Първи А » » сценарии-празници

Сценарий- ,,Васил Левски”

Мая Ф — Fri, 03 Feb 2023 09:58:03 +0000

Това е материалът, които съм използвала за Годишнината от обесването на Васил Левски, когато моите ученици бяха 1 клас.
Тук са стихчета, които са написани от деца и са печелили награди. Подредих ги, както ми се стори на мен за подходящо.
На всяко дете от класа дадох по куплетче и се получи малък рецитал.
Децата бяха 1 клас.
На деня- с цветя в ръце, аз и моите ученици отидохме до близкия паметник на героя.
Там децата :
1. Казаха рецитала пред хората, които минаваха по улицата. Имаше минувачи, които се спряха и послушаха децата.
2. Поднесохме цветя и запазихме минута мълчание.
3. Направих и видео-/него нямам право да Ви покажа, защото такова е решението на родителите/.
Това направи ,,Първи А” клас преди 3 години.
За цялото представяне направих малка предварителна подготовка :–разговаряхме за неговите подвизи; малка психологическа подготовка на децата, Те имаха голямо желание да рецитират на улицата. Казах им, че може и никой да не спре до нас- но техните гласчета ще се чуват.
С нас дойдоха родители, които имаха възможност .
Е, остана една приятна емоция, удоволетворение от показаното уважение пред героя и един ФИЛМ за спомен!

Васил Иванов Кунчев

Сценарий-стихотворения от деца , спечелили конкурс на тема ,,Левски”

Като планински ек в сърцето

на всеки истински човек ,

живее името му свето,

дошло от мрачен робски век.

Мечти за правда и свобода

го водеха по път нелек

.За щастието на народа

се бореше в студ и в пек.

Това е Левски , това е той,

това е българския герой!

Бори се до последно за страната ,

спаси ни той- Апостолът на свободата!

Той носи сърце на лъв,

във вените му тече силна кръв!

Направи много за нас той-

би се като истински герой!

Почитаме го за всичкото това ,което направи за свобода!

В сърцето си , а не с мастило ,

записах паметната дата,в която очкван появи се-

Апостолът на свободата.

С очи по-сини от водата,

с коси по-руси от житата,

със сърце по-смело от душата,

със хрсброст по-голяма от земята.

Останал той непоклатим,

в жажда , в радост и тъга.

Останал той неуловим,

и пред най-голямата беда.

Дълго чакаше България, човек с неговата храброст.

Ибнеговото славно дело , е за всички ни безспорна слабост.

Всеки ден той ставал, с идеята за свободата.

Никога не мислел за себе си и за благата.

Представял си България красива, за всички хора най-любима.Свободна пред очите на децата,равна за всички на земята.

Кой не знае Апостола Левски?

Кой не знае що е кураж?

Имал го е тий не веднъж и дваж.

Монах-боец.Българин-светец.

Той въглищар е бил, и овчар,

с поглед мил,с поглед благ,

с дълбоки сини очи,

със силата на разпит да мълчи.

Той дори за миг в съдбата си не бил унил.

Разправят-лицето му жар излъчвало осамо.

Убит край София,погребан тайно.

Васил Иванов Кунчев се казваше той!

Име знатно и велико!

Със сърце силно и юнашко!

Сбраха се знатни човеци, на военни упражнения.

Скочи Васил,прескочи трапа!

Име лъвско получи тогаз.Васил Левски стана той завчас.

Като рибар и въглищар преобличаше се той!

Под дърво и камък диреше го гвардията турска.

Тайни комитети организираше вечер той,

за свободата на България беше готов да скочи на бой!

Всеки ден край паметника му мунавам

и прекланям се пред подвига велик.

За него мисля и се възхищавам-

безсмъртен станал в своя смъртен миг.

Разказват ми за него , а пък дъхът ми спира

пред неизтритите от времето следи.

Приемам с благодарност и печал

завета му -за Републиа чиста и свята.

Достойни трябва да сме ,

щом ни го е завещал-Апостолът на свободата.

Левски! Ех ,велик човек!

Такива няма в нашия си век!

Смел, спокоен,скромен,

за хората бил е дар огромен.

До днес това име е на ,,Спасение” синонима!

И нека спомним за миг за този българин велик!

Цветя носм за теб .Ти за нас си светец .

Апостоле,живееш в сърцата ни,

жертявал си се за страната ни.

До сетния си земен миг ще те носим в сърцата си!

Поклон пред светлия ти лик-Апостоле на свободата.

Затова сега нека с цветя и знамена на паметника на героя да се поклоним.

Левски -ти си нашия национален герой!Левски- ти си нашата българска гордост.Ти си нашият ненадминат от никой герой!

Васил Левски-рецитал

Сценарий ,,Баба Марта и Мартичка при децата”

Мая Ф — Fri, 03 Feb 2023 09:21:01 +0000

Предлагам Ви сценарий за 1 март .
Подходящ е за деца от Предучилищна група или Първи клас.

СЦЕНАРИЙ ,,БАБА МАРТА И МАРТИЧКА НА ГОСТИ НА 1В КЛАС‘‘

Дете: Приятели, весели , засмени и вие госпожи пременени
Чуйте гатанки в този час и познайте кой ще дойде тук при нас!

Те са бели и червени румени и засмени, щастие даряват като слънце ни огряват.(Що е то?)
Мартеничките

Рано тя е подранила, чудни мартенички е стъкмила, че зората щом се пукне с тях да кичи тя децата Да са румени, засмени, но и със късмет дарени. (Що е то?) Баба Марта
Дете: А знаете ли кога Баба Марта започнала да прави мартенички за децата?
Слушайте
Имала си Баба Марта хубав колан. С него запасвала елечето си, когато и ставало студено. Станело ли топло, отвързвала коланчето, събличала елечето и го оставяла на някое дърво, храст или пънче.
През един хубав пролетен ден, когато се разхождали с внучката си Мартичка из гората, на Баба Марта и станало горещо и тя се съблякла. Наоколо нямало нито едно дърво, нито храст, на който да си остави елечето и коланчето.А Слънчо препичал отгоре. Наблизо видяла един камък. Сложила под него елечето и колана си и там ги забравила.
Баба Марта се върнала да ги търси, но не могла да ги намери. А коланчето било изплетено от бели и червени конци, които блестели на слънцето. Горските приятели на Баба Марта и разказали какво се е случило с коланчето.
Както си играели Мечо, Заю и Ежко, поместили камъка. И под него се подал единия край на коланчето. Видели го врабчетата и веднага долетели. Започнали да кълват коланчето. Клъвне едно врабче бяло конче и го закичи на друго дръвче. Клъвне друго врабче червено конче и го закичи на друго дръвче. Така цялата гора обсипали с червени и бели конци. Както била весела през деня Баба Марта, се намръщила – станало мрачно и студено.
Но Мартичка била голяма хубавица и умница.Тя подсетила баба си че от тези хубави конци може да се направи нещо друго.
„Вярно! – казала си Баба Марта, а щом се усмихнала доволна, топло слънце грейнало.“ „Нейните горски приятели и внучката и помогнали да събере всичката прежда от дърветата. С нея напълнили цялата кошница.
Седнала Баба Марта на полянката и започнала да плете и да връзва. Така се получили много мартенички, които тя занесла и раздала на децата.
Но винаги, когато се сети за своя колан, Баба Марта яд я хваща, тя се мръщи и започва студ и даже сняг да праща.
Но види ли хубавите мартеници, които носят хората бързо се развеселява. Затова през месец март се редуват ту студени, ту слънчеви дни.

Влизат Пижо и Пенда
Пижо: Бре, бре, че е важна! „Важна“ като белия цвят. Виж я
ти! Казвам ти – червеният цвят си е червен – ето като моето кълбо.
Пенда: Това малко кълбенце – нищо и никакво! Я виж моето бяло – цяло кълбищеее …
Пижо: Кълбище я! Защото никой не прави с него мартеници. А моето кълбенце свършва, защото червеният цвят е по-важен за
мартеничките.
Пенда: Слушай! Ще търсим някой да ни каже, да разреши спора ни. Най-добре Баба Марта ще отсъди – нали тя прави мартеничките.
Деца, да знаете къде е Баба Марта?
Децата: Чакаме нея.
Пижо: Вие я чакате, ама нашия спор не търпи отлагане. Пък и Пенда като вдигнала олелия с нейното кълбище може и да я уплаши. Да попитаме децата. Те ще решат спора.
Децата Еднакво важни ли са белият и червеният цвят?
Пижо : Знаете ли какво означава червения цвят?
Дете : Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Той е здраве и любов .
Пенда : А какво означава белият?
Белият цвят е белег на чистота и радост.

Пенда: Видя ли, без моето кълбо мартенички не стават!
Влизат Баба Марта и Мартичка.
Здравейте, деца!
Знаем, че ни очаквате с нетърпение! Чухме как спорят Пижо и Пенда и колко правилно го разрешихте
Но преди да Ви вържем нашите мартенички , ще ни попеете ли. Знаете ли стихчета?

Баба Марта откъде ли
пак намери сто къдели?
Как можа от тез къдели
да направи куп модели?

Казват, има тя отмяна –
внучка пъргава, засмяна.
Ден и нощ преде, завързва,
никой не подмина, бърза
тя на баба да помогне,
та навреме пак да смогне.
Мартенички дето върже,
там се радва всичко бърже

Песен:
Стих: Мартенички бели,
бели и червени,
де и как сте взели
багрите червени?

Пролет щом ви зърне
Тука при децата,
Бързо тя ще върне
птиците в гнездата.

Храсти разцъфтели,
листите зелени.
Мартенички били,
Бели и червени.

Хорце:

Баба Марта и Мартичка играят . Започват да връзват мартеничките

Васил Левски- идеи за 4 клас

Мая Ф — Sat, 23 Jan 2021 17:08:53 +0000

Един материал, който съм ползавала с моите деца в клас, за да отбележим годишнина от обесването на този мой любим национален герой.

Направих малка предварителна подготовка…дадох на децата задачата да прочетат кратка биография на Левски и разказа ,,Последна среща”- , защото към тях щяха да имат въпроси, нещо като ,,четене с разбиране”.
Подготвила си бях презентация по темата, а чрез нея децата щяха да разкажат за героя като използват това, което вече знаят и са прочели за него.
При възможност за онлайн, е добре да се покаже кратко видео с личните вещи на Левски, които се съхранят в музей, както и една много интересна драматизация на деца от Тетевен…

Декора в стаята…
Музикалния фон…
Не е зле да се поднесарт цвета на паметника на героя, ако окло вас има такъв…
Споделям сега само Презентацията и Въпросите към нея, както и кратката автобиография и разказа ,,Последна среща”
И тъй като вярвам, че всеки продукт остарява морално, освен гениалното...ще публикувам и суровия вид на презентацията, за да може всеки, който иска да я ползва, да я променя според своето разбиране, знания и естетически вкус.

Васил Левски

ВЪПРОСИТЕ КЪМ ПРЕЗЕНТАЦИЯ:
Въпроси към презентацията
1.Знаете ли кой е това?
А знате ли, че тази снимка е използвана от османската полиция , за да разпознае дали човекът, който е заловила, е Васил Кунчев-Левски?
2. Наричали са го АПОСТОЛ.
Какви други имена е получил Васил през своя кратък живот? Защо?
3.Това е годината на неговото……..рождение……
Знаете ли на колко години е бил, когато го обесват?- изчислете 1873г. /…../
4. Какво знаете за детството на Левски ?
5. Как и защо Васил става дякон. Какви са били неговите задължения като свещенослужител?
Какво вижда, докато ходи из селата като монах?
6. Какво се случва в Легията на Раковски?
7. Къде попада Левски след разпадането на Легията ?
Защо не се завръща у дома?
8. След четничеството с какво се занимава Апостола?
В кой градове хората са го посрещали с радост и надежда?
Как се е крил от преследването на полицията?
9. Какво се случва в Къкринското ханче?
Казват, че имало предателстов, но може би случайно е разкрит…
10. Знаете ли как откарват левски от затвора в Търно за София , за да бъде съден?
Знаете ли как турският съдия е изказал своето възхищение от смелостта и саможертвата на Васил?
Колко сурово, студено и мрачно е било времето в деня на неговата гибел…Сякаш природата била вкаменена от величието и силата на младият човек…
11. Защо се е запiзило кичурче от неговата коса?
/ В СЛАЙТ 16- ИМА ВГРАДЕН ГЛАСОВ ВЪПРОС /
12. Къде в София е издигнат паметника на героя?
Защо точно там?
13. Знаете ли кои българи – хора на изкуството, са изразили в своите творби емоциите и чувствата, които пораждат у тях поведението и саможертвата на Васил Левски.
14 Колко години се навършват сега от гибелта на Апостола?
15. Поднесете цветя в чест на героя и запазете минута мълчание!

ПОСЛЕДНА СРЕЩА- РАЗКАЗ ЗА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ПО ДОКУМЕНТИ

Декември е. Наближава краят на 1872 г. Утре е св. Никола.
Сопотския дом на поп Фратю и дъщеря му Ана е оживен от гости. Къщата трябва да блести. Цял ден жените шетат, суетят се, приготвят трапезата за почитания празник.
Между тях са и момичетата – внучките на Гина Кунчева – Гина и София, вече поотраснали те помагат на баб си Гина и на карловката Христина – игуменка на Сопотския метох, на леля си Ана.
Всички с трепет чакат скъпия гост, който е поръчал , че иска да види и тях – децата на кака си Яна.
Преди да тръгнат за Сопот , майка им им разказа един тъжен случай от живота на семейството, когато тя и вуйчо им Васил са били деца като тях. Имали са по – малка сестра, казвала се е Мария. Шест месеца след дядо им Иван през чумавото време умира и сестричката им Мария на осем годинки. Тя била с шест години по – малка от вуйчо им Васил, и твърде привързана към батко си Васил, който най – много играел с нея. Много обичала той да и прави от бъз и клечици “воденички” движени от поточето, което прекосявало двора на родната им къща.
Вуйчо и Васил много скърбял за загубата на най – малката им сестра.Дори веднъж казал на баба им Гина:
– Ако някога се задомя, първото дете момиче, което ще се роди, ще го кръстя на името на покойната ми сестричка Марийка!
Баба им Гина днес ги предупреди да слушат, защото вйчо им ги смята за свой собствени деца, които не е виждал няколко години.
Двете момичета често си намираха за какво да излизат на двора, за да погледнат към уличната порта. Дали ще дойде скоро?
Най – после се почука на къщната врата.
– Вуйчо! – извика София и заедно с Гина се озоваха в прегръдката му.
Левски се ръкува с всички, съблече шаячната си антерия и седна между двете момичета.
– Я колко сте пораснали. Хубаво, че дойдохте и вие. Софке, чух от учителя ви Партений Белчев, че ти пееш хубаво. Ха да ми попееш!
– Не мога вуйчо – отговаря засрамена София. На чуждо място не мога да пея.
– Нищо, нищо, попей! – настоява Левски , но София се срамува и свежда глава.
Гино, подхваща той другата си племенница. Разбрах , че чистичко сте държали и хубаво сте работили, не изпускай работата, тя ще ви бъде в полза винаги, шиенето е труден занаят.
Той бръкна в пазвата си и извади нещо обвито в бяла кърпа.
– Вземи Гино, това е от мене подарък, моя портрет е, но е за теб – той и го разгъна и подаде в ръцете.
– А на София – ето подаръка ми , нека го подържи и той извади револвера си и го подаде в ръцете на племенницата си, която го пое изненадана. Да не пропуснете да поздравите Мария от мен, кажете и , че нейното сърце е като моето.
През това време жените бяха наредили трапезата и сестра Христина каза:
– Е, аз трябва да вървя в метоха.
– Няма ли да седнеш с нас на софрата – попита я баба Гина.
– Окъснях.
– Направи работата за утре, така, че да се пречестя преди да тръгна за Ловеч – каза и Левски, преди да отвори вратата.
Жените изтръпнаха.
– Какво има Василе? – простена майка му, чийто очи не сваляха през цялото време поглед от него.
– Лош сън сънувах, мамо.
Стана, целуна и силно прегърна майка си. Тя пророни сълзи, безутешни на рамото му.
Той каза:
– Мамо , това за пръв път виждам в теб. Кажи си, че ме виждаш в сън. Нали знаеш, че отдавна аз за теб съм загубен!
Вечерята мина някак прибързано. Левски имаше важни срещи, очакваше нощни гости в дома на поп Фратю. Рано е да ляга , късно е да спи, изморен е от развоя на предателствата от комитетските хора.
На сутринта неспокойна майка му го пита:
– Накъде ще тръгваш Василе?
– Утре ще отида в Троян, от там в Ловеч – отговаря и той напълно спокоен.
– Пази се сине, пази се! – нашепва му тя.
– Ще се пазя мамо, бъди спокойна!
– На добър час! – тя го прекръства и говори:
– Предавам те в ръцете на св. Богородица, нека тя те пази – и сълзи като град струят от очите и.
Левски се връща и горещо целува майка си, за последен път!
—————————————————————————————————————————

Пред лицето на света Гина Кунчева не пророни сълзи по загиналия си син и когато дълго след това, някой я питаше защо не раздава жито на задушница – за душата на покойника, тази велика майка отвръщаше:
– Жито се раздава само за мъртавците, а Васил ще живее вечно!

А ТУК МОЖЕТ ДА ТЕГЛИТЕ: ПРЕЗЕНТАЦИЯТ В РАБОТЕН И ГОТОВ ЗА ПРОМЯНА ВИД:

Левски-презентация

Въпроси към презентацията
Биография-Левски

Последна среща- разказ за Левски

Васил Левски- сценарий, 2 клас

Мая Ф — Sat, 23 Jan 2021 17:04:01 +0000

Ето как преди време с един моите класове отбелязахме годишнината от обесването на Васил Левски във 2 клас.
В час на класа разговаряхме за семейството на Васил. За неговите подвизи и смелост. За края на житейският му път.
С една дума: децата бяха запознати с най- важното от живота на героя.
В уговорен час на класапоканихме родителите, за да присъстват на нашето състезание ,,Левски е с нас”
Стаята беше подходящо украсена.
Чиновете бяха разпределени на 3 групи за 3 отбора.
Музикален фон-подходящи песни.
Екран за медия.
С една дума поздравих родителите, че са гости на нашата игра.
От всеки отбор всеки играч изтегля въпрос от кутийка и отговаря. При верен отговор се дава червен балон за отбора.
Като свършиха писаните въпроси, на екрана се появиха картините, които децата предварително познаваха и по тях се задава въпрос с награда балон.
За всеки играч се раздава плик, в който са парченца от лика на Левски. Децата не знаят какъв е пъзела. Задачата е при сигнал старт всеки играч лепи парченцата върху червен лист и вдига горе, когато получи лика.
Печели играта този отбор,чиито играчи първи направят пъзела ,,Портрета на Левски”.
Броим балоните и обявяваме отбор или отбори победители.
Децата си разделят балоните или давам за всеки балон награда и си тръгват с пъзел и червен балон.
Звучи музика.

Тук са книжката, по която запознах децата с живота на Левски:

Васил Левски- книжка–
Въпроси

Музикален фон

Сценарий- 8 март

Мая Ф — Wed, 04 Mar 2020 16:05:01 +0000

8ми март е международен ден на жената и ,, Ден на майката ” у нас и в други страни.
Няма време за подготовка на голям празник, а и дойдоха сложни,,здравословни времена”, но тук е един сценарий, от който може да ползвате материал, идея…, ако сте заложили в празничния календар на класа тази дата.
В някои класове се правят картички с фотографии на децата, изработват се керамични сувенири, интересни апликации … правят букет от хартиени цветя…
Преди време с децата от моя вече ,,бивш” клас учихме стихотворение за мама, а от учебника по Домашен бит и техника изработихме ,,Опаковка за подарък” като вътре с децата се разбрахме да сложат рисунка на кокиче или роза с пожелание или изказана благодарност, или който, каквото лично иска да подари на своята мама…

Споделям материал, защото си мисля, че всичко остарява морално, а и може някой да добави нещо ново към него и да го сподели като така помогне на колегите сега или след нас.

Сценарий-8ми март-Ден на мама

Сценарий- Първа пролет

Мая Ф — Sat, 29 Feb 2020 14:09:28 +0000

Нещо старо, което може да преработите или да използвате така…

За тези, които след Баба Марта искат да си направят и празник за Първа пролет,
е този малък сценарий.
Можете да го ползвате, ако Ви допада .
Аз го споделям,
защото всяко нещо остарява поне морално ,
а така може други колеги да дадат нов живот или
да предложат нови идеи на базата на тази.

Първа пролет

Сценарий- Празниците на март

Мая Ф — Thu, 06 Feb 2020 11:51:51 +0000

Март е месец с много празници и то – наредени един след друг.
Наситената учебна програма почти не оставя възможност да се направи нещо по-сериозно за отбелязването им.
Има дати, които не можем да подминем!

1 март-любимата Баба Марта на деца и възрастни!
3 МАРТ- ВЕЛИК ПРАЗНИК!
8 март – ден на всички майки!
22 март- веселата Първа пролет, която всички очакват с голямо нетърпение и надежди за хубави дни.

Ще Ви покажа материали.
Сега ,,издалеко”, както казва народът ни, Ви предлагам един сценарий за рецитал, който преди време бях намерила .
С него може да отбележите пред ученици от друг клас или пред родiтелите за кратко Националният празник на България – 3 март.
Текстовете са подходящи за по-големи ученици- след 4 клас.
Mоже да ползвае само онези куплети, които са по -разбираеми за ученици от 4 клас. Като включите и патриотична песен или народна песен- така мисля, че и за децата, и за публиката ще е по-динамично и няма да става тягостно. Целта е да подчертая идеята на празника и да направим поклон пред героите. Да се подсетим, че свободата се пази, защото веднъж постигната – не се подарява отново! Включете малко картини, свързани с тази тема, а такива и то добри и затрогващи има много… Докатао децата рецитират- ще показвате на екран произведенията…
Може децата да направят и книжка с ръкописни преписи на текстове по темата. В час си разкажете за трудните моменти от живота на народа ни под робство и неугасващата вяра, че свободата ще бъде постигната. Споменете и имена на големи български революционери, дали живота си, за да живеем сега в мир.

А тук можете да изтеглите самия текст на рецитала и да го ползвате, както намерите за добре:

Рецитал 3 март

РЕЦИТАЛ ЗА ТРЕТИ МАРТ

Трети март ! Трети март !
Чакан празник , свята дата.
Трети март ! Трети март !
Ден рожден на свободата.

О , майко, аз видях тиранът,
който ръцете си вапца
в кръвта на твоите деца,
и чух как плачеше Балканът
и твойте сини небеса !

От Дунава до Охрид , до Бялото море –
един народ нещастен под тежко иго мре !
В гори , в поля , в колиби , в долини и Балкан
днес видиш само ужас и чуйш едно ридание.
Навред тирани, тигри зли , лакоми за стръв.
И слабите убити ,и робите във кръв !
Села иззапостели , градища разрушени,
развалини димещи и черкви осквернени.
И челяди безбройни без покрив и без хляб,
които от мраз треперят и мрат от глад свиреп.
Момците на бесила, девойките в харема –
и плачове , и мъки , и ужаси големи !

Поклон на теб , граде , пепелище прашно ,
на борба юнашка свидетелство страшно !
Твойте чеда бяха силни в трудний час ,
твойта гибел беше тържество за нас,
защото ти падна със падане ново
и в нашата история тури светло славо.

И ордите тръгват с викове сърдити ,
и “Аллах“ гръмовно въздуха раздира.
Върхът отговори с други вик : “Ура“
и с нов дъжд куршуми , камъни и дърве ;
дружините наши , оплискват с кърви ,
пъшкат и отблъскват без сигнал , без ред ,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи ,
и един враг повече мъртъв да положи.

Шипка ! Шипка ! Гръм се чуй ,
Гурко мина планината !
Радост , чудо беше туй !
И на Тракия момите
срещат храбрите борци
и покриват със венци
техните глави , коне и пушки……
И кат стискат им ръцете ,
викат от сърце :
Здраствуйте , братушки !

А стъпиш ли на Шипка – връх свещен ,
сложи цветя , коленичи смирено ,
че ти без този съдбоносен ден
не щеше да си българче родено !

ВСИЧКИ: Потомък наш , помни тогава
що някога се би по тез места
и скъпа кръв проля , за да добрува,
България и днес на свобода !

Трети март ! Трети март !
В мир народът ни добрува.
Трети март ! Трети март !
Днес България празнува.

Гордей се , мой народе мрачни ,
сълзите си отрий сега :
имал си синове юначни.
Гърми , о , Стара планина !

Ах , вижте тая майка как плаче и пищи !
И стиска си детето на своите гърди
и от убийци грозни ,от острите им саби
се мъчи да го брани със своите ръце слаби
и дор не пада мъртва под удари безчет ,
не пуща от гърди си любимий се предмет.

Нека носим йоще срама по челото ,
синила от бича ,следи от теглото,
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор
нека ни отрича историята , века ,
нека е трагично името ни , нека.
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше хвърлят своя мрак ,
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупените окови и дирите студни
по врата ни още от хомота стар ,
нека таз свобода да ни бъде дар !

Пушкала екнат.Турци реват ,
в насипа налитат и падат , и мрат ; –
идат като тигри , бягат като овци
и пак се завръщат ; българи ,орловци,
кат лъвове тичат по страшний редут ,
не сещат ни жега , ни жажда , ни студ.
Щурмът е отчаян , отпорът е лют.
Три дни вече се бият , но помощ не иде ,
отникъде взорът надежда не види
и братските орли не хвърчат към тях.
Талазите идват : всички нащрек са !
Последният напън вече е настанал .

И днес йищ балканът щом буря захваща ,
спомня тоз ден бурен ,шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век !

ВСИЧКИ : Потомък наш, помни тогава
що някога се би по тез места
и скъпа кръв проля ,за да добрува
България и днес на свобода.

Трети март !
Една обикновена дата.
Ден
обикновен –
и пъстър , и суетен.
Но в тоя ден напира по-сгъстен ,
по-остър вятърът на вековете.

О, тоя кървав вятър !
Тоя вой –
плющи и вие днес по всеки ъгъл
лъхти на леги и огън.
Иде той
на дъното на петвековен пъкъл.

Марицо ! Янтро ! Вий , потоци,
менете в песен ваший стон !
Да пеят птички , водоскоци ,
да пее целий небосклон !

За пръв път бистрата морава
съзира горд , юнашки бой
и българинът там със слава
се бий и пада , кат герой !

Какъв е тоз век страшен ? Какви са тез години ,
в кои дела такива се вършат пред очи ни ?
В кои тиранът волно играй с огън и с меч
и цял народ се треби чрез най – ужасна сеч ?
Каква е таз Европа , с човещина прочута ,
и зрителка спокойна на таз картина люта ,
коя не ще да викне със глас неустрашим :
Махнете се ,диваци ! Не щем да ви търпим !

В това подло време в балканските габри
войските хванаха Караджата храбри .
Той беше юнака с горещата кръв .
Караджата храбри ,във битките пръв ,
мъдрец във съвета , орел в планината,
на четата гордост , слава на борбата.
Чуйте ме , тирани ! ний сме племе младо,
искаме свобода , няма да се спрем,
ще се борим с вази , ще морим , ще мрем,
та пак да възкръснем ! Бъдещето цяло
аз го виждам ясно като в огледало ,
скоро ще да рухне зверската ви власт,
наближава вече големият час
за бой , отмъщение, за смърт , за свобода………

Нека ! Но ний знаем ,че в нашето недавно
свети нещо ново , има нещо славно ,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни , големи плодни ;
защото там нейде на върх планината
що небето синьо крепи с рамената ,
издига се някой див , четовен връх ,
покрит с бели кости и със кървав мъх ,
на безсмъртен подвик – паметник огромен.

Защото в Балкана има един спомен ,
има едно име , що вечно живей ,
и в нашата история кат легенда грей ,
едно име ново , голямо , антично ,
като Термополи славно , безгранично ,
що отговор дава и смива срамът ,
и на клетвата строшава зъбът .

Тогава Столетов , наший генерал ,
ревна гороломно : “Млади опълченци ,
венчайте България с лаврови венци !
На вашата сила царят повери
прохода , войната и себе си дори !“
При тези думи силни дружините горди
очакват геройски душмански орди
бесни и шумящи ! О , геройски час !

“България цяла сега нази гледа ,
тоя връх висок е : тя ще ни съзре ,
ако би бегали ; да мрем по-добре !“
Няма веч оръжие ! Има хекатомба !
Всяко дръво меч е ,всякой камък –бомба ,
всяко нещо – удар , всяка дума – плам.
Камъне и дърве изчезнаха там.

“Грабвайте телата“ – някой си изкряска ,
и трупове мъртви хвъръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк ,
катурят , струпалят като живи пак !

Българийо , за тебе те умряха ,
една бе ти достойна зарад тях ,
и те за теб достойни ,майко , бяха !
И твойто име само кат мълвяха ,
умираха без страх.

Когато казваш Шипка – прав стани ,
защото Шипка е за теб светиня ,
тя озарява миналите дни
и утрото на твоята Родина.

ВСИЧКИ :Потомък наш , помни тогава
що някога се би по тез места
и скъпа кръв проля , за да добрува
България и днес на свобода.

И в този тътен глух чуй как ехтят
и как шибат на Паисия словата ,
как пей на баба Тонка там гласът ,
как Левски на бесилото се мята.
Изгаряш ти по своя кървав път ,
страна на мъките ,
родино моя ,
в която с непреклонна вяра мрат
чутовни и безименни герои.

Той там яви се ,че за свобода
да умре винаги е пръв –
и тъй позора на народа
уми го с буйната си кръв !

Перущица бледна , гнездо на герои ,
слава ! Вечна слава на чедата твои ,
на твоята пепел и на твоя гроб ,
дето храбро падна въстаналий роб !

О ,Шипка !
Три дена младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни ! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят , и кръв я залива .
И турците тръпнат ,друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели ,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик ,
героите наши , като скали твърди ,
желязото срещат с железни си гърди
и хвърлят се с песни в свирепата сеч ,
като виждат харно ,че умират веч…..
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат ,потопяват орляка юнашки……
И още миг – ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

Стани пред подвига неизмерим
на хилядите храбри руски братя ,
дошли от Киев , от Ростов и Крим ,
за да загинат тук за свободата.

ВСИЧКИ : Потомък наш , помни тогава
що някога се би по тез места
и скъпа кръв проля, за да добрува
България и днес на свобода !

На теб Българийо свещенна
покланям песни си сега.
На твойте рани, кръв безценна ,
на твойта жалост и тъга ,
на твойте сълзи и въздишки ,
на твойте страсти и тегло
и на венеца мъченически ,
кой грей на твоето чело.

Вий паднахте с кураж и слава
във най – цветущата си възраст ,
вий паднахте с надежда здрава
в успех на светия кръст.

Слава теб ,че ти се одържа до крайност
и бори се в пушек, и падна със сияйност.
Ти в борбата черна и пред турский гняв
издигна високо твоя свилен лев ,
и глава не клюмна , и меча не даде ,
и твойта светиня срамно не предаде ,
и нашата свобода ти я освети ,
и за толкоз жертви гордо отмъсти.

Бури подир бури ! Рояк след рояк.
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика “Търчете !Тамо са раите !“

“Идат “.Аз стреснах се .От ближния хълм
вятърът принесе шепоти и гръм.
Прах гъстък дигна се.Към нази препуска
с пряпорци развети конница руска…….

Пред подвига на своите деди
стани и се гордей , че са можали
топовете да срещат със гърди
и в оня бой велик са издържали.

ВСИЧКИ: Потомък наш , помни тогава –
що някога се би по тез места
и скъпа кръв проля , за да добрува
България и днес на СВОБОДА !