Във втората половина на Втората световна война руснаците започват бавно настъпление по Източния фронт. По пътя си те успяват да разбият множество войскови части, затова голям брой немски войници попадат в плен.
Един от заловените мъже, сражаващи се на страната на Третия райх, е Андраш Тома. Той попада в ръцете на съветските власти през 194
4-та година и прекарва следващите 55 години затворен между 4 стени.
Андраш Тома е роден през 1925-та в унгарското градче Уйфехерто. Почти нищо не се знае за детството му, тъй като той не е от знатен произход или дори от семейство с висок социален статус. По някое време, вероятно през юношеските си години, започва обучение за ковач при местен майстор. По време на чиракуването си е привикан от местните власти да постъпи в армията.
След насилственото си присъединяване към унгарската войска, Тома е пратен като част от малък отряд да участва заедно с немските войници в защитата на малък полски град. След като укрепеното селища пада, съветската армия обявява всички оцелели при щурма вражески войници за военнопленници. Оказва се, че бившият ковач е единственият унгарец в групата. Германските му съратници не могат да говорят на унгарски, както и Тома не може да говори на немски. Затова той се опитва да комуникира с тях чрез мимики и жестове.
Андраш Тома преди изписването сиРуските войници решават, че Тома е германец, който е полудял по време на обсадата. Те заключват, че мъжът не говори на някакъв език, а бръщолеви безсмислици. Попадайки в Русия младежът се затваря все повече в себе си, тъй като осъзнава, че никой не се опитва да разбере родната му реч. Лишен от метод за реална комуникация, той става мълчалив и страни от останалите пленници.
След като минава медицински преглед в Ленинград, комисията отново не успява да разпознае унгарските слова и заключва, че психиката на войника е увредена. В медицинския му картон е записано, че човекът е физически здрав, но страда от крайно ментално изтощение и посттравматичен стрес.
Така Андраш Тома се озовава в психиатричната клиника в град Котелнич. Там са настанени още няколко германски военнопленника, които обаче имат реални психически разстройства. Само след една година немските войници се възстановяват и са преместени в трудов лагер. Унгарецът остава в болницата, тъй като се държи изключително агресивно. За него е записано, че не умее да възприема никаква реч и не е в състояние да научи нито една дума на руски. Освен това постоянно крещи и налита на бой на санитарите.
Това се дължи на факта, че унгарският език е много по-различен от останалите европейски езици. Всъщност дори не принадлежи към семейството на Индо-европейските езици. Има известно сходство с финландския и естонския, но приликите са по-скоро граматически, а не фонетични. Именно затова на унгарците им е много по-трудно да изучават европейски езици, отколкото на техните съседни народи.
Единственият пациент, който комуникира с Тома, е лекуващ се от алкохолизъм мъж, който успява някак си да общува със затворения в себе си мъж. Двамата изграждат нещо като добро познанство и дори успяват да обменят технически умения.
Андраш Тома за пръв път под открито небе от 55 г.
Унгарският военнопленник е забравенот властите и остава в психиатричната клиника цели 55 години. Едва през 2000-та година случаят отново излиза наяве и Тома е представен на виден словашки лингвист. Академикът разпознава речта на пациента и чак тогава руските власти разбират огромната си грешка, съсипала живота на един млад мъж.
Андраш Тома е изписан незабавно и върнат в Унгария, веднага след като институциите на двете страни успяват да установят идентичността му и да се свържат с роднините на вече бившия военнопленник. За съжаление прекаралият почти целия си живот в клиника мъж не успява да се адаптира към свободния начин на живот. Специално за него е излъчена прожекция на документални филми, описващи най-важните събития след края на Втората световна война, но вече 74-годишният човек отказва да възприеме дадената информация.
Тома живее 4 години със сестра си и нейното семейство, но годините на терапия, както и животът в самота са белязали безвъзвратно психиката му. Той продължава да не комуникира вербално със своите близки и да се държи асоциално. Андраш Тома умира само 4 години след освобождаването си. В знак на извинение държавата изплаща на близките му неустойки в размер на 55 години военна пенсия.
Редактор: Георги Динев
материал на Фрамар
