Натрупаният професионален опит, доказан чрез участия в различни обучителни курсове, специализации, придобити професионални степени и всякаква класна  и извъкласна дейност станаха  от основно значение  за периодичната оценка на компетенциите и способностите на всеки педагог, неговото кариерно израстване  и натрупания стаж, необходим за по-добра пенсия.

Това направи приетата през 2016 Наредба 12 на МОН.

Така всеки учител ще може чрез своите квалификации да изпревари останалите и да стане бързо дори главен учител.

Тези пък, които искат по-голяма пенсия ще трябва да натрупват кредити и да доказват дейност, защото само  направен дълъг стаж няма да им осигури добър следработен доход..

Тази Наредба събира негодувнието и на младите, и на старите в учителското съсловие главно по две причини:

1. Как може стажът да няма значение за натрупания опит и да не играе най-важна  роля при определяне на пенсията?

2. Ако един учител иска да израства бързо, той ще стане старши, главен учител… Ще се напъне да става заместник- директор, а после директор…. А после?

По точка 1.:

Учителите със стаж казват, че няма обучение, което да даде опитът, придопит след дълги години педагогическа дейност и контакт с децата.

По точка 2.:

Ако искам да стана научен работник в педагогическата област и да преподавам на студенти- плащам си 3 семестъра към някое ДИПКУ и -хоп-……може да си намеря работа в някой частен ВУЗ. И това вече го правят не малко хора, защото има такава възможност, а така ще избягат и от училище, където работата става все повече,  стресът все по-голям, а доходите не нарастват порпорционално на работния ангажимент.

Тогава : За каква кариера става въпрос?

А колеги, които са по-дълго в системата споделят, че на практика тази Наредба не е създала нещо ново и дори е разрушила някои добри правила.

Тези, които не разсъждават по Наредбата и си я карат,  както винаги- не ги интересува,  сега си казват:

,,Има време за тези 3 задължителни кредита, защото само тях ще правя”.

Не е така. Ако се огледат из предлаганите обучения,  времето за провеждането им, ще видят, че трябва добре да преценят кога и къде да се включат за кредити, особено, ако искат да се развиват по теми и области, които ги интересуват. Тези хора обаче не се вълнуват от това,  защото темата на обучението за тях няма да е важна. Важен е натрупаният кредит! И така… колко ще допринесе Наредбата за усъвършенстване на учителите? А за тази дейност ще се платят пари…

Е,  има време- за тези , които им е ,,все едно” какво ще им чете еди- кой си  лектор.

Няма време за тези, които искат да обогатяват знанията, уменията и способностите си.

Тези, които искат да се развиват, но те  са твърде малко… и много обстоятелства могат да ги включат бързо в групата на ,, все ми е едно”…

Аз лично нямам позиция, защото съм на една граница, на която и  да  искам- нямам време за кариера. Ще трябва да трупам кредити, да развивам умения… да надграждам себе си, доколкото обученията могат да ми помогнат и добре, че храесвам работата си, та да не си задавам нерешими въпроси… Продължавам напред заедно с всички трудности,  които нахлуват в образованието …