Знаете ли, че свещите, които носите при обикалянето на църквата, трябва да пазите на иконостаса, редом до венеца от Цветница и първото алено яйце? Че на Възкресение трябва отделите време за кръстниците си, а в следващите празнични дни да гостувате на шафера и тъщата, като отивате с пълни ръце и си тръгвате с нещо от трапезата на домакините за берекет. Ето всичко, което не знаете за ритуалите на Великден – а трябва.

РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Постим от храна, вода и работа

Минете под масата за опрощение и здраве

На Велики петък е разпнат Божият син Исус Христос. Със смъртта си той изкупува греховете на човечеството. На този ден не се служи Света литургия, защото се вярва, че Сам Господ е принесъл Себе Си в жертва. Отслужва се обаче Вечерня, когато се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смърт и погребение.

Ако сте решили да се придържате към канона, запомнете, че на Разпети петък не е позволено да се яде и пие нищо, дори вода. Не трябва да подхващате и никаква работа. На този ден всички страдат с Богочовека, съпричастни са с неговата смърт и погребение. Подобен “строг пост” обаче едва ли е осъществим за всички. Преценете сами за себе си дали сте способни да се справите с толкова ограничения.

Вечерта отидете на служба. В средата на храма на специално издигнато място ще видите гроба на Исус, украсен с цветя. На Престола е поставена Плащаницата, с която е завито тялото на Христос след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху нея се поставят Евангелието и Кръстът.

Канонът повелява да отидете в църквата така, все едно отивате на погребение на свой близък човек. Не забравяйте да вземете със себе си цветя. Посещението в храна не е за здраве и благополучие. След като влезете в църквата, приближете се към “издигнатия гроб” и се поклонете на Плащаницата. Трябва да целунете последователно Христовото тяло, Евангелието и после Кръста. Положете цветята, които носите.

Малцина знаят, но църквата се обикаля и на Разпети петък, но само веднъж, а не три пъти както срещу Великден. След като свещеникът изнесе плащаницата на вечерното богослужение, с нея се върви и символично се извършва погребението на Христос. В края на службата свещеникът я взема от престола и я полага в “гроба” в центъра на храма. Поклонението пред нея продължава до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара – минути преди пасхалното шествие на кръста и настъпването на Великден.

Минаването под плащаница на Разпети петък е вид символично погребване на човешките грехове, които Христос изкупува със смъртта си. Затова през целия ден хората минават за опрощение и за здраве. Богословите обясняват, че всъщност минаването под издигнатото място всъщност е израз на преклонението, смирението и скръбта на вярващите пред гроба на Христос, но също така и на благодарност за изкуплението, което им е дарил. На всеки, минал под “масата”, свещеникът трябва да даде цвете – израз на благословия, духовна утеха и вяра във възкресението на Христос. Свещениците раздават и осветен здравец, който е хубаво да бъде засаден в домовете.

ВЕЛИКА СЪБОТА

Втори шанс за яйцата

Замесете козунака, раздайте за мъртвите

Велика събота е последният ден от Страстната седмица и от Великденските пости. На този ден, ако още не сте нашарили яйцата, имате последен шанс да го направите. На Велика събота запретнете ръкави и замесете козунаците.
Днес можете да “посетите” обичните си, които не са сред вас, в последния им дом. За да ги почетете, раздайте козунак и боядисани яйца за успокоение на душите им. Трябва да прелеете и прикадите гроба.

Велика събота е свързана с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. Според предания след своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата. В осем часа вечерта камбанен звън призовава всички на литургията. Пременени, натъкмени, с домашно приготвените свещи (ако нямате такива, не пречи да си купите и от църквата) и червени яйца и козунаци взимайте цялото семейство и се отправете към църквата.

Кулминацията на Великденската служба настъпва с полунощ. Тогава се загасят всички свещи и светлини. В олтара се запалва новата свещ, която се изнася от старшия по сан духовник. Той обявява, че Чудото е станало – Христос е възкръснал от мъртвите за вечен живот. Обикалянето на храма започва в полунощ със свещ в ръка. Свещта се пали от тази на свещеника. Още в двора на църквата можете да се поздравите с Христос Воскресе! И да се чукнете с яйца. Ако успеете да запазите свещта запалена и я внесете така в дома си, се вярва, че семейството ви ще е здраво и щастливо през цялата година. Смята се също така, че колкото пъти изгасне свещта ви по пътя от църквата до дома, толкова грехове имате да изкупвате.

Запазете свещите, с които вие и семейството ви сте обикаляли около църквата. Поставете ги на домашния иконостас до първото боядисано яйце и върбовото венче от Цветница.

ВЕЛИКДЕН

3 дни яли, пили и се веселили

Тръгвайте по гости, вземете дар от домакина

От първия до третия ден на Великден не се води служба. Към обяда се приберете и чакайте да ви посетят. Традиция е по-младите да отиват при по-възрастните, а кумците при кумовете. Целунете ръка на най-възрастните и се поздравете трикратно с “Христос воскресе! Во истина воскресе!”. По-възрастните посещават гробищата и отдават почит на покойниците, четат им молитви и им оставят малко месо, козунак и по едно яйце. Трите дни на Великден са посветени на кръстника, шафера и тъщата. Важно е да знаете, че и при трите гостувания задължително трябва да отнесете в дома си от храната на домакините. Размяната се прави за здраве, щастие и берекет през годината.

В неделя сте при кръстника

Първият ден от празника е неделя. Тогава по традиция трябва да идете на гости у кръстника. По стар обичай трябва да носите със себе си пита, баница, печено пиле, ракия, вино и яйца. Броят на черупките винаги трябва да е нечетен, като при гостуването на кръстника те трябва да са най-малко 11. Поставете ги в кърпа, която се завързва. Питата и баницата се слагат една върху друга и се завързват в месал. Това е шарена, тъкана, квадратна кърпа. Дори да нямате останала от бабите ви, лесно можете да се сдобиете с подобна от повечето магазинчета за домашни потреби срещу скромните 2-3 лв. Когато влезете в дома, дайте храната на най-стария кръстник в къщата. Следват размяната на яйца и пожеланията: “Христос Воскресе!”. Накрая, преди да се седне за обяд, е чукането с яйца.

В понеделник – 9 борака за шафера

Вторият ден от Великден – понеделник, е отреден за гостуване на шафера. Отново трябва да носите пита, баница, пиле с ориз, ракия и яйца. Но тук завързаните яйца трябва да бъдат поне 9 на брой, а отделно си разменяте яйца и се чукате.

Вторник е за тъщата, почистете къщата

На третия ден от Великден по традиция веселието продължава. Ред е да посетите родителите на жената. Традицията е същата. Тъщата обаче получава по-малко яйца в сравнение с кръстника и шафера – най-малко седем. На този ден можете да раздадете яйца и козунак на близки и съседи, които изповядват друга религия.
След гостуването е време да разтребите и почистите къщата. Според канона със счукани черупки от великденските яйца се захранват домашните животните, ако имате такива. Мъжете трябва да изпият последната чаша вино и се стягат за утрешния трудов ден по полето и градините, по дюкяните и работилниците. Всеки тръгва на работа с изгрева на слънцето и поздравява имота си с “Христос воскресе!.

Така повелява канонът. За повечето обаче вторник е работен ден и нито почистването на къщата, нито изпиването на последното вино влизат в сметките. Въпреки това можете да пречупите традицията през призмата на ежедневието си и да спазите повелите по свой си начин.

материал на http://news.bnt.bg/bg и http://www.standartnews.com/

Фарът на Маслен нос датира от 1863 г., като представлява красива бяла кула, издигаща се на 7 м. на скалистия връх. Още от изграждането му до ден днешен той е служил като навигация за прииждащите кораби, като през нощта насочващата му светлина се вижда на 20 мили навътре в морето. Непосредствено до фара има бяла постройка, в която в миналото е имала камбана. При лошо време са биели камбаната, за да могат да предупредят идващите кораби, че брегът наближава.

Ако си мислите, че и Маслен нос не крие своите легенди и предания, ще се излъжете. В близост до него се намира т.нар. „Тюленова пещера”. Тюленовата пещера при Маслен Нос Някои хора разказват, че там преди години са били обитавали тюлени-монаси, характерни за Черно море. Други стари моряци твърдят, че тюлените били донесени от Балтийско море по заповед на краля. За съжаление, условията за тях не били подходящи, и последният тюлен е изчезнал преди около 30 години. Друга легенда, свързва и името на Вълчан войвода и с това място. Има иманяри, които вярват, че прочутото имане не се нахожда на лъвското кале, а именно в дълбините на морското дъно на Маслен нос.

Митове много, но има едно сигурно предание – а именно, че скалистото място притежава някакво особено, магическо очарование. Хората, които са го видели твърдят че няма друго място на света като Маслен нос и някаква вътрешна сила ги кара винаги да се завърнат.

Ако сте някъде по Южното Черноморие- идете на Маслен нос, потопете се във водите и може да откриете някое съкровище… Кой знае! Хубаво лято!

/ материал на https://www.primorsko24.bg/

Весела година!
Пълен клас на нива,
жълт мамул на леса,
червено грозде на лоза,
жълта дюла в градина!
Пълна кесия с пари!
Сурва сурва година,
до година със здраве,
до година, до амина!

На 1 нуари сурвакарската дружина от момчета до 10 години с торбички през рамо и магически сурвачки тръгвала из селото, за да посети всеки дом и чистите детски благопожелния , изказвани с потупване на всеки по гърба щели да се сбъднат.
След приключване на сурвакането, сурвачките се оставяли на място, където не могат да бъдат достигнати от човешка ръка — хвърляли ги на високо дърво, на покрив, в река и т. н., а със събраните продукти децата си устройвали угощение.
Едва ли има друг народ в света, който да изпраща своите деца по домовете с вълшебни сурвачки , които със своята детска чистота, жизненост и искрени пожелния да задължат доброто да посети всяко семейство!
Хубава традиция, която сплотява хората и им дава надежда за добри дни!
Направете си български сурвачки.
Посрещнете с радост малките сурвакари!

Весели празници!

При всички народи, вярвания, религии е имало и има богове на късмета.

   При славяните – ДОЛЯ/СРЕЧА – богиня на щастливата съдба и късмета, приносителка на радост и щастие, помощница на богинята на домашното добруване – МАКОШ. Представяна е като златокоса девойка, която, също като Макош, често преде златна прежда и в нея вплита съдбите на хората, т.е. щастливите моменти в съдбите им. Често Доля пътува по земята и може да се яви на всеки – веднъж като момиче, веднъж като момче. Помолва за малка услуга, подпитва това и онова и, ако човекът е добър, отзивчив, почтителен, тя го дарява с късмет. Ако човек е сприхав, неуслужлив или каже лоша дума за боговете, Доля се отвръща от него и щастието никога не идва при такъв човек.

Друг славянски бог е БЕЛОБОГ, БЯЛБОГ, БЕЛУН. Той е едно от архаичните божества. Това е богът на светлината, носителят на доброто, на щастието и късмета, на плодородието и изобилието. БЕЛБОГ е абсолютен противовес на мрака, на злото, на нещастията, на всички отрицателни явления и емоции. Вероятно в началото той е божество от особена важност, свързвано с древната славянска космогония. Той е един от световните демиурзи и изначален противник на бога на злото – ЧЕРНОБОГ. С времето и развитието на езическите вярвания той постепенно губи своята важност, макар да се запазва уважението към него. В късния славянски култ, Белобог е един от спътниците на слънчевия бог ДАЖБОГ. Белобог е персонификация на слънчевата светлина, топлината и живота като цяло. Селяните вярват, че Белобог тайно следи за житата им и ако го почитат, дори им помагал в земеделската работа, особено при жътва.
В древноримските вярвания представител на късмета е Фортуна. ФОРТУНА  богиня на щастието и късмета едно от най-почитаните божества от римляните и италийците. Считало се, че от нея зависят не само хората, но и боговете. Първоначално богиня на реколтата (от глагола ferre, “нося”), майчинството, жените. Впоследствие,  благодарение на влиянието на култа към Фортуна Примигения (“първородна”), почитана в град Пренесте, Фортуна става богиня на съдбата, щастливата случайност. Фортуна била изобразявана с рога на изобилието и весло, като кормчия на човешкия живот. Понякога на кълбо или колело (символ на изменчивостта на човешкото щастие). Тя била изобразявана на монетите на всички римски императори.
В будизма – Седем бога на щастието. Един от тях е ХОТЕЙ /или Будай/, познат като Смеещият се Буда. Той е интерпретация на Бодхисатва Майтрея, за когото се предсказва, че ще е следващият Буда. Във фолклорната култура Будай е широко ценен заради щастието, изобилието и мъдростта, които излъчва. Според много разпространено народно вярване, ако човек го потърка по коремчето, това ще му донесе богатство, добър късмет и просперитет.

 В Индия късметът се свързва с боговете ЛАКШМИ и ГАНЕША.      Празникът Дивали в Индия е много интересен пример за почитане на боговете на късмета. Индийският народ празнува Дивали всяка година в края на октомври или началото на ноември по време на новолуние. Този ден символизира победата на доброто над злото, на светлината над мрака.

Дори в пълен мрак добротата и любовта в сърцата на хората могат да надвият всяко зло и да озарят всяко кътче, тъй като според източните вярвания любовта е светлина.    На този ден индийците осяват пътя към дома си с безброй малки светлинки, за да могат чрез тях богинята Лакшми и бог Ганеша да намерят къщите им и да ги благословят.    Ганеша е бог на късмета и на всички добри начинания, той премахва всички пречки по пътя на хората. Той е почитан не само от индуистите, но и от “друговерците”. Нито едно начинание в Индия – пътуване, нов бизнес или сключване на брак – не започва без принасяне на дарове в чест на Ганеша. Той е и бог на знанията и на различните умения, затова дори учителите в първия учебен ден карат възпитаниците си да отправят молитви към божеството и едва след това започват да преподават урока. Лакшми пък е богинята на щастието, плодородието и най-вече на богатството. Затова на Дивали много индийци опитват късмета си, залагайки големи суми на хазарт. Тогава дори и бог Шива хвърля зарове със съпругата си Парвати.    На Дивали даже е задължително да се играе комар, защото има поверие, че тези, които отказват да залагат, в следващия живот ще се преродят като магарета.     Това обаче е най-вече празник на семейството. На Дивали домовете се почистват из основи, защото Лакшми и Ганеша не влизат в мръсните къщи. Хората се обличат с най-хубавите си дрехи и пекат сладкиши. Но най-важното да не се допуска злобата, омразата и завистта да завладеят сърцата ни. Добротата и обичта трябва да озаряват душите на всички хора.     По този повод в индийската митология има легенда. Тя разказва за един брахман, който бил толкова беден, че не могъл да изхранва семейството си. Веднъж в пристъп на отчаяние той решил да сложи край на живота си, като се удави в близката река. Когато отишъл при реката, брахманът видял на брега й Лакшми и Ганеша да играят на зарове. Когато богинята забелязала бедния човек, попитала го кой според него ще спечели играта. Беднякът заложил на Лакшми, а тя толкова се зарадвала, че му подарила една златна гривна. Брахманът я приел с радост, но когато се навел над реката да пие вода, гривната паднала във водата и една риба я глътнала. Беднякът, натъжен, се прибрал вкъщи с празни ръце и не казал нито дума на жена си за случката с двете божества. А на следващия ден отново отишъл на реката и видял Лакшми и Ганеша да играят. Богинята на богатството пак попитала човека кой ще спечели, а той пак заложил на Лакшми. За отплата поласканата богиня този път му подарила златната си огърлица. Брахманът я приел с усмивка и се отправил към дома си, щастлив, че ще може да нахрани семейството си. Докато вървял обаче, един орел сграбчил огърлицата в ноктите си и отлетял. Човекът се прибрал с празни ръце, без да обели и дума пред жена си. На другия ден случката се повторила. Сега Лакшми изсипала пред човека цял куп несметни богатства. На път към дома обаче разбойници го нападнали и го ограбили. Той отново се прибрал при семейството си с празни ръце, но този път решил да разкаже всичко на жена си.    Когато чула патилата на съпруга си, жената го посъветвала на следващия ден да заложи на бог Ганеша. Така и станало. Когато мъжът заложил на Ганеша, божеството се почудило защо залага на него, когато няма какво да му даде. Но все пак богът на късмета благословил бедния човек, дал му една жълтица и му заръчал да отиде на пазара и с нея да купи първото нещо, което види. Брахманът приел заръката и си тръгнал. На път към дома си той срещнал търговец и с подарената жълтица купил от него една риба. Когато беднякът занесъл рибата на жена си, тя се ядосала и я хвърлила на покрива на колибата им. На слънчевата светлина рибата заблестала и привлякла към себе си същия орел, който по-рано отмъкнал огърлицата от ръцете на бедняка. Птицата пуснала накита, за да вземе рибата, и тогава от корема на рибата изпаднала златна гривна. Това била същата риба, която преди дни глътнала златната гривна на брахмана. В същото време обаче в дома на брахмана дошъл един просяк, който помолил домакините да му дадат пари, за да си купи хляб. Духовникът се смилил над нещастния просяк и му дал накитите си, които току-що късметът му върнал. Оказало се обаче, че окаяният просяк всъщност бил самият бог Ганеша, който се преоблякъл като бедняк, за да провери докъде стигат милосърдието и добротата в сърцето на брахмана. Когато разбрал, че душата на бедния човек е озарена от светлина, Ганеша го благословил и го направил богат.    Затова на Дивали се почитат и двете божества: Лакшми – на богатството, и Ганеша – на късмета. Защото без късмет няма и богатство. Стана много дълго. Може да бъде и още по-дълго, разбира се. Но е време за едно обобщение.    Живеем във време, в което одухотворяването на околната среда е сведено до нула. Преди време хората са виждали присъствието на Духа във всичко. По същия начин те са видели къде обитава и витае и Духът или Богът на Късмета. Съответно са знаели къде да го търсят, как да го намерят и най-важното – по какъв начин да се възползват от благата, които дава. Можем само да се поучим от тях.

Все пак на съвременните хора им е дадена интуицията. Дори да не видят пряко, че „Да, ето това е Късмета!”, те могат да усетят къде е и кой е и да го пуснат да действа. Могат да „чуят”, че късметът им чука на вратата и да му отворят. Трябва им само малко повечко вслушване във вътрешния глас и малко повече доверие в него.

На всеки, прочел тези писания, желая Късмет! Това е и един вид малък експеримент. Нека всеки, който прочете това, ей така, на майтап, да изиграе отваряне на вратата и пускане на Късмета в дома. И да чака три дни дали и какво ще му се случи – свързано с късмета. Ако има възможност – и да го запише.Късмет!

матриал на Соня Петрова

Фарът на Маслен нос датира от 1863 г., като представлява красива бяла кула, издигаща се на 7 м. на скалистия връх. Още от изграждането му до ден днешен той е служил като навигация за прииждащите кораби, като през нощта насочващата му светлина се вижда на 20 мили навътре в морето. Непосредствено до фара има бяла постройка, в която в миналото е имала камбана. При лошо време са биели камбаната, за да могат да предупредят идващите кораби, че брегът наближава.

Ако си мислите, че и Маслен нос не крие своите легенди и предания, ще се излъжете. В близост до него се намира т.нар. „Тюленова пещера”. Тюленовата пещера при Маслен Нос Някои хора разказват, че там преди години са били обитавали тюлени-монаси, характерни за Черно море. Други стари моряци твърдят, че тюлените били донесени от Балтийско море по заповед на краля. За съжаление, условията за тях не били подходящи, и последният тюлен е изчезнал преди около 30 години. Друга легенда, свързва и името на Вълчан войвода и с това място. Има иманяри, които вярват, че прочутото имане не се нахожда на лъвското кале, а именно в дълбините на морското дъно на Маслен нос.

Митове много, но има едно сигурно предание – а именно, че скалистото място притежава някакво особено, магическо очарование. Хората, които са го видели твърдят че няма друго място на света като Маслен нос и някаква вътрешна сила ги кара винаги да се завърнат.

Ако сте някъде по Южното Черноморие- идете на Маслен нос, потопете се във водите и може да откриете някое съкровище… Кой знае! Хубаво лято!

/ материал на https://www.primorsko24.bg/

В езика на различните народи се произнася по различен начин, а в някои и по близък пи звучение. Vila – Сомавия, Самодивам вила, самодива на български; на сръбски, хръватски, словенски, словашки Vila; на полски – Wila. Във вярванията и фолклора на южните славяни, както и някои словаци, това е женско митологично създание, надарени главно с положителни свойства. Тя обаче може да отмъсти на човек за злото, което е причинено на нея, което я приближава до богинята и частично до русалката.
Другата често използвана дума за самодиви е вила (самовила, морски пани, лихоплеси) – женски духове, облачни девици. Вили произлиза от думата вит, а лихоплеси – плетка от лико например – оплитане на жизнените беди и смъртта.

Те са родствени на лебедовите девици, с моряните (според митологиите на някои народи), дъщери на морски цар. Отнасянето им към стихиите е за въздуха.

Къде се срещат?

В славянските легенди, кралят на птици орелът живее на дъба, а самодивите могат да живеят в дъбовите гори и змейове гнездят на най-големите дъбови дървета, които се борят с халите.

Самодивите обитават планински върхове, гори и води и затова се различават в планината, гората и водата. Вилата е свързана с лебедовите момичета, които постоянно се къпят в езера и извори. За вилите, които се скитат през горите и горичките, се казва, че имат кози крака и копита на коне. Вилите не винаги яздят на великолепни самодивски коне, понякога се движат върху гърба бърз елен, които са обяздени и задвижвани от змии, т.е. мълнии.

Как изглеждат?

Самодивите изглеждат като стройни очарователни момичета (рядко грозни) с дълги (понякога до земята) висящи коси и крила. Облечени в дълги магически рокли или корици, под които крият краката си. В техните плитки е тяхната сила и дори самият живот; телата им са нежни, прозрачни, леки, като тези на птица, очите им блестят като светкавица, гласът им е приятен, сладък. Самодивите имат криле, летят като птици.

Южни славяни

Според поверията на южните славяни, краката на самодивите са като на козите, конете или магаретата – с копита. Те ги закриват с дълги бели дрехи., лекуват хората, особено мъжете, по приятелски начин, като помагат на обидените и сираците. Ако самодивата е ядосана, тя може строго да наказва, дори да убива с един поглед. Те могат да излекуват, да предсказват смъртта, но самите те не са безсмъртни.

Самодивите могат да летят като птиците, живеещи в планините. Те са притежавали кладенци и езера, имали са възможността да „заключат“ водата. Ако загубят крилата си, те губят способността си да летят и стават обикновени жени. Това често се е използвало от младите мъже. Те хващали крилата им от раменете им и после ги вземали за съпруги. Но такъв брак никога не свършвал добре. Рано или късно самодивата със заблуди и с хитрост си вземат крилата и отлитат. Децата, родени в такъв брак често биват изоставени от бащите си. Но понякога майката може да вземе детето с нея.

Според българските вярвания самодивите се виждат предимно през пролетта и лятото, понякога – от Благовещение до Възнесение, те обичат големите празници, особено Великден.

Култът на самодивите и връзката им с кладенците са известни от български източници от 13-ти век, където се наричат „Самовили“ и се считат за момичета, които са умрели без кръщене.
В българската народна поезия се споменава за юди – самодиви, които се отличават с враждебни нагласи към хората. Първоначално думата „Юда“ е имала различни значения: силни, коварни, нехайни, опърничави, злонамерени по отношение на волята. В последствие, юда е станала синоним на вила самодива, сомавия. Поради българското съзвучието има смешение на юда и юди, която служи като претекст за изолирането й в независима фигура на фолклора.

Западните славяни

В западните славянски територии самодивите са описани като мъртви момичета, които не могат да си почиват в мир и са в състояние да причинят вреда на онези, които са ги обиждали през живота им с руските русалки – удавени жени и украинските мавки. Думата мавка (навка) произлиза от общата славянска дума ”нав”, което значи смърт, мъртво тяло.

През 19-ти век самодивите са описани от германския поет Хайнрих Хайне, като призраци-танцьори на момичета, които са починали преди сватбата. Те могат да се срещнат през нощта и да изчезнат в зори. Облечена в сватбена рокля с венци и пръстени. Ако срещат млад мъж на голям път през нощта, те го привличат в танц със смях и чар, а танцьорът умира. Хайнрих Хайне ги свързва с елфи (феи) и баканци. Той пише, че тази легенда е от славянски произход.

Славянски вили, русалки и др. Булаев и Афанасиев ги сравняват с немски елфи и валкири.

Как се държат (поведение)

В балета „Жизел“, херцогът се преоблича като селянин и се влюбва в селянката Жизел. След като научава истината, тя се побърква и умира. Повеличтелката на вилите (самодивите) (в либретото се използва немски правопис Wilis «вилис“) по име Мирта, забира при себе си Жизел и я прави самодива. Те почти не загубили херцога принца (херцога), но той бил спасен от колосален звън. В случая на Теофил Готие, когато търсил историята „Жизел“, е бил вдъхновен от един фрагмент от „Зимна приказка“ на Хайнрих Хайне, в която поетът разказвал немска или славянска легенда за едно момиче, което не може да почива в гроба си, защото е умряла в навечерието на сватбата си.

В операта на Пучини „Уили“ (известна още като „Вили“, „Фея”) се разказва историята на едно момиче, което е починало в навечерието на сватбата, и как тя станала вила (самодива). В операта самодивите могат да причинят буря и да повлияят на времето. Либретото на операта се основава на едноименната история на Алфонс Кар.

Обичаи и нрави на самодивите.
Някои самодиви живеят според митовете на небето, а други на земята. От небето небесните самодиви слизали само понякога, за да изпълнят Божията воля. Освен това има полски и планински самодиви. Планинските пазят владенията си и не дават на никой на влиза в тях, да им нарушава спокойствието и тишината. Полските самодиви се различават по това, че вземали данък тревнина: от музиканти, от свирачи, хороиграчи, песнопойци. Те обитават планинските усои и дивите тъмни гори, под стари големи дървета, изоставени колиби или в тъмни пещери.

Те обичали да излизат навън през нощите и се скривали при пропяване на петлите. Сутрин се събуждали късно и се къпели в близките реки и езера. След къпането русокосите женски духове се събирали по горските поляни и пеели, веселели се, лудували и играели своите самодивски хора. Тези езически хубавици освен това почитали християнските празници и наказвали всеки който не ги почита. Те ги ослепявали, похищавали или убивани.
По пладне си правят софрите, а който минел през техните места се разболявал. Обядът самодивите правили в полето, където има дребна трева или много гъби. Те се хранят с мед, бял хляб, ошав, ябълки, червенки гъби, бяла медовина, червени брекини, а лой и свински не ядат.

Хората не смеят да косят тревата по самодивските ливади и не смеят да се движат по техните места нощем. Самодивите ги наказвали с болести, ослепяване или изчезвали безследно. В България се срещат няколкостотин места, които с наричат Самодивско кладенче, Самодивска поляна, Самодивско хоро и т. н. Там, където играят самодивите трева не никне.

Местата, по които самодивите живеят, веселят се, играят и се хранят не са чисти. Това са ниви, воденици, запустели църкви, мостове, воденици, на синор, на нишан, на чешми и кръстопътища. На такива места не трябва да се уринира (човекът може да се разболее), да се спи и да се оставя дете.

Вечер при мръкване самодивите отивали да се къпят в реките и езерата и се събличали, да си перат дрехите като ги оставя;и да съхнат на лунна светлина и ги пазели да не ги открадне някой.

Легенди за самодиви, истории и разкази.
За самодивите се казва още, че се побратимявали с мъже и юнаци, когато има направили добрина. Те започвали да стават техни покровителки и да има раждат деца. Според легендите от тях се раждали славни юнаци. Например Секула, а Крали Марко бил откърмен от самодива, според легендата.

В булата (сянката й според митовете) и дрехите на самодивите имало магическа сила.

За срещи със самодиви се заговори още миналия век през 70-те години в Еленския Балкан. Тогава местен човек загубил зрението си постепенно. Много хора в напреднала възраст в този край имали проблеми с очите си и това подклаждало тревогата от срещата със самодиви. Споменатият човек посетил баба Ванга да я пита за зрението си, а тя го попитала кога е видял самодивата. Това стреснало човека и той признал, че е видял облечена в бяло жена, когато прибирал стадото си.
В този район на страната, често се случвало възрастни хора да губят зрението си за кратко време. Тогава все някой се намирало да припомни коя може да е причината. Най-стряскащото е, че при преглед на лекар не можело да се открие от какво се е получило. Поради това се е загнездило в съзнанието на хората, че самодиви са причинили увреждане на зрението на пострадалите.

Във видинските села също се носят легенди за самодиви. Преди 7-8 години жители в района обявили, че пак са се появили самодиви. Според техните схващания, те излизали по време на есенното равноденствие и танцували. На село Шишенци според тях били нанесени най-много вреди. Боят на починалите там започнал мистериозно да се увеличава и да селото да се обезлюдява. Вечер хората чували викове, имало и странни случаи. Петима мъже изчезнали безследно за няколко години. По-късно двама от тях били намерени, но не помнели нищо за периода на тяхното изчезване.

И до днес хората от видинските села се страхуват да са извън домовете си, когато се мръкне. В горите също ги е страх да ходят. Един овчар закъснял една вечер и забелязал самодивско хоро край Бънчовата чешма. Той разказал това на своите съселяни и те отишли на другия ден да видят мястото и видели, че тревата там била отъпкана.

През 1995 г. един животновъд попаднал в една природна стихия, която била придружена от женски смях. Както нямало вятър през деня, изведнъж се завихрил вятър наподобяващ торнадо за 10 секунди. Той отнесъл овцете му и човекът повече не успял да ги открие.
Животните усещали присъствието им и се държали странно при определени обстоятелства. Кучетата пощурявали и виели и лаели доста продължително време.

Всички тези съвременни и стари истории свързани със самодиви и други духове, напомнят на свръхестествените прояви на НЛО, полтъргайсти, природни аномалии и други подобни от този род. Съвременното обяснение от Библията за тези неща е, че това са прояви на духове (паднали ангели, демони), за които пише в Библията.

Според пророчеството те ще зачестяват и ще ставаме свидетели на това по различни краища на света. Те са и белег в кое време живеем – последното преди края на света, защото е писано, че ще се увеличават свръхестествените сатанински прояви и чудеса в различни места по света и в различни сфери на живота.

Подобни прояви могат да бъдат част от измамите, които ще сполетят света и затова трябва да се чете и изследва Библията, за да се предпази от тях човек, за своето спасение и за да има знание по духовните въпроси.

Самодивите в българския фолклор.
На митичните самодиви, самовили, юди и орисници са посветени песни със значителен брой. Техните основни сюжети са:

самодивите убиват овчар, а стадото му разпръскват, след като предварително са се надсвирвали;
отвличане на девойка;
рекет над селяни, за да не разрушат селото им;
бой на самодива с юнак за контрол над земите и водите.
Срещи с известни истински самодиви.
Според митовете за самодивите, сред тях има повелителки на хората според отделните категории.

Дена е на ратоборците юнаци;

Стана е посестрима на кавалджиите и свирците;
Радка – на пастири и овчари;
Смита – на горите и дърварите;
Магда – на билкарите и билкарките;
Има и други имена на известни самодиви – Ангелина, Ирина, Стойна, Вида Баздаржийка, Гермеруда, Гюра, Гюрка.
Предпазване.
Легендарните самодиви са красиви женски духове
Легендарните самодиви са красиви женски духове от нашата и европейската митология.

Хората при срещите си със самодиви малко настиват, боледуват от епилепсия и други хронични болести. Някои растения са наречени самодивски – бръшлян, имел, хвойна, здравец. В пиринския край има поверие от дрехата да се оставя конец, когато се берат тези билки. Според преданието юдите в тези билки ще си отмъстят. Някои дървета са наречени също самодивски – с голяма сянка, стари и високи като топола, дъб, бук и орех. Под тях се събирали и играели самодивите, а те живеели на бук, според митовете. Затова той не се внася в къщи и не се гори.

Самодивите можели да бъдат прогонени от ясен и явор. Има и забрана да не се изговаря името на самодивите при запален огън, тъй като според поверието те или други духове можели да дойдат. И пред малко дете също не се говори за самодивите. Срещу тях се препоръчва да се слага в дрехите чесън, змийска кожа, кост от починала жена, пепел, ципа от новородено, тамян, също и да не се прекръства човек, да не се пали цигара или огън. Самодивите не виждат хората, които носят тези предмети.

Навит съм ти като маркуч на чешма.

БМВ петица, 850i, крадено, джамовете жус, музиката – оркестър.

Не се притеснявай за нищо… всичко е изгубено.

С гол гъз таралеж тръгнал да язди.

Положението, вместо да се влошава, става безнадеждно.

Изчезни като мисъл.

Без бели дробове останах от смях.

Ужасен ужас.

(Работиш ли?) Да работят маймуните, докато станат хора!

СПИН-та, минта, всичко е от цигарите.

Нищо ми няма! Няма ми обувките, няма ми панталона, няма ми потфейла – нищо ми няма!

Едно мрачни и сиво ,,без….би;;е ме е обзело…

По-добре як и тъп, отколкото само тъп.

Ах, русалкааа!

Присмял се бръмбар на трънка

Как си? – Непоносимо добре!

Напусни кораба, миришат ти петите!

Рекламация само на касата и само с касова бележка.

Търчат като побеснели лисичоци.

Много е джазово!

Какво правиш? – Тамън едно нищо.

Повече няма да комуникирам с теб!

Нема значение , че коня е умрел, впрегаш и караш.

К’во правиш? – Добро впечатление или К’вото си искам.

Толкова се харесвам, че ми идва да си посегна еротично

Толкова си назад, че чак малко вляво.

Няма страшно, страшното е в Америка!

Когато двама си мерят ,,…….”, гледай да не си подлагаш задника там.

Кат’ не можем да пазим линия, ще пазим окръжност.

Не те чух какво каза, ама не си прав.