Още от Античността значението на светлината в архитектурата с ефекта на светлосенките, със съпоставянето на осветените и неосветени повърхности и пространства, със степенуването от светло до тъмно играе огромна роля при изграждането на интериорните пространства.

След създаването на електрическата крушка задачата пред архитекти и дизайнери е да създадат най-доброто осветление, без да нарушават психологическия ефект на светлината и естествения циркадиански (от латинското circa – около, и diem/dies – дневен, преведено буквално – околодневен) ритъм на човека.

Обзавеждането и осветлението вървят ръка за ръка, затова още при проектирането на къщата и нейния интериор трябва да помислим за осветлението. Най-често то се подчинява на цялостното функционално и интериорно решение, така че още от самото начало трябва да вземем решение за видове осветление и осветителни тела, за да не се налагат после промени и прокарване на кабели при вече боядисани стени и тавани. Всъщност с осветлението може да променим изцяло въздействието на интериора. Най-доброто решение е да създадем възможност за варианти, така че според настроението ни или пък според конкретния случай да променяме вида на дома си със светлина.

По принцип осветлението във всяко помещение е два вида – общо и локално, като общото замества дневната светлина вечер, а локалното го допълва, подчертава и отделя отделните кътове, създава интимна обстановка при нужда. От умелото съчетаване на двата вида зависи дали домът ни ще е уютен или безличен.

Преди да изберем осветление за дадено помещение, добре е да се съобразим с дневната светлина, изложението, архитектурното решение. В повечето случаи чрез подходящо осветление се опитваме да пресъздадем дневната светлина в даденото помещение вечер или при мрачни дни. Този подход не е грешен, стига да имаме и други варианти. Във всички случаи осветлението трябва да е подчинено на обзавеждането – като подчертаване, разделяне или обединяване на пространства, също така като стил при избора на осветителни тела. Доброто осветление може да засили ефектите и да подчертае качествата на интериорния дизайн, а лошото да провали замисъла на проекта.

Преди да се спрем на всяко помещение от дома, няколко думи за видовете осветление и тяхната употреба в конкретните случаи.

Общо осветление– е това, което включваме при влизането в дадено помещение. То осигурява равномерно осветяване и трябва максимално да се доближава до ефекта на дневната светлина.

Най-подходяща за общо осветление е отразената (индиректната) светлина – това е светлината, която не идва директно от светлинния източник, а е отразена от стена, таван или специален рефлектор на осветителното тяло. То дава равномерна светлина в помещението и не създава контрастни сенки.

От психологическа гледна точка е добре общото осветление да напомня за дневна светлина – като цвят, сила и посока, особено през мрачните есенни и зимни дни.

За общо осветление най-често са използвани полилеите – те дават добра светлина, но и много сенки, като трябва да се знае, че не са подходяща светлина за четене или работа. Най-добри за целта са осветителните тела с индиректна (отразена) светлина.

Локално осветление. То може да отделя различните кътове в помещението, подчертавайки архитектурен елемент (стена, ниша, мебел) или предмет (картина, малка пластика, антика). За локално осветление е подходящо осветително тяло с насочено (директно) осветление – за кът за четене, над кухненския плот за работа, в работния кът или като декоративен елемент в ниша, върху картина или друг предмет на изкуството.

Не бива да забравяме и за различната атмосфера, която създават различните видове лампи – стоящите лампи (тъй наречените лампиони) могат да се насочват нагоре, надолу или към стената и са много подходящи за създаване на по-интимна атмосфера или за подчертаване на даден кът; настолните лампи в зависимост от абажура могат да служат и за четене, а при по-приглушена светлина имат само декоративен ефект; луничките, вградени в таван, както и самостоятелните спотове (прожекторчета) може да са стационарни и подвижни, с халогенна или обикновена крушка – те могат да служат както за общо осветление, така и с насочването им за подчертаване на даден елемент от дома (например картина, пластика или декоративен предмет).

В дневната
За общото осветление в дневната най-често се използва полилей в центъра на помещението. За съжаление това е и най-лошото решение – насоченото осветление създава сенки по лицата на хората в помещението, общо взето придава студенина в интериора, а и отделните кътове не са достатъчно осветени. Затова за общо осветление е по-добре да изберете отразена светлина – индиректно осветление, отразено в тавана (чрез вграждане на осветление в окачен таван, в ниши, с полилей, с насочена към тавана светлина, посредством системи от халогенни лампи или лампи със скрит източник зад абажур). Най-интересни са решенията с окачени тавани и скрито в тях осветление, което прави истинския таван да изглежда още по-висок, а за осветяване на отделните кътове се поставят вградени лунички. Разбира се, за да направите окачен таван, ви трябва светла височина над 2,50 м, иначе частта под тавана ще стане прекалено ниска.

Много подходящи за общо осветление на дневната са т.нар. осветителни системи, при които на жици или шини се поставят халогенни прожекторчета – те могат да продължат и по стената, може да се разместват, да „слизат” надолу над ниската маса в хола, а и за такава система не се изисква прокарване на нова инсталация.

Насоченото осветление използваме при къта за четене, с него осветяваме картините, поставяме го над масата за хранене – то отделя кътовете и ни позволява да променяме светлината според настроението ни. Непременно трябва да помислим за меко, дифузно осветление, докато гледаме телевизия, защото гледането в екрана при пълен мрак е вредно за зрението. Това може да е настолна лампа, вградено осветление в шкафове със стъклени вратички, лампите над картините.

Тъй като, за да осветим една дневна от 30 кв. м, са ни нужни около седем или осем светлинни източника (не забравяйте, че за да има достатъчно светлина, необходимата мощност е 20-40 вата на квадратен метър площ). Предварителен електропроект, както впрочем и проект за цялостното обзавеждане, е правилното начало – тъй като нещата са взаимно свързани. Ако пък разчитате на собствения си вкус и избирате осветление за дома си, без да се консултирате с архитект или дизайнер, най-лесно е да изберете настолни лампи, лампиони, полилеи и аплици от една фамилия (тоест със сходен дизайн и от едни и същи материали), за да спазите съответния стил на обзавеждане в дневната.

Друг важен елемент, пестящ енергия, е използването на осветление с реостат (димер), така промяната в интензивността на осветлението ви дава възможност за създаване на много варианти с едни и същи осветителни тела. Може да включите осветлението на пълна мощност и да създадете празнично настроение в дневната или да изберете уютен полумрак, ако оставите помещението само на светлината на настолните лампи. Промяната в осветлението може да се осъществи с няколко стоящи и настолни лампи или аплици по стените – различните комбинации дават различни ефекти. А когато каним гости или просто искаме да създадем интимна обстановка, се връщаме към свещите – освен поставени в красиви свещници, може просто да разпръснем навсякъде малки чаени свещи – те ще прочистят и въздуха.

Новост за нашия пазар са светещите кашпи – по-големи или малки, те ще подчертаят къта със стайни растения и могат да са приятен фон за почивка вечер.

В трапезарията
Тук за общо осветление най-подходящ е т.нар. пендел – полилей с променяща се височина. Най-добра височина на такава лампа, поставена централно над масата, е 160 см от пода, за да не блести в очите, нито да пречи да виждаме сътрапезниците си. И тук е добре да можем да варираме със силата на светлината – димер (реостат) ще ни помогне да я намалим при вечеря на свещи или да я засилим в мрачен ден. Ако масата не е с постоянно място – мести се, разтяга се и ни е трудно да определим центъра й, над който да поставим полилея, може да използваме индиректно осветление с халогенни крушки, насочени към тавана. Ако таванът е бял, добре е крушката да отстои на 80 см под него, за да не направи тъмно петно. Специално за такива случаи с промяна на мястото на масата е известната стояща лампа „Арко” на Акиле Кастилиони. Когато в трапезарията имаме шкафове за прибори, сервизи и др., е добре да изберем такива с матови стъкла и скрито осветление в тях. Така при вечеря на свещи може да оставим само тях включени – подобен ефект се постига и с аплици по стените, но за тях трябва да имаме предварително прокаран ток. И тук като в дневната е добре да изберем полилей или пендел и аплици от една фамилия (със сходен дизайн). Много често при еднофамилната къща дневна и трапезария са в общо помещение – в такъв случай именно с помощта на светлината може да градираме пространствата според случая.

В кухнята
Тук е особено важно да виждаме добре, за да избегнем инциденти – особено силна нужда от светлина имаме върху работните плотове. Освен общото осветление, което може да бъде плафониера на тавана или вградени лунички, е добре да вградим в горния ред шкафчета халогенно (нисковолтово) или луминесцентно осветление, защото и двата вида не отделят много топлина и са подходящи за вграждане. Обикновеното луминесцентно осветление променя цвета на продуктите и храната, затова по-добрият вариант е да поставим луминесцентно с по-топла светлина, близка до дневната. Някои фирми предлагат халогенни прожекторчета, окачени над горния ред шкафове – те са подходящи, в случай че не хвърлят сянка върху работния плот. Много приятна светлина е идващата от вградени лампички в горните шкафчета (луминесцентни или халогенни, за да са с по-ниска температура), когато вратичките не са плътни, а с матово стъкло на дървена или алуминиева рамка. Разбира се, тази светлина може да е само като допълнение, както и аплиците по стените, особено ако се храним в кухнята.

В спалнята
И тук като в дневната най-неподходящото решение е полилей или просто висяща лампа в геометричния център на помещението – така тя ще виси над краката в леглото, ще свети в очите, а и ще прави спалнята неуютна. Ако оставим този източник за общо осветление, то поне трябва да сменим висящата лампа с плафониера с матово стъкло, за да не блести в очите. Най-добре общото осветление тук да е индиректно – аплици на стената; скрито в окачен таван, в корниз над прозореца, за да напомня за дневна светлина и т.н. Добре е и да може да се регулира силата му. За нощното шкафче лампа с мощност от 40 вата е достатъчна за четящите, а и няма да пречи на спящия до нас. Освен познатите ни лампи с абажури за настолни лампи днес се използват лампи с движещо се рамо като чертожните, само че с халогенни крушки и закачени на стената. При някои модели спални дизайнерите са помислили за осветлението – лампи от двете страни на таблата зад главите, светещ гръб на леглото, светещи нощни шкафчета и др. В гардероба може да поставим светеща луминесцентна тръба, вградена в носача на закачалките за дрехи, която светва при отваряне на вратичката, за да ни помага да изберем най-подходящия тоалет.

В антрето и коридора
Ако нямате естествено осветление в антрето, трябва внимателно да помислите какви лампи да изберете. Обикновено антрето е дълго и тясно, така че висяща крушка от тавана го прави още по-неприветливо. А все пак то дава първото впечатление, което добиваме, влизайки в една къща. За общо осветление може да използваме луни или луминесцентно осветление (или и двете), вградено в окачен таван – тук неговото приложение е направо наложително, за да коригираме пропорциите на помещението. Допълнително поставяме лампи от двете страни на огледалото – за да се огледаме, преди да излезем, но и да проверим за ключовете, пощата… Интересно решение е и вграждането на дифузно осветление по периметъра на антрето – зад корнизи, матови стъкла, в окачен таван. Ако това осветление не е достатъчно, може да поставим и аплици по стената в подходящ стил. В коридора освен споменатите лунички може да използваме и система лампи върху жици или шина с прожекторчета.

В банята
И тук като в антрето често сме лишени от естествените лъчи на слънцето, или пък ако има прозорци, то те са малки, обикновено на север и не пропускат достатъчно светлина. Затова изкуственото осветление е основното в банята, особено около огледалото, пред което се гримираме (или бръснем) сутрин.

Заради влагата тук добре е всичко свързано с електричество да е специално осигурено – контакти, ключове, осветителни тела. Много красиви и подходящи са огледалата с вградено осветление за баня – лампи, скрити зад матово стъкло в самото огледало или пък матови крушки, обикалящи около огледалото като в гримьорна. Новост са светещите умивалници или светеща струя на водата от крана със светодиод. Много фирми за джакузи предлагат вградено осветление и във ваната – то даже може да се променя ритмично в такт с музиката и вълните за хидромасаж. Светещ може да е и целият душов панел или кабина.

Осветление на картини и предмети на изкуството
Когато осветяваме картина, трябва да спазим няколко основни момента – светлината не трябва да променя цвета на картината, не трябва да развива висока температура, за да не я повреди, трябва да осветява равномерно платното. От всички видове светлинни източници най-подходящо за целта е халогенното – то създава илюзията, че свети самата картина, не развива висока температура, не променя цвета. Освен предлаганите месингови и иноксови прожекторчета, закачвани директно на картината, осветлението на стена с картини може да се реши със система от движещи се прожекторчета, още повече ако не сме предвидили изходи за осветление на всяка картина. Друго преимущество е, че може да разместваме картините свободно и да променяме мястото на прожекторите по желание. За да осветяват равномерно картините, шината на тези прожекторчета трябва да е на 60-80 см от стената, а ако са много големи картините – и повече. Добре е да осветите пробно, преди да закачите системата окончателно. За малките пластики също трябва да измислим подходящ светлинен източник – най-добре е той да не се набива на очи, а да изглежда сякаш случаен слънчев лъч е осветил пластиката от метал или стъкло. Това може да е насочваща се луна, вградена в ниша или в окачен таван, или прожектор от цялостна система.

Технически предпоставки
Крушки с нажежаема волфрамова жичка – те дават близка до спектъра на слънцето светлина, но по-топла. Също така обаче са много неикономични заради високата температура – 95% от енергията се превръща в топлинна. Затова са и неподходящи за лампи с нежни абажури – хартиени или копринени. Все пак си остават традиционният източник на светлина в дома.

Халогенно осветление – то е най-близко до слънчевата светлина, затова е благоприятно за психиката ни, особено в мрачни дни. Лампите са малки и мощни – затова и любими на дизайнерите. Единствен недостатък е по-високата цена, защото за нисковолтовите халогенни лампи е необходим и трансформатор. Добре е той да е безшумен, особено ако е вграден в окачен таван.

Луминесцентно осветление е най-подходящо за работни и складови помещения – гараж, стая за хоби, зимник, ако имаме работилница и др. То е подходящо и за дежурно осветление, което да оставим вкъщи, когато ни няма (за да ни предпази от крадците или да е светло на кучето). Главното предимство на този тип осветление е дългият живот на осветителните тела, ниската им температура позволява вграждането им в мебели и накрая – икономията на енергия. Минус е студената светлина (зелена), която променя цвета на лицата и храната ни. Добре е, че вече се предлагат луминесцентни тела с по-топъл, близък до слънчевата светлина цвят.

LED или светодиоди е сравнително нова технология, която стана достъпна като цена едва през последните години. Най-голям плюс е пестенето на енергия в обстановка на глобално затопляне, както и дългият живот на свтодиода.

Автор: арх. Гергана Стефанов

Докато някои от световните милиардери се надпреварват кой първи ще се отправи на космическо пътешествие, то други – като Марк Лор – замислят грандиозни проекти за Земята. Неговата цел – създаването на напълно нов „умен“ град насред американската пустош, където самоуправляващите се автомобили и енергоефективните небостъргачи ще са нещо напълно нормално.

Марк Лор.
Това е Телоса (от гръцкото „телос“ – „по-висша цел“), който ще струва около 500 млрд. долара и ще може да даде покрив над главата на около 5 млн. души в следващите 30 години.

                                          Компютърно генерирано изображение на Телоса.
Лор обяви какви са намеренията му още през януари, но едва сега плановете му добиха по-ясна и конкретна визия: „Това ще бъде проект за цял живот. Нещо, което наистина ме грабва и разпалва страстта ми все повече и повече.“ – разказва 50-годишният предприемач пред американския уебсайт Recode.

                                     Компютърно генерирано изображение на Телоса.
Телоса ще бъде и мястото, където ще се зароди и нов модел на обществото. Общество, чието богатство се печели по честен начин – с един „по-различен вид капитализъм“. В същото време, макар и гражданите да могат да строят и да продават сгради, земята под тях ще си остава собственост на градската управа.

Ала Лор планира всички бъдещи жители на Телоса да разполагат с универсален достъп до здравеопазване, образование и транспорт, независимо от техните доходи. При първата фаза на развитие, която се очаква да бъде завършена към 2030-а, около 50 хил. души ще бъдат заселени върху 1500-акрова площ.

„Градът на бъдещето“ ще бъде проектиран от датското архитектурно бюро BIG, ръководено от Бярке Ингелс. Неговият екип е „виновен“ за някои от новопостроените седалища на Apple и Google, както и за спираловидния небостъргач в квартала „Хъдсън Ярдс“ в Манхатън.

Новото населено място ще разполага с хотели, луксозни СПА центрове, стадиони, галерии, музеи, училища, магазини и още много други важни сгради. А в неговия център ще се извисява Equitism Tower – фуниевиден небостъргач със собствено водохранилище, аеропонични ферми за вертикално земеделие и фотоволтаичен покрив за превръщането на слънчевата енергия в електрическа.

„Представете си град с жизнеността, разнообразието и културата на Ню Йорк, ефикасността, безопасността и иновациите на Токио и устойчивостта, управлението и социалните услуги на Швеция. Това ще бъде нашият нов град.“ – гласи представянето на Телоса.

Вярва се, че вратата, която няма никакви резета, ключалки и каквото и да е средство за влизане, е била затворена чрез звукови вълни от тайно песнопение, изгубено във времето.

Хиндуиските свещеници казват понастоящем, че няма нито един човек, способен да отвори вратата чрез изпълняване на тези песнопения.

Това е славен древен храм, който с право носи титлата на най-богатата институция и място за поклонение от всякакъв вид в писаната история на света, оценено на 22 милиарда долара в злато и скъпоценни камъни, съхранявани в подземни трезори.

Външният му златен обков показва само малка част от истинската му слава.

Намиращ се в Тируванатапурам, Керала, Индия, този древен храм съдържа осем подземни трезора, от които пет са отворени и изследвани.

Храмът се споменава в (единствения записан) период „Сангам” на литературата между 500 г.пр.Хр. и 300 г.сл.Хр. няколко пъти. Храмът е единият от 108-те главни „Дивя Десами” (Свещени обиталища) във Вайшнавизма и е прославен в „Дивя Прабанда”.

Любопитно, няма ни един исторически запис, който да споменава ТОЧНАТА дата, когато е бил основан храмът.

Множество запазени откъси от литературата и поезията „Сангам Тамил” и дори по-къдните творби на поетите-светии от девети век, като Намалвар, говорят че Храмът и дори градът имат стени от чисто злато. На места както Храмът, така и целият град често се възхваляват като направени от злато, а Храмът като Небесен.

Но най-впечатляващата и мистериозна особеност е една скрита камера, пазена от две масивни кобри. Легендите разказват, че всеки, който се осмели да отвори вратата, ще го сполетят пагубни последици. Тази мистериозна врата е отбелязана като Камера Б.

Шест от камерите вече са били отворени и в тях са намерени приблизително 22 милиарда долара в злато под формата на диаманти, накити, златни съдове, оръжия, златни идоли, златни слонове и диамантени огърлици с приблизително тегло 500 килограма и с дължина пет метра и половина, отделно от безброй торби, пълни със златни монети, придобити от различни части на света, и церемониални костюми, включващи 30 килограмови кокосови черупки от плътно злато, обсипани с рубини и смарагди.

Много хора смятат, че съдържанието, скрито в мистериозната камера, надминава материалните богатства, макар и безценни старини, направени от злато и диаманти да чакат от другата страна. Вярва се, че всеки опит на „обикновен човек” да отвори мистериозната Камера Б – освен ако не е чрез пеенето на свещените и могъщи „ГАРУДА МАНТРИ” – ще предизвика катастрофи в и около помещенията на Храма, с апокалиптични сценарии, които вероятно ще последват из цяла Индия и дори света, според ведическите астролози.

Според инвентаризация, направена през 2014 г., Трезор А на храма съдържал 900 килограма златни монети, датирани около 200 г.пр.Хр.

Вярва се, че отвъд Камера Б има друга скрита вътрешна камера.

Исторически разкази предполагат, че зад тайния трезор съществува друга камера, построена от дебели стени, направени от плътно злато, където мистерията наистина съществува и съдържа най-голямото неоткрито съкровище на света.

Освен това, ако разгледаме една книга, озаглавена „Траванкор: наръчник на посетителя” (1933) от Емили Джилкрист Хач, ще намерим разкази за хора, които се опитали да отворят мистериозния трезор с пагубни последици. Група хора се опитали да влязат в трезорите през 1931 г. Резултатът? Трябвало да се спасяват с бягане, понеже открили място, пълно с кобри. Разкази от 1908 г. също споменават подобни истории.

Днес храмът Шри Падманабхасвами е едно от най-охраняваните места на планетата, пазен детектори за метал, охранителни камери и повече от двеста охранители, някои от които тежко въоръжени.

материал на http://posledenvek.info/mystery

Най- разпростаранени са базиликите. Такава у нас е църквата Света София.
Ротондата е кръгъл храм.
У нас такава е ротондата в София ,,Свети Георги”
Кръстокупулните църкви, както самото име подсказва са планирани така, че имат формата на кръст.
У нас такава е църквата на Земенския манастир ,, Свети Йоан Богослов”.
По света са известни и други архитектурни модели на хранове, но те се различват от традиционните, поради честото им дострояване и различни реконструкции, направени във времето.
Църквите на християните са различни и според това, за което са използвани.
Катедралите са храмове, където е мястото на епископа, неговата катедра и там той най-често изнася своите проповеди.
Такъв храм у нас е катедралата в София ,,Свети Александър Невски”.
Манастирски църкви или енорийски са тези, където свещеникът служи пред своите еноряши, пред хората от района , чиийто проповедник е той.
Частни лица строят храмове и те се наричат параклиси. Можете днес да ги видите в градски паркове, в красиви местности, на оживени магистрали или в частни домове. Там извършват своя поклон пред Бога частни лица и лица от тесен семеен кръг.
Ето как от 313г. до наши дни се е променил земния дом на Бога. От катакомбите за тайни молитви, до частните параклиси …
Не е важно обаче колко голям дом ще построите за този, който предопределя човешката съдба, а как ще изпълнявате неговите заповеди и колко доброта има в сърцата Ви.
Как почитате и пазите традициите, завещани от хората, живели преди нас.

Идейният проект на новия монумент е изработен от група млади архитекти и инженери от Гърция, Испания, Великобритания и Италия.

Той предвижда на мястото на 34-метровия бронзов монумент на бога на слънцето Хелиос да се издигне 150-метрова фигура, пише Аrchaily.com.

За да устои на земетресения статуята ще има три опорни точки. Освен двата крака на Родоския колос, третата опорна точка ще бъде неговият плащ. Така според архитектите фигурата става значително по-устойчива при евентуално силно земетресение.

Заложено е използването и на нови технологии и материали.

Родоският колос е едно от седемте чудеса на стария свят. Той е бил бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос с височина от 34 метра. Монументът е дело на Харес от Линдос. Той се е трудил по него в продължение на 12 години – в периода между 292 пр.н.е. и 280 пр.н.е.

Когато приключил, пред очите на родосци се издигнал висок и строен юноша – бог с лъчист венец на главата. Стоял на мраморен постамент, леко наклонен назад и напрегнато гледал надолу. Статуята се издигала директно на входа на пристанището и била видима от близките острови. В основата си била направена от глина, върху метално скеле, а отгоре била покрита с бронзови листове.

За изготвянето на огромния монумент са били нужни 500 таланта бронз и 300 таланта желязо, които се равняват съответно на 13 и 8 тона. Родоският колос породил и своеобразна мода на гигантските статуи и на Родос през 2-ри век пр.н.е. имало вече около 100 колосални скулптури.

За съжаление след земетресение през 226 пр.н.е. статуята била разрушена. “Статуята лежала на земята, свалена от земетресението и счупена в коленете”, пише древногръцкият историк Страбон. Но дори и тогава колосът удивлявал със своите размери. Плиний Стари казва, че малко хора успявали да обхванат с двете си ръце големия палец на ръката на Хелиос. Птолемей III предложил да плати за реконструкцията на статуята, но Делфийският оракул накарал родосци да се страхуват, че ще обидят Хелиос и те отказали.

Отломките на Колос останали на земята, както е описано от Страбон за над 800 години, и дори счупени, те били толкова впечатляващи, че много пътешественици отивали да ги видят.

През 654 г. арабите превземат Родос и според Теофан Изповедник ги продават на “еврейски търговец от Едеса”.

Домът и средата, в която живеем рефлектират върху здравето ни и начина, по който ни кара да се чувстваме основно по два начина:

1. Как е построена една сграда: физическата й структура, каква трябва да е тя, за да е полезна за здравето на обитателите.
2. Как обитаваме домовете си и начините, по които ги замърсяваме.

Съвременната ситуация по отношение на околната среда изисква нов подход, който да гарантира, че нашите домове, училища, работни места поддържат здравето и благосъстоянието на обитателите. Взаимоотношенията между застроената среда и естествената са сложни.

Какво представлява микроклимата в помещенията?

В миналото къщите са били изградени от естествени материали и на базата на естествените процеси.
Те не са пречили на природните цикли, описани по-горе, а по-скоро са били част от тях. Направени от кирпич, слама, глина, тръстика, дърво, камък, в зависимост от локалните дадености и находища – тези постройки са позволявали на въздуха да циркулира и освежава атмосферата.
Днес повишеното желание за комфорт и консуматорството е променило това. Tехнологията отиде в посока на синтетични и други не дотам безвредни строителни материали.
Това довежда до проблеми за хората, защото къщите са направени така, че не може да се постигне добра циркулация на въздуха и също така много от продуктите освобождават вредни химикали във въздуха в продължение на години. В допълнение влагата създава условия за развитие на плесени и бактерии, когато е в повишени нива. Така нашите къщи вместо да изразяват диаграма, показваща здрави взаимодействия на въздух, вода, материя, енергия стават небалансиран продукт на болестта.

Въздух: Дъхът на живота.
Ние може да оцелеем седмици без храна и дни без вода, но лишени от въздух или изложени на смъртоносни токсини във въздуха, животът може да приключи в рамките на минути или дори секунди.
Въздухът, който дишаме, се състои от азот 78%, 21% кислород, както и малки количества на следи от газове. В природата има прекрасен баланс, създаден от растения и животни. Въздухът е от основно значение за всички аспекти на изменението на неговото присъствие е необходимо за създаване на влага, електрически заряди, както и някои форми на топлина. Взаимосвързаността означава, че качеството на въздуха зависи от неговата температура, съдържание на влага и електрически заряд.

До средата на двадесети век сградите са строени предимно с естествени материали – дървен материал, пръст, тухла, камък, вар, корк, слама и тръстика, които са имали способността да регулират микроклимата в съответствие с доказани методи на строителство. През последните щейсет години, обаче обстоятелствата са почти изцяло променени. Осемдесет до деветдесет процента от изграждане на материали, като бетон, стомана, пластмаса и стъкло са непроницаеми и неспособни да осъществяват климатично регулиране.

Основни замърсители на въздуха в помещенията са:
замърсен атмосферен въздух
олово
биозамърсители като плесен, мухъл, бактерии, прах, акари и др.
летливи органични съединения (ЛОС)
пестициди
поливинилхлорид (PVC)
радон
азбест
газове при горене
Голяма част от замърсителите са вследствие на начина ни на обитаване в сградите – качеството на битова и почистваща химия, хигиенни навици за проветряване, почистване и внасяне на замърсители отвън, които попадайки веднъж в жилището започват да циркулират в рамките на помещенията; от значение са както строителсните материали, така и обзавеждането и използваните материи.

В продължение на над 20 години учени и специалисти изследват „синдрома на болната сграда“ (SBS).
Bau-biologie (Building biology) в превод „строителна биология или строителство за живот“ е наука, която изучава връзката между нашите тела и заобикалящата ни застроена среда и прилагането на това знание в проектирането и строителството на нови сгради, при реновации и ремонти.
Това е направление, което обединява методи за проектиране и технологии за предоставяне на информация, необходима за създаване на здравословни домове и работни места. Изследва цялостната взаимосвързаност в живота и търси начини за решаване на проблеми, продиктувани от съвременния начин на строителство и изгражане на селища.

The IBN Institut fuer Baubiologie (Building Biology) & Oekologie, Германия формулира някои от следните биологични, екологични, психологически принципи:

Използване на естествени (местни) и безвредни за здравето и околната среда материали.
Съхранение и намалено използване на енергията и използване на възобновяеми енергийни източници, където е възможно.
Осигуряване на добър микроклимат в помещенията.
Пасивно регулиране на влажността на въздуха.
Баланс между топлоизолирането и задържането на топлината на сградата.
Оптимизиране на температурата на въздуха и повърхностите в помещението, „усещането за комфорт“.
Постигане на добро качество на въздуха.
Осигуряване на естествена светлина и цветове.
Изследване и ограничаване на въздействието на електромагнитни полета и излъчвания.
Осигуряване на възможно най-доброто качество на питейната вода.
Хармонични размери, пропорции и форми.
„Синдрома на болната сграда“ (SBS).
Списъкът на потенциалните скрити замърсители в сградите и ефекти на електромагнитно излъчване се увеличава всяка година. Появата и развитие на мухъл и влага, също е фактор за качеството на въздуха в затворени помещения. Всичко това води до множество здравословни проблеми като главоболие, астма, алергии, хормонални нарушения и дори рак. Симптомите могат да бъдат много по-изразени при малки деца, болни и възрастни хора.
Какво мога да направя?
Използвайте естествени строителни материали, колкото е възможно.
Избягвайте продукти, които имат силни аромати (почистващи продукти и такива за лична хигиена, свещи и др).
Бъдете внимателни с килими и пластмасови и др.синтетични материали, бои и лепила.
Осигурете достатъчно естествена вентилация като прозорци, които могат да бъдат отворени.
Контролирайте източниците на влагата.
Премахнете източници на газове при горене (камини с вътрешно зареждане) и пестициди.

Източници на информация:

The IBN Institut fuer Baubiologie (Building Biology) & Oekologie
International Institute for Building – Biology & Ecology, USA

Нойшванщайн означава- Нова лебедова скала. Това е името на замък, който се намира в подножието на Баварските Алпи, Провинция Тирол.
Замъкът Нойшванщайн се строи от баварският владетел Лудвиг II цели 17 години и остава незавършен.
Лудвиг е впечатлен от легендата за Лоенгрин, по която създава свое произведение композиторът Вагнер и решава да направи нов замък. За архитекти след продължителен конкурс, той избира Едуард Ридел и Кристиан Янг, чиито предложения се оказват най-близо до идеята му за общия вид на замъка.
Любимата птица на Лудвиг е лебедът и негови изображения се срещат във всяка стая: завеси, статуи… картини, а по стените на замъка са изобразени сцени по мотиви от операта на Вагнер и идея на Лудвиг. В нея се разказва за рицар, който дошъл на лебед, за да спаси Елза, която след като победил рицар Телрамунд, го помолила да остане при нея, но това било възможно само ако не разкрие името си пред нея, защото над него тегнела магия. Тя се съгласили и заживели щастливо.
Скоро Елза толкова настоявала да чуе как се казва, че той открил името си- Лоенгрин. Магията се проявила. Лоенгрин изведнъж изчезнал, а всички видели как в езерото плува лодка, теглена от лебед…
За изработването на всички детайли в замъка били използвани скъпоструващи материали и злато…

Особено интересно е /наред с изкуството в него/наличието на централно отопление чрез топъл въздух, идващ от мазето и пода. Горещият въздух достигал до помещенията дори и на най-горните етажи през въздушни тръби. Големи печки за отопление били поставени в специални стаи в страни от кухнята. Необходимото количество дърва достигало до печките посредством асансьори.

Целият проект поглъщал много средства и това не се харесало на поданиците. Съветниците на Лудвиг са искали спирането строежът на замъка.

За съжаление самият крал успял да прекара в строящия се приказен замък само 10 дни, поради внезапно настъпилата му смърт при неясни и до днес обстоятелства .
От планираните 30 стаи в замъка, всяка с невероятен приказен сюжет на декорациите, са завършени 11 . Само като проект остават и главната кула с Параклиса. Лудвиг II е най-големият син на крал крал Максимилиан II Йозеф и принцеса Мария фон Пруска. От малък всички разбират, че обича самотата . Детските години, обучението си прекарва в замъка на своя баща-Хоеншвангау.

На 18 години, поради кончината на баща му, Лудвиг става крал на Бавария. Но вместо със сериозни държавни дела, той се отдава на културата и изкуството. Възхитен е от творчеството на Вагнер и стават близки приятели. За Бавария настъпват тежки времена, но той се оттегля в замъка си и се занимава със строителна работа, погълнат от приказния свят, в който живее. Това предизвиква недоволство от държавната му дейност. Той е определен като душевно болен и управлението е предоставено на чичо му- Луитполд Баварски. Тъй като за Лудвиг е определено да бъде прегледан, защото е душевно болен, в Нойшванщайн идва комисия, която го извежда и го завеждат в дворец Берг на брега на тогава още наричаното езеро Вюрмзее.
На 13 юни 1886г. намират Лудвиг II удавен заедно с лекуващия го лекар.
Днес неговият замък ,,Нова лебедова скала,, Нойшванщау е един от най-посещаваните в Европа.
Лично аз имах възможността да вляза в този дворец… не мога да опиша възхищението си..
Гледах картините и се чудех как е възможно да се измисли и направи такова нещо…
Да, това може да роди само граничещ с лудост ум..

Не случайно компанията Дисни избира замъка за своя емблема, която се появява в началото на нейните филми.

]]> https://www.art1a1d.com/2020/02/16/zamak-bavarij-nojshvanshtajn-amp-on-2/feed/ 0 https://www.art1a1d.com/2020/02/14/colossus-of-rhodes-video-mp3-amp-on-2/ https://www.art1a1d.com/2020/02/14/colossus-of-rhodes-video-mp3-amp-on-2/#respond Fri, 14 Feb 2020 14:53:49 +0000 https://www.art1a1d.com/?p=51620 Инeтресно видео,
което показва
как би изглеждал и използван днес
колосa на Родос, ако бъде построен отново, а вече има идея за това, защото вероятно на гръцкият остров Родос ще се строи нов колос, който ще бъде по-внушителен и устойчив на земетресения от древния монумент, разрушен преди две хилядолетия от трус.

Идейният проект на новия монумент е изработен от група млади архитекти и инженери от Гърция, Испания, Великобритания и Италия.

Той предвижда на мястото на 34-метровия бронзов монумент на бога на слънцето Хелиос да се издигне 150-метрова фигура, пише Аrchaily.com.

За да устои на земетресения статуята ще има три опорни точки. Освен двата крака на Родоския колос, третата опорна точка ще бъде неговият плащ. Така според архитектите фигурата става значително по-устойчива при евентуално силно земетресение.

Заложено е използването и на нови технологии и материали.

Родоският колос е едно от седемте чудеса на стария свят. Той е бил бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос с височина от 34 метра. Монументът е дело на Харес от Линдос. Той се е трудил по него в продължение на 12 години – в периода между 292 пр.н.е. и 280 пр.н.е.

Когато приключил, пред очите на родосци се издигнал висок и строен юноша – бог с лъчист венец на главата. Стоял на мраморен постамент, леко наклонен назад и напрегнато гледал надолу. Статуята се издигала директно на входа на пристанището и била видима от близките острови. В основата си била направена от глина, върху метално скеле, а отгоре била покрита с бронзови листове.

За изготвянето на огромния монумент са били нужни 500 таланта бронз и 300 таланта желязо, които се равняват съответно на 13 и 8 тона. Родоският колос породил и своеобразна мода на гигантските статуи и на Родос през 2-ри век пр.н.е. имало вече около 100 колосални скулптури.

За съжаление след земетресение през 226 пр.н.е. статуята била разрушена. “Статуята лежала на земята, свалена от земетресението и счупена в коленете”, пише древногръцкият историк Страбон. Но дори и тогава колосът удивлявал със своите размери. Плиний Стари казва, че малко хора успявали да обхванат с двете си ръце големия палец на ръката на Хелиос. Птолемей III предложил да плати за реконструкцията на статуята, но Делфийският оракул накарал родосци да се страхуват, че ще обидят Хелиос и те отказали.

Отломките на Колос останали на земята, както е описано от Страбон за над 800 години, и дори счупени, те били толкова впечатляващи, че много пътешественици отивали да ги видят.

През 654 г. арабите превземат Родос и според Теофан Изповедник ги продават на “еврейски търговец от Едеса”.