Всичко в този живот минава през гледната точка.
Ние хората сме толкова, толкооoooва различни, че едно и също нещо да гледаме- всеки го вижда от ,,своята камбанария”, а тя е изградена от житейския опит на човека, личнитe емоции и професионалната деформация.
6 причини ме сложиха пред телевизора онзи ден , за да гледам българския игрален филм ,,XI а класа” :
1. Отдавна не беше създаван филм, свързан с училището ни.
2. Интересен актьорски състав.
3. Имах надеждата, че филмът ще ме пренесе в по-нормални ситуации, в сравнение с всичко, което започна да се случва напоследък по света и у нас.
4. Нали съм учител- макар и начален.
5. Имах свободно време
6. Най-после няма турски сериал или американски екшън.
Не гледах съвсем задълбочено, а повече слушах думите на героите. Може и да съм деформирана, но те ми намекнаха много истини: за липсата на наказания в училище; за толериране на определни ученици и дори съобразяване със социалното положение на родителите им; за липсата на идеи и сериозни цели у младите хора; за уклона на младежите към пороците, които в голямо изобилие предлага съвремнният живот; за старанието ,, да не се разчуе” проблем; за отношенията в учителските колективи и учениците; за новия дух, който носи един млад преподавател; за оцеляването … за проверките на ,експерти” и доколко те са компетентни като жури, което не осъществява пряка педагогическа дейност … И в крайна сметка- усетих идеята, че един млад педагог би могъл по-лесно да достигне до съвремнните ученици и чрез своя дух да ги предизвика към нови размисли, идеи и планове…
Това чух аз…
После се замислих за създателите на филма, защото допуснах, че сценарият е повлиян от някой, който е бил сред големи ученици в клас. Порових тук- там и се оказа, че:
сценаристът -Николай Колев е вложил свои лични наблюдения, тъй като е имал опит като преподавател на големи ученици.
режисьорът: филмът е пълнометражен дебют на Михаела Комитова
Казват , че ,,11а клас” е създаден по идеята на други -вече известни чужди филми, които засягат подобни проблеми: ,,Dangerous Minds” (1995), “Freedom Writers” (2007), “To Sir, with Love” (1967)
Особено силна е приликата на Лина с героинята на Мишел Пфайфър – Луан Джонсън, във филма от 1995-а година.
И ЦИТИРАМ: ,,Разликата с тези филми обаче намираме в доста по-слабия и скован сценарий на “11-ти А”, който прави актьорската игра да изглежда изкуствена на екрана. Героите и диалозите са изтъкани от стереотипизирани клишета, на места липсва логическа връзка и последователност при изграждането на историята, а някои сцени са откровено неправдоподобни. Единственото признание, което може да се даде на филма, е, че въпреки клиширания си сценарий той посочва някои истини за българското образование.”- -казват познавачите на филмовото изкуство.
Филмът върви по екраните от 2015 година, но вчерашното му излъчване предизвика много коментари сред учителската гилдия: къде напълно отрицателни, къде благосклонни към родната продукция.
Лично аз се чувствах приятно, докато гледах филма. Зарадвах се, че след като българските лекари си имат ,,докторски сериал”, някой се е сетил да направи и ,,даскалски филм”- не е лошо.
Желая на създателите на ,,XI а клас” успехи и ще се радвам повече, ако по нашите телевизии се намери повече място за нашите филми- хубави или лоши: Въпрос на гледна точка!
