„Някога котките не били домашни животни, а живеели в гората.

Имало една котка, която дружала със заек. Двамата навсякъде ходели заедно.

Но веднъж заекът се скарал с антилопата, тя го ударила с рогата си и го убила. Потъжила клетата котка, но не й се оставало сама и се сприятелили с антилопата.

Скоро антилопата я изял леопард. Какво да прави котката- станала негова приятелка. Започнали заедно да ловуват. Но това не продължило дълго.

Леопардът се сбил с лъва и паднал убит. Привикнала на превратностите на съдбата, котката се присламчила към лъва.

Ала веднъж срещнали стадо слонове и техния водач, за да предпази малките си, се втурнал бясно и прегазил лъва.

Котката си помислила: „Ако искам да живея спокойно, трябва да си имам такъв могъщ приятел като слона. Него никой не може да го победи.” И се сдружила с него. Но несгодите на котката не свършили. В гората дошъл ловец и убил слона.

Котката се разтреперала от страх- не била срещала такъв звяр на два крака. Решила да последва ловеца до дома му, но се побояла да влезе и се притаила в градината. Изведнъж чула шум и крясъци и видяла как ловецът излязъл тичешком от къщата, а след него тичала жена му и го налагала с черпака.

Рекла си котката:

„Е, най-после разбрах кое е най-силното животно. Това е жената.”

Така котката се заселила в дома на човека и се сдружила с жената, защото наистина жените са най-силни от всички на света.