Всеки човек живее в някаква социална група.
Било работния колектив, било хората съседи по вила или съседи в жилищния блок, където е апартаментът му, било хората, с които посещава един спортен клуб …
Докато е жив, човек не би могъл да избяга от околните. Няма как, уви! Колкото и да иска това.
Околните са тези, които ни правят щастливи и поддържат нашата лична самооценка.
Околните са тези, които могат да ни сринат и създадат много проблеми.
Кой приемаме за наш проблем?
Тези, които ни карат да се чувстваме спокойни и весели или тези, които ни изправят пред сложни задачи и предизвикателства, които активират нашия адреналин, цялата ни психическа, умствена и дори физическа енергия???
Наш проблем са те : – ,,тормозниците”.
Те обаче са и нашият двигател към прогрес.
Точно те ни карат да мислим повече, да моболизираме своите сили и така ни правят по-живи, по-активни и по -млади.
Поне аз харесвам тези тези хора.
Те, в желанито си да създадават проблем, ме правят по- умна, защото се налага да уча още, а когато мозакът работи- тялото е живо и духът живее в своето време…
,,Тормозниците” често са хора , които не са по -умни от тормозените. Даже са и страхливи…
Те не са добра компания и по-добре е рядко да ги срещаме. С тях е скучно, освен ако не са поставили проблем за разрешаване…
Ето защо по-хубаво е да сме по-често сред такива, които ни правят щастливи и са готови да ни помогнат, когато ни срещат трудности, но пък и без ,,тормозници” не може- Ти да видиш!-ц, ц, ц, ц…