Една мисъл на човек, чиято лична съдба е преминала по този начин, макар да е имало условия за спокоен и удобен житейски път.

Френският генерал и политик Шарл дьо Гол е личност с широки познания, дълбок патриотизъм и политически ходове, граничещи с безумието за онези времена.
Той е роден с името Шарл-Андре-Жозеф-Мари дьо Гол в град Лил.Детството му преминава сред спокойната и аристократична обстановка, създаден от баща му -професор по философия в йезуитско училище.Още от малък обичал да чете различни книги .Вниманието и интересът му са привлечени от разказите за военни пълкoводци и у него се зародило желание да се занимава с военно дело.Мечтата му започнала да се реализира с постъпването му във военна школа, а после завършил военен колеж с отличие.
По време на Пътрва световна война лейтенант дьо Гол е сериозно ранен и изоставен от ротата си, защото не е [Прочетете още…]

Вижте как закони в математиката, открити в Древността са намерили оригинални приложения днес.

Знаете ли коя българска къща наричат ,,домът, огрян от слънчевите лъчи”?
Тя се намира в град Трявна и е била построена за синовете на чорбаджи Христо Даскалов. Той бил богат търговец на гюл и коприна.В деня за освещаването на дома чорбаджията събрал на голяма трапеза видни еснафи, резбари и целия си род.Всички гости се надпреварвали да хвалят строежа на двукатовата къща с просторни стаи.Чорбаджията кимал мълчаливо .Той също харесвал новия дом, но все чувствал, че нещо липсва.Един от резбарите подхвърлил,че [Прочетете още…]

Едно от правилата, което затруднява правописа в българския език е членуването на съществителните имена в изреченията.
Вие разбрахте ли как се прави това, когато пишем?
Проверете!

Не се усмихвайте!
2 февруари е народен празник , дошъл от тъмните години на робството и свързан с жестокия ,,кръвен данък“, чието заплащане попълвало редиците на ,,еничарската” султанската войска .
На всеки 5 години от християнските семейства били отнемани момченца на възраст до 10 години.Те били настанявани в турски семейства, приемали исляма, научавали езика и строго спазвали мюсюлманските обичаи.Казват, че когато навършели 20 години, били подлагани на оглед, защото най-красивите и умните постъпвали в  дворцовата гвардия, друга част попълвали еничарските отряди, а останалите били продавани като роби.
Отраснали в чужда среда, без спомен за роден дом, те били възпитавани сурово и в преданост на султана. При военни действия еничарски отряди били начело, пред войската на султана.Често били използвани за събиране на ,,кръвен данък”.
Легендата разказва, че една жена от село [Прочетете още…]

Тук е показано как хората от село Голица пазят историята в ритуалите на празника Петльовден.

Умението при четене да разбираме правилно всяка дума -е много важно.Проверете притежавате ли такова умение като прочетете разказчето, а след това отговорите на въпросите към него .Те са в тест под разказа.
Приятна работа!

Защо обичам родителите си
Защо обичам родителите си?Мога ли да се намерят думи, които да обяснят обичта ми ?Няма ли да изчезне магията на нещо необяснимо, неизмеримо?
Има обич,която мога да обясня.Например обичам дадена книга, защото ме покорява с нейната мъдрост.Обичам дърветата през пролетта, техните бели цветчета, защото ме даряват с радост и красота.Обичам дърветата през есента, когато природата художник ги обагри с различни цветове-жълто, червено, кафяво и цветната хармония зарадва очите ми.
Но има любов необяснима, чиста и свята.Нея как да обясня.Това е обичта ми към родината и родното място, към родителите, които не избираме, обич, за която обикновено не говорим.Тази обич е много свидна и неостаряваща.Нея я носим през целия си живот.Нея я носят всички хора по земята-силни и слаби, млади и стари, образовани и необразовани.Поемаме я заедно с майчиното мляко и я откриваме в приликата със своите родители-жестове, в поведението, в отношението си към света.
Аз живея в голямо дружно семейство.Моите родители ме научиха да познавам доброто, красивото и грозното, преди още да познавам буквите.Накaраха ме да разбирам говора на тревата, птиците, звездите.Отгледаха ме с много обич и топлина.
Често се измъчвам от мисълта, че не зная каk точно да им благодаря.Зная, че най-същественото е невидимо, но как да изразя своята признателнoст към тях?Може би с простичките думи,,Щастлива съм, че Ви има на този свят!”