Арт терапията- помощ за големи и малки

Творбата е прозорец към себепознание, обяснява психологът Русана Гаджанова

автор Дияна Георгиева
автор Дияна Георгиева

Представяте ли си света без милиардите разкошни живописни картини, без Давид на Микеланджело, без музика, поезия, танц? Няма как, това е просто абсурдно – художественото изразяване е в душата на човешката цивилизация от самото ѝ зараждане.
Изкуството отразява духовното ни израстване, естетически и етични норми, глобални и вътрешни процеси, отразява и личното ни възприятие за всичко около нас и в нас.
Но до извода, че изкуството може да лекува (популярно днес като арт терапия), изследователите достигат едва през 19 век, използвайки го в работата с хронично болни пациенти в санаториуми и психиатрични клиники.
Когато психоаналитичната мисъл се насочва към изкуството като начин за изследване на личността – в болест и в здраве, започва научното обосноваване и отделянето на арт терапията като самостоятелен метод на работа.
https://www.art1a1d.com/wp-content/uploads/2017/09/hqdefault3.jpgПонятието е въведено от английският терапевт Адриан Хил, като основното допускане в арт терапията е, че чрез езика на изкуството личността може да достигне до осъзнаване и преосмисляне на вътрешни процеси, което да доведе до оздравителен ефект. Днес все по-често специалисти от различни професии се ориентират към изучаване и прилагане на този подход в работата си.
Много зрели хора обаче споделят, че не могат да рисуват, затова и не успяват да се себеизразят чрез скулптура или рисунка. За да се преобърнат нещата при тях важи поговорката „Апетитът идва с яденето.“ Веднъж отключили способността да общуват със себе си на неконвенционалния език на изкуството, те започват да преоткриват своите ресурси.
Всеки знае, че в детските рисунки се крие огромен свят, който може да подсказва за преживяванията. Същото важи и за всеки творчески процес.
Деца или възрастни, които преживяват някакъв страх, потиснатост, срам или вина, имат по-беден рисунък – налице са специфични елементи; тъмните цветове са предпочитани, което знаят и неспециалистите.
Важното е, че в процеса на работа с боите или с глината се развива както моторното умение да се борави в различни материали, така и естетическото чувство. Но ключовото завоевание на арт терапията е възможността в творческия процес да трансформира отношението към себе си и самореализацията.
Изкуството: музика, рисуване, танц, слово – предоставя важна информация за вътрешния свят на личността и то – по достъпен и щадящ за нея начин.
Чрез собственото творчество човек навлиза в света на неосмислените съдържания, за да може да зададе правилния въпрос, чийто отговор да открие в последствие. В много случаи този процес разрешава дори дълбоки вътрешни конфликти.
Погрешна е представата, че арт терапевтът анализира сътвореното от своя пациент и му дава готови формули. Той има съпътстваща роля да подкрепя пациента по пътя на транслирането на смисли и съдържания.
Арт терапията помага да достигнем до прозрения чрез образи, ставаме способни сами да генерираме решения. Ключово за положителния резултат на този метод е получаването и разбирането на посланието „от себе си към себе си“. Посланията биват чути и приети, защото са изначално автентични, вътрешни за личностната система. Връзката с продукта на творческия процес се интерпретира и интегрира от самия автор.
Творбата е посредник между реалността и личната интерпретация на опита; между вътрешните процеси и тяхната изява на повърхността в поведението. Тоест, творбата е инструмент в процеса на себепознание, а не краен и самоцелен резултат.
Досегът с вътрешния свят може да се случи на всяка възраст. Арт терапията постига положителни резултати еднакво и с възрастни, и с деца. Символното изразяване на важни, но понякога силно травматични съдържания намира свое място като ефективен подход в подкрепата на хора, преживели различни житейски сътресения.
Признаването, че съществува един различен от представата ни за себе си свят вътре в нас, е ключово за самоуправлението и развитието ни. Така арт терапията подпомага процеса на самоактуализация и постигането на по-голяма ефективност и удовлетворение от себе си в прекия живот на всеки, докоснал се до нейната претворяваща сила.
Русана Гаджанова е клиничен психолог. Работи с деца, родители, индивидуални клиенти и групи. Част от своя опит е придобила в директната си работа с деца в риск, семейства, маргинализирани групи и потребители на различни социални услуги в специализирани центрове. Сертифициран треньор по позитивно родителство и член на Дружество на психолозите в България, занимава се с арт терапия и води тренинги и обучения на професионални екипи.




Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+