Муските на дервиша-легенда за Търговище

Търговище е град в Североизточна България и селище, дарено от природата с прекрасен климат и добри условия за селскотопанска дейност.

Славиковото училище -Търговище
Славейковото училище -Търговище

Но историята казва, че мястото е обитавано от   хора от различни исторически епохи като се започне от V-IV хилядолетие пр.н.е., за което има доказателства, премине се през времето на траките, римляните, византийците. После тук се заселват и българите и върху останките от византисйка крепост те правят своя. В периода на Първото Българско царство райоът е оживен, но за съжаление често  е бил и  бойно поле. Селище и крепост са съществували на това място и през Второто наше царство, след което няма сведения какво се случва със населението  в годините на нашествието на османските турци и последвалото робство.

Много по-късно- през 1573 година се споменава селището  Ески Джумая- това е име, за което е известно, че носи днешното Търговище в годините на Османската империя. Тогава то имало повече облика на турски град … , а за неговото създаване има легенда:

Живял някога в мрака на робството, в малка къщичка на пътя до река Врана, един дълбоко религиозен турчин. Той изработвал различни муски, приготвял примитивни лекарства от билки, а в свободното си време изкърпвал и поправял скъсаните еминии и чехли на преминаващите пътници и търговци. Поради този му занаят, населението го назовало ескиджи-баба (човек, поправящ стари неща, обувки), но в същото време и човек, който съчетава възвишеното с практичното. Поради своята набожност, умение да привлича с красноречиви проповеди и да лекува простодушното турско население, той бил смятан от всички за свещено лице (дервиш).

С течение на времето хората от околността свикнали да идват при него на молитва всеки петъчен ден и скоро това се превърнало в традиция. В петък (джума, тур.петък) неговите многобройни почитатели вземали своя намаз (молитва). При подготовката си за отиване при дервиша те казвали: „ескиджи бабанъянънда кълъджас джумая намазъна“ (за петъчния молебен ще се молим при ескиджи баба).

Идвайки на тези традиционни посещения при светия старец, местното население носело продукти и вещи, които разменяло помежду си, съчетавайки духовните си мисли и дела с практичните нужди. Оттук произлязло „ескиджи джума“ – във връзка с петъчния ден, а по-късно, със съкратеното „ескиджума“ било наименовано възникналото селище.

С течение на времето, това обиталище на стария дервиш и традиционните събирания на хора ставали все по-известни с търговския си характер и удобството за размяна на вещи и продукти. Дервишът умрял, бил забравен, заедно с муските и проповедите си, но останало селището, което хората назовали Ески Джумая, по-късно със смисъл на „стар пазар“. Така възникнало селището според преданието, така възникнал и неговият известен пазар в петък, запазен и до днес в града.

източник: Дражев, П. Тъговище – С.,1967

 

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+