Първи А » » УЧИТЕЛИ

Лазаровден и Цветница

Мая Ф — Sun, 05 Apr 2026 10:17:32 +0000

Лазаровден и и Цветни са празници, чиито ритуали се изпълняват от момичета и девойки и подготвят настроението за най-големия християнски ден- Великден.
Лазар бил един от най-преданите приятели на Иисус, в чийто дом той намирал гостоприемство и покой. За зла беда Лазар се разболял от тежка болест. Неговите сестри Марта и Мария изпратили вест до Христос да му помогне, защото знаели за неговите неземни лечителски сили. Вестоносецът върнал отговора на спасителя: „Тая болест не е за умиране…“ Това зарадвало сестрите. Те продължили да се грижат за брат си с нова надежда, но Лазар умрял.
Когато Иисус пристигнал в опечаления дом, Лазар от четири дни бил погребан. Мария и Марта го посрещнали, но с натрупана обида към него в сърцата си. Христос тръгнал с тях към пещерата, в която било зазидано тялото на Лазар, заедно с негови близки, приятели и любопитни. Иисус заповядал да отместят камъка от входа. Пристъпил и казал:,,Лазаре,излез!” Пред смаяните очи на всички се изправил Лазар такъв, какъвто го знаели. Така разказват библейските текстове…
В народната традиция Лазаровден има ритуал-лазаруване. Той се изпълнява само от момичета, които носят на главите си венци и са облечени празнично. Вярва се, че след неговото изпълнение девойките вече са готови за задомяване. Всички момичета от всяко село участвали в изпълнението на лазарския ритуал, защото иначе няма да се омъжат.
За всички, които посрещнат в дома си лазарките ще започнат дни на благоденствие.

Исус съживил Лазар и се отправил към Иерусалим, яхнал магаре. Щом преминал през портите на града тълпа от хора го очаквала и го поздравявала, защото се надявали, че идва Спасителят на народа. В краката му постилали палмови и маслинови клонки, защото те били символ на победата.
Денят, в който Иисус влязъл в Иерусалим бил наречен Цветница.

За българите на този ден има обичай да се ходи на църква и да се вземат осветени върбови клонки, които заместват палмовите. Вярва се , че такава клонка, запазена в дома има целебна сила.
Вечерта на селския мегдан се играело последното лазарско хоро от млади момчета и момичета и за първи път след Великденските пости хорото е сключено, затворено.

Така се слага край на моминските обичаи и започва притихването, очакването на Великден!

Весели празници!

Децата и финансите

Мая Ф — Sat, 24 Jan 2026 14:57:29 +0000

Замисляли ли сте колко са важни парите? Разбира се, животът ни би бил немислим.

А замисляли ли сте се колко малко знаят децата ни за парите и колко добре би било ако получат финансова грамотност от най-ранна възраст? Ако децата ни от малки се научат да ценят парите, да разбират тяхната роля и значение, то те биха променили отношението си към тях. В основното училище и в гимназията малчуганите получават образование, но за съжаление не и финансово.

А всичко това може да стане много лесно под формата на забавни игри и занимание. Когато децата са на възраст около 2 или 3 години, все още не разбират значението на парите, но точно на тази възраст те могат да чуят за първи път за тях, да ги видят и да се научат да ги разпознават. Най-естествено и лесно това би могло да стане под формата на игра.

Играйте с децата си на “магазин”. Изрежете пари от хартия, нарисувайте ги, така че да приличат на истинските. Използвайте различни празни кутии и пластмасови бутилки за „стока“, подредете ги и започнете „търговията“. Играта е ролева, така че детето ви понякога може да е купувач, понякога продавач. По този начин ще научи някои основни неща за парите и как си служим с тях. След година две тази игра може да продължи, но малко по-усложнена. Сега вече може да обясните на детето, защо предпочитаме някои стоки пред други. Кои стоки са «евтини» и кои «скъпи», какво са намаленията. Оставете детето самό да измисли и организира свой магазин, а вие им помогнете само с някои насоки.

Играта «ресторант» е друга ролева игра, която би могла да помогне на децата на тази възраст да възприемат по-лесно света на финансите. При нея малчуганите се научават да се държат прилично, да имат добри маниери и да плащат за полученото обслужване и храна. Също добра идея е детето да ви помага в кухнята, например при приготвяне на сладкиш и след това да го “продаде” на останалите членове на семейството или на приятели. Така много бързо научава за цената на труда.

На учениците даваме джобни пари, а също и “бонуси” за добри оценки и за помощ в къщи. Много често вместо подаръци за празниците получават пари от приятели и роднини. Хубаво е малчуганите да разберат, че не е нужно да харчат веднага тези пари.

Поговорете си с детето за спестяването. Как го правим, къде можем да оставим парите си на сигурно място. Кажете им че парите в портмонето са тези, които ни трябват за различни покупки, а останалите е добре да държим в спестовна касичка или в банката. Поговорете за парите и със своите пораснали малчугани.

Децата в пубертета гледат на себе си и на света по-критично и имат по-големи нужди и претенции. Бихте могли да използвате тази особеност на възрастта и да ги научите как да преценяват коя покупка е изгодна, сравнявайки цена и качество. Трябва да придобият навика да гледат етикетите на стоките и да избират правилно според техните предпочитания.

На юношите дайте свобода да участват в разговорите за семейния бюджет, да изказват мнение и предпочитания. Нека знаят за доходите ви, как се постигат и че не трябва да пилеем лесно и безотговорно спечелените с труд пари.

Бихте могли също така да задълбочите техните познания за банките и финансовата сфера. Например, бихте могли да им обясните разликите между различните депозити и кредити. Разликата между дебитна и кредитна карта, ATM и POS машините и кога се използват. Не е нужно да имате задълбочени знания в тази област, просто можете да потърсите информация за това в интернет или да помолите някой банков служител да ви даде нужните разяснения.

материал на : https://dama.bg/; автор: Мирослава Скарлату

Детето не иска да учи

Мая Ф — Wed, 01 Oct 2025 14:09:15 +0000

Един интересен материал за важната роля на мотивацията за учене. Мотивацията, която трябва да я има във всяка дейнoст, за да се върши добре работа и тя дава резултати.

Децата от предучилищна възраст рядко са лениви – напротив, родителите често страдат от тяхната неуморна активност. Но в училище започват проблеми, голяма част от които родителите са склонни да описват като “мързел”.

Когато добре подготвеният бъдещ първокласник, стане немарлив и нехаен ученик, родителите обвиняват на първо място училището, след това – детето и почти никога – самите себе си. В действителност нещата стоят точно обратно – голяма част от проблемите са провокирани от родителите. Нежеланието за учене може да се обясни с различни причини. Някои деца проявяват интерес към ученето във втори клас, други – в четвърти, трети – в седми клас Ако детето не иска да учи от самото начало, причината, по правило, е в това, че няма психологическа готовност за училище.

Нетърпеливият родител

Училището не се стреми да набира в първи клас “неготови” деца – защото трудно се работи с тях! Детето също не държи да се разделя със свободата си. Тръгването по-рано на училище е почти винаги по инициатива на родителите. Специалистите знаят, че качествата, необходими за начало на училищнотото обучение, се формират у повечето деца на седем години. Има, разбира се и изключения, но по правило през седмата година в детето се формира мотивация за прехода от игра към учене.

Готовността на детето за училище може да се оценява по различен начин. Подходът на родителите е формален. Щом знае буквите, смята до десет, може да научи наизуст стихотворение – значи е готово. Системата на конкурсния прием в престижни училища, подбужда и родителите и подготвителните групи да “натискат” децата за приемни изпити. При това родителите са уверени – главното е детето да влезне в избраното учебно заведение, а там вече всичко ще си дойде на мястото. Нежеланието на малкия ученик да учи им идва като гръм от ясно небе. Неготовността му към училище се състои в недостатъчната мотивация. Той по принцип може да усвои всичко, което се преподава в клас. Но не желае. Скучно му е да присъства в клас, скучно му е да пише домашните си задачи.

Често родителите не дооценяват сериозността на положението. Когато шестгодишното дете се прибере вкъщи и решително заяви, че в училище не му харесва и няма да ходи повече там, те възприемат това като забавен куриоз, който разказват на роднини и познати. Някои виждат в тази детска реакция проява на независим характер. А всъщност, това е класически случай на отсъствие на учебна мотивация. Детето още не се е наиграло. То се намира на друг, не по-малко важен етап от развитието и трябва да извърви тази част от пътя до край.
Време е за учене

Ако детето е на седем-осем години, но до този момент не е готово за такъв сериозен преход, е необходимо да се направи консултация с психолог. Деца със задръжки в развитието имат нужда от специална програма, особен подход. Учене на общи основание не им дава нищо , освен комплекс за непълноценност.
Съвсем друг е случаят, когато развитието е в норма, но не е сформирана учебна мотивация. Детето сякаш е заседнало в “игровия” период. В този случай с помощта на специалист може да се пробва пренасяне в други релси. Интерес към ученето у такова дете може да се пробуди само с помощта на играта. Задачата на специалиста се състои в това, постепенно да замени игровата мотивация за извършване на дейност. По правило, ако проблемът е изявен април-май, през септември може да постигне нивото на съзнателен първокласник. Затова е хубаво всички бъдещи първокласници още през пролетта да преминат стандартно тестуване за училищна готовност. Така ще се определи не само степента на зрелост на децата, но и ще се открият слабите им места. И да се предупредят родителите какви именно трудности могат да имат децата им в училище. А трудностите при различните деца са различни.

“Способен, но мързелив”

Децата от тази група са главно от големите градове. Те са насочени към познанието, към търсенето на информация. Те пристъпят в училище, надявайки се да намерят там източник на нова информация. И често биват разочаровани. Разбират, че училището е доста скучно място, където трябва да правят много безинтересни и неприятни неща. Да повтарят и запаметяват изучения материал. Търпеливо да изслушват отговорите и на другите деца. А във всичко това няма нищо любопитно, интересно и ново. Често тези деца, въпреки че имат добри умствени възможности, се учат посредствено и даже могат да попаднат в групата на неуспеваемите. А жаждата за ново те удовлетворяват от други места – книги, компютър, клубове по интереси…

Социално ориентиран

Интересите на децата от тази група са ориентирани не толкова към обучението, а към похвалата, одобрението. Такива деца имат еднакви успехи по различните предмети, като по-скоро ги интересува да направят всичко правилно, да оправдаят очакванията на възрастните. Те ходят на училище именно за това да бъдат добри ученици. Независимо от интелектуалното им ниво, се справят добре, всичко изпълняват, нищо не пропускат.

Тази мотивация е много полезна и дори необходима в началото на обучението – но именно тя не достига на шестгодишните първокласници. Докато децата, стремящи се към нова информация, и на шест, и на седем години имат еднаква степен на готовност за училище. За разлика от тях, социално ориентираните деца, съзряват на седем години.

В началните класове тази категория е благополучна. Но настъпва момент, когато одобрението на учителите и родителите губи приоритет. На преден план излиза одобрението на връстниците, които може да ценят съвсем други достижения и качества. Детето се променя – не работи върху уроците, учи се през куп за грош, говори по телефона с часове. При това може да прояви голямо усърдие в сфери, които се ценят в неговата компания.
Описваните деца не бива да се смятат за мързеливи. Те могат да работят много и с удоволствие, но в същото време да не извършват това, което родителите очакват от тях. Но има и такива деца, на които определението “мързелив” подхожда в голяма степен. Това са деца, които не се нуждаят от нищо.

Деца, които не се нуждаят от нищо

Такива деца всичко ги устройва – само да не ги закачат.
Движеща сила в развитието на децата се явява потребността от нови впечатления. За нормалното развитие са необходими три основни условия – любовта и вниманието на майката или заместващият я човек, природен запас от вътрешна енергия в самото дете, и, накрая, среда, която да предоставя на детето достатъчно количество впечатления. Деца, които не получават необходимото внимание и топлина, не получава нови впечатления, растат пасивни, лишни са от интереси и самостоятелност. Това обикновено е проблем на приютските деца.

Но и в благополучни семейства могат да възникнат сходни проблеми, особено ако детето прекалено се подпомага и се ограничава неговата инициатива. То става пасивно, свиква с безопасността, спокойствието и комфорта. Избира си занимания, неизискващи напрежение, които не са свързани с риск. Това е много “удобно” дете (тихо, кротко), което напълно устройва родителите. Особено ако и родителите са от този тип.

Ако в добавка такова дете е добре задоволено, получава всичко преди да успее и да поиска, то става неспособно не само да достига нещо само, а и губи способността да изпитва силно желание.

Как да се справим?
Ясно е, че въпросът, как да се борим с мързела или какво да правим с мързеливите деца, няма смисъл. Всичко е твърде индивидуално. По правило родителите са в състояние сами да определят, към кой тип се отнася тяхното дете.

1. Охотно изпълнява това, което му кажат, но сам не проявява инициатива, не си поставя цели. Какво могат да направят родителите? – Трябва да насочат усилията си към развитие у детето на различни форми на мотивация, докато все още тяхното мнение и оценка са важни за него. Едва ли ще стане любознателен ученик, но може да прояви устойчив интерес към определена област, ако навреме бъде насочено. Спорт, компютри, пеене, танци – когато родителите престанат да бъдат авторитет за него, детето ще намери връстници и възрастни, ценящи уменията и достиженията в избраната област. А това ще бъде стимул да действа, да се развива.

2. Активен, любознателен, но немърлив, равнодушен към оценките, не довежда работата си докрай. Такова дете няма мотивация за достижения. Първо, то получава удоволствие от процеса, а не от резултата. Второ, слабо реагира на похвала и порицание. Но ако се познава характера на детето, може да се стимулира и по друг начин – напр. учителят обявява, че на екскурзия през ваканцията ще отидат само завършилите добре срока. Ако екскурзията е интересна за детето, то може и да се потруди заради нея.

Децата, ориентирани към резултатите. Те получават удовлетворение от изпълнението на задачите. И затова се стараят да довеждат нещата до край. Това са: отличниците, лидерите, великите учени. Но самa по себе си мотивацията за постижения нищо не значи. Всичко зависи от това какви цели се поставят, какви резултати се постигат. Едни политат в космоса, други обират банки. Общото между тях е настойчивият стремеж към резултат. Такова дете може да пренебрегне ученето, ако не е свързано с неговите интереси, не вдъхновява за достигане на резултати.

Как не трябва де се борим с мързела

Не трябва, а и няма смисъл да се бие детето, да се лишава от разходки и да се наказва. Така неговото нежелание да напише домашното, може да прерастне в отвращение към училището и труда, а и към вас лично. Що се отнася до “заплащането”, има различни мнения. Но ако никакви други стимули не действат, материалния също може да се изпробва. Още по-добре, ако научите детето само да се стимулира и да избира награда – това ще му помогне и в живота. За някои деца няма по-голяма награда от това “Направих – и съм свободен”. И това е вариант. И възрасните ежедневно прибягват до него, когато извършват скучни и неприятни дейности. Да споменем и най-разпространения метод за работа с мързеливи ученици, а именно съвместно приготвяне на домашната работа. Наложило се е схващането, че точно така трябва да бъде – добрите родители са длъжни да постъпват така, а ако не седят с децата си – значи са безотговорни. Това е много погрешно схващане. Тази помощ е нужна само за първокласниците – неориентирани, не са в състояние да се контролират. Важно е да се знае, че постепенно трябва да се сведе до минимум покровителственото отношение към детето. В края на първи клас всички деца трябва да готвят уроците си самостоятелно.

Как децата се учат да регулират емоциите си

Мая Ф — Thu, 25 Sep 2025 07:35:08 +0000

Може би като родител или учител често си задавате въпроса: „Защо детето реагира по определен начин – избухва в плач, отказва да прави неща, които иначе харесва, не желае да си пише домашното или просто прави напук?“

В подобна ситуация много от нас мислят, че не са поставили ясни правила и не са посочили къде са границите. Един от правилните отговори обаче е: „Детето се държи така, защото в момента изпитва определена емоция.“ И на нас ни се случва и то доста често. Понякога дори самите ние не си даваме сметка колко много начинът, по който се държим зависи от това как се чувстваме.

Всъщност съществува много тясна връзка между емоциите и поведението.

В много случаи, когато децата искат да изразят дадена емоция, но не знаят как, реагират по най-първичния начин – с по-предизвикателно поведение или със затваряне в себе си. А колкото повече знаят децата за емоциите, толкова по-лесно ще им бъде да реагират адекватно.

Регулирането на емоциите е компонент на емоционалната интелигентност и представлява начинът, по който мислим конструктивно за това как да се справим с чувствата си.

На около 4 годишна възраст децата започват да припозванват и използват стратегии за справяне с различни неприятни усещания, например стимули от средата. Всички сме виждали как закриват с ръце очите си когато видят нещо страшно, или запушват уши, когато чуят много силен звук. Овладяването на емоциите става възможно в практиката. Когато децата станат на около 10 години стратегиите им за справяне стават все по-сложни и комплексни и най-общо казано могат да се разделят на два основни типа: такива, които помагат за преодоляване на проблемната ситуация и такива, които толерират емоцията, възникнала от тази ситуация.

Умението за регулиране и изразяване на емоциите носи след себе си ползи във всеки един аспект от живота. Повечето психолози са категорични, че то е ключово за благосъстоянието ни и е един от най-важните фактори за нашето психично здраве.

Децата, които биват подкрепяни да приемат и демонстрират емоциите си, израстват по-уверени, с добро самочувствие и реалистична преценка за себе си и собствените си качества. Всяко разочарование ще бъде по-малко болезнено за тях, а те ще са готови сами да търсят решения на проблемитеси. По-рядко ще попадат в ситуации, в които да се самообвиняват, ще се научат на емпатия и отговорност към другите.

Емоционалната регулация води и до по-добри академични постижения. Деца, които са способни да владеят емоциите си, внимават повече, работят по-усърдно и постигат по-добри резултати в училище. По-лесно се справят с разрешаването на конфликти и показват по-ниски нива на тревожност (тези заключения са част от изследване на John Gottman и неговите колеги).

Когато сме балансирани емоционално, много по-лесно запомняме нова информация, преработваме я, осмисляме я и я свързваме логически с онова, което вече знаем (Lori Desautels).

Откъде да започнем

Първата стъпка, когато искаме да подкрепим децатав регулирането на емоциите си е да установим дали причината за разминаване между очакваното приемливо поведение и реалното поведение на детето е поради дефицит в уменията му или поради липса на мотивация от негова страна.

Процесът на контролиране и справяне с емоциите обикновено се случва много естествено, когато на децата им бъде предоставено пространствода експериментират, както и възможност:

да бъдат изслушани, когато имат нужда;
да могат да ни се доверят;
да помислят върху своите чувства и емоции и начините, по които реагират;
да разрешават сами проблемите си, да бъдат автономни;
да наблюдават различните емоции, които изпитват другите и как се справят с тях;
да участват активно в различни социални ситуации;
да изразяват своите негативни чувства без даим бъде предоставено незабавно решение на проблема.
Децата най-лесно се учат да управляват емоциите си, когато са сигурни, че ще бъдат чути.

Когато детето е уверено, че неговите чувства и притеснения ще бъдат разбрани и подкрепени, то ще бъде и много по-спокойно, и свободно да даде израз на вътрешния си свят.

Колкото повече игнорираме чувствата му, толкова по настоятелно и силно ще ни ги показва – ще плаче, ще се държи предизвикателно. Всяко дете иска да бъде забелязано. Иска да знае, че до него има възрастен, на когото може да разчита и с когото може да създаде доверителна връзка.

Когато подкрепяме децата да се научат да регулират своите емоции, правим много повече от това да им помагаме да контролират темперамента си. За тях е изключително полезно да знаят например как да овладяват гнева си, за да не наранят свой съученик, когато са ядосани. Но регулирането на емоции е много повече от управление на гнева, то е разпознаване, приемане и преработване на тази силна енергия, последвано от социално приемлив израз.

Добре е да отделим време от деня, в което просто да слушаме притесненията и проблемите на децата. Разбира се, ако не сме в състояние да слушаме – разтроени сме, ядосани или бързаме, много по-добре е да отложим разговора за друг път, когато ще можем да бъдем наистина съпричастни.

В един такъв разговор децата разбират, че техните негативни емоции, макар и много болезнени в момента, няма да бъдат вечни, ще минат и то благодарение на техните собствени усилия да ги преодолеят или пък с помощта на възрастен, който е готов да ги изслуша.

Някои специалисти биха казали, че днешните родители обръщат твърде много внимание на емоционалното състояние на децата, опитват се всячески да задоволяват прищевките им, за да предотвратят „лошо“ поведение. Това може и да е вярно. Но дори и да е така в някои случаи, не можем да отречем факта, че когато ние като родители и учители ценим чувствата на децата, то ги подготвяме, те на свой ред да бъдат съпричастни, толерантни към другите и да отчитат емоциите им.

Ние възрастните съзнаваме правото децата да имат свои чувства, но често въпреки това продължаваме да ги ограничаваме: например – могат да се чувстват неуверени, но не и да се отказват от започнатата задача; могат да са тревожни и притеснени, но не и да се затварят сами у дома; могат да се вълнуват, но не и тези вълнения да пречат на това да мислят рационално.

Казвайки на детето си: „Спри да плачеш“, не му помагаме да престане да бъде разстроено. Напротив. Показваме му, че това, което прави е грешно или срамно, затова и трябва незабавно да престане. За съжаление, когато хората потискат емоциите си, те отиват отвъд контрола на съзнанието. Минават на подсъзнателно ниво и се появяват в други ситуации, точно когато най-малко очакваме. Отричането на емоцията или самообвиняването, че я изпитваме не ни помага да се справим с нея.

Понякога е необходимо да добавим известна доза рационалност, за да успеем да разберем какво се крие зад дадена емоция и да изследваме причината за нея. Бихте могли да използвате следните въпроси, които да обсъдите с детето и да му предоставите възможност за саморефлексия:

Как се почувства в тази ситуация?
Сещаш ли се за друга ситуация, в която си се чувствал по подобен начин?
Какво смяташ, че можеш да направиш сега, за да се чувстваш по-добре?
Какво мислиш, че следва оттук нататък – за теб и за другите?
Какво би се случило на земята, ако никога не изпитваме повече това чувство?
Какво си представяш, че се случва в главата ти в този момент?

Бихте могли да работите и върху пренасочването на чувствата, например: „Когато съм ядосан, ми се иска да ударя някого или нещо. Но удрянето не е правилно, така, че ще спра ръката си, ще отстъпя назад и вместо да ударя ще кажа силно: „Много съм ядосан!“

Покажете на децата, че:
Емоциите не са нещо лошо, те са част от човешката ни същност.
Нямаме възможност да изберем какво да чувстваме, но можем да изберем как да се държим в дадена ситуация.
Когато приемаме емоциите си и се опитаме да ги преработим, имаме много по-голям контрол както над тях, така и над поведението си.
Не можем да контролираме поведението на другите, но можем да контролираме своите реакции на тяхното поведение.
Всеки има своите лични ресурси и стратегии за справяне. Само трябва да си позволим да ги открием.
Desautels, L., (2016) How Emotions Affect Learning, Behaviors, and Relationships. Scholarship and Professional Work – Education.97

Gottman, J., (1998) Raising An Emotionally Intelligent Child The Heart of Parenting, New York: Fireside Book

Helping Children Learn to Regulate Their Emotions, Carolyn Webster-Stratton, University of Washington

Васил Левски в изкуството- презентация

Мая Ф — Fri, 03 Feb 2023 10:05:59 +0000

худ. Васил Горанов

Предлагам на вашето внимание един много интересен поглед към героя през усещането на творците за него.
Великоклепни и много силни са картините на всички художници, които той е докоснал със личната си съдба.
Хубаво е и децата да ги видят!
Аз благодаря сърдечно на авторите на тази прекрасна презентация, защтото дадоха много емоция и храна за моята даскалска душа!

Книжка за Васил Левски

Мая Ф — Fri, 03 Feb 2023 10:03:36 +0000

Тук е биографията на Вaсил Левски, която разглеждахме с децата , но под друга форма,
благодарение на възможностите на технологиите.
Васил Левски-кратка биография с картини

Сценарий- ,,Васил Левски”

Мая Ф — Fri, 03 Feb 2023 09:58:03 +0000

Това е материалът, които съм използвала за Годишнината от обесването на Васил Левски, когато моите ученици бяха 1 клас.
Тук са стихчета, които са написани от деца и са печелили награди. Подредих ги, както ми се стори на мен за подходящо.
На всяко дете от класа дадох по куплетче и се получи малък рецитал.
Децата бяха 1 клас.
На деня- с цветя в ръце, аз и моите ученици отидохме до близкия паметник на героя.
Там децата :
1. Казаха рецитала пред хората, които минаваха по улицата. Имаше минувачи, които се спряха и послушаха децата.
2. Поднесохме цветя и запазихме минута мълчание.
3. Направих и видео-/него нямам право да Ви покажа, защото такова е решението на родителите/.
Това направи ,,Първи А” клас преди 3 години.
За цялото представяне направих малка предварителна подготовка :–разговаряхме за неговите подвизи; малка психологическа подготовка на децата, Те имаха голямо желание да рецитират на улицата. Казах им, че може и никой да не спре до нас- но техните гласчета ще се чуват.
С нас дойдоха родители, които имаха възможност .
Е, остана една приятна емоция, удоволетворение от показаното уважение пред героя и един ФИЛМ за спомен!

Васил Иванов Кунчев

Сценарий-стихотворения от деца , спечелили конкурс на тема ,,Левски”

Като планински ек в сърцето

на всеки истински човек ,

живее името му свето,

дошло от мрачен робски век.

Мечти за правда и свобода

го водеха по път нелек

.За щастието на народа

се бореше в студ и в пек.

Това е Левски , това е той,

това е българския герой!

Бори се до последно за страната ,

спаси ни той- Апостолът на свободата!

Той носи сърце на лъв,

във вените му тече силна кръв!

Направи много за нас той-

би се като истински герой!

Почитаме го за всичкото това ,което направи за свобода!

В сърцето си , а не с мастило ,

записах паметната дата,в която очкван появи се-

Апостолът на свободата.

С очи по-сини от водата,

с коси по-руси от житата,

със сърце по-смело от душата,

със хрсброст по-голяма от земята.

Останал той непоклатим,

в жажда , в радост и тъга.

Останал той неуловим,

и пред най-голямата беда.

Дълго чакаше България, човек с неговата храброст.

Ибнеговото славно дело , е за всички ни безспорна слабост.

Всеки ден той ставал, с идеята за свободата.

Никога не мислел за себе си и за благата.

Представял си България красива, за всички хора най-любима.Свободна пред очите на децата,равна за всички на земята.

Кой не знае Апостола Левски?

Кой не знае що е кураж?

Имал го е тий не веднъж и дваж.

Монах-боец.Българин-светец.

Той въглищар е бил, и овчар,

с поглед мил,с поглед благ,

с дълбоки сини очи,

със силата на разпит да мълчи.

Той дори за миг в съдбата си не бил унил.

Разправят-лицето му жар излъчвало осамо.

Убит край София,погребан тайно.

Васил Иванов Кунчев се казваше той!

Име знатно и велико!

Със сърце силно и юнашко!

Сбраха се знатни човеци, на военни упражнения.

Скочи Васил,прескочи трапа!

Име лъвско получи тогаз.Васил Левски стана той завчас.

Като рибар и въглищар преобличаше се той!

Под дърво и камък диреше го гвардията турска.

Тайни комитети организираше вечер той,

за свободата на България беше готов да скочи на бой!

Всеки ден край паметника му мунавам

и прекланям се пред подвига велик.

За него мисля и се възхищавам-

безсмъртен станал в своя смъртен миг.

Разказват ми за него , а пък дъхът ми спира

пред неизтритите от времето следи.

Приемам с благодарност и печал

завета му -за Републиа чиста и свята.

Достойни трябва да сме ,

щом ни го е завещал-Апостолът на свободата.

Левски! Ех ,велик човек!

Такива няма в нашия си век!

Смел, спокоен,скромен,

за хората бил е дар огромен.

До днес това име е на ,,Спасение” синонима!

И нека спомним за миг за този българин велик!

Цветя носм за теб .Ти за нас си светец .

Апостоле,живееш в сърцата ни,

жертявал си се за страната ни.

До сетния си земен миг ще те носим в сърцата си!

Поклон пред светлия ти лик-Апостоле на свободата.

Затова сега нека с цветя и знамена на паметника на героя да се поклоним.

Левски -ти си нашия национален герой!Левски- ти си нашата българска гордост.Ти си нашият ненадминат от никой герой!

Васил Левски-рецитал

Сценарий ,,Баба Марта и Мартичка при децата”

Мая Ф — Fri, 03 Feb 2023 09:21:01 +0000

Предлагам Ви сценарий за 1 март .
Подходящ е за деца от Предучилищна група или Първи клас.

СЦЕНАРИЙ ,,БАБА МАРТА И МАРТИЧКА НА ГОСТИ НА 1В КЛАС‘‘

Дете: Приятели, весели , засмени и вие госпожи пременени
Чуйте гатанки в този час и познайте кой ще дойде тук при нас!

Те са бели и червени румени и засмени, щастие даряват като слънце ни огряват.(Що е то?)
Мартеничките

Рано тя е подранила, чудни мартенички е стъкмила, че зората щом се пукне с тях да кичи тя децата Да са румени, засмени, но и със късмет дарени. (Що е то?) Баба Марта
Дете: А знаете ли кога Баба Марта започнала да прави мартенички за децата?
Слушайте
Имала си Баба Марта хубав колан. С него запасвала елечето си, когато и ставало студено. Станело ли топло, отвързвала коланчето, събличала елечето и го оставяла на някое дърво, храст или пънче.
През един хубав пролетен ден, когато се разхождали с внучката си Мартичка из гората, на Баба Марта и станало горещо и тя се съблякла. Наоколо нямало нито едно дърво, нито храст, на който да си остави елечето и коланчето.А Слънчо препичал отгоре. Наблизо видяла един камък. Сложила под него елечето и колана си и там ги забравила.
Баба Марта се върнала да ги търси, но не могла да ги намери. А коланчето било изплетено от бели и червени конци, които блестели на слънцето. Горските приятели на Баба Марта и разказали какво се е случило с коланчето.
Както си играели Мечо, Заю и Ежко, поместили камъка. И под него се подал единия край на коланчето. Видели го врабчетата и веднага долетели. Започнали да кълват коланчето. Клъвне едно врабче бяло конче и го закичи на друго дръвче. Клъвне друго врабче червено конче и го закичи на друго дръвче. Така цялата гора обсипали с червени и бели конци. Както била весела през деня Баба Марта, се намръщила – станало мрачно и студено.
Но Мартичка била голяма хубавица и умница.Тя подсетила баба си че от тези хубави конци може да се направи нещо друго.
„Вярно! – казала си Баба Марта, а щом се усмихнала доволна, топло слънце грейнало.“ „Нейните горски приятели и внучката и помогнали да събере всичката прежда от дърветата. С нея напълнили цялата кошница.
Седнала Баба Марта на полянката и започнала да плете и да връзва. Така се получили много мартенички, които тя занесла и раздала на децата.
Но винаги, когато се сети за своя колан, Баба Марта яд я хваща, тя се мръщи и започва студ и даже сняг да праща.
Но види ли хубавите мартеници, които носят хората бързо се развеселява. Затова през месец март се редуват ту студени, ту слънчеви дни.

Влизат Пижо и Пенда
Пижо: Бре, бре, че е важна! „Важна“ като белия цвят. Виж я
ти! Казвам ти – червеният цвят си е червен – ето като моето кълбо.
Пенда: Това малко кълбенце – нищо и никакво! Я виж моето бяло – цяло кълбищеее …
Пижо: Кълбище я! Защото никой не прави с него мартеници. А моето кълбенце свършва, защото червеният цвят е по-важен за
мартеничките.
Пенда: Слушай! Ще търсим някой да ни каже, да разреши спора ни. Най-добре Баба Марта ще отсъди – нали тя прави мартеничките.
Деца, да знаете къде е Баба Марта?
Децата: Чакаме нея.
Пижо: Вие я чакате, ама нашия спор не търпи отлагане. Пък и Пенда като вдигнала олелия с нейното кълбище може и да я уплаши. Да попитаме децата. Те ще решат спора.
Децата Еднакво важни ли са белият и червеният цвят?
Пижо : Знаете ли какво означава червения цвят?
Дете : Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Той е здраве и любов .
Пенда : А какво означава белият?
Белият цвят е белег на чистота и радост.

Пенда: Видя ли, без моето кълбо мартенички не стават!
Влизат Баба Марта и Мартичка.
Здравейте, деца!
Знаем, че ни очаквате с нетърпение! Чухме как спорят Пижо и Пенда и колко правилно го разрешихте
Но преди да Ви вържем нашите мартенички , ще ни попеете ли. Знаете ли стихчета?

Баба Марта откъде ли
пак намери сто къдели?
Как можа от тез къдели
да направи куп модели?

Казват, има тя отмяна –
внучка пъргава, засмяна.
Ден и нощ преде, завързва,
никой не подмина, бърза
тя на баба да помогне,
та навреме пак да смогне.
Мартенички дето върже,
там се радва всичко бърже

Песен:
Стих: Мартенички бели,
бели и червени,
де и как сте взели
багрите червени?

Пролет щом ви зърне
Тука при децата,
Бързо тя ще върне
птиците в гнездата.

Храсти разцъфтели,
листите зелени.
Мартенички били,
Бели и червени.

Хорце:

Баба Марта и Мартичка играят . Започват да връзват мартеничките