Още от Античността значението на светлината в архитектурата с ефекта на светлосенките, със съпоставянето на осветените и неосветени повърхности и пространства, със степенуването от светло до тъмно играе огромна роля при изграждането на интериорните пространства.

След създаването на електрическата крушка задачата пред архитекти и дизайнери е да създадат най-доброто осветление, без да нарушават психологическия ефект на светлината и естествения циркадиански (от латинското circa – около, и diem/dies – дневен, преведено буквално – околодневен) ритъм на човека.

Обзавеждането и осветлението вървят ръка за ръка, затова още при проектирането на къщата и нейния интериор трябва да помислим за осветлението. Най-често то се подчинява на цялостното функционално и интериорно решение, така че още от самото начало трябва да вземем решение за видове осветление и осветителни тела, за да не се налагат после промени и прокарване на кабели при вече боядисани стени и тавани. Всъщност с осветлението може да променим изцяло въздействието на интериора. Най-доброто решение е да създадем възможност за варианти, така че според настроението ни или пък според конкретния случай да променяме вида на дома си със светлина.

По принцип осветлението във всяко помещение е два вида – общо и локално, като общото замества дневната светлина вечер, а локалното го допълва, подчертава и отделя отделните кътове, създава интимна обстановка при нужда. От умелото съчетаване на двата вида зависи дали домът ни ще е уютен или безличен.

Преди да изберем осветление за дадено помещение, добре е да се съобразим с дневната светлина, изложението, архитектурното решение. В повечето случаи чрез подходящо осветление се опитваме да пресъздадем дневната светлина в даденото помещение вечер или при мрачни дни. Този подход не е грешен, стига да имаме и други варианти. Във всички случаи осветлението трябва да е подчинено на обзавеждането – като подчертаване, разделяне или обединяване на пространства, също така като стил при избора на осветителни тела. Доброто осветление може да засили ефектите и да подчертае качествата на интериорния дизайн, а лошото да провали замисъла на проекта.

Преди да се спрем на всяко помещение от дома, няколко думи за видовете осветление и тяхната употреба в конкретните случаи.

Общо осветление– е това, което включваме при влизането в дадено помещение. То осигурява равномерно осветяване и трябва максимално да се доближава до ефекта на дневната светлина.

Най-подходяща за общо осветление е отразената (индиректната) светлина – това е светлината, която не идва директно от светлинния източник, а е отразена от стена, таван или специален рефлектор на осветителното тяло. То дава равномерна светлина в помещението и не създава контрастни сенки.

От психологическа гледна точка е добре общото осветление да напомня за дневна светлина – като цвят, сила и посока, особено през мрачните есенни и зимни дни.

За общо осветление най-често са използвани полилеите – те дават добра светлина, но и много сенки, като трябва да се знае, че не са подходяща светлина за четене или работа. Най-добри за целта са осветителните тела с индиректна (отразена) светлина.

Локално осветление. То може да отделя различните кътове в помещението, подчертавайки архитектурен елемент (стена, ниша, мебел) или предмет (картина, малка пластика, антика). За локално осветление е подходящо осветително тяло с насочено (директно) осветление – за кът за четене, над кухненския плот за работа, в работния кът или като декоративен елемент в ниша, върху картина или друг предмет на изкуството.

Не бива да забравяме и за различната атмосфера, която създават различните видове лампи – стоящите лампи (тъй наречените лампиони) могат да се насочват нагоре, надолу или към стената и са много подходящи за създаване на по-интимна атмосфера или за подчертаване на даден кът; настолните лампи в зависимост от абажура могат да служат и за четене, а при по-приглушена светлина имат само декоративен ефект; луничките, вградени в таван, както и самостоятелните спотове (прожекторчета) може да са стационарни и подвижни, с халогенна или обикновена крушка – те могат да служат както за общо осветление, така и с насочването им за подчертаване на даден елемент от дома (например картина, пластика или декоративен предмет).

В дневната
За общото осветление в дневната най-често се използва полилей в центъра на помещението. За съжаление това е и най-лошото решение – насоченото осветление създава сенки по лицата на хората в помещението, общо взето придава студенина в интериора, а и отделните кътове не са достатъчно осветени. Затова за общо осветление е по-добре да изберете отразена светлина – индиректно осветление, отразено в тавана (чрез вграждане на осветление в окачен таван, в ниши, с полилей, с насочена към тавана светлина, посредством системи от халогенни лампи или лампи със скрит източник зад абажур). Най-интересни са решенията с окачени тавани и скрито в тях осветление, което прави истинския таван да изглежда още по-висок, а за осветяване на отделните кътове се поставят вградени лунички. Разбира се, за да направите окачен таван, ви трябва светла височина над 2,50 м, иначе частта под тавана ще стане прекалено ниска.

Много подходящи за общо осветление на дневната са т.нар. осветителни системи, при които на жици или шини се поставят халогенни прожекторчета – те могат да продължат и по стената, може да се разместват, да „слизат” надолу над ниската маса в хола, а и за такава система не се изисква прокарване на нова инсталация.

Насоченото осветление използваме при къта за четене, с него осветяваме картините, поставяме го над масата за хранене – то отделя кътовете и ни позволява да променяме светлината според настроението ни. Непременно трябва да помислим за меко, дифузно осветление, докато гледаме телевизия, защото гледането в екрана при пълен мрак е вредно за зрението. Това може да е настолна лампа, вградено осветление в шкафове със стъклени вратички, лампите над картините.

Тъй като, за да осветим една дневна от 30 кв. м, са ни нужни около седем или осем светлинни източника (не забравяйте, че за да има достатъчно светлина, необходимата мощност е 20-40 вата на квадратен метър площ). Предварителен електропроект, както впрочем и проект за цялостното обзавеждане, е правилното начало – тъй като нещата са взаимно свързани. Ако пък разчитате на собствения си вкус и избирате осветление за дома си, без да се консултирате с архитект или дизайнер, най-лесно е да изберете настолни лампи, лампиони, полилеи и аплици от една фамилия (тоест със сходен дизайн и от едни и същи материали), за да спазите съответния стил на обзавеждане в дневната.

Друг важен елемент, пестящ енергия, е използването на осветление с реостат (димер), така промяната в интензивността на осветлението ви дава възможност за създаване на много варианти с едни и същи осветителни тела. Може да включите осветлението на пълна мощност и да създадете празнично настроение в дневната или да изберете уютен полумрак, ако оставите помещението само на светлината на настолните лампи. Промяната в осветлението може да се осъществи с няколко стоящи и настолни лампи или аплици по стените – различните комбинации дават различни ефекти. А когато каним гости или просто искаме да създадем интимна обстановка, се връщаме към свещите – освен поставени в красиви свещници, може просто да разпръснем навсякъде малки чаени свещи – те ще прочистят и въздуха.

Новост за нашия пазар са светещите кашпи – по-големи или малки, те ще подчертаят къта със стайни растения и могат да са приятен фон за почивка вечер.

В трапезарията
Тук за общо осветление най-подходящ е т.нар. пендел – полилей с променяща се височина. Най-добра височина на такава лампа, поставена централно над масата, е 160 см от пода, за да не блести в очите, нито да пречи да виждаме сътрапезниците си. И тук е добре да можем да варираме със силата на светлината – димер (реостат) ще ни помогне да я намалим при вечеря на свещи или да я засилим в мрачен ден. Ако масата не е с постоянно място – мести се, разтяга се и ни е трудно да определим центъра й, над който да поставим полилея, може да използваме индиректно осветление с халогенни крушки, насочени към тавана. Ако таванът е бял, добре е крушката да отстои на 80 см под него, за да не направи тъмно петно. Специално за такива случаи с промяна на мястото на масата е известната стояща лампа „Арко” на Акиле Кастилиони. Когато в трапезарията имаме шкафове за прибори, сервизи и др., е добре да изберем такива с матови стъкла и скрито осветление в тях. Така при вечеря на свещи може да оставим само тях включени – подобен ефект се постига и с аплици по стените, но за тях трябва да имаме предварително прокаран ток. И тук като в дневната е добре да изберем полилей или пендел и аплици от една фамилия (със сходен дизайн). Много често при еднофамилната къща дневна и трапезария са в общо помещение – в такъв случай именно с помощта на светлината може да градираме пространствата според случая.

В кухнята
Тук е особено важно да виждаме добре, за да избегнем инциденти – особено силна нужда от светлина имаме върху работните плотове. Освен общото осветление, което може да бъде плафониера на тавана или вградени лунички, е добре да вградим в горния ред шкафчета халогенно (нисковолтово) или луминесцентно осветление, защото и двата вида не отделят много топлина и са подходящи за вграждане. Обикновеното луминесцентно осветление променя цвета на продуктите и храната, затова по-добрият вариант е да поставим луминесцентно с по-топла светлина, близка до дневната. Някои фирми предлагат халогенни прожекторчета, окачени над горния ред шкафове – те са подходящи, в случай че не хвърлят сянка върху работния плот. Много приятна светлина е идващата от вградени лампички в горните шкафчета (луминесцентни или халогенни, за да са с по-ниска температура), когато вратичките не са плътни, а с матово стъкло на дървена или алуминиева рамка. Разбира се, тази светлина може да е само като допълнение, както и аплиците по стените, особено ако се храним в кухнята.

В спалнята
И тук като в дневната най-неподходящото решение е полилей или просто висяща лампа в геометричния център на помещението – така тя ще виси над краката в леглото, ще свети в очите, а и ще прави спалнята неуютна. Ако оставим този източник за общо осветление, то поне трябва да сменим висящата лампа с плафониера с матово стъкло, за да не блести в очите. Най-добре общото осветление тук да е индиректно – аплици на стената; скрито в окачен таван, в корниз над прозореца, за да напомня за дневна светлина и т.н. Добре е и да може да се регулира силата му. За нощното шкафче лампа с мощност от 40 вата е достатъчна за четящите, а и няма да пречи на спящия до нас. Освен познатите ни лампи с абажури за настолни лампи днес се използват лампи с движещо се рамо като чертожните, само че с халогенни крушки и закачени на стената. При някои модели спални дизайнерите са помислили за осветлението – лампи от двете страни на таблата зад главите, светещ гръб на леглото, светещи нощни шкафчета и др. В гардероба може да поставим светеща луминесцентна тръба, вградена в носача на закачалките за дрехи, която светва при отваряне на вратичката, за да ни помага да изберем най-подходящия тоалет.

В антрето и коридора
Ако нямате естествено осветление в антрето, трябва внимателно да помислите какви лампи да изберете. Обикновено антрето е дълго и тясно, така че висяща крушка от тавана го прави още по-неприветливо. А все пак то дава първото впечатление, което добиваме, влизайки в една къща. За общо осветление може да използваме луни или луминесцентно осветление (или и двете), вградено в окачен таван – тук неговото приложение е направо наложително, за да коригираме пропорциите на помещението. Допълнително поставяме лампи от двете страни на огледалото – за да се огледаме, преди да излезем, но и да проверим за ключовете, пощата… Интересно решение е и вграждането на дифузно осветление по периметъра на антрето – зад корнизи, матови стъкла, в окачен таван. Ако това осветление не е достатъчно, може да поставим и аплици по стената в подходящ стил. В коридора освен споменатите лунички може да използваме и система лампи върху жици или шина с прожекторчета.

В банята
И тук като в антрето често сме лишени от естествените лъчи на слънцето, или пък ако има прозорци, то те са малки, обикновено на север и не пропускат достатъчно светлина. Затова изкуственото осветление е основното в банята, особено около огледалото, пред което се гримираме (или бръснем) сутрин.

Заради влагата тук добре е всичко свързано с електричество да е специално осигурено – контакти, ключове, осветителни тела. Много красиви и подходящи са огледалата с вградено осветление за баня – лампи, скрити зад матово стъкло в самото огледало или пък матови крушки, обикалящи около огледалото като в гримьорна. Новост са светещите умивалници или светеща струя на водата от крана със светодиод. Много фирми за джакузи предлагат вградено осветление и във ваната – то даже може да се променя ритмично в такт с музиката и вълните за хидромасаж. Светещ може да е и целият душов панел или кабина.

Осветление на картини и предмети на изкуството
Когато осветяваме картина, трябва да спазим няколко основни момента – светлината не трябва да променя цвета на картината, не трябва да развива висока температура, за да не я повреди, трябва да осветява равномерно платното. От всички видове светлинни източници най-подходящо за целта е халогенното – то създава илюзията, че свети самата картина, не развива висока температура, не променя цвета. Освен предлаганите месингови и иноксови прожекторчета, закачвани директно на картината, осветлението на стена с картини може да се реши със система от движещи се прожекторчета, още повече ако не сме предвидили изходи за осветление на всяка картина. Друго преимущество е, че може да разместваме картините свободно и да променяме мястото на прожекторите по желание. За да осветяват равномерно картините, шината на тези прожекторчета трябва да е на 60-80 см от стената, а ако са много големи картините – и повече. Добре е да осветите пробно, преди да закачите системата окончателно. За малките пластики също трябва да измислим подходящ светлинен източник – най-добре е той да не се набива на очи, а да изглежда сякаш случаен слънчев лъч е осветил пластиката от метал или стъкло. Това може да е насочваща се луна, вградена в ниша или в окачен таван, или прожектор от цялостна система.

Технически предпоставки
Крушки с нажежаема волфрамова жичка – те дават близка до спектъра на слънцето светлина, но по-топла. Също така обаче са много неикономични заради високата температура – 95% от енергията се превръща в топлинна. Затова са и неподходящи за лампи с нежни абажури – хартиени или копринени. Все пак си остават традиционният източник на светлина в дома.

Халогенно осветление – то е най-близко до слънчевата светлина, затова е благоприятно за психиката ни, особено в мрачни дни. Лампите са малки и мощни – затова и любими на дизайнерите. Единствен недостатък е по-високата цена, защото за нисковолтовите халогенни лампи е необходим и трансформатор. Добре е той да е безшумен, особено ако е вграден в окачен таван.

Луминесцентно осветление е най-подходящо за работни и складови помещения – гараж, стая за хоби, зимник, ако имаме работилница и др. То е подходящо и за дежурно осветление, което да оставим вкъщи, когато ни няма (за да ни предпази от крадците или да е светло на кучето). Главното предимство на този тип осветление е дългият живот на осветителните тела, ниската им температура позволява вграждането им в мебели и накрая – икономията на енергия. Минус е студената светлина (зелена), която променя цвета на лицата и храната ни. Добре е, че вече се предлагат луминесцентни тела с по-топъл, близък до слънчевата светлина цвят.

LED или светодиоди е сравнително нова технология, която стана достъпна като цена едва през последните години. Най-голям плюс е пестенето на енергия в обстановка на глобално затопляне, както и дългият живот на свтодиода.

Автор: арх. Гергана Стефанов

Знаете ли, че редица вещи, с които си служим в ежедневието, са заслуга на деца и младеж

Брайловата азбука
Изобретател: Луи Брайл на 15 години

През 1824 г. 15-годишният Луи Брайл създава шрифт, с който прави четенето достъпно за незрящи хора. Брайловата азбука се използва и до днес по целия свят. Самият Брайл ослепява след злополука в работилницата на баща си на тригодишна възраст. Първоначално той създава системата си на базата на военен шрифт, наричан нощен, и я използва за изписване на текст и музика, а по-късно добавя към нея и цифрите.

Моторни шейни
Изобретател: Жозеф-Арман Бомбардие на 15 години

Всичко започна в момента, когато баща на 15-годишния канадец Жозеф-Арман Бомбардие подарява на сина си очукан Ford T. За по-малко от седмица фордът е разглобен на части и превърнат в модел на моторна шейна. Жозеф-Арман Бомбардие основава компанията Bombardier – днес един от основните производители на самолети. Компанията запазва връзка с началото си и остава производител на моторни шейни и до наши дни.

Нов метод за диагностициране на рак
Изобретател: Джек Андрака на 15 години

15- годишният ученик Джек Андрака е създател на тест за диагностициране на рака на панкреаса, яйчниците и белите дробове в ранен стадий, който е много по-бърз и евтин от съществуващите аналози. Той започва да се интересува от методите за диагностика след смъртта на близък на семейството. Андрака се обръща към стотици учени с молба да му предоставят лабораторно помещение за опитите му, но получава един-единствен отговор от Анирбан Маитър, професор по патология, онкология и биомолекулярни технологии в университета „Джон Хопкинс“. В продължение на 7 месеца Арнака работи в лабораторията след училище и през почивните дни. Роденият през 1997 г. млад учен е удостоен за изобретението си с награда Intel International Science and Engineering Fair, премия „Гордън Мур“ и наградата на Ватикана „Джузепе Шиака“.

Батут
Изобретател: Джон Нисен на 16 години

За осемдесет години история батутът почти не се е изменил. Той остава във вида, в който е изобретен от гимназиста Джон Нисен. Разширили са се единствено приложенията му.

Предаването на електронно изображение
Изобретател: Фило Фарнсуорт на 15 години

Ще се изненадате колко дължи съвременната телевизия на един 15 годишен ученик, който се опитал да впечатли учителя си по химия с проект за електронно предаване на изображения на голямо разстояние. Неговото устройство става основата на кинескопа, който ще се появи по-късно. Фарнсуорт прави научни изобретения през целия си живот. Безумният учен, както го наричат, работи над система за управление на ракети, ядрен ситез и създава малък термоядрен реактор.

и още…

Плавниците
Изобретател на плавниците е 11-годишният Бенджамин Франклин.
Сред изобретенията на Франклин са затворената фурна, медицинския катетър, гръмоотвода, плавниците и може би бифокалните очила.
Снегоходът

Първият снегоход се появява когато неговият автор, Джоузеф Арманд Бомбардие, е едва 15-годишен. Петнадесет години по-късно снегоходите са пуснати успешно на пазара.

материл на prifit.bg
creativesome.com

Днес се фокусираме върху най-сложния часовник в света или поне така бе описван през последните дни. Той е произведен от швейцарската марка Patek Philippe, за да отбележи 175-ата годишнина от основаването .

Произведението се нарича Grandmaster Chime, създаден е от 18-каратово розово злато и има точно 1366 отделни компонента. Най-иновативното решение, включено в него, е акустична аларма, която по желание на собственика позвънява на всеки кръгъл час и всеки 15 минути. Часовникът има два циферблата – единият показва часа, а другият представлява календар. Всичко това се продава на цена от 2.5 милиона долара. Ще бъдат произведени едва седем часовника от този модел, като единият от тях ще остане за музея на Patek Philippe. Интересна подробност е, че всеки желаещ да закупи някое от шестте съкровища, трябва да премине през интервю и лична среща с председателя на екипа, който ги е създал – Тиери Стърн.

Типично за марката е да отбелязва всяка своя годишнина с юбилейни часовници. Всеки един от тях се е превръщал в шедьовър посвоему. Това е и причината разбирачите тук да очакват с нетърпение какво ще покаже и този път Patek Philippe. Grandmaster Chime е произведен така, че да работи вечно. Освен че моделът съхранява и пази традициите в производството на часовници, тук има много идеи от бъдещето или поне така твърдят създателите му.

Изобретателността винаги е била на почит в швейцарската компания за часовници. Patek Philippe създава свое звено, което започва да произвежда електронни часовници през 1948 година. Електрониката с това име попада на световни гари и летища, а точността, с която се измерва времето, остава приоритет на марката вече 175 години.

]]> https://www.art1a1d.com/2021/10/17/naj-slovnijt-chasovnik-amp-on/feed/ 0 https://www.art1a1d.com/2021/09/16/finansi-kratkosrochni-dalgosrochni-amp-on-2/ https://www.art1a1d.com/2021/09/16/finansi-kratkosrochni-dalgosrochni-amp-on-2/#respond Thu, 16 Sep 2021 15:25:18 +0000 https://www.art1a1d.com/?p=53063 Краткосрочни са тези, които са ни нужни днес да покриваме разходите си. Към тях спадат сметките ни за ток, храна, дрехи, вноските по кредити и лизинги, ежедневните харчове и всички финанси, за които трябва да мислим в рамките на следващите два – три месеца. Дългосрочни финанси са тези, които ще ни трябват за след време. Такива са разходите за осигуряване на пенсии, инвестициите, които правим с цел повишаване стандарта ни за живот, парите за обучение на децата, разходите ни за здраве в дългосрочен план и други от този тип.
За да можем да сме сигурни, че правилно управляваме нашите финанси – първо трябва да заделим 10% от приходите си за пенсия. Когато купим една машина с цел да произведем нещо с нея тя има определен живот за работа. През този живот ние трябва да заделяме амортизационни, с които да купим нова машина, когато на тази и свърши живота. В случая ние сме машината, която произвежда за целия ни живот. Ние заделяме и инвестираме средства, с които да си осигурим доход, за периода, в който няма да работим.
Вторите 10% трябва да заделим, за да се подържаме във форма и да можем да изкарваме пари. Ако вземем примера с машината, за да произвежда тя трябва да работи. В нашия случай трябва да сме здрави, за да можем да работим и да си осигурим финансите, с които да покриваме всичките си разходи. Затова заделяме 10% от дохода си за здраве – в случая става въпрос за здравни застраховки.
Следващите 10% инвестираме с цел подобряваме стандарта ни на живот и увеличаването на целия ни приход. Инвестициите правим за различни периоди, за да можем по етапно да си вдигаме дохода.

Един пример, ако инвестираме 1000 лева на година при 14% доходност за 20 години ще имаме 91 025лв., които ако оставим на по-ниска доходност от 8%, но която може да ни носи краткосрочни дивиденти ние ще си увеличим месечния доход с 606,83 стотинки.

Ето как след 20 години ние ще си вдигнем дохода с 606,83 лева и ще можем да харчим повече пари без да има опастност да си сринем финансите и без да се налага да работим повече за тях.
След като разпределим тези 30 % с останалите пари си покриваме месечните разходи.

Най-голямата грешка е да чакаме да ни останат пари и едва тогава да заделяме тези 30%. Това никога няма да се получи.

Помнете първо отделяте 30% и ги захранванете в правилните финансови продукти и с останалата част живеете.

Ако парите, които остават не ви стигат, тогава търсете начин да изкарвате повече, а не харчете от парите за бъдещето си.

Какво идва в живота ни с Новата година?

След вихъра на 2020 година, объркана и турбулентна, с какви тенденции идва новата 2021 г.?

Отиващата си година мина под знака на коронавируса. Новата година идва с надежда, че ще излезем от пандемията. Но тя вече промени живота ни по много начини. И даде старт на дълбоки нови трендове.

Какви нови тенденции идват, кои неща, с които сме свикнали, вече няма да са същите? За какво ще се говори през 2021 г.? “24 часа” събра прогнозите на познавачи на трендовете. Вижте предвижданията на Светлин Наков, експерт в технологиите.

– Масивите от данни на потребителите са новият инструмент за власт и предстоят битки като за нефта

– Учителят става ментор, уроците – персонализирани за всеки

Дигиталното на първо място, а физическото – на второ. Тази концепция (Digital First Mind Setup) ще е “новото нормално” за много бизнеси през 2021 г.

Принудата за дигитална трансформация. Това вече е задължение за много компании, за да оцелеят

Образователната индустрия, медицината, спортът, туризмът, забавленията трудно се трансформираха, но получиха тласък от ковидкризата. Вижте какво става с куриерските фирми: несмогват. Което означава, че електронната търговия е в небивал възход.

Безконтактната доставка става новото нормално (а преди година би ви изглеждало странно бабата да прати подарък на внука с куриер)

Е, разбира се, някои неща, нямат аналог в дигиталния свят, като например да отидеш на плаж, на кафе с приятели, да работиш на строеж.

Ще нараства ролята на така нареченото дигитално фокусирано потребителско изживяване: да можеш да правиш всичко с възможно най-малко кликове – от поръчване на храна до учене онлайн.

Отдалечената работа вече стана златен стандарт. Очаквам засилване на всички платформи – инструменти за онлайн колаборация. Тенденцията за отказ от физически срещи ще продължи. Сега хората избягват да се виждат на живо, освен ако няма емоционален момент. Но “ела в друг град да говорим по работа” стана изключение.  Много хора установиха, че няма нужда да прекосяват половината град, за да се видят за 20 минути с някого, след като това може да стане онлайн.

На чисто битово ниво: задвижена от ситуацията с пандемията, тенденцията е хората все повече да разчитат на уеб платформи и за услуги. Като  да речем, да търсиш майстор за плочки или ключар. Това променя и потребителското поведение, защото дава възможност за по-добра услуга, базирана на рейтинги.

Промяната в образованието е огромна. Мисля, че образованието никога вече няма да е изцяло присъствено.

Бъдещето е на смесеното образование.

Много големи сегменти от висшето образование ще останат онлайн. Изцяло присъствено вероятно ще остане за по-малките, за обучения, свързани с “меки умения”, със спорт, медицина и др.

Скучните учебници се сменят с интересни интерактивни уроци. А учителят все повече става ментор, който дава проекти, задания, модерира дискусията между ученици. А не човек, който просто чете лекции.

Фокусът върху STEM (наука, технологии, инженерство, математика) се налага от необходимостта от по-практична подготовка на учениците за професиите на бъдещето в дигитална среда. Досега знанието на английски се смяташе за задължително, но предстои да те смятат за неграмотен, ако нямаш дигитални умения.

Другият тренд е към персонализация на учебното съдържание. Всички учат история, да речем, но на един е по-интересно за царете, друг учи по-добре чрез слушане, отколкото чрез видео. Информацията става все по-обемна, затова автоматизирани системи ще улавят какво ни е интересно, а също и какво не знаем и ще наблягат на него. Целта е за максимално кратко време да научиш това, което ти трябва, без излишното, и обучението да ти е интересно.

Облачните платформи продължават да растат и очаквам, че един ден компютрите няма да имат хард диск – всичко ще е в облака. Пренасянето на данните в централизирани среди е световен тренд. Затова сигурността става все по-важна.

Данните са новото злато, тенденцията е те да стават по-ценни от физическите ресурси

Защото инженерингът върху данни спечели изборите в САЩ, или поне така се говори. Ожесточени битки се водят за данните на потребителите, които дават информация за тяхното поведение. Причината за това е, че процесът Data Аnalytics в комбинация с алгоритми за Machine Learning (терминът означава обучението на софтуера от човешките дейности) могат да анализират модели и да извличат “предсказания” за тенденции.

Трендът е към централизация и очаквам да се появят министерства на данните, които да управляват и контролират достъпа и правилата за работа с данни на нива: световно, европейско и отделни държави.

И в момента наднационални компании и групировки са фокусирани върху данните, защото това е новият инструмент да управляваш – и в бизнеса и в политиката. Ако преди борбата бе за природни ресурси като нефт, сега е за данните. Тепърва предстоят люти битки за тях.

Изкуственият интелект (AI). Представете си следната верига: автоматизирани камиони доставят стоки в склад, роботи поемат и разпределят стоките, хората поръчват по интернет, след това автономни коли и дронове ги доставят. Автомобилната индустрия е голям двигател на този процес.

Дали AI ще ни остави без работа?

Мисля, че той по-скоро ще разшири възможностите ни и ще даде възможност да сме по-добри професионалисти.

Блокчейн технологиите, изглежда, се завръщат. След големия бум през 2017-2018 г. те позагубиха доверие заради всички измами, които бяха направени с първични предлагания на криптовалути. Но сега технологията еволюира и става по-зряла. И законовата рамка се придвижи, вече има работещи платформи за децентрализирани финанси.

Не вярвам обаче в идеята, че примерно на мястото на долара ще дойде една криптовалута, която е управлявана от децентрализирана банка.

Ще има огромно развитие на дигиталния портфейл и електронните пари. Не става въпрос за криптовалути, а за пари, “напечатани” от държавата, които “стоят” в телефона ти и ги харчиш оттам.

А това ще доведе до отмиране на картите – пластики. Изобщо финтех индустрията е във възход.

 Телемедицината и електронното здравеопазване от екзотика започват да стават нещо нормално. Очаквам огромно развитие на Digital Health индустрията, защото електронното здравеопазване не просто расте, но променя навиците на хората. В по-далечен план вероятно ще има разделение на услугите за диагностика – снимки, изследвания, от консултацията с лекар през платформите за телемедицина. Пък и заради ситуацията с пандемията милиарди бяха изсипани в медицински изследвания и това рано или късно ще се отплати.

Смартхоум (умен дом, което включва да управляваш през телефона си гаража, отоплението, климатика, видео камерите, та до “умен домоуправител”) и смартсити (умен град) наред с интернет на нещата (IOT) не са нещо ново. Но тези технологии евлоюират. А 5G мрежите са възможност трендовете за смарт хоум и смарт сити да се съединят.

Например слага се индикатор дали дадено паркомясто е свободно и той 10 г. издържа без батерии.

Посоката към зелена енергия, кръгова икономика, въглеродно неутрални операции вече няма да е само на приказки. Световните лидери се разбраха, че в близките 10-20 г. това ще се случи. Но още през 2021 г. ще го забележим.

Тук говорим за огромни пари, които ще се налеят, и това ще е грандиозно растяща индустрия. Все по-често ще има слънчеви батерии по покривите, ще говорим за енергийно неутрални сгради. Образно казано, ще стане модерно така да направиш вилата си на село, че да няма нужда от електричество. И да нямаш необходимост от кошче за боклук.

* Светлин Наков е основател на училището за IT специалисти “СофтУни”.

Е, КАК ВИ СЕ ВИЖДА?- най-малко, любопитно, но няма да е  серия от фантастичен филм, а самата реалност и който не разбере нещата,  тази реалност ще го помете. Така мисля аз.

Успешна 2021 !- лили

автор: Светлин Наков

материал на https://www.dotbg.bg/

Осъществява се почти изцяло в писмена форма и се характеризира с:
• точност
• логичност
• конкретност
• яснота на формулировките
• формализация
• стандартизация

Адресантът и адресатът на този вид текстове са колективни, социално обобщени субекти, поради което се избягват всякакви белези на индивидуалност и оригиналност в начина на изразяване. Така наречените “канцеларски”, “административни” клишета при този стил не са недостатък, а задължително необходимо качество, чрез което се реализира кодифициращата същност на комуникативните актове в административната сфера.

ОДС се прилага при оформянето на различни видове документация – удостоверения, разписки, укази, закони, официални писма, декларации, договори, служебни бележки, разпоредби, нареждания и т.н. Езиковата структура на различните документи обикновено е строго установена и оформена по универсален, изключващ оригиналността начин. Голяма част от изразните средства на този стил нямат употреба извън сферата, която са предназначени да обслужват.

Подстиловете на ОДС се отделят в зависимост от сферата на общуване(дипломатическа, законодателна, административна) и от спецификата на адресанта и адресата: държава – държава; държава – граждани; държава – учреждени – граждани; учреждения – учруждения; обществени организации – съюзи; съюзи – граждани; граждани – граждани и др.(по Хр. Станева).

I. Дипломатически подстил:
1.Същински дипломатически жанрове: конвенция, комюнике, меморандум, нота, вербална нота, ултиматум, акредитивни писма.
2.Несъщински дипломатически жанрове: споразумение, договор, бележка(паметна бележка), поздравление, протокол(директор на протокола), благодарствена телеграма, съболезнование, тост.

II. Законодателен подстил: конституция, закон, кодекс, постановление, наредба, указ, правилник, устав, инструкция.

III. Административно-канцеларски подстил:
1. Документи от официална инстанция: удостоверение, уверение, диплома, декларация, писмо, характеристика, заповед, призовка, акт, квитанция и др.
2. Документи с частен характер: автобиография, молба, доклад, докладна записка, препоръка, обява, съобщение, протокол, пълномощно, удостоверение.

Лексико-граматически особености на ОДС

1. Отсъствие на субективно-оценъчна и експресивна лексика, на лексика от разговорен тип и на преносни употреби.
2. Наличие на характерни лексеми и словосъчетания, като: в хода на …, въз основа на …, в съответствие с …, заявявам че …, да послужи пред …, декларирам че …, по силата на …, уведомявам че …, разрешавам да …, в отговор на …, както следва, алинея, параграф, заповед, номер, протокол, преписка, препис извлечение, дубликат, декларатор, заявител, изходящ/входящ номер, живущ, лице, долуподписан и др.
3. В зависимост от характера и предназначението на документа може да се използва терминологична лексика – правна, икономическа, политическа, счетоводна; специфична номерация и съкращения.
4. Изложението се отличава със статичност, която се дължи на преобладаващото количество съществителни имена над глаголите, на предпочитанието към безлични и пасивни конструкции.

Синтактични особености на ОДС

В синтактично отношение ОДС се характеризира с широко използване на сложни изречения, които по структура и по обем са значително усложнени и разширени. Към едно главно изречение обикновено има няколко подчинени, които могат да бъдат съподчинени или последователно подчинени, а те пък от своя страна са разширени посредством причастни и деепричастни конструкции. Превесът на подчинителното свързване се дължи на изискването за точно и недвусмислено обозначаване на явлението и фиксиране на адресата. Чрез подчинените изречения се стеснява и конкретизира семантичното съдържание на означеното понятие в главното изречение. Преобладават определителните, условните и допълнителните изречения. Почти всяко изречение носи освен основната информация и допълнителна, която обогатява и изяснява първата. Натрупването на фразата с обособени и еднородни части понякога е толкова голямо, че се откриват еднородни редове, включени в състава на други еднородни редове. Наблюдава се засилена употреба на да-конструкции. В международните договори и в законодателните актове се срещат и изречения с още по-усложнена структура, особено сложни смесени изречения.

Простите изречения в ОДС заемат относително нисък дял и в повечето случаи са утежнени с множество обособени конструкции, еднородни части с разширен състав или вметнати изрази.

В ОДС се употребяват изключително двусъставни глаголи изречения. В строго делови документи не се срещат въпросителни, подбудителни и възклицателни изречения. Такива изречения откриваме само във възвания, апели и др. под. документи, в които елементите на ОДС тясно се преплитат с елементите на публицистичната реч.

В сравнение с останалите стилове структурата на изречението в ОДС се характеризират със засилена предметност, което се дължи на твърде високата честота на употреба на отглаголни съществителни имена.

Автор: Павлина Тотова

1. Кондукторова, А., „Деловият език”, София, 2001.
2. Кондукторова, А., „Граматика на комуникацията”, София, 1990.
3. Цонева, И., „Култура на деловите комуникации”, Велико Търново, 1997.

Стийв Сиболд проучва в продължение на 30 години живота на 1200 души, които са едни от най-богатите в света. Той извежда основни принципи, по които се различава мисленето на богатите и на хората от средната класа.

Публикува ги в книгата си „Как мислят богатите хора“ („How Rich People Think“). Дава съвети как хората могат да станат по-богати. Един от постулатите, които извежда, е свързан с възпитанието на децата и по-конкретно – колко са важни контактите. Според Стийв Сиболд, ако човек си мечтае да стане богат, той трябва да общува с богати – да ги наблюдава как мислят, какво правят, как инвестират, а също така – да може да разчита на тях за съвет и подкрепа в бъдеще.

Позицията на Стийв Сиболд е може би крайно различна от популярните мнения какво родителите трябва да съветват децата си. Всъщност, ако се опираме на неговите възгледи, приятелите са едно и реално са малък брой, контактите са нещо коренно различно.

Бройката им с годините става огромна, ако човек знае как се създава мрежа от контакти. Там няма емоция, а едно по-рационално общуване.
Напомня  правилото:

„Англия няма приятели, няма врагове. Англия има интереси.“.

Съветите на Сиболд, макар и доста различни от общоизвестните, се базират на дългогодишни наблюдения на реални хора, които са едни от най-богатите в света. Истината е, че нито един богат човек не съществува без подкрепата на други богати и влиятелни хора. Те го осъзнават и по тази причина богатите родители започват да учат децата си колко са важни контактите още от малка възраст. И точно в това изключително много се различават от мирогледа на родителите от средната класа, които насърчават децата си да са популярни, да имат приятели и да имат победи. За богатите е най-важно постепенното изграждане на мрежата от контакти, които да подпомогнат успеха в бъдеще.

Какво мислят богатите родители и какво мислят родителите от средната класа по отношение на възпитанието на децата?

15 различия между богатите родители и родителите от средната класа

1. Богатите родители учат децата си да бъдат умни и да създават контакти.

Родителите от средната класа насърчават децата си да бъдат добри и да се сприятеляват.

2. Богатите родители учат децата си, че контактите са изключително важни

Богатите родители учат децата си, че контактите са изключително важни дори още от училище и че те могат да направят един средно успешен живот в живот с необикновени възможности. Това особено важи за децата от частните училища, където има влиятелни семейства. По тази причина богатите учат децата си да създадат мрежа от контакти със съучениците си, учителите си, преподавателите и въобще с всички, които могат след това да им помогнат в живота.

Родителите от средната класа се надяват децата им да станат популярни и да си намерят приятели, за да се насладят на годините в училище.

3. Богатите родители са загрижени как да изградят „социална инфраструктура“ на детето си

Богатите родители са загрижени как да изградят „социална инфраструктура“ на детето си, която да му помогне в бъдеще.

Родителите от средната класа се радвам децата им да застанат начело на спортен отбор.

4. За богатите е най-важен успехът в бъдеще.

Победата е нещо много важно за хората от средната класа.

5. Богатите знаят, че за да постигнат нещо в живота, имат нужда от други хора.

Също така знаят, че всички, които сами са си проправили път в живота и са успели, т.н. „self-made“, всъщност са успели, тъй като са подкрепяни от много хора.

Родителите от средната класа се страхуват, че стратегията за създаване на контактите е вид манипулация и използване на хората.

6. Богатите имат събрани контакти от години на хиляди хора.

Хората от средната класа изпращат коледни картички на малцина.

7. Богатите разчитат на своите контакти.

Когато имат нужда от капитал, партньор или съвет за инвестиция, всичко е в техните ръце и могат да се свържат с някой от своята мрежа с контакти.

Хората от средната класа си търсят работа през обяви и специализирани онлайн сайтове.

8. Един от най-важните елементи на забогатяването е създаването на мрежи от контакти.

Това е позицията на богатите родители.

Родителите от средната класа не учат децата си да създават контакти.

9. Богатите родители разговарят с децата си как да се прилага на практика идеята за изграждане на мрежа от контакти.

Ето съвета на Сиболд:

Седнете до децата си и поговорете с тях как се създават контакти. Поставете им цел до края на университета да имат мрежа от поне 1000 контакта.

Тази тема не се обсъжда от родителите от средната класа.

10. Богатите родители учат децата си как да надскочат мечтите си.

Родителите от средната класа учат децата си да бъдат щастливи с това, което имат.

Повечето деца са програмирани от родителите си да са щастливи с това, което имат и да са доволни, че животът им не е тежък. Това не е лоша стратегия, но не позволява на детето да надскочи сегашното си положение.

Богатите родители програмират децата си да мечтаят за почти невъзможни неща и ги подготвят как да ги реализират. Помагат им да развият своите природни таланти и интереси.

11. Богатите родители са готови да скъсат с установените правила, ако не са най-добрите за детето.

Родителите от средната класа учат децата си да отговарят на установените правила за изкарване на прехрана.

12. Богатите родители знаят, че няма невъзможни неща и предават тази вяра на своите деца.

Родителите от средната класа измерват успеха на своето дете с успеха в училище. Истината е, че най-успешните хора в света не са били отличници в училище.

13. Богатите родители учат децата си да поемат рискове.

Богатите родители имат по-широки разбирания за живота и учат децата си да живеят по този начин. За тях животът е игра, която трябва да се играе смело и безстрашно. Те са пример за своите деца.

Родителите от средната класа учат децата си да „играят“ безопасно, да търсят удобството и да избягват болката.

14. Богатите родители учат децата си, че без финансови ресурси животът им ще е труден и ще е борба за оцеляване.

Родителите от средната класа учат децата си, че парите няма да ги направят щастливи, а желанието да си богат е грешно. Мислят, че говоренето за пари с децата ще ги направи материалисти.

15. Децата на богатите от малки са ориентирани да тренират тенис, езда и голф. Играта, която е най-препоръчвана сред богатите, е шах.

Децата от средната класа тренират най-популярните спортове – футбол, баскетбол. Играят най-популярните игри – видеоигрите.

Умните родители дават възможност на децата си да опитат нещо повече от това, което е популярно и масово в техните среди, т.е. насочват ги и към заниманията на богатите, обяснява Сиболд.

Хора с еднакви интереси общуват помежду си. Умните търсят умни.

Религиозните търсят религиозни.

Богатите търсят богати.

Ако искате да станете богат, общувайте с богати хора, за да видите как те възприемат света, какво мислят, какво правят, съветва Сиболд. Общуването с богати хора ще ви даде готови и успешни модели.

Ето цитат от Уил Роджърс, известен американски журналист и актьор, когото Сиболд обича да цитира и с тази мисъл подкрепя тезата си защо са ценни контактите.

„Хората учат по два начина: чрез книги и чрез общуване с по-мъдри хора.“

Нито съм от средна класа, нито съм богата, но много ме зарадва тази статия!

И по тази причина – едно голямо благодаря на автора и преводача и на електронната медия!!!

материал на https://www.manifesto.bg/ и danybon.com

Дейвид Макензи Огилви

“Дoбpaтa peклaмa пpивличa внимaниe към пpoдуктa, a нe към ceбe cи.”

В книгата са посочени няколко основни положения за успешна реклама:
1. Позициониране на продукта е по-важно от текста за него.
2. Обещайте това, което потребителите искат да имат.
3. За рекламата на продук по-важна е марката, която вече сте създали, а не изображеието на прродукта. Създайте добра визуална марка.
4. Рекламната кампания трябва да се развива окола една голяма, но проста идея, която да разтърси потребителите.
5. Продавайте само качествени продукти в още по-качествени опаковки.
6. Бъдете жизнени и разнообразни.
7. Използвайте иновации- внимателно, защото не всеки ги разбира и приема.
8. Използвайте психологически подход- реклама за мъже, реклама за жени, реклама за определнеи региони…
9. Предизвикайте ,,бум” с всеки нов продукт, който предлагате.
В друга кннига: ,,Принципите на мениджмънт в Ogilvy & Mather ” Огилви пък споделя с читателите си няколко основни принципа, които са водещи за тези, които искат да направят успешен бизнес.

Принципите на Огилви:
1, Винаги бъдете честни в работата си. Нечестността на върха може да деморализира агенцията.
2. Никога не назначавайте роднини или приятели.
3. Уволнявайте неизличимите политиканти.
4. Водете кампания срещу задкулисните войни.
5. Окуражавайте хората си да изразяват своете несъгласие лице в лице.
6. Обезкуражавайте потайността.
7. Поощрявайте конкуренцията в агенцията.
8. Насърчавайте иновациите.
9. Обучението на служители не трябва да се оставя на обучаващите се. То трябва да е непрекъснат процес и да включва целия творчески екип на агенцията. Колкото повече се учат нашите хора, толкова по-полезни ще са за клиенти.
10. Правете съзнателни усилия, за да избегнете подбора на глупави, банални драскачи.
11. Създайте атмосфера на вълнение, иновации и свобода. Това ще привлече брилянтни нови служители.
12. Ако някога се натъкнете на човек по-добър от вас – назначете го. Ако е необходимо, платете му повече, отколкото плащате на себе си.
13. Поддържайте неформална атмосфера. Отървете се от нерадостните хора, които разпространяват мрачно настроение.
14. Не викайте хората в кабинета си – това плаши. Вместо това, посещавайте ги в техния кабинет. Това ви прави видими в агенцията.
15. Хората трябва да бъдат накарани да идват на работа навреме. Да отговарят на телефонните позвънявания бързо и учтиво. Картотекирането трябва да се осъвременява. Сроковете трябва да се спазват. Сигурността трябва да се контролира.
16. Окуражавайте хората да са откровени с вас. Търсете съветите им, вслушвайте се в тях.
17. Отнасяйте се към подчинените си като към равни и те ще израснат. Помагайте им, когато са в затруднение. Бъдете любящи и човечни, а не студени и формални.

С една дума: търсете кадърните, а не протежета; дайте им поле за изява и бъдете близко до хорат си- така ще управлявате лесно всички !

Това са само част от практическите съвети на Дейвид Огилви и ако те са Ви заинтригували, по-добре лично прочетете неговите книги. Така сами ще видите в тях това , от което имате нужда!

Успешен бизнес!