Това не е суеверие, а научно изследване. Тези, които като малки са били наричани „гении“, „вундеркинди“, „деца-чудо“, могат да се почувстват нещастни по-нататък в живота си, сочи изследване.

Това клеймо „дете чудо“ после им тежи като воденичен камък и никога не са напълно щастливи, защото очакванията към тях са огромни.

Какво се случва с детето чудо в математиката Суфия Юсуф?

Най-драстичен пример за това е случаят с детето чудо в математиката Суфия Юсуф.

Майка й е химичка и е от Малайзия, баща й е математик и е от Пакистан. Живеят във Великобритания. В семейството са пет деца и всички са определяни като гении.

Когато Суфия Юсуф е на 12 години, е приета да учи математика в Оксфорд. Всички медии пишат възторжено за „детето чудо“, „математически гений“, „най-младият британски студент“. Освен математически гений, тя е била и тенис звезда.

На 15 години, малко преди да завърши, бяга от университета и полицията в цялата страна я издирва. Намират я да работи като сервитьорка в друг град.

Няколко години по-късно жълтите медии на Острова направо я разкъсват, защото разбират, че се прехранва като момиче на повикване.

След математиката в Оксфорд, която не завършва, се опитва да учи икономика.

Вече е на 30 години и отново прави опит да започне живота си отначало. Споделя, че вече поддържа каузата на феминизма и прави трети опит за висше образование – този път се е насочила към инженерните науки. След такова голямо прекъсване в ученето се радва, че поне умът й не й е изневерил.

  Случаят със Суфия Юсуф, разбира се, е един от най-драстичните случаи с вундеркинди, но и много други споделят, че винаги в живота им много им е тежало това клеймо „дете чудо“. Чувствали са го като бреме, защото не могат да изпълнят очакванията на другите и живеят напрегнато с чувството за провал. Изследването на проф. Фрийман от Middlesex University прави изводи след работа  с 200 надарени деца на възраст от 5 до 14-годишна възраст. Проследява живота им в продължение на повече от 20 години.

Децата, които са били с клеймото на надарени, после срещат повече трудности в живота в сравнение с тези, които са били с подобни способности, но никой не ги наричал „гении“.

Учителите и родители често допускат грешки като наричат някое дете „гений“. Това носи доста позитивни, но и много негативи. Много повече момчета са с това клеймо отколкото момичета.

Вадят се често и грешни изводи.

Например, недоброто поведение в час се извинява със скука заради гениалност, а не се третира като нарушаване на правилата и неспазване на изискванията, които все пак са за всички.

Децата, които са били с големи възможности, но никой не ги е наричал „гении“, после живеят по-спокойно и щастливо и не изпитват чувство за провал.

Но основният проблем е, че очакванията към „децата гении“ са огромни и ако те не изпълнят тези очаквания, се чувстват изключително нещастни.

материал на