Омир е сгрешил. Одисей е от Кефалония.
За родството си с него от векове спорят жителите на острова със съседите си от Итака. Аргументите им са непоклатими – Кефалония е най-големият (700 кв. км) от седемте населени йонийски острова, а Итака – седем пъти по-малък. Последните археологически проучвания в южното селце Порос наливат вода в мелницата им – там са открити останки от дворец и керамика от времето на Троянската война. Други изследвания пък показват, че островът е най-рано заселеният район в цяла днешна Гърция. „Всички ние сме моряци и пътешественици, като митичния Одисей“, дипломатично слага точка на вековната препирня кметът Евангелос Кекатос.
Архипелагът е познат още като „етпанези“ (от επτά – 7). В центъра му, точно на входа на Коринтския канал, са Кефалония и Итака. Останалите „големи“ са Корфу (Керкира), Пакси (Паксос), Лефкада (Лефкас), Закинтос (Занте) и Китира. Цялата група, разположена на запад от континентална Гърция, се състои от 44 парчета суша. Безспорно най-известен от „малките“ е Скорпиос, доскоро собственост на гръцката фамилия Онасис, а от 2013 г. – на руския олигарх Дмитрий Риболовлев.
Погледнат от птичи поглед островът прилича на плуваща жаба. Двата полуострова – единият издаден от северното пристанище Фискардо, а другият – от втория по големина град Ликсури на Аргостолийския залив, представляват задните и крака. Разстоянието София до Агростоли, столицата на Кефалония, е 800 км. През лятото до там летят самолети от Солун и Атина, но през останалото време достъпът до острова е през Лефкада. Ако пътувате с кола, препоръчително е да вземете разстоянието за два дни с нощувка в Йоанина, разположен на живописното езеро Памвотида. Пътят продължава към Превеза и нос Акциум, известен с последната битка на Марк Антоний и Клеопатра. Там е входът към подводния тунел, пресичащ Амбракийския залив. Следват няколко километра по суша пътят преминава по подвижен мост, след който стъпвате на Лефкада. Василики, пристанището, откъдето тръгва фериботът за Кефалония, е в противоположната южна част на острова. Пътуването до Фискардо, най-северната точка на Кефалония, е около половин час по вода.
Островът е спокоен и романтичен, обгърнат с изумрудени и кобалтовосини води, зелени планини, идилични заливи с прекрасни бели плажове. Доскоро „благословеният остров“, както казват за него местните, е познат предимно на английски и италиански туристи. Причините са донякъде и исторически – 400 години островът е владение на венецианците, а по-късно е британски протекторат близо 60 г. Филмът – „Мандолината на капитан Корели“ на режисьора Джон Мадън по едноименния романа на Луис де Берниер, го прави световно известен. Лентата, снимана в градчето Сами и околностите, стъпва на един трагичен епизод от Втората световна война – масовата екзекуция на 117 италиански офицери от германски наказателен батальон на 24 септември 1943 г. Освен актьорите от филма Никълъс Кейдж, Пенелопе Круз, Ирене Папас, Джон Хърт и Кристиан Бейл, кефалонийци не пропускат да отбележат, че са посрещали на острова си и Мадона, и Ричард Гиър.
Дори и да не е холивудска знаменитост, като такъв посрещат тук всеки турист. Вместо с хляб и сол му поднасят купичка с мандаля (ударението е на последната сричка) – захаросани бадеми, и го кичат с уханни цветя. „Ние уважаваме гостите си. Инвестираме в усмивките им. Обръщаме внимание повече на онова, което ни сближава, отколкото на това, което ни различава. Ние сме приятелски настроени към чужденците, но не искаме да ги притискаме. Затова на острова няма да видите табели на различни езици. Знаем какви са предимствата ни – красива природа, истинска и качествена храна, богата история и възможност за практикуване на алтернативни форми на туризъм – трекинг, колоездене, гмуркане, лов и риболов“, хвали острова заместник-кметът Евангелис Кекатос. В Кефалония има 365 селища, в които живеят 35000 островитяни. През лятото броят на жителите се утроява. Освен на туризма местните разчитат на земята си – гледат маслини, лозя, плодове и зеленчуци, отглеждат животни и правят вкусно сирене, и на морето – във всяко семейство има рибари и моряци. „Бях станала вече на 4 години, когато ме кръстиха, защото баща ми и кръстникът ми – и двамата моряци, не можеха да се засекат по-рано на острова“, разказва екскурзоводката ни Елени. Тя е много горда, че е миропомазана в най-голямата църква на острова (и трета по големина в цяла Гърция) в манастира „Св. Герасим Кефалонийски“, който е патрон на Кефалония. Той е роден в Трикала в известната фамилия Нотарас, от която произлиза и последният византийски император Константин XI Палеолог. След странствания в светите земи и в Атон покаялият се аристократ се заселва в пещера в долината Омала, недалеч от селцата Фрагата и Валсамата и основава манастир, който днес носи неговото име. Вярва се, че веднъж в годината, ден след успение Богородично, светецът се вдига от саркофага си, лекува лудите и върши чудеса. Затова тук е построено първото в Гърция болнично заведение за хора с ментални проблеми. И по тази причина гърците наричат Кефалония „острова на лудите“. Светецът е толкова почитан, че Макис – галено от Герасимакис, е най-срещаното име тук.
Освен св. Герасим и лудите, на острова почитат и змиите с кръстчета по главите. Пиратите на Хъзър Реис (Барбароса) нападат югоизточната част на острова, където край малкото селце Маркопуло се намира манастирът “Успение на Пресвета Богородица“. Монахините молят Божията майка за помощ и тя им отвръща с чудо. Отвсякъде изпълзяват змии, които нападат разбойниците и манастирът е спасен. И днес влечугите се появяват всяка година точно по едно и също време – между 6 август (Преображение Господне) и 15 август (Успение Богородично). По време на литургиите за празника те пълзят необезпокоявани от никого по иконите, увиват се около телата на богомолците, които считат това за добро предзнаменование. Само през 1953 г. влечугите не се показват и жителите са обезпокоени, че това е лоша поличба.
На 12 август в 11,24 ч. островът е сполетян от унищожително земетресение със сила 7,3 по Рихтер.
„Дивите коне от планината Енос“ – звучи като начало на друга местна легенда, но не е. В планината (най-високата и точка е на 1628 м), все още живеят диви коне – дребни с катраненочерни гриви, които пасат и препускат на воля. Това е и единственото място на острова, където може да се види сняг през зимата. Монте Неро, както я кръщават венецианците, обрасла с пинии (Pinus pinea) и ели (Abies cephalonica), а в подножието – с евкалипти, е обявена за Национален парк през 1963 г. Другият е „Пещерата на нимфите“ с езерото Мелисани край град Сами. Според легендата то носи името на красивата нимфа Мелисанти, която се хвърля във водите му, отчаяна от несподелената любов към бога Пан. Още една – Дрогарати (Пещерата на Дракона), привлича туристи. Откриването и става случайно преди 300 години, когато след силно земетресение таванът и пропада. На 60 метра под земята посетителите се дивят на чудната акустика на т.нар. Зала на апотеоза.
Ако досега сте знаели, че изчезващият вид морски костенурки Caretta Caretta могат да се видят само на съседния остров Занте, сте се заблуждавали. През май на много места по южното крайбрежие на Кефалония морските обитатели снасят яйцата си, заравят ги в топлия пясък и се завръщат през септември, за да преброят оцелелите. Затова на плажа Мунда шезлонгите и чадърите са забранени. Ако този залив е популярен заради костенурките, то Митрос е най-туристическият, заради зашеметяващата гледка – аквамаринени води, плажна ивица с бял и ситен като пудра захар пясък и шеметно надвиснали над тях варовикови скали. Най-големият обаче е в градчето Скала – син флаг и 3-километрова плажна ивица. Какво повече!
От дълбока древност Кефалония е кръстопът на народи и култури. Последователно той е владян от микенци, коринтци, финикийци, македонци, римляни. Норманите от Сицилия стъпват на острова през 1085 г., водени от авантюриста Робер Гискар, който умира на острова. Пристанището Фискардо носи неговото име. После дошли пизанците, а след 4. кръстоносен поход през 1204 г. става васално графство на Венецианската република. После гражданите на Серенисима го отстъпили на французите, те пък са прогонени от англичаните. Техните митове, легенди, поверия, традиции и религиозни вярвания са се оплели в такава чудна смесица, че стъпиш ли на острова дори и невероятното ти се струва реално и възможно.
материал на 4seasonstravel.eu
