Плагиатиство, наричат продукт, ,,преобразуван” от друг и популяризиран като лично творчество. В наши дни такова действие може да повлече юридически постъпки от страна на истинските автори, защото има защита на авторското право и интелектуалната собственост и така до донесе проблеми за ,,плагиата”. За такава дейност става въпрос още в Римската империя, но появата на Интеренет го прави и опасно, защото всеки продукт, попаднал в това простарнство става достояние на всеки и е важна правдивостта, чисототата на всеки материал. Това е причината пък да се появят много компютърни програми, които могат бързо да открият и дори да покажат кой материал от кого е създаден и кой, колко е откраднал от първоизточника.
В медийното пространство постоянно се поставя въпроса за тази не така коректна дейнист в различни области на науката и изкуството, но аз понякога си мисля, че такива продукти не са чак толков порочни. Напротив: накои от тях са по-добри от оригинала и печелят повече симпатиите на зрители и читатели.
Сещам се за два примера:
1. Песента на Алла Пугачова ,,Милион алъйх роз” , за която напоследък се говори, че си е имала оригинал: изпълнението на друга певица, много преди Алла. Но какво лошо има в това?
Този продукт става популярен, когато Алла го представя и така той получава втори и още по-добър живот. Може би преди това просто не е било неговото време.
2. Песента спечелила тази година Евровизия, изпълнена от представителя на Португалия. Вече се говори, че и тя имала оригинал – песен, изпълнена от известния музикант Рибак. Е, какво пък? Може и това произведение да е намерило сега своята публика.
Та : какво чак толкова лошо има, ако един продукт намира нова и по-голяма популярност, преработен и показан по нов начин от друг човек.
Лично аз не виждам нещо толкова лошо в така нареченото плагиатство.
Единствено мисля, че създадтелят на оригинала трябва да получи своето уважение и и признателност. Все пак – идеята тръгва от него.
