— Имало едно време едно момиченце, кото се наричало Жълтата Шапчица.

— Не, Червената!

— А, да, Червената. Майка й я извикала и й казала: Слушай Зелена шапчице:

— Ама не, Червена!

— А, да, Червена. Иди при леля Диомира да й занесеш тази обелка от картоф.

— Не: върви при баба си да й занесеш тази пшеничена питка.

— Добре: момиченцето отишло в гората и срещнало един жираф.

— Каква бъркотия! Срещнала вълк, не жираф.

— И вълкът я попитал: Колко прави шест по осем?

— Нищо подобно. Вълкът я попитал: Къде отиваш?

— Имаш право. И Черната шапчица отговорила:

— Червената шапчица, Червената, Червената!

— Да, и отговорила: Отивам на пазар да купя доматено пюре.

— И на сън не й минало това през ума: отивам при баба, която е болна, но не мога да си спомня пътя.

— Точно така и конят казал:

— Какъв кон? Това бил вълкът.

— Да. И казал така: вземи трамвай номер 65, слез на площада на катедралата, завий на дясно, ще видиш три стъпала и една паричка на земята, остави на мира стъпалата, вземи паричката и си купи дъвка.

— Дядо, ти изобщо не знаеш да разказваш приказки, всичко объркваш. А дъвка пак ще си купя.

— Добре, ето ти паричка.

И дядо отново зачел вестника си.