Малта -разказите на емигрантите.
Това разбрах за Малта не от известното в медии или сайтове ,а от разказите на хората ,които са живели по-дълго време там,знаят местния език,имали са контакти с местното население-а мъжете-живели са с жени малтийки….

Да уточня-Малта е малка островна група ,почти в центъра на Средиземно море .Най-голямo от островчетата е Малта,която днес много любители-туристи желаят да посетят.
Малта има интересна история.Разказват ,че първото население на острова са пирати,които там са намирали убежище за нападение над кораби в Средиземно море.Малката островна група е много удобна за такава работа,защото се намира почти в средата на едно оживено от стари времена море.Няма пясъчни ивици.Високи и стръмни варовикови скали опасват острова и са естествена защита и бариера срещу завоеватели .В тях морето е издълбало много и големи пещери ,удобни място за укриване на плячка .Може да има истина в това .Жените от местното население-особено по-младите са много красиви.Те имат къдрави и дълги коси. Стройни фигури.Може би са наследнички на онези жени,които пиратите са водели на острова след поредно ограбения кораб.Не мога да кажа същото за наследниците на тогавашните островитяни.Те са ниски на ръст,мургави и много често в ранна възраст остават без коса.Интерeсно е,че повечето от тях имат светли очи.Поне това на мен ми направи впечатление.Малта е била под владение на араби,а по-късно е част от Сицилиянското кралство. [Прочетете още…]

2007 година даде старт на гонката,,Напусни страната”-защото навсякъде другаде е по-хубаво от тук……
И тръгнаха-обикновени хора,стари и млади,можещи и не можещи……..способни и неспособни в търсене на хубавото.
Да си призная -и аз исках да бъда в друга страна ,защото вече работех на няколко места ,без да имам сериозни доходи.Имах две образования,но веднага разбрах,че да завършиш нещо е едно ,а да го практикуваш друго-т.е.-защото действителността и самата професия ми дадоха да разбера ,че нямам адекватен на работа характер.Мислите ми започнаха да се насочват към живот в друга страна, а  един друг глас у мен ми говореше ,че:
1.Нямам сериозна причина-имам дом и с какво да се храня,защото съм била и в ситуация-без дом и без храна
2.Нямам някакви специални умения,които биха ми дали възможности за по-добра реализация на друго място.
3.Не зная чужди езици и в този смисъл съм инвалид-,,няма”
[Прочетете още…]

Той е наш съвременник,роден в Канада.Завършва право и започва своята юридическа кариера.Срещите  му с различни хора,изпаднали в затруднения и преследвани от закона започват да пораждат у него различни въпроси за човешката съдба и смисълът на човешкия живот.Пише книга ,в която излага своите виждания.Копира я в близкия център и организира семинар за нейното представяне .Гостите на първата му публична изява са само 23 човека ,от които 21 били негови роднини….. [Прочетете още…]

Книгата ,, Принципът на Питър”” е публикувана за пръв път през 1969 годин.Автори са Лорънс Дж. Питър и Реймънд Хул,.С тънко чувство за хумор писателите  споделят своите изводи от житейската си практика и личните си наблюдения на обществения живот .
Д-р Лоурънс Питър е канадец, който живее в Лос Анжелис – САЩ. Първата си научна степен като педагог-психолог получава от университета във Вашингтон. Преподавал е в редица университети в Канада и САЩ; натрупва широк опит и като учител, съветник по образованието, училищен психолог, психолог в затвор, делови консултант и като професор.Питър посвещава живота си да открива лечения срещу некомпетентност и некадърност, но освен това е и широко известен с работите си за развитие на системи за усъвършенстване на образованието.Освен трите си книги: “Принципът на Питър”, “Предписанията на Питър” и “Планът на Питър”, той е автор на книгата “Обучение по предписание” и още пет учебника и множество статии в професионални списания.

В общи линии Принципът на Питър гласи:
В една йерархия всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност.
Питър прави своите наблюдения в системата на канадското образование.Един от многото примери за действието на принципа е този с учителя, който е много добър педагог и бива повишаван в йерархията, докато не става училищен съветник. На този пост той не върши никаква работа, защото тук не се изисква педагогически опит, а съвсем други — управленски — качества. Учителят е достигнал своето ниво на некомпетентност. [Прочетете още…]