Това е ситуация, добре позната на българските родители в чужбина – ние говорим на детето си на български, но то предпочита да отговаря на друг език. Обикновено това е езикът на средата, който детето чува и попива от детската градина, училището, телевизията.

Има четири основни причини нашето двуезично или многоезично дете да не общува на български език: липса на желание, липса на нужда, липса на навик или липса на увереност. Да разгледаме причините една по една:

1. Липса на желание

Ако детето преди е имало желание да говори български език, но напоследък вече не иска, важно е да разберем причината за тази промяна. Някои от въпросите, на които трябва да намерим отговор, са:
– Имало ли е ситуация, в която детето се е чувствало неудобно, че говори български език?
– Някой подигравал ли се е на детето, че говори български език?
– Някой критикувал ли е детето, че прави грешки, когато говори на български?
– Детето страхува ли се от това да не направи грешка?
– Детето разбира ли ползата от говоренето на български език?

Колкото по-скоро разберем причината за липсата на желание, толкова по-скоро ще можем да помогнем на детето да я преодолее.

2. Липса на нужда

Децата са прагматични и предпочитат да говорят на езика, който им е по-лесен, като обикновено това е езикът на страната, в която живеят. Когато едно дете знае, че родителите му разбират и двата езика, то ще предпочете езика, който му струва по-малко усилия. Какво да правим в този случай?

Важно е да създадем условия, в които детето да има реална нужда да говори езика. Някои родители например не отговарят на детето си, освен когато то им говори на майчиния език. Ако тази тактика не ни допада, нужно е да създадем ситуации извън дома – срещи с други български семейства, посещаване на българско училище, разговори с роднини в България и, разбира се, дълги престои в България.

3. Липса на навик

Навиците се променят когато житейските обстоятелства се променят. Докато мама или баба се грижат за детето у дома и му говорят на български, детето с лекота общува на майчиния език. Но, в момента, в който детето започне да посещава детска градина или училище, където доминиращият език е друг, неговите езикови навици се променят. Това е много важен момент в развитието на едно двуезично дете, в който трябва с постоянство и търпение да съхраним навика му да говори на български език.

За тази цел е необходимо ние да продължим за му говорим на български, дори когато детето ни отговаря на другия език. Както вече отбелязахме, важно е да намерим хора или обстоятелства извън дома, които да изискват от детето да говори на български език. Нужно е също така да наблюдаваме собствените си езикови навици – често ли “превключваме” от български на другия език? Важно е да помним, че детето ни наблюдава и се учи от нас как да намери баланса между майчиния език и езика на външната среда.

4. Липса на увереност

Когато детето казва, че предпочита да говори на доминиращия език на средата (не на български), защото така му е “по-лесно” или защото така е “по-бързо”, това значи, че на детето му липсва необходимата увереност да говори на български език. Детето може би не се сеща за нужните думи, не знае как да построи изречението си или се страхува да не направи грешка, ако говори на български език.

За да има детето ни повече кураж и самочувствие да говори български език, нужно е да му помагаме да обогатява своя запас от български думи. Когато в живота на детето предстои нещо ново – започване на училище, например – важно е да говорим за това събитие, на български, преди то да се е случило. Така детето ще научи български думи като “класна стая”, “учител”, “домашно”, “урок” и т.н. и ще може да ни разказва за деня си на български с по-голяма лекота.

Нужно е също така да учим детето си на любов към четенето и да му осигуряваме достъп до български книжки от най-ранна възраст. Не на последно място, всеки път когато детето ни говори на български език, е важно да го хвалим и окуражаваме и по този начин да изграждаме у него самочувствието, че говори български език много добре.

Автор: Зорница Иванова

Зорница Иванова е майка на две двуезични деца и детски автор. Чрез своите творби тя желае да вдъхнови всички българчета по света да бъдат уверени в себе си и да черпят сила от своите български корени. Дебютната книга на Зорница е “Мая и концертът на талантите” от поредицата “Феята Розичка и българските деца по света”. Ако желаете да получавате информация за новите книжки от Зорница Иванова и публикациите от нейния блог “Детство мое”, абонирайте се за бюлетина в зеленото поле на тази страница.

КОМЕНТРИ

Цветелина Дудина
Напълно съм съгласна! Аз живея в Италия, дъщеря ми е родена тук, но до третата и година разговаряхме с нея само на български език. Тя е вече на 5, ходи тук на градина и разбира се говори и италиянски. В началото и беше като “служебен” език- когато играе или говори с деца, но на скоро ми каза, че предпочита да говори само на италиянски. Аз и обясних, че е огромно богатство да знае и говори на повече от 1 език, защото и дава свобода да се разбира с повече хора, а освен това на майчиният ни език можем да си говорим тайни за другите неща. Не подкрепям българските семейства в чужбина, които не учат децата си първо на български език, “за да им е по-лесно”. За децата не е трудно да учат езици;когато са в България те трябва да се разбират с останалите на български; а и щом родителите са чужденци в страната детето също е приемано като такова, независимо къде е родено.

Zornitsa Ivanova ·
Цветелина, чудесно е, че настоявате детето Ви да говори на български. Аргументът с “говоренето на тайни неща” е много добър — децата обичат неща, около които витае мистерия. Желая Ви успех и съм сигурна, че дъщеря Ви само след няколко години ще разбере какво богатство е българският език.

Stani Dimitrova
Здравейте!Ние живеем в Италия и моята дъщеря също до 3 год.не искаше,не можеше ,не желаеше и по дълъг разговор на български неможех да проведа с нея.Когато стана на 5 г.решхме да я изпратим на България при баба,дядо,леля и братовчеди.Тя сега е на 6 г. И говори перфектен български,италиянски о сега започва с английски.Ходи и на неделно училище и е много щастлива,просто трябват контакти с нижната среда-това е отговорът 😘

Zornitsa Ivanova ·
Стани, това е чудесно! Бихте ли споделила горе-долу колко време е прекарало детето в България? Чувала съм от много майки, че дори само едно лято в България “отключва” българския език при децата.

Svetlana Yordanova Dimitrova · Работи в Първо българско неделно училище„Свети Иван Рилски”- Мостолес, Мадрид
Аз имам огромен проблем с моята дъщеря, която категорично отказва да говори на български. Родена е в Испания и докато тръгне на ясла на година и половина, си говорихме само на български. От този момент нататък тя проговори на испански и спря с българския. Аз продължавам да й говоря на български вкъщи, но тя отговаря на испански, на всичкото отгоре вече не разбира понякога какво я питам. При нея са налице и четирите причини, за които говорите. Живеем на място, където нямаме контакти с много българи, тя не общува с други българи освен мен и баща й. Вкъщи непрекъснато е пълно с нейни приятелки исп…Вижте още

Zornitsa Ivanova
Светлана, благодаря Ви за споделеното! Напълно Ви разбирам! Докато живеехме в Щатите, моята дъщеричка предпочиташе английския, защото той беше езикът и на външната среда, и на дома (ние сме интернационално семейство). Вече живеем в България и тя лека-полека проговори на български, разбира се. Учи го с желание, защото иска другите деца да я приемат и защото иска да общува с баба и дядо — фактори, които не присъстваха в Щатите. Знам, че Вашата ситуация е различна, но ако можете, пращайте детето в България да постои малко през ваканциите. Ако се потопи в средата и чуе как говорят децата тук, тов…Вижте още

Maya Yanev
Здравейте.
Аз имам две деца които са родени в Щатите.
И двете не говореха и дума английски докато не ги пуснах на градина 3 1/2 г. Научих ги само как да кажат че им се ходи до тоалетна. Нямаха никакъв проблем с научаването на англиския.
На 11 и 7 години са и говорят четат и пишат без никакви затруднения . Нямат акцент( не че това е важно)
Нашата тактика беше че в къщи се говори само на български език, много пъти когато са ме питали нещо на английски им казах че не ги разбирах.
Пуснахме и Бг. Телевизия с тази цел. Много помага особено при по- малките като фон а дори и за детски филмчета, всичко …Вижте още

Zornitsa Ivanova ·
Браво, Мая, това е голям успех! Благодаря Ви, че споделихте — имаме нужда от повече такива истории, за да се учим и вдъхновяваме от тях!

Цветелина Велчева ·
Моят син е много мъничък и масово около нас се говори на български така, че не мисля, че ще му е проблем в бъдеще. Но моето притеснение е в това, че бях чела, че когато едно дете е родено в чуждоезична страна и вкъщи чува един език, а в детската втори започва да говори малко по-късно. Попадали ли сте на такива случай

Zornitsa Ivanova ·
Здравейте, Цветелина! Популярно е схващането, че децата, които растат с повече от един език, проговарят по-късно. По последни изследвания, няма пряка връзка между двуезичието и забавената реч при децата. Ето една чудесна статия на тази тема: https://bilingualkidspot.com/…/speech-delay-bilingual-kids…/

Диана Д. Митева
Аз самата съм в такава ситуация,да. Синът ми е на 3 и половина, ходи на градина където говорят само английски, в къщи му говорим само на български и той проговаря изключително бавно,к ато набляга на английския.

Stani Dimitrova
Забравих да допълня,че две години подред тя прекарва ваканцията си на България и така проговори и сега тя на мен ми прави забележки “мамо говори на български сега сме само ние двете”😘

Lore Lei · Orlando, Florida
Здравейте. Моят личен опит с три деца показва, че ние мъчително, за нас и децата ни, забавяме един нормален Божи процес – адаптация. До училищна възраст – както и да е. Тръгнат ли на училище свободното им време става оскъдно. Ако ги принудим да четат български книжки, езикът на средата в която живеят, в случая английски обеднява. Речникът им съдържа само около 3 000 думи. Ако четат английски книжки могат лесно да го попълнят до 20 000. Да оставим в мечтите си необходимите 200 000 думи. Плюс идиоми и т.н. Не виждам как могат да израстнат пълноценни граждани, с не добри, ами отлични професии, за кето всеки родител мечтае. Вариантътq че ще се върнат в България, считам за утопия.

Zoro Bgone
2те ми деца растат в чужбина но четат и ПИШАТ свободно на български. Книжките на БГ помагат, ваканции в БГ помагат, но нещото което беше изключително полезно беше аудио приказки, песни, истории, радио театри на български език. На път, в колата пускаме си приказка и дето попива като гъба. Разполагам с огромна библиотека (над 2000) истории за малки и ГОЛЕМИ която ще споделя с вас с удоволствие.

материал на  http://detstvomoe.com/