/… с оглед спазването на професионална етика, лицата и някои от обстоятелствата са измислени…/
Напоследък сред педагогическите среди се шуми около приобщаващото образование.
Ок – аз съм ,,за “!
Децата, които са родени с увреждания по решение на съдбата трябва да имат достоен живот и да бъдат подкрепяни от педагозите и обществото, за да могат да бъдат полезни с каквото могат на своя народ, защото у всеки човек има качества – и добри, и лош.
Но КАКВО ЩЕ МИ КАЖЕТЕ ЗА СЛУЧАИТЕ , когато в семействата се раждат нормални деца, а самите родители ги увреждат със своето поведение и отношение.
Пиша- защото и сега пред себе си имам резултът от такава родителска безотговорност .
В класа ми дойде след обиколка на няколко класни паралелки момченце, с което никой в училище не иска да има контакт .
Първоначлно възприех майката като съвсем нормална жена, макар че ми казаха други неща за нея….
И понеже моето правило да преценявам хората, след като ги опозная- първите ми преценки бяха положителни, но поведението на детето ми бе странно… Раздразнителен, лесно избухлив, вулгарен речник- даже отвратителен… , а когато тръгнах рязко към него, защото се държеше подигравателно със съучениците ми в класа по време на работа и им пречеше да работят – разбрах, че нещо не е наред . То се вкамени като се изправих пред него, зачерви се, разтрепера се и започна да крещи, че нищо не е направил, че другите са виновни… ДОПЛАКА МИ се… Аз знам какво е психически тормоз и никога не бих правила подобно нещо срещу когото и да е… Съжалих момчето … Децата се смълчаха, защото в този мой клас- децата знаят какво не е нормално… В междучасието изведох момчето в коридора. Разговаряхме за прости неща…
Е- какви родители са това…Разговарях с родителите за впечатленията и тревогите от реакциите на детето. Майката ме изслуша и се ,,усмихна”. Жалко за момчето… С него си говорим често насаме… не за насилие, а за неговата мечта да стане извесетен скачач, защото се занимава с този спорт … и все се опитвам да му кажа, че нормално е това поведение, което вижда в класа …. Той разбира, но след училище се прибира у дома… където вижда друг модел на обноски, поведение, взаимоотношения… Там може би говорят и цинично, защото тези думи са в неговия речник.
Преди Нова година майка му ме прегърна… нямаше как да кажа, че в семейството допускат грешка…
Опитавам се да го приобщя, но той вече не разбира правилно кога му се карат и кога просто му правят забележка… и винаги казва, че не бил виновен, макар никой да не го упреква в нещо…
Жалко…
Дано един ден да стане добър родител…
Това момченце ми подари рисунка на замък със стая и и балкон само за мен… А днес ми донесе цветя и каза,,Госпожо, ама са от градината!”
,,Благодаря, че се сети за мен. Градинските цветя са най-ароматни!”
ЖЕЛАЯ МУ УСПЕХ!
Дано лошото в живота му го направи по-нормален …
