Защо хората викат, когато са ядосани?-притча

Мехер Баба е индийски духовен учители философ. мехерТой смята, че има прераждане на човека, чиято цел е духовно израстване и пречистване на всеки, за да стигне до своята крайна точна- осъзнаване на собствената божественост, защото всяко едно същество реално представлява Бог , а света, в който живеем е илюзия. Той е противник на ЛСД и всички наркотични вещества. И нещо много любопитно. Роден е в 1894 година, а от 1925 година до края на живота си-1969г. запазил пълно мълчане, като контактувал с хората чрез жестове или показвал букви от азбуката. Има много последователи и в Европа, която посещава през 1931 година. Мехер Баба често използвал израза „Don’t Worry, Be Happy“ , за да покаже на последователите, че не се страхува. Този израз по-късно е причина да се появи такава песен.
Това е притча, разказвана от Мехер Баба, в която той показва едно интересно тълкуване на раздалечаването между хората и техните емоционални реакции при неразбирателство.
ЗАЩО ХОРАТА ВИКАТ, КОГАТО СА ЯДОСАНИ?

Г Един ден Мехер Баба попитал учениците си :
-Защо хората викат, когато са ядосани?
Учениците помислили известно време и започнали да отговарят:
-Защото губят спокойствие – казал един – затова викат.
-Но защо трябва да се крещи, когато другият човек е съвсем близо? Не е ли възможно да говорим по-тихо. Защо трябва да се вика, когато сте ядосани? – отново попитал Мехер Баба.
Учениците давали всякакви отговори, но нито един от тях не харесал на Мехер Баба.
Накрая той започнал да обяснява:
-Когато двама души са ядосани, сърцата им се раздалечават. За да преодолеят това разстояние трябва да крещят, за да се чуят. Колкото по-ядосани са, толкова по-силно ще трябва да викат, за да преодолеят това огромно разстояние между тях.
А какво става с хората, които се обичат? Какво се случва, когато двама души попадат в любовта? Те не викат, внимателно си говорят… Защо? Тъй като сърцата им са много близко. Разстоянието между тях е много малко. Какво се случва, когато любовта между тях се задълбочи още повече? Те не говорят, само си шепнат и се потапят все по-надълбоко в любовта. Накрая идва момент, в който няма нужда да си говорят, те се разбират само с поглед и това е всичко. Така е, когато двама души са близки и се обичат!
Учениците стояли смутени и замислени. Учителят продължил:
-Когато спорите помежду си, не позволявайте вашите сърца да се раздалечават, не казвайте думи, които ще ви отдалечат един от друг, защото ще дойде ден, когато разстоянието между вас ще стане толкова голямо, че няма да можете да намерите обратният път един към друг.

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+