Зимните и пролетните месеци в училищния календар са наситени с много и различни по вид и трудност учебни състезания. И моите ученици се включват в различни такива. За някой аз виждам, че участието няма да е полезно, но нямам право да демотивирам детето. Може пък да не съм познала, а и това може да е желанието на семейството. Други, които имат сили- нямат амбиция да участват, семейството не проявява интерес и аз не бива да се намесвам..
Малките ученици имат една вродена амбициозност и желание за изява и когато ги попита учител -искате ли да участвате- всички отговарят за всичко, че искат да се включат. След момента на емоцията- започват да осмислят какво искат, защо и дали участието им в дадено състезание е по техните сили. Подобна е реакцията и на много родители на малки ученици, но желанието им често е повече родителска амбиция, надценяване на качествата на рожбата им или непознаване на характера на дейността: ,,учебно състезание”.

Точно това понякога се използва от учители, за да демонстрира масово участие на учениците от класа си и да печелят някакъв криворазбран авторитет пред колеги и родители. Това носи негативи за голяма част от участниците без състезателни възможности и може да им причини психическа вреда: ниско самочувствие, отрицателно отношение към учебния предмет от състезанието, без това да е реално, защото техните умения може да са по-големи в други области, различни от състезанието, в което са включени по неосъзната потребност.
Учебните състезания са хубаво и полезно нещо. Те проверяват възможности, те са поле за изява на сили , място за доказване на характер и умения, те са нишата за откриване на най-силните, защото те са нашата машина на бъдещето…
Всяко състезание се провежда върху учебен материал, който е над нивото на учебниците в масовото училище. Така е, защото учебниците са създадени, за да дадат една средна подготовка за всички в масовото училище. Критериите за оценка на конкурсните работи са по-строги от тези на оценяването в клас, тъй като целта е да се открит онези участници, които имат сериозни познания в областта. Така те ще преминат към следващото ниво на състезанието, а крайната цел е да се намерят най-добрите, за които последният етап предвижда сериозни награди или възможности за обучение дори в чужбина-както е в конкурсите за по-големите ученици.
Малко са родителите на малки ученици, които съзнават цялата тази верига: ученик-конкурс-личен резултат.
Те разумно спестяват на децата си излишни отрицателни емоции или пък- насочват ги в правилната посока на тяхното развитие. Тръгват към допълнителна подготовка за състезанието, каквато масовото училище не предоставя или поне- не е достатъчна работата в клас.
За всяко състезание такава е необходима и не защото така печелят допълнителните обучители, а защото учебното съдържание е създадено на средно ниво, защото началното училището е масово и целта е всички малки ученици до 4 клас да усвоят основите на научните познания. Малко са децата, които биха могли само с основните познания от часовете в клас да получат висока оценка на състезание.
И така -родители и колеги.
Участието на малките ученици в състезания е ,,деликатно” нещо. Когато самият малък ученик е мотивиран, има необходимите познания и подготовка-емоциите ще бъдат приятни за всички: ученик -родители-учител. Когато ситуацията не е добре преценена, това може да навреди на развитието на детето.
Още мразя химията, защото като бях в 7 клас- имах отлични оценки, но не харесвах този предмет. Учителката ме задължи да участвам на олимпиада. Стигнах втори кръг и завинаги намразих този предмет. Практиката на учителите от миналото пък има заслуга думата ,,състезание” да предизвиква у мен неприятни чувства, защото заради отличните ми учебни резултати по предметите, всички учители ме задължаваха да участвам във всички състезания, които се появяваха и недобрите ми постижения там предизвикваха в детската ми душица лично разочарование и неприятни емоции.Понижаваха моя авторитет сред съучениците ми в клас, задавах си излишни въпрос: Аз имам ли знания или някой ме е заблудил във възможностите ми?… Още повече, че у мен никога не е имало ,,спортен хъс”.
Състезанията от училище ми нанесоха рана и сега пиша това, за да спася онези ученици, които по-късно в своя житейски училищен път ще открият кое е тяхното състезание, къде трябва да демонстрират или да проверят своите сили.
Дано колегите и родителите подходят внимателно към задаващите се различни училищни състезания. Така всяко състезание ще постига и своята цел: да открива най-добрите.
Успех в състезанията!

Сподели :)