Оказва се, че този нюх към финансите е предаван от поколение на поколение и е заложен в тяхната Библия -Танаха.
Там пише:
…Короната на мъдрия са неговите богатства”.
Понякога изглежда, че успехът идва за мъдрия без никакви усилия.
“Използването на тъпа брадва изисква голяма сила, затова наточи острието.” Това е стойността на мъдростта… Тя е това да имаш опит и да можеш да преценяваш или отсъждаш какво е вярно, правилно или дълготрайно.
Казано просто- може да си много мъдър, но ако това не ти помогне да извличаш полза- какъв смисъл имат твоите знания?
Животът неведнъж е доказвал как не толкова умни хора са постигали много само, защото са използвали правилно и практично и малкото, което знаят и умеят.
Самият Линкълн, за който се говори, че има еврейска кръв обичал да казва: “Дайте ми шест часа да посека дърво и ще прекарам първите три в точене на брадвата”.
Танаха казва, че Господ дава мъдрост на тези, които обича.
Ако Господ дава мъдрост на тези, които обича, а мъдростта води до богатство, това още веднъж обяснява защо евреите разглеждат богатството като благословия и дар от бога.
Цар Соломон е една от централните фигури в еврейската история. [..] Неговата тайна към богатството била, че той търсил мъдростта преди всичко останало. Той не се интересувал от богатство или слава, а все пак именно това получил заедно с мъдростта.
Обърнете внимание: Евреите не се интересуват директно от парите.
Тяхната книга казва: Вместо да преследвате богатството, преследвайте мъдростта. Агресивното преследване на богатство може да доведе до разочарование…
… “Първо идва гордостта, после резилът; но със смиреният е мъдростта.”…
Когато човек е смирен и не се чувства като,, експерт ” по всички проблеми, той знае , че има какво още да научи и никога не спира да го прави.
Зиг Зиглар, който изгражда изключително успешна кариера в продажбите, казва: “Богатите имат малки телевизори и големи библиотеки, а бедните – обратното.”
Тези цитати ни доказват , че евреите поставят акцент върху ученето и самоусъвършенстването на всеки. Знанието е необходима стъпка към богатството, но не и достатъчна само по себе си.Без знания не може , но и само със знания също.Трябва практическо приложение на наученото.
В Танаха се казва: “Богатство, придобито чрез суета ще намалее, но онова, събирано малко по малко ще се увеличи.”
Казано просто: трябва да се учи не всичко , а нещо , което Ви интересува и го изучавайте дълго и внимателно.Не скачайте от предмет на предмет.Тук се има предвид не един конкретен предмет, а някаква дейност или работа с хора…Стремежът към богатството не трябва да бъде самоцел, а пътят към него- нечестен.
Стремежът към богатство, получено от високоплатена кариера и инвестиции е традиция в домашното възпитание на децата.Те насърчават децата си да се стремят към задоволен живот и умението да усещат кога един бизнес не може да се развие, защото идеята не е добра и трябва да се спре работата по него.
Ето как всяко еврейско дете още с Библията на своя народ започва да търси пътя към доброто финансово състояние чрез много упорито учене и самоусъвършенстване ….
Парите не са коренът на всяко зло. Парите са неутрална субстанция, която може да бъде използвана за добро или лошо, в зависимост от това кой и как ги използва. В крайна сметка, именно парите хранят, обличат и дават подслон на хората. Проблемите започват, когато парите са обичани повече от всичко друго. Това може да накара един човек в бедност да върши неправедни неща в стремежа си да се сдобие с пари.
Защото според евреите ,,Бедността кара хората да правят неща, които иначе не биха правили, само за да оцелеят”…
Ето как се предава желанието за правене на пари, но не за да управляват те човека, а той да ги насочва в правилна посока и за добро.
Еврейският народ учи децата си да не обичат бедността като социално явление , а не хората , които са попаднали сред нея.Пример е тяхната традиция в определен ден от месеца/ мисля , че всеки петък- може и да греша за деня / пред всеки дом да се оставя масичка с храна, за да си вземе всеки, който е гладен. Зная го от познати, които бяха излъгани от български работодател в Израел и докато се приберат в България бяха оцелели, благодарение на тази еврейска традиция.

Един пример, ако инвестираме 1000 лева на година при 14% доходност за 20 години ще имаме 91 025лв., които ако оставим на по-ниска доходност от 8%, но която може да ни носи краткосрочни дивиденти ние ще си увеличим месечния доход с 606,83 стотинки.

Ето как след 20 години ние ще си вдигнем дохода с 606,83 лева и ще можем да харчим повече пари без да има опастност да си сринем финансите и без да се налага да работим повече за тях.
След като разпределим тези 30 % с останалите пари си покриваме месечните разходи.

Най-голямата грешка е да чакаме да ни останат пари и едва тогава да заделяме тези 30%. Това никога няма да се получи.

Помнете първо отделяте 30% и ги захранванете в правилните финансови продукти и с останалата част живеете.

Ако парите, които остават не ви стигат, тогава търсете начин да изкарвате повече, а не харчете от парите за бъдещето си.

Какви са алтернативите пред спестителите, след като големите банки вече не откриват депозити? Още по-неизгодни е краткият отговор. До изтичане на срока на старите депозити те не се пипат. Но на датата на падежа
от там ще ви предложат няколко възможности, обяснява банковият анализатор Десислава Николова. Едната е парите автоматично да минат в обикновена разплащателна или в спестовна сметка. И двете обаче имат месечни такси – по 2-3 лева. Няма нужда да отбелязваме, че лихвата и при тях е кръгла нула. Най-често служителите в офиса оферират на клиентите си спестовна инвестиционна сметка, което означава инвестиция във взаимен фонд, посочва Николова. Хората, свикнали да трупат пари в банката, обаче са с по-консервативен профил и често това им звучи доста екзотично и непонятно. За тях има оферта за инвестиции в консервативен и нискорисков фонд – обикновено парите се влагат в дъpжaвни цeнни книжa, oблигaции и възмoжнocттa дa зaгyбите част oт тях e мнoгo мaлкa. И да спечелите – също. Отгоре на всичко и тук има съпътстващи такси – например за управление, покупка или продажба на дялове, за изтегляне на средства и т.н. Важно уточнение е, че парите, вложени в такива схеми, не са гарантирани от държавата чрез Фонда за гарантиране на влоговете.
Други банки предприеха стъпки дори към ограничаване на наличностите в разплащателните сметки. Пощенска и ПИБ уведомиха клиентите си, че въвеждат “такса съхранение” на парични средства над 400 000 лева. Те ще “дялкат” с 0.7% нa гoдишнa бaзa сумата над тази граница.

От хипотезата, че хората ще изкарат парите си от банките, се надяват да се възползват брокерите на недвижими имоти. Българинът е свикнал или да трупа депозити, или да купува недвижимости. И по ръста на новосключените ипотеки и бясното строителство в големите градове можем да съдим, че са на прав път.

Дребните спестители, които наистина цял живот са събирали стотинка по стотинка, ги теглят. Но не за жилища и селски къщи, а за да посрещат ежедневни нужди. Процесът стана ясно отчетлив в последната година на COVID кризата. По данни на БНБ за второто тримесечие на 2021 г. депозитите до 10 000 лв. намаляват, като най-съществено е намалението в подгрупата на сумите до 5000 лв. Те се стопяват с почти 115 000 броя спрямо първото тримесечие, а в стойностно изражение – с почти 140 млн. лв.

Към края на месец юни по банките „спят“ 96,77 млрд. лв. Близо 64 милиарда са спестявания на домакинствата, а 29 милиарда – на бизнеса, става ясно от данните на БНБ.

материал на Марица.бг

Дигиталните валути настъпват: бит-монетата поскъпна с 24% спрямо долара само за година. Ще сложи ли това край на цивилизацията ни?
Липсата на пари е коренът на всяко зло”, казвал Бърнард Шоу. Има доста начини да избегнеш злото, като се сдобиеш с пари: да ги спечелиш с упорит труд, да ги фалшифицираш, да ги намериш на улицата, да ги откраднеш.

А ако си Сатоши Накамото, може и да ги изобретиш. Той направи точно това на 3 януари 2009, след като написа гениален алгоритъм и създаде новата дигитална валута, наречена bit-coin – от мерната единица за информация и английската дума за монета.

Може и да не сте чували за нея. Но бит-монетата e същинска революция в развитието на цивилизацията: чрез нея можете да купувате и продавате, без никой да разбере – тоест напълно анонимно.

Бит-монетите се прехвърлят от една сметка в друга без участието на банките, компаниите за кредитни карти и без властите и контролните органи изобщо да имат представа кой на кого плаща. Системата разчита на peer-to-peer мрежите. Тя е реализираната мечта на „кибер-пънкарите” и – въпреки скептицизма на издания като Forbes, Wired и The Atlantic – завзема все повече нови територии.

ЗА НОВИТЕ ПАРИ НАКАМОТО не е използвал хартия, нито злато или сребро – а само 31 001 реда код и кратко съобщение по интернет. Идеята му била да създаде нова валута, която да е имунизирана срещу алчността на банките и политиците и да се контролира единствено чрез софтуер.

Още от началото на 90-те години киберпънкарите се опитваха да разработят независими дигитални пари, но без особен успех. През 1993 докторът по криптография Дейвид Чаум представи концепцията за е-cash, но тя се провали, защото всъщност бе зависима от съществуващите инфраструктури на правителството и компаниите за кредитни карти. Същата съдба сполетя и следващите опити (като bit Gold, RPOW, b-money).

Всички досегашни виртуални пари бяха спъвани от едно и също: така наречения „проблем с двойната употреба”. Ако дигиталната валута е просто количество информация, какво би могло да попречи на хората, да копират тази информация и да я ползват отново и отново? За да се попречи на това, е нужна централна клирингова къща, която да регистрира счетоводно и в реално време всички транзакции. Тази централна счетоводна книга предотвратява измами, но същевременно изисква съществуването на специален орган, който да я администрира. При бит-монетата такъв орган не е нужен – счетоводната книга е достъпна свободно за всички. Накамото я нарича „блокираща верига”.

Представете си група хора, които в реално време имат достъп до една и съща счетоводна книга чрез своите компютри. Счетоводната книга регистрира колко бит-монети има всеки участник в сесията в определен отрязък от време. Балансът на всяка сметка е публична информация – ако някой от участниците иска да прехвърли пари към друга сметка, трябва да обяви транзакцията на всеки от другите участници. Така парите не могат да бъдат похарчени по два пъти, дори и да не съществуват физически.

ИКОНОМИКАТА НА БИТ-МОНЕТИТЕ се състои от peer-to-peer мрежи на потребители – нещо като торенти, с тази разлика, че тук се правят транзакции, а не се обменя пиратско съдържание. Всеки участник в мрежата се регистрира и получава уникален адрес. Никой не участва с името си или с друг вид идентификация. Така всички транзакции стават публични, но не е ясно кой се крие зад тях.

Участниците в създаването на дигиталните пари се наричат „миньори” (miners) – вероятно защото процесът е доста трудоемък. През предварително програмирани интервали сложен алгоритъм освобождава нови бит-монети в мрежата: 50 на всеки десет минути. Компютрите, снабдени със специалния софтуер Bitcoin Client, се конкурират да решават сложни криптографски загадки, които съдържат данни от няколко транзакции. Първият „миньор”, който разреши загадката се възнаграждава с 50 бит-монети. Трудността на всяка загадка се увеличава с увеличаване броя на „миньорите” и това позволява създаването на един блок от транзакции да става на всеки десет минути. Освен това размерът на всяко парично възнаграждение ще намалява наполовина на всеки 210 000 блока – най-напред от 50 на 25, след това на 12.5, после на 6.25…

Максималният брой бит-монети, които могат да се получават по този начин, е 21 милиона – нито повече, нито по-малко. Според алгоритъма на Накамото това ще се случи през 2140 година (в момента, на четвъртата година от съществуването на системата, бит-монетите са 10.66 милиона, на стойност към 151 милиона долара). Този автоматизиран процес позволява паричната маса да се увеличава без намеса на надзорен или контролен орган като централна банка – и без риск от хиперинфлация.

ХАРЧЕНЕТО НА ДИГИТАЛНИТЕ ПАРИ е сравнително просто, макар все още твърде малко търговци да ги приемат. Миналата година бе създадена специална система за онлайн разплащане BitPay, която вече има регистрирани над 1000 фирми и търговци, приемащи новата валута. В интернет има 44 “чейнджбюра”, където можете да обмените бит-монетите за реални валути – долар, евро, британска лира. В началото курсът бе скромен – една бит-монета струваше около цент. През юни 2011 обменът вече бе при 29 долара за 1 BTC. В България има три официално обявени обменни адреса. Най-изгодният е на бул. Ал. Стамболийски 82, където cybersasho купува бит-монети по 19.81 и продава по 21.90 долара.

Ето как изглежда бъдещето с новите дигитални пари. Влизате в магазина и на касата вадите своята счетоводна книга, зачертавате стария си паричен баланс и записвате отдолу сумата от 10 евро. Касиерът взема счетоводната книга на магазина, зачертава стария баланс и записва отгоре 10 евро. Не участват никакви материални пари, но вие осъществявате покупката си, а магазинът регистрира продажба. След записването на новите баланси системата остава непроменена и парите запазват своята стойност – без инфлация, дефлация и държавен контрол.

Програмистът от Флорида Ласло Ханьеч осъществи първата реална покупка с бит-монети, плащайки 10000 за две пици от Papa John’s. Ласло изпратил бит-монетите на „миньор” от Англия, а той след това поръчал пиците през океана чрез своята кредитна карта. Фермерът от Масачузетс Дейвид Фостър приема бит-монети като разплащателно средство при покупката на вълнени чорапи. Програмистът Гавин Андресън си купил 10000 битмонети за 50 долара и създал сайта Bitcoin Faucet, където ги раздал ей така – просто заради идеята.

ВЪПРЕКИ ЧЕ ПОПУЛЯРНОСТТА на новата дигитална валута расте постоянно (през миналата година курсът й поскъпна с 24.1%), загадката около нейния създател Сатоши Накамото става все по-дълбока. Никой не го е срещал, няма нито една негова снимка или материална следа. За да оповести идеята си, Накамото използва сайт и имейл адрес, които вече не съществуват. Единствените косвени улики за самоличността му идват от статиите му от 2009 и 2010, с които той популяризира идеята и помоли програмистите да му помогнат за усъвършенстване на кода.

Тези статии са написани на безупречен английски – твърде безупречен за японец, като какъвто се представя Сатоши. В близо 80-те хиляди думи, публикувани от Накамото, има едва 7 печатни грешки. Освен това той използва британската транскрипция на думи като colour, favour, grey (вместо американската color, favor, gray. Освен това той говори за flat, а не за apartment, за math, а не maths. А текстовете му се появяват в мрежата винаги след 18.00 часа по Гринуич – тоест след края на работния ден във Великобритания. Заради това се подозира, че Накамото е всъщност англичанин, или дори няколко англичани – примерно цял екип от програмисти на Google, или пък експерти, наети от Националната служба за сигурност на САЩ. Има версия, че Сатоши Накамото е съкращение от имената на електронните гиганти SAmsung, TOSHIba, NAKAmichi, and MOTOrola. Има дори версия, че създателят на дигиталната монета е фен на японските серии “Покемон”, чиито създател се казва Сатоши Тааджири, а първият продуцент на играта – Шиничи Такамото.

ЕДВА ЛИ НЯКОГА ЩЕ НАУЧИМ ИСТИНАТА, защото от 18.22 часа по Гринуич на 26 април 2011 Сатоши Накамото не се е появявал никъде, не публикува и не отговаря на имейли. Парите му обаче продължават да превземат нови територии. Дори “конкурентите” на Сатоши – създателите на други дигитални пари – оценяват работата му. Ник Сабо, изобретателят на бит-златото, възхвалява бит-монетите като „забележителен принос към света”, а криптографът на RPOW Хал Фини предрече, че тези пари „ще променят света”. Дори Европейската централна банка публикува наскоро специално изследване на новите дигитални валути. Там между другото се твърди, че теоретичните корени на бит-монетата водят към австрийската икономическа школа, към фигури като Менгер, фон Мизес и Хайек, и към тяхната теория за бизнес циклите. Според тази теория кризите възникват в резултат на неефективната политика на централните банки, които намаляват лихвените проценти и насърчават отпускането на прекалено голям обем от кредити, заради които се стига до спекулативни икономически балони и намаляване на спестяванията.

Финалното потвърждение за важността на бит-монетата дойде на 12 декември миналата година, когато самият шеф на Федералния резерв Бен Бърнанке я нареди сред най-сериозните си грижи за бъдещето.

БЛОГЪРЪТ ДЖЕЙСЪН КАЛАКАНИС определя новата валута като „най-опасния проект с отворен код за всички времена”. Причината: бит-монетата залага на карта многовековния монопол на централните банки върху емитирането на пари. В Китай – родината на фиатните пари – правителството вече забрани виртуалната валута на интернет-портала Tencent, след като нейната популярност започна да расте лавинообразно.

Бит-монетите също вече не са нишов експеримент – всеки ден над 1 милион от тях сменят собственика си при размяна на дигитална музика, стоки, услуги. А те са само най-яркият пример. Проекти като OpenCoin, Open-UDC или Flowplac функционират отлично върху платформите за електронни пари. Същото важи за социалните мрежи като Hub Culture с нейните Ven-монети или Facebook с неговите “кредити”. Златото от ролевите игри като World of Warcraft вече не се използва само за закупуване на магически оръжия или вълшебни питиета, а и като разплащателно средство на обменните борси в мрежата. Годишният оборот на тези валути в момента надхвърля 6 милиарда долара. Според Еудард Кастранова, професор от Университета на Индиана, „виртуалните икономики на някои ролеви игри вече са в състояние да се конкурират с икономиките на малки държави”.

В това има логика. Вече успяха да дигитализираме почти всички културни продукти – книги, музика, филми. Но парите ни още функционират по древна схема, останала от времето на китайската династия Сун. „Ние сме в информационната ера, но парите ни продължават да живеят в древността”, казва Кей Пустчи от Аугсбургския университет.

ПРИ ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ “ФИАТНИ” ПАРИ, които днес са основното ни разплащателно средство, здравето на финансовата система се крепи върху доверието. При бит-монетите на Накамото всичко се крепи върху криптираната проверка. Ако кодът не е сигурен и надежден, бит-монетите са обречени. Дан Камински, един от най-големите експерти в интернет сигурността и идол на хакерите, вече се опита да счупи кода на Накамото. Камински живее в Сиатъл и е близък приятел на шефовете на Microsoft и Cisco. През юли миналата година той се затворил у дома и се заел да разбие кода на бит-монетата. След внимателен анализ открил девет слаби места и разработил девет модела за пробив. Но всеки път, след като стигал до уязвимото място, там го очаквало съобщение с обезкуражаващия текст „Атаката е предотвратена”. Камински призна, че никога досега не е попадал на подобно нещо и не е допускал, че е възможно да се създаде толкова сигурен код. Оказва се, че Накамото е гениален програмист, познаващ до съвършенство програмния език С++. Освен това тайнственият създател на бит-монетата явно има задълбочени познания по икономика, криптография и Р2Р-мрежи. „Това е работа или на солиден екип от великолепни експерти, или на истински гений”, смята Камински.

НАШУМЕЛИЯТ ЖУРНАЛИСТ РОБЪРТ НЮУЪРТ наскоро публикува във Foreign Policy статия, озаглавена „Сянката на суперсилата”. В нея той се опитва да реабилитира сивата икономика, цитирайки (за първи път) доста шокиращи числа. Според Нюуърт нелегалната икономика има годишен оборот от 10 трилиона долара (10 000 000 000 000!) – повече от сумираните икономики на Китай и Япония. Прогнозите на Международната организация за икономическо сътрудничество и развитие са, че до 2020 две трети от работещите в света ще бъдат част от „сивата икономика”, поради което се налага тя да бъде призната и реабилитирана. Предложението на Нюуърт е тя да се нарича Система D – от френската дума dеbrouillards, с която в Африка и Карибите наричат мотивираните и особено ефективни хора, които работят, без да се съобразяват със закони, норми, порядки. Нюуърт използва тази дума, за да характеризира „изобретателната икономика” (the ingenuity economy), икономиката на импровизацията, на умението да разчиташ сам на себе си – най-общо казано, икономиката “Направи си сам”.

Нюуърт доказва, че без тази икономика нито Америка, нито Европейският съюз биха оцелели. В България знаем това най-добре, когато говорим как българите оцеляват „на магия” – извън държавата, извън данъчната система, извън пазара, извън легалната икономика. „Светът е нуждае от черния пазар и Системата D всъщност представлява бъдещето”, смята Нюуърт. А бит-монетата сякаш е създадена точна за този тип икономика – глобална, децентрализирана, без намеса на държавата. Тя позволява да се заобиколят услугите и рестрикциите на традиционните банки и финансови институции.

МИНАЛАТА ГОДИНА THE FORBES ЗА ПЪРВИ ПЪТ публикува класация за най-богатите хора на земята в бит-монети. Един “миньор от Тенеси”, който работи под псевдонима KnightMB, е смятан за първия bitcoin-милионер с 371 000 монети, които в момента са на стойност 5.3 млн. долара. В момента най-богатият потребител на системата притежава 613 326 BTC, или 8.77 млн. долара. А прословутите две пици, които Ласло Ханьеч си купи през 2011, по днешния обменен курс биха му стрували 143 000 долара – най-скъпите пици за всички времена. „Не изпитвам никакви угризения”, коментира по този повод Ласло за списание Wired. „Пиците наистина бяха страхотни”.

Лидерът на шведската Пиратска партия Рик Фалквинге обяви, че е обърнал всички свои спестявания и лични сметки само в бит-монети, а наскоро ЦРУ отправи специална покана към последния човек, общувал със Сатоши Накамото – Гавин Андресън – да изнесе лекция за новата валута в главната квартира в Ленгли. Тези хора не се съмняват, че бъдещето принадлежи на дигиталните пари. А вие?

материал на

1. Най-старата форма на платежни средства са били говедата. Всяка глава добитък се е наричала „caput“ – на латински това е думата за „глава“. От там произхожда и capital или капитал, която и до днес използваме.

2. Римляните са първите, които отливат монета с лика на жив човек. През 44 г. пр. Хр. Юлий Цезар наредил лицето му да бъде изсечено на монетите.

3. А пък най-масово щампованият върху пари човек е кралица Елизабет Втора. Тъй като много държави са подопечни на Обединеното Кралство ликът й се е появявал на парите от Австралия до Тринидад и Тобаго.

4. В средните векове рицарите не носели пари в себе си, заради многото бандити и обирджии. Вместо това имали специални пръстени с печат. Когато трябвало да плащат нещо, подпечатвали сметката с пръстена си и после нейният собственик трябвало да отиде в двореца, за да си получи парите за нея.

5. Американската служба Сикрет сървис, която в момента се занимава с охраната на президента на САЩ, е била създадена през 1865 г. Тогавашната й роля била да се бори с фалшификациите на пари. А след Гражданската война фалшивите пари били около половината от всички пари в оборот.

6. Машините за броене на пари могат да преброят до 2500 монети в минута или 100 банкноти за 4 секунди. При това различават деноминацията и разпознават фалшификатите.

7. По света има 1 млн. и 600 хиляди банкомата. Има такъв дори в Антарктика. А най-много пари от банкомат се теглят в петък.

8. Първите банкноти са създадени в Китай преди 1400 г. Там всеки, който си позволи да фалшифицира пари, бил осъждан на смърт чрез изтръгване на сърцето.

9. Изразът „да ти излезе през носа“ идва от Ирландия. Някога там режели носовете на хората, които не си плащали сметките и данъците.

10. Всяка година в света се отпечатват повече пари за играта Монополи, отколкото истински банкноти.

11. През 2002 г. е направено изследване, което показва, че 94% от парите имат по себе си болестотворни микроби. Освен това грипните вируси могат да оцелеят върху банкнота в продължение на две седмици. Чести „жители“ са и причинителите на салмонела и ешерихия коли. Парите наистина са мръсни…

12. Ако човек притежава 1 млрд. в банкноти по 1 лев и харчи по една от тях всяка секунда, ще му трябват 317 години, за да ги изхарчи всичките.

13. А ако Бил Гейтс започне да харчи по 1 млн. долара на ден, ще му отнеме 218 години да изхарчи всичките си пари.

14. Ако съпругата или дългогодишна партньорка има по-голяма заплата от мъжа, се увеличава вероятността той да развие еректилна дисфункция или невротичност.

15. Друго проучване показва, че милионерите изпитват по-голямо удоволствие при секс. Жените пък изпитват по-голямо удоволствие, когато партньорът им е богат.

16. Най-честата причина за развод са именно парите и по-точно споровете за тях.

17. Най-ранната форма на банки са били религиозните храмове. Там хората съхранявали житото или благородните метали, които използвали за разплащане.

18. Уолтър Кавана, който живее в Калифорния, е известен като „Мистър Пластик Фантастик“. Причината е, че притежава над 13 000 кредитни карти – най-голямата колекция в света.

19. Думата „кеш“ идва от китайски. Една кесия със сто монети на китайски се наричала „кеш“.

20. Най-скъпият обект, който някога е бил построяван, е Международната космическа станция. Създаването й струва 150 млрд. долара.

21. Последните думи на Боб Марли били: „Парите не могат да купят живот“.

22. Наркобосът Палбо Ескобар държи толкова много кеш в дома си, че всяка година банкноти на стойност 1 млрд. долара биват наядени от плъхове.

23. Според проучване, да харчиш пари за другите те прави по-щастлив, отколкото ако харчиш за себе си.

24. Една банкнота може да претърпи до 8000 сгъвания, преди да се скъса. Различните деноминации обаче имат и различен срок на живот.

25. Сега скъсаните банкноти ги лепим с тиксо, а по принцип трябва да се връщат в банката. Преди 200 г. нямали тиксо и ги зашивали с игла и конец.

26. Само 8% от парите в света са физически и в обращение. Останалите са „компютърни“, иначе казано дигитални и не съществуват физически.

27. Фалшифицирането на пари е честа тактика при война, за да се подкопае икономиката на противника. През Първата световна война Германия фалшифицирала британска валута, а по-късно САЩ фалшифицирали японска. В момента пък най-големият фалшификатор на американски долари е Северна Корея.

28. Замисляли ли сте се, откъде идва думата „банкнота“? От bank note – банкова бележка.

29. В световен мащаб хазартният сектор формира по-голяма печалба от филмовия и музикалния сектори, хотелиерския бранш, круизите, спортът и увеселителните паркове. Взети заедно.

30. Най-голямата и скъпа монета в света е изсечена в Австралия. Диаметърът й е 80 см., а дебелината 12 см. и е направена от чисто злато. Официалната стойност, изсечена на нея, е 1 млн. долара. Но само стойността на златото, от което е направена, е 50 млн. долара.

А знаете ли, че отдавна е доказано, че харченето на пари за преживявания, ни прави в пъти по-щастливи, отколкото харченето на пари за придобивки и вещи.

материал на https://credissimo.bg/; автор Силвия Пенчева

Още през второто хилядолетие пр.хр. древните вавилонски храмове започват да играят частично сходна роля на тази на банките. Те събирали дарения и такси. С течение на времето натрупали толкова средства, че започват да отпускат заеми на предприемачи и на бедни хора, които се нуждаят от пари.

Прототип на банките в миналото са играели и търговците, които отпускат заеми на земеделците и търговците, които пренасят стоки между градовете.

Смята се, че и идеята за влоговете има корени още с появата на златото горе-долу по същото време. Тогава хората, които притежавали големи количества злато, го оставяли на приятели да го съхраняват, когато били на път. С „институционализирането“ на тази практика и банкирането започват да се плащат и такси за съхранението на богатството. Започват да се дават и заеми. За да се документира всичко това споразуменията и условията се изписвали на глинени плочи.

Освен историческото начало, е важно да се обърне внимание и на чисто правните характеристики при договорните отношения с операциите, извършвани от банкерите. Най-простите и основни функции се свеждат до договорите за заем и договорите за депозити. Договорите за заем могат да бъдат два вида –

заем за послужване и заем за потребление.

Първият вид предполага отдаването на някаква вещ безвъзмездно на друго лице за определен период от време; собстевността по време на заемането на предмета остава на даващия заема, а ползвателят е длъжен да го върне след срока за ползване, уговорен от страните.

Вторият вид предполага отдаването на някакво количество родово определени стоки – когато се връщат те са в същото качество и количество като на първаночално предоставените. Понеже при този тип заеми заеманите стоки могат да се смесват, то тогава би трябвало да следва, че това е вид обмен на сега съществуващи стоки в замяна на бъдещи такива – затова и има основание да се начислява лихва.

Втората група дейности са депозитите, които могат да се извършват и съответно се оснавават на договорни отношения.

При тези операции не се прехвърля правото на владение на депозираната вещ. Могат да се влагат както вещи, така и родово опредлени стоки. Счита се, че депозитът е в полза на депонента, защото при желание да му бъде предоставено вложеното, това желание трябва веднага да бъде удовлетворено.  Двете страни по договора на депозита може да се договорят да се начислява лихва за разходите.

 Неправилен е този депозит, който се отнася до заместими родово определени стоки – пари, гориво, зърно – защото при тях това, което се депозира се смесва със стока от същият вид – ако това е гориво, то се съхранява при останалото гориво от други депозити. Това предполага, че с това смесване собствеността върху този тип стоки се прехвърля.

Неправилен паричен депозит VS. паричен заем

Важно е да се прави разграничаването от гледна точка на правните принципи за неправилния паричен депозит и паричния заем.

Неправилният паричен депозит предполага съхраняването и опазването на вложеното в пълния му обем, връщането на парите от депозита по този договор е при поискване и задължение на депозитаря е да държи 100% паричен резерв на разположение на вложителя. Обаче, както беше споменато по-горе, се депозират и стоки, които се смесват при съхранението, на практика се прехвърля собствеността или по-точно не е ясно разграничена.

При паричния заем основно е прехвърлянето на наличността на стоките към момента на заемателя – договорът изисква определяне на срока за връщането на заема, както и лихвата, която ще се начислява за изплащане. Тук задължението на заемателя е да върне пълният размер на заетото до една определена дата и да плати договорената от страните лихва.

Саравия де ла Кале също разграничава различните операции, които банкерите извършват – договорите до поискване и срочните депозити.

При първите клиентите поверяват парите си без да получават лихва от банкерите, така че парите да са в по-голяма безопасност и по-лесно достъпни за извършване на плащания и за да се избегне неудобството и проблемите от броенето.

Втората операция по срочния депозит е същински заем или договор за потребление,който е предоставен на банкера за определен срок и носи лихва. Разликата е, че при депозитите до поискване, вложеното се пази в пълно количество, докато при срочните депозити банкерът може да го ползва за отдаване на кредит например.

Важно е да се направи това сравнение, защото с нарушаването на принципите при двата вида договори и заиграването с условията по срочните депозити и договорите до поискване могат да доведат до неблагоприятни ефекти не само под формата на банкови фалити, но и последващи тежки финансови и икономически кризи.

Накратко за правото, морала, държавата и частичния резерв

Кредитът бива определян като принадлежащ на всички и също като най-важния капитал за развитието на бизнеса. Банкирането се основава на доверието на вложителите, честността на банкерите, на факта, че банкерите винаги трябва да пазят депозираните на депозит до поискване пари и на това, че пари, заети от банкерите за печалба е трябвало да се използват колкото се може по-предпазливо и раумно. По логиката на просто обясненото банкиране парите/средствата и/или стоките, които един банкер държи като влог, могат да бъдат отпускани като заеми. Понеже очевидно човешката природа е „слаба“ много от банкерите не спазват гарантираните пълни резерви по правно уредените задължения. Все по-често започва да се случва така, че банкерите употребяват средставата и по двата вида депозити за лично ползване или ги ползват с цел да реализират по-голяма печалба.

Порочният кръг от неспазване на правилата се разширява и поощрява и от публичните власти. Мотивът това да се случва е, че когато защитиш неправомерните действия на един „лош“ банкер, следвайки максимата „ аз на теб, ти на мен“ така можеш да ползваш повечето от спечелените пари за заеми към властите и финансиране на правителството.

Тази порочна система представлява значително по-бърз и по-лесен начин за финансиране от данъците.

Периодът на централизирането на банкирането е въведен по време на Птоломеите в Египет, когато се създава и първата държавна банка.

Допълнително се създават гилдии и сдружения на банкерите, за да защитават интересите си, а като бонус  получават и значителни привилегии от владетелите.

Поради безобразията, извършвани както от банкерите сами или подкрепени от властите, се появява банкирането с частичен резерв през Късното Средновековие. С този процес се нарушава основният принцип на пълната разполагаемост на вложени стоки от същия вид и със същото качество, които трябва да бъдат достъпни за вложителя.

Банкирането с частичен резерв е основателно за възможностите за кредитна експанзия и е резултат от измама и държавно сътрудничество – като дори се стигало толкова далеч, че някои владетели създават правителствени банки, за да могат директно да се облагодетелстват от печалбите на банкирането.

Абът Пейсън Ъшър определя зараждането на банкирането с частичен резерв като най-значимото събите в историята на банкирането, а не появата на емисионните банки от втората половина на 17. век. Но все пак трябва да се отбележи, че издаването на банкноти без финансово покритие и използването на парите от депозитите до поискване за заеми водят до едни и същи икономически ефекти.

Банкирането с частичен резерв води до изкуствена кредитна експанзия, която не е подкрепена от достатъчно количество реални спестявания. Това създава бум, който поражда икономическа криза и необратима рецесия. Така паричното предлагане включва голямо количество „банкови пари“ или депозити, създадени от нищото от банкери, които не поддържат налични 100% парите от депозитите до поискване. Стига се до период на изкуствен икономически растеж, а след него идва рецесията.

Заем VS. кредит?

Кредитът е договорно споразумение, при което кредитополучателят получава нещо със стойност към момента на получаване и се съгласява да заплати на заемодателя за определена дата в бъдещето, обикновено с лихва. При кредитът се изчислява лимитът на сумата, която може да се получи от кредитополучателя като за основа на оценката се взимат финансовата история и способността да се върне.  Заемът се отнася до отдаването на пари, имущество или други блага в замяна на бъдещо погасяване на главницата заедно с лихви или други финансови такси фиксирани като период и с определена лихва. Условията на заема се договарят от всяка страна по сделката преди да бъде прехвърлено, това което подлежи на отдаване за заем.

материал на 

автор Наталия Чомакова

Но… Преди да стане най-богатият човек в Китай, Ма е преминал през доста неуспехи и откази. В едно скорошно интервю с Чарли Роуз, бизнесменът разкрива, че се е провалял в опитите да влезе в колеж 3 пъти. След като все пак е завършил университет, Ма е кандидатствал в 30 различни фирми, които са отказали да го назначат. „Търсих си работа в полицията. Казаха ми – не ставаш“, разказва Ма. „Дори отидох в KFC , когато откриха ресторант в моя град. 24 човека кандидатстваха за тази работа. 23-ма бяха назначени. Само аз – НЕ …“ Когато Ма основал Алибаба през 1998, той е срещнал още повече препятствия. Компанията не е успяла да реализира печалба през първите 3 години. Това накарало Джак да бъде по-креативен.. Едно от големите предизвикателства за бизнеса му, била липсата на система за онлайн плащания, тъй като нито една банка не е пожелала да предложи на компанията на Ма тази услуга. Тогава той решил да създаде собствена платежна програма – Alipay. Платформата трансферира различни плащания в различни валути, между купувачите и продавачите в сайтовете му. „Тогава с толкова много хора говорих за Alipay, а те ми казваха: ’Това е най-глупавата идея, която си имал“… Сега той казва – „ Не ми пукаше, че някои я мислят за глупава, стига хората да я използват.“ Днес 800 милиона човека използват Alipay

Преди известно време, той направи коментар по отношение на бедните хора и защо те винаги си остават бедни.

Думите му станаха изключително популярни. „Най-лошите хора, на които можеш да служиш са бедните. Ако им дадеш нещо безплатно, те смятат, че това е капан. Ако им предложиш да направят малка инвестиция – ще кажат, че няма да изкарат достатъчно. Ако им кажеш да инвестират повече, ще кажат, че нямат пари. Накарайте ги да опитат нещо ново, ще кажат, че нямат опит. Кажете им, че това е традиционен бизнес и те ще кажат, че за тях е трудно да се справят. Ако им кажете, че това е нов бизнес модел, ще кажат, че е пирамида. Ако им кажете да си направят магазин, ще отговорят, че нямат достатъчно свобода. Кажете им да стартират нов бизнес, ще ви отоговорят, че нямат нужната експертиза. Те обаче, имат нещо общо – обичат да питат Google, да питат приятелите си, които са толкова безнадеждни, колкото самите тях. Те мислят повече от професор в университет и правят по-малко от слепец. Ако ги питате какво могат да правят, то те няма да могат да ви отговорят на този въпрос“.

Рецептата, която предлага Ма – „вместо сърцето ви да бие по-бързо, защо просто не действате малко по-бързо, защо не направите нещо за да промените ситуацията си. Бедните хора се провалят заради една обща черта – ЦЕЛИЯТ ИМ ЖИВОТ МИНАВА В ЧАКАНЕ“.

материал на

Банковите продукти трябва да са персонализирани, а услугите да са автоматизирани и достъпни по всяко време и от всяка точка

„Три са основните фактора, които могат да бъдат откроени и които влияят на бизнес модела на банките“, посочи главният изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на СиБанк, мениджър за България на KBC Group и председател на Асоциацията на банките в България Петър Андронов.

Според него на първо място са клиентите на банките.

„Те са съвсем различни. Дори и да сме изостанали, трябва да си дадем сметка, че технологиите са вече част от ежедневието на нашите клиенти. Те са информирани и са сериозно предизвикателство за банковия модел“, обясни Андронов.

На второ място той открои ефективността, която притиска банковия сектор, а тя ще бъде постигната чрез финансовите иновации и технологии. Като пример той даде най-голямата скандинавска банка Nordea Bank, която е сред най-ефективните банки в Европа със съотношение разходи към приходи от 44%, постигната с пълна дигитализация, пълно използване на ресурсите на модерните технологии.

Третият фактор, който влияе на смяната на модела на банкирането, по думите на Андронов е времето. За финансови иновации при автомобили са били необходими 68 г., за кредитните карти – 28 г, за телевизията – 22 г. , за Фейсбук – 3 г.

„Това, което се променя, е самата промяна, тя се случва много по-бързо. Много големи компании, които изпуснаха момента на технологичните промени, са вече в миналото“, заяви Андронов, давайки за пример финландската компания Nokia.

Според него това, което не можем да игнорираме, е мисленето на интернет поколението. 35% са готови да живеят без банките изобщо, посочи той. По думите му предизвикателството пред банките са компаниите за финансови услуги.

Позовавайки се на проучване на консултантската фирма McKinsey, той отбеляза, че през 2015 г. общите инвестиции във финансови технологии надхвърлят 20 млрд. долара. Половин милион души работят в сектора на финансовите иновации и финансовото посредничество.

„Те коренно променят правилата на играта. Голяма част от компаниите вероятно ще фалират, но и малкото, които оцелеят, ще маркират нови правила за банкиране“, подчерта изпълнителният директор на СиБанк.

„Ефектът от финансовите посредници, които не са банки, е грандиозен. България е около 10 г. назад от тази тенденция. Но истинският въпрос е наистина ли са 10 г. Това никой не знае“, посочи още банкерът.
Според председателя на Асоциацията на банките в България предимствата на финансовите компании са липсата на регулации, на стари информационни системи и продукти и наличие на нови разработки, които могат да бъдат съвсем близо до клиентите. Но броят на фалитите при тях е изключително голям, което се дължи именно на това, че не са регулирани.

„Те не са готови за регулиране, техният бизнес модел няма да издържи, ако някой ден политиците се събудят и решат да ги регулират“, обясни Андронов.

„Интересен е и другият елемент – т.нар. обработка на база данни“, посочи той. „Там се появи новият проблем доставчиците да използват база данни за финансиране и създаване на продукти. Интернет на нещата е нещо, което на никой вече не е непознато. Остава въпросът – колко време ще отнеме това в България. Не сме авангардът на технологиите, но промени се правят. Големите въпроси няма да се решат на наша територия. Битката за оцеляване е интензивна в международен план. Банките са под натиск заради лихвената диета, която продължава прекалено дълго“, подчерта той.

„Затова еволюция ще има“, заяви от своя страна главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Харпарцумян, според когото промените във финансовите услуги няма да са революционни.

„По-скоро еволюцията ще бъде ускорена. Биткойнът беше някаква надежда, писа се как ще избие всички банкови услуги, а той изгоря в сини пламъци. Същевременно технологията в основата на биткойна много вероятно ще предизвика промени в счетоводството и в системите на разплащане. Няма да бъде като изчезването на динозаврите, ще бъде една поредица от бързи мачове, в които ще се решават проблеми. Биткойнът като валута изчезва, но като технология остава“, подчерта той.

Според него, бъдейки в периферията, има привилегията да се учи от грешките на другите.

„Ако се учим по-бързо, по-добре. Ще видим развитие на пазара в някои сфери на финансовите услуги. Нашият пазар е ембрионален, което ни защити през 2008 г. Както прескочихме чековете и минахме направо на кредитни карти, така и сега може да се възползваме от някои предложения на бъдещето“, обясни банкерът.

Мнението му сподели и главният изпълнителен директор на Пощенска банка Петя Димитрова, според която пред банките предстоят интересни години.

„Ключовата роля на иновациите никой не може да я оспори. Факт е, че потребителите по всяко време са онлайн и банките трябва да се приспособяват. Ако сравним интернет банкирането в Европа, в България то е под 5%, докато средното ниво за Европа е 46%. Това ни дава преимуществото да направим по-адаптивни продукти, които да се впишат в нашите местни реалности. Онлайн банкирането в световен мащаб нараства с 35% . Посоката, по която работим, е възможност за достъп до банкови продукти и услуги чрез всички канали в една обща дигитална екосистема. За банките това е бъдещето, което ние виждаме и останалите по-развити банки в Западна Европа вече са достигнали“, обясни тя.

Според нея характерното в България е, че клиентите все още наблягат на традиционните офиси за търсене на информация и обичайните продукти и услуги, като остават далеч от мобилното банкиране. По думите й голямата разлика е сигурността, защото цялата тази революция или еволюция води до големия въпрос за доверието и сигурността на системите на банките и защитата на техните потребители.

„Къде търсят информация клиентите на банките? 70% от хората търсят по традиционни канали, като например отиват директно в офисите на банката. Дигитализацията цели клиентите да бъдат по-удовлетворени. Стремим се продуктите да са прости, персонализирани, а услугите да са автоматизирани и да са достъпни по всяко време и от всяка точка на света. Новите технологии трябва да водят към персонално отношение към клиентите“, подчерта Петя Димитрова.

Един от основните проблеми според Ираван Хира, производител на софтуерни системи за банките и генерален директор на Hewllet Packart Enterprise, България, е фактът, че потребителите много трудно се ориентират в потока от информация, те искат насока, имат нужда от някакъв съвет.

„Потреблението е ключът не само в банковата сфера. Най-важното нещо е персонализацията, а цифровизацията е само средство да постигнем целите си. Най-важното нещо не е самата промяна, а скоростта на промяната или колко бързо идеята се превръща в продукт“, обясни той.

По статията работи: Веселина Василева
материал на https://www.investor.bg