънчево изгаряне. При обрив от отровен бръшлян или ухапвания от насекоми, втриване на лимонов сок в областта също може да използвате лимонов сок. Нанесете директно върху засегнатите области. Това ще успокои сърбежа и ще намали зачервяването, тъй като има противовъзпалителни и анестетични ефекти. Също така може да се използва като средство срещу стареене на кожата, премахване на бръчки и черни точки.

Пиенето на смес от лимонов сок и мед също допринася за свеж вид на кожата.

Срещу изгаряне

Приложен върху изгаряния, лимоновият сок предотвратява образуването на белези, намалява усещането за парене и дразнене. Особено подходяща в случая е сместа от пресен лимонов сок и кокосово масло, тъй като и двете спомагат за лечението на леки изгаряния, като охлаждат кожата и предотвратяват образуването на белег. Нанасяйте сместа директно върху мястото на изгаряне и го оставете да се абсорбира хубаво. Прилагайте няколко пъти на ден.

Релаксация на краката

Лимонът е ароматен и антисептичен агент и е изключително полезен за отпускане след изморителен ден. Добавете чаша лимонов сок към топла вода и накиснете краката си в сместа, вечер, преди лягане. Ще почувствате незабавно облекчение и мускулна релаксация.

Как да включите повече лимони и лимонов сок в хранителния си режим?

Лимоните рядко се консумират като самостоятелни плодове поради силния им, кисел вкус, но те са изключително популярни, когато се използват в по-малки количества, като добавка към салати, ястия, сосове, маринати, напитки и десерти. Лимонът отлично се съчетава с риба, скариди, миди и пиле.

Освен ползите за здравето, много хора използват лимоновият сок и за битови цели – като миещ агент, поради способността му да отстранява петна; като репелент – поради способността му да отблъсква комарите!

Странични ефекти и противопоказния на лимонов сок
И макар да има редица ползи за здравето, лимоновият сок се свързва и с някои леки до умерени нежелани реакции, които могат да ви накарат да ограничите консумацията му:

ГЕРБ (гастроезофагеална рефлуксна болест) се проявява със симптоми като киселини, гадене, повръщане. Най-често симптомите се провокират от консумация на мазни, пикантни или кисели храни, включително лимонов сок.

Стомашна язва. Ако имате стомашна язва, лимоновият сок може да раздразни стомашната лигавица и да попречи на терапията

Кариес. Поради високото си съдържание на лимонена киселина, при прекомерна употреба, лимоновият сок може да доведе до разграждане на зъбния емайл, което води до оцветяване на зъбите, загуба на зъбна тъкан и в някои случаи поява на кухини. За да намалите риска от поява на кариес, не пийте лимонов сок в чист вид, а го смесвайте други храни и течности. Ако консумирате чист концентриран лимонов сок, обезателно трябва да изплакнете устата си с чиста вода след това.

Автор: д-р Албена Ройдева