Живял някога силен и мъдър самурай. Като остарял се оттеглил и започнал да обучава младежи в дзен-будизъм. 
Хоратa говорели, че той, макар и възрастен все още оставал непобедим.
Пoявил се войн, известен с подлостта и коварството, които използвал, за да печели победи в битки. Той се изправил пред стария самурай и го предизвикал на двубой. Младите ученици били възмутени, но старият самурай приел предизвикателството.
В деня на двубоя всички селяни се струпали на площада , за да видят кой ще стане победител.
Младият войн застанал срещу стария самурай и започнал да го нарича с обидни думи. Правел унизителни жестове, хвърлял камъни към него… Публиката негодувала, а възрастният човек стоял гордо изправен и не помръдвал от мястото си. Дума не изричал, жест не показвал…На смрачаване, младият войн, вече бил изтощен от собствената си злоба и останал без сили, сам се оттеглил.
Около стария самурай се струпали неговите млади ученици, кипящи от възмущение, недоумение и гняв.
-Учителю, защо търпяхте това? Защо не започнахте двубоя, за да защитите честта си?
Мъдрият старец попитал младежите:
– Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?
– На този, който го е донесъл. – отговорили те.
– Същото важи и за завистта, гнева и обидите. Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.
/преразказа за вас от материл на Thinkstock/ Guliver-лили/
