Една от най-известните фрази в света „След нас и потоп“ принадлежи именно на най-влиятелната дама във Франция, родена на днешната дата преди 295 години

На 29 декември 1721 година в Париж се ражда Жан-Антоанет Поасон. Но това име едва ли ви говори нещо. Мадам Дьо Помпадур обаче е известна дори и за хората, които слабо познават историята. Защото това е жената, която успява в продължение на почти 20 години да запази статута си на официална фаворитка на френския крал и неофициално да е най-влиятелната дама в държавата.

Легендарната Мадам дьо Помпадур несъмнено е една от най-любопитните женски фигури в историята, а името й носи красноречиви асоциации – на успешна кралска метреса.

Малцина обаче си дават сметка, че подобно звание е подплатено със солидни заслуги, което означава, че дамата притежава завидни качества. И те не се изчерпват само с чар, красота, ефектно присъствие във висшето общество. Все пак трябва да си дадем сметка, че говорим за Франция през XVIII век, когато званието „официална метреса“ е знак за висока чест и към тази позиция се стремят кажи-речи всички дами в двора. А присъствието в кралските чаршафи е знак не само за височайшо благоволение, но и за влияние над решенията на владетеля.

Несправедливо е да определяме тази толкова сюжетна и умна жена само като изключително сластолюбиво същество, способно да оплете в мрежите си глупавите и суетни мъже. Първият роман за Мадам дьо Помпадур с автор Клаудия Циглер го потвърждава. Ако читателят вникне в страниците на едноименното издание, ще съпреживее почти кинематографично не само чара на Мадам, но и ще усети деликатния парфюм на цяла една епоха, доста интересна при това.

В леглото на краля

Истинското име на Мадам дьо Помпадур е Жан-Антоанет Поасон, родена на 29 декември 1721 година. Според собствените й думи още на 9 разбрала, че съдбата й е отредила нещо необикновено – майка й я завела на гадател, който й предрекъл, че един ден ще „царува над сърцето на краля“. Малката Жан израства като умна и нежна девойка, която 20-годишна се омъжва за богатия Шарл-Гилем дьо Норман д’Етиол.

Младоженците получават като сватбен подарък огромно имение в близост до кралската ловна местност в горите на Сенарт. Очарователната му стопанка с овално лице и малка закачлива уста скоро става известна с изисканите си приеми, на които събира отбрани гости. Самата мадам д’Етиол блестяла с изключителен ум и била доста забавна – слава, която скоро я превърнала в звезда на парижките салони. През 1745-а. Луи XV дава маскенбал по случай женитбата на дофина.

Приближени на двора вкарват непоканена буржоазката Жан-Антоанет д’Етиол. Жан е облечена като богинята Диана, Луи е в модерния костюм на тисово дърво. Тя е на 24 години, омъжена, с две деца, той – на 35, женен, с 11 деца, освен това страда по преждевременната загуба на младата си метреса. И какво значение има всичко това, когато богинята изпрати невидимите си стрели.

Луи забравя и жена, и деца, и траур, за да се впусне презглава в най-подлудяващата любов на живота си, а малката буржоазка, заемайки своето място в сърцето му, застава на върха на неписаната йерархия на тънещия в лукс и интриги чудовищно голям дворец. Кралят я дарява с титлата маркиза и оттук насетне Жан поема в историята като маркиза Дьо Помпадур.

Колко е важно да бъдеш забавен

Основното качество на Мадам дьо Помпадур е не нейната красота, а ум. Тя била дребна на ръст и затова скоро въвела модата на високите токчета, за сметка на това била доста упорита в работата си над чувствата на краля. А Луи XV най-много от всичко се плашел от скуката. В знаменитите си салони Мадам събирала целия интелектуален елит на Франция. Слави таланта на Волтер и не пропуска да го рецитира, блести в разговорите, пее чудесно. Освен това малката „птичка“ на владетеля чуруликала нежно на рамото му всеки път, когато го виждала оклюмал и потънал в мрачни мисли.

В „Мадам дьо Помпадур“ (изд. „Емас“) виждаме „Бисерът на Франция“ като една от големите личности със заслуги към културата на Франция. Без нея надали Франция щеше да произвежда финия севърски порцелан, надали Просвещението щеше да е същото. Тя издейства средства за талантливи художници и занаятчии, като сама създава една от най-големите колекции на своето време и допринася за развитието на стила рококо в архитектурата, модата и мебелите.

Известна е историята за създаването на прочутата френска Енциклопедия. В едно мрачно утро Луи XV се събудил и решил да подпише няколко указа. След като закусил с няколко желирани пъдпъдъка и печени фазани със сирене рокфор, пристъпил към изпълнението на важните държавни дела. Мадам дьо Помпадур го убедила, че трябва да започне именно със Закона за издаване на френската енциклопедия, която да събере мъдростта на вековете.

Кой изхарчи народните пари

Мадам дьо Помпадур е обожавана от елита и ненавиждана от простолюдието. Причината – метресата на краля с лека ръка харчела парите на народа и буквално опразнила хазната с реализацията на идеите си. Тя купувала замъци и ги преобразявала със скъпи мебели, обличала се в най-разкошни дрехи и с охота позирала на художниците. Поръчвала скулптури, давала милиони за колекции от картини, порцеланови фигури, лампи. Много от тях и до ден днешен красят залите на Версай. Наскоро пък по време на търг анонимен колекционер заплати за едно от креслата на Мадам колосалната сума от 601 500 евро.

Добра приятелка, вместо лоша любовница

В любовта Мадам дьо Помпадур е знаменит стратег, от който съвременните жени могат само да се учат. Скоро след като разбира, че не може да задоволява прищявките на краля в леглото, Мадам се оттегля и сама започва да избира метреси на владетеля. Тя остава близка до Луи чак до смъртта си, а той от своя страна я боготвори и обезпечава материално. Мадам дьо Помпадур е автор и на знаменитата фраза „По-добре добра приятелка, отколкото лоша любовница“.

Една от най-известните фрази в света „След нас и потоп“ принадлежи именно на мадам Дьо Помпадур. Как става това – през 1755 г. тя е помолена от австрийския дипломат Граф Кауниц да се намеси в преговорите, довеждащи до подписването на Версайския договор от 1756 г. който намалява френско-австрийския антагонизъм. Договорът довежда до т.нар. Седемгодишна война, в резултат на която Франция губи Нова Франция в Канада. Според слуховете, след загубата на некадърното ѝ протеже маршал дьо Субиз (в битката при Росбах, която той губи от прусаците) мадам Дьо Помпадур утешава краля с прочутото : ‘“След нас и потоп“.

Ето още цитати от мадам Дьо Помпадур:

Шампанското е единственото вино, което една жена може да пие и да остава красива.

Любовта е удоволствие за един сезон, приятелството – за цял живот.

Тайната на политиката е да знаеш кога да лъжеш и кога да запазваш мълчание.

/ материал на 24 часа /