Snejanka Dimitrova / цитат / Колеги , според новия закон тези ученици не подлежат на ресурсно подпомагане, ако имат само тази диагноза! За тях ще трябва да се погрижи екипа за личностно развитие в училището„Този екип ще разработи план за подпомагане. До момента няма подадени стандарти за изработване на такива планове .Тези планове не са индивидуални програми ! Не ми се мисли какво ще се случва ! До сега поне в часа при ресурсния учител тези деца бяха извеждани от час. С тях трябва да работи психолог . В колко училища има психолози имащи терапевтични часове с такива деца ? Остават много неизвестни само времето ще покаже какво следва от новите разпоредби! От голямо значение е отношението на родителите към проблема на детето. Много родители идват при нас, искайки помощ , но ако може никой да не разбира ,че дето им се нуждае от такава помощ!

ХИПЕР– свръх, много повече от нормално възприетото
АКТИВНОСТ– деен, енергичен,жив, пъргав.
ХИПЕРАТИВЕН– много повече от нормалното енергичен
Немският лекар Heinrich Hoffman в поетична форма е описал извънредно подвижно дете, като му дал прозвището “непослушникът или мърлявият Питър”
1902 г. в списанието Lancet се появява лекция на английският лекар G. F. Still, който свързва хиперактивността с биологична основа, а не с лошо възпитание, както се е предполагало тогава.
1980 г. в класификациите се появява термина “синдром на дефицит на внимание”
и неговата разновидност “синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност”
В България – по откъслечни данни от 2 до 10 % в деца до 12год.са с тази диагноза, като при момчетата е три пъти по-често.
Хиперактивността има различна динамика във възрастовото израстване на индивида.Най-силно тя се проявява в предучилищната и начална училищна възраст
С напредване на възрастта хиперактивността при децата със синдром на дефицит на внимание значително намалява, или изчезва, но нарушенията във вниманието и импулсивността в повечето случаи се съхраняват и в напреднала възраст. При това е възможно увеличаване на нарушенията в поведението, проява на агресивност, трудности във взаимоотношенията в семейството и училището, намаляване на успеваемостта. По данни на някои изследователи, нарушенията в познавателните функции и поведението се съхраняват почти в 70 процента от подрастващите и повече от 50 процента при възрастните.
Какво прави хиперактивното дете по време на учебен час в началното училище
-върти се
-извършва много ненужни движения,
-по време на изпълнение на конкретна задача, изискваща да се стои мирно (детето стои , но не е в състояние да удържи ръцете и краката си спокойно).
-по време на час става от мястото си без разрешение
– трудно задържа вниманието си, особено при изпълнение на еднородни задачи и в края на учебния ден
– през цялото време тича
Хиперактивността не може да бъде преодоляна напълно. Работата е корекционна .В някои страни има и медикаменти, но повечето психолози препоръчват психотерапия с различни дейности -ИГРОВА, ПСИХОТЕРАПИЯ, АРТ–ТЕРАПИЯ, МУЗИКОТЕРАПИЯ, ПСИХОГИМНАСТИКА….и подходящи психологически подходи към детето.Наказание-НЕ.
Какво трябва да правят учителите, ако в клас има такива деца?
Психолозите препоръчват:
– да игнорирате лошите постъпки на детето и да поощрявате доброто му поведение.
– да направите организация в класната стая- подреденост и ред на всяко работно място, да съблюдавате и изисквате този ред постоянно
– давайте на учениците устно и нагледно задачите, записвайте номера на страниците, срокове за връщане на поставени за изпълнение у дома задачи
– окуражавайте използването на самозалепващи се листчета за отбелязване на страниците в учебника, изваждане на ключови думи и бележки
– помагайте на учениците си да подреждат по приоритет ангажиментите си за учебния ден ,да разпределят работното си натоварване. Може да си правят списъци “какво трябва да направя”. Дайте пример и научете учениците да записват и отмятат свършените задачи. Раздробете по-дългите задачи на по-малки структурирани части.Поставете конкретна задача за изпълнение за определено време и проверете как е свършена работата
– Дайте възможност да се случат естествените последствия от несвършената работа

– По възможност, от педагога се изисква да игнорира лошите постъпки на детето и поощрява доброто поведение. Трябва да се направи оптимален избор на място, където да стои то в час: в средата на класната стая, срещу дъската и недалеч от учителското бюро. То трябва да има възможност за бърз контакт с него, в случай на затруднение. Учителят трябва да преподава задачите от урока постепенно, на определени интервали от време. Ако ученикът трябва да изпълни по-обемно задание, то трябва да му се предложи във вид на няколко части, а педагогът периодично да контролира хода на работа върху всяка една от тях. Желателно е да обяснява всяка задача по няколко пъти, докато стане сигурен, че децата са го разбрали. За да задържи вниманието на хиперактивното дете, той може да се договори с невнимателните ученици за специални, известни само на тях „секретни знаци”, които да използва всеки път, когато детето спре да внимава.

Какво да правят родителите?
Корекционната работа с хиперактивните деца трябва да е подчинена на решаването на следните задачи:
1. Създайте стабилна обстановка в семейството- безконфликтни ситуации.
2. Придържайте се към единна възпитателна практика- не прибягват към крайности: проява на голяма мекушавост или повишени изисквания (в съчетание с педантична жестокост и наказания), които то не е в състояние да изпълни.
3. Необходимо е да се избягва преуморяването му, свързано с голямо количество информация, което може да предизвика раздразнителност.
4. Без да е необходимо, не трябва да се води на места, където се струпват много хора: базари, хипермаркети, или шумни компании.
5. По време на игра е желателно да се ограничи само с един партньор. При хиперактивните деца е необходим, колкото и въздуха, строг дневен режим, който да се изпълнява всекидневно и неизменно, олицетворяващ постоянството в условията на съществуване.
6. Не жалете усилията си, за да формирате у него навици за послушание, акуратност, самоорганизация, способност да планира и довежда до край започнатите неща, да развивате у него чувство на отговорност за собствените постъпки.
7. За да се постигне по-добра концентрация на вниманието, при изпълнение на домашните задачи, е необходимо да се намери в апартамента тихо място за него, с минимално количество дразнещи и отвличащи вниманието фактори. В процеса на подготовка на училищните задачи, е необходим контрол, от страна на единия родител, за да се убеди, че то продължава да работи. През 15 – 20 минути му разрешавайте да стане и да се раздвижи за 5 минути, а после да се завърне към уроците.
8. Изберете две най-важни задачи за деня, които детето може успешно да изпълни. След това напишете тези задачи на листчета. Окачете ги на специалната „дъска за обяви” в стаята му. На тях е полезно да се даде информация не само в писмен вид, но и в образна форма, т. е. възможно е да направите рисунки, съответстващи на определеното съдържание. При изпълнение на съответното поръчение, детето трябва да постави 9.върху листчето специален знак.
Правилата и поведението, които предлагаме на детето, трябва да са прости, разбираеми и целенасочени и да се предоставя определено време за изпълнението им. Трябва да му се обясни, че за добро поведение ще получи поощрение и награда, а за неизпълнение ще бъде санкционирано (временна забрана на любимите занимания, например). Обсъждайте с него поведението му спокойно и доброжелателно. При необходимост да промените държанието му, е важно да изберете един проблем, а не няколко наведнъж. За развитие на фината моторика и общата организация на движение е полезно да го включите в занимания по хореография, тенис, плуване, карате (но не и силови спортове, като борба, бокс, които са потенциално травматични, а непосредствените телесни контакти водят до превъзбуждане).
9.Помогнете му да повиши самооценката си, увереността в собствените сили, работейки върху усвоените нови навици, успехите в училище и в ежедневния живот. Определете силните страни в личността му и доброто развитие на висшите психични функции и навици, за да се ползвате от тях при преодоляване на възможни трудности.
10. Привлечете на помощ специалист и се постарайте заедно да установите контакт с училищните педагози, като им дадете информация за същността и основните проявления на СДВХ, за ефективните методи на работа с такива ученици. Нежеланието на учителя да вникне в проблема е тревожен сигнал. Ако съдбата е сблъскала вашето дете с педагог, който го причислява към неуспешните и невъзпитаните, или прехвърля всички възпитателни задачи на родителите, не изпитвайте чувство за вина и не се отказвайте. Всяко дете има право на уважение и психологически грамотно отношение към себе си. Има право на средно образование.

И така, на всички, които се сблъскват с проблемите на СДВХ, желаем оптимизъм и търпение.

По материали от чуждестранния печат

Превод: Веселка Христова

Сподели :)