На 4 септември 1965 г. умира един от най-великите мъже на нашето време – Алберт Швайцер. На него принадлежи мисълта, че иска да направи живота си аргумент на своето лично разбиране за човечност. Предлагаме откъс от неговите виждания за смисъла на етиката.

„Същността на доброто е: да опазваш живот, да развиваш живот, да изведеш живота до най-висшата му стойност. Същността на злото е: да увреждаш живот, да възпираш живота в неговото развитие. Значи основният принцип на етиката е преклонението пред живота. Всяко добро, което правя на някое създание, в крайна сметка помага да бъде съхранен и развиван животът му.

Хуманността (Humanitas, човечност) е доброто отношение на човека към ближния му. Думата изразява необходимостта да бъдем добри не само защото това е една от етическите заповеди, а защото такова поведение съответства на нашата същност.

В основни линии преклонението пред живота повелява същото, което учи етическият принцип на любовта. Само че преклонението пред живота обосновава и самата повеля на любовта и изисква състрадание към всяко живо същество.

Важно е също, че етиката на любовта ни вменява само поведението към другите, но не и как да се отнасяме към нас самите. От нея не може да се изведе изискването да бъдем верни на собствената същност, което е основен елемент на етическата личност.

В действителност обаче именно преклонението пред собствения ни живот ни кара да бъдем верни на себе си, като се откажем от всякаква престореност, която в една или друга ситуация би ни послужила, и никога да не ни налегне умора в борбата за собствената ни същност.

Етиката, която се занимава само с поведението на човека към себеподобните му, може да е много дълбока и жизнена. Но тя остава нецялостна. Затова беше неизбежно един ден човешката мисъл да се смути от жестокото и незабранено от никой закон отношение към другите създания и да настоява пред етиката да се смили над тях. Етиката подходи боязливо към тази сериозна задача. Едва от кратко време това начинание среща внимание в света.

И ето хората вече започват да се убеждават, че етиката на преклонението пред живота, която изисква да бъдем добри към всички живи същества, отговаря на естественото чувство на мислещия човек. Когато сме етични към всички създания, ние влизаме в духовна връзка с вселената.

В света волята за живот е в конфликт със самата себе си. В нас тя желае да бъде в мир със себе си. В света тя се проявява, в нас тя се развива. Духът ни повелява да бъдем различни от света. Прекланяйки се пред живота, по елементарен, дълбок и жизнен начин ние ставаме благочестиви…

Сега е ред всеки от нас да проявява добротата, която е заложена в същността му, за да се разкрие тя като сила, даваща насока на историята, и да възвести началото на ерата на хуманността.”

„Винаги търси начин да направиш добро.”

„Има два начина за бягство от нещастията в живота: котките и музиката.”

„Не е задължително да бъдеш ангел, за да станеш светец.”

„За да се научиш да молиш, първо трябва да се научиш да благодариш.”

„Знанията ми са песимистични, но вярата ми е оптимистична.”

„Истинската етика започва там, където престават да използват думи.”

„На двадесет години всеки от нас има лице, дадено му от Бог; на четиридесет — лицето, което ни е дало животът; на шестдесет — лицето, което сме заслужили.”

„Не знам каква ще бъде вашата съдба, но едно нещо знам със сигурност: единствените измежду вас, които ще бъдат наистина щастливи, ще са онези, които са потърсили и открили как да служат.“

„Успехът не е в ключа към щастието. Щастието е ключът към успеха. Ако харесваш това, което правиш, ще успееш.”

„Същността на доброто е: да опазваш живот, да развиваш живот, да изведеш живота до най-висшата му стойност. Същността на злото е: да увреждаш живот, да възпираш живота в неговото развитие. Значи основният принцип на етиката е преклонението пред живота. Всяко добро, което правя на някое създание, в крайна сметка помага да бъде съхранен и развиван животът му.”

„Етиката на любовта ни вменява само поведението към другите, но не и как да се отнасяме към нас самите. От нея не може да се изведе изискването да бъдем верни на собствената същност, което е основен елемент на етическата личност.”

„Понякога собствената ни светлина угасва и бива разпалена от искрата на някой друг. Всеки от нас има причина да изпитва огромна благодарност към онези, които са ни върнали пламъка.”

„Ако правиш постоянно добро, ти си магьосник. Защото както слънцето може да разтопи леда, така и добротата може да преодолее неразбирането, враждебността и недоверието.”

„Няма обособено време за правдата. Часът на истината – сега и винаги.”

„Единственият изход от нещастното съществуване за човек се заключава в това, да стане достоен за доверието на друг човек.”

„Няма по-висша религия от службата за човечеството.”

„Личният пример – това не е най-важният начин да повлияеш на други хора. Това е просто единственият начин.”

„Цивилизация – това е толкова прекрасна идея, че всеки е длъжен да започне осъществяването й.”

„Ние сме толкова много, но всеки от нас умира от самота.”

„Човечеството винаги се е нуждаело от нравствени идеали, които са му помагали да намери верния път и най-добрия образ, използвайки собствените си сили.”

материал на  http://magnifisonz.com/ ; автор: venezia

Исус съживил Лазар и се отправил към Иерусалим, яхнал магаре. Щом преминал през портите на града тълпа от хора го очаквала и го поздравявала, защото се надявали, че идва Спасителят на народа. В краката му постилали палмови и маслинови клонки, защото те били символ на победата.
Денят, в който Иисус влязъл в Иерусалим бил наречен Цветница.

За българите на този ден има обичай да се ходи на църква и да се вземат осветени върбови клонки, които заместват палмовите. Вярва се , че такава клонка, запазена в дома има целебна сила.
Вечерта на селския мегдан се играело последното лазарско хоро от млади момчета и момичета и за първи път след Великденските пости хорото е сключено, затворено.

Така се слага край на моминските обичаи и започва притихването, очакването на Великден!

Весели празници!

І . По какви маркери можем да се ориентираме дали детето ни се развива правилно?

ІІ. Ако едно дете закъснява в своето езиково и речево развитие за какво трябва да мислим?
• дали детето чува добре – трябва да се направи специализирано изследване на слуха ;
• дали детето няма тежки моторни увреждания от типа на парализи и др.;
• дали детето живее в среда, в която на му се говори правилно или се говори на два или няколко езика;
• дали детето няма умствена изостаналист – може да се направи изследване на интелекта чрез специализирани тестове;
• дали детето няма аутизъм – диференцирането е много трудно и изисква продължително наблюдение. Основен маркер е как детето се поддава на логопедичната терапия;
• дали детето е преживяло някакъв шок точно в периода на интензивно езиково и речево развитие;
• дали няма някакви скрити дефекти на устните и твърдoто и мекото небце;
• дали детето няма дисфазия на развитието ( алалия).

ІІІ. В кои случаи поставяме диагноза “дисфазия на развитието”?
• когато детето изостава в своето езиково и речево развитие т.е. значително се различава от връстниците си;
• когато това дете живее в нормална езикова и социална среда – говори се на един език, с него се общува от страна на възрастните и т.н.;
• когато това дете няма умствена изостаналост;
• когато това дете има нормален слух;
• когато това дете няма дефекти на артикулационната мускулатура;

ІV. Какво трябва да правим?
• да направим преглед с опитен специалист;
• да сме сигурни , че детето чува добре;
• да се започне адекватна медикаментозна терапия ( лекарствата подпомагат , но самостоятелно няма да развият говора );
• да се стимулира контакта на детето със себеподoбни и да се вкюлчи в детски колектив;
• да се започне специализирана логопедична терапия;
• родителите да се включат активно в терапевтичния процес. Те трябва да станат Ко терапевти на логопеда.
• да се запази спокойствие и да не се коментира пред детето неговия проблем, защото то ще развие чувство за вина пред мама и татко.
• да назовават пред детето предметите и явленията от дома и бита- най-напред с кратки думи, а по- късно и с изречения;
• да се опитват да насочват детето да ги гледа при говорене;
• да стимулират по всякакъв естествен начин движение на устните и езика.

V. Прогноза
Прогнозата за развитие на езика и речта е оптимистична- обикновено тези деца проговарят и могат да използват думите при комуникация.
Проблемите се появяват , когато сме закъснели и когато детето тръгне на училище – тук езиковата и речева система се натоварва твърде много и тъкмо тези деца имат проблеми с овладяване на учебния материал

Етапи на говорно и езиково развитие

Говорът у развиващото се дете се формира под влияние на общуването с околните и в голяма степен зависи от речевата практика, от условията на възпитанието и обучението и характера на речевата среда. Децата започват да общуват от най- ранна възраст. В процеса на това общуване те постепенно овладяват най- важното средство за комуникация – оралната реч- говора. Това е дълъг и сложен процес , който преминава през няколко етапа.

Първият етап обхваща периода от раждането да появата на първите осмислени думи.

Той се нарича невербален или доречеви период. Трябва да се отбележи , че независимо от невъзможността кърмачето да произнася думи, то не е пасивен приемник, който само поглъща езиковата информация . Още от първите дни на своето съществуване то демонстрира, че е социално същество. Плачът на бебето е мощно средство за комуникация и изразяване на емоционални състояния и отношение към заобикалящата го среда. След навършване на 1-2 месечна възраст се появяват първите вокализирани реакции- гукане , които приличат на говорни звукове (фонеми) и са важен подготвителен етап за развитието на говора. През следващите месеци от своето развитие детето започва да произнася отделни срички – ба-ба или вава и т.н. , които не са осмислени думи , но представляват подготовка на малкото дете за овладяване на артикулирана реч- говор. Този период се нарича период на „лепетна” реч и се наблюдава около 6-7 месец от живота на детето.Важно е да се отбележи, че това не е задължителен период за всички деца- има такива , които не преминават през така нареченото „бебешко бърборене”.
В края на първата година се появяват първите осмислени думи, но все още децата общуват повече с жестове, звукове и контакт с очи. Постепенно вербализирането на комуникацията се засилва . Това бележи началото на вторият етап от развитието на езика и говора- ранно детство от 1 до 3 годишна възраст. Първите думи обикновено са свързани със свмета на децата и са названия на съществителни. В този период става натрупване на речников фонд. Речникът им се увеличава изключително бързо- на 18 месечна възраст обикновено нормалното дете има до 50 думи. Изследванията върху развитието на пасивния и активен речник при две годишните вече показва , че пасивният речник може да достигне до 1000 думи, а експресивният – до 250 думи.

Решителен момент в овладяването и развитието на езика и говора е предучилищната възраст- 3-6 години.

В този етап се осъществява овладяването на синтаксиса ( граматиката). Развитието на синтаксиса от своя страна преминава през отделни етапи. Най- напред се появяват фразите- комбинация от две думи. Изреченията, които се продуцират следват определени правила , но в началото това са правила на т. нар. Детска граматика. Вторият етап от овладяването и развитието на синтаксиса се характеризира с появата на изрази от по 4-5 думи.

Третият етап от овладяването на синтаксиса в предучилищна възраст носи названието „определителни фрази”. В тези лингвистични конструкции се включват локатори като „тук”, „там” и др.
По време на четвъртия етап децата започват да продуцират правилни изречения. Фразите в този период се сътоят от 3-5 думи и имат всички части на речта. В петия етап от развитието на синтаксиса се включват трансформации като „Иван ли е направил това?” и „Иван не го е направил”. Чрез трансформация детето се учи да формулира различни видове изречения. На този „трансформационен етап” се обобщават все по- сложни типеве конструкции според правилата за добавяне , разместване и заместване в основното изречение.
Наред със синтактичното развитие в този период се извършва и морфологичното такова. Например

Brown дава следната времева динамика на овладяване на различините морфоструктури :

1. окончания за сегашно време- до 28 месечна възраст;
2. предлози- до 33 месеца;
3. за множествено число- до 36 месеца;
4. за минало време – до 40 месеца;
5. членуване – до 46 месеца.

В обобщение може да се каже ,че предучилищния период е характерен с ускореното развитие на речника и граматиката на езика. Появява се и монологичната форма на реч. Нараства значително обема на лексикалните единици и словосъчетания, който в този период е около 4000 думи. Формира се чувството за език и словотворчество.Към 4 годишна възраст се появяват сложни изречения, а към петата година изказванията на детето имат формата на малък разказ. През този период малкото дете трябва да може да диференцира всички фонеми на родния си език и в общи лини да завърши формирането на правилно звукопроизношение.
Звукопроизношението са формира окончателно около петата година от живота на детето, като последни в говора се появяват звуковете “Р” и “Л”.

Според Ценова възрастта от 3 до 7 години е период, в който повръхностните форми на изказване на детето се оформят и уточняват финните артикулационни стереотипи. На 5-6 годишното дете са необходими още познания и практика , за да достигне нивото на възрастните. За детето не е достатъчно да научава думи , фрази или граматически особености. То трябва да използва езика в реални социални ситуации. Само по този начин неговите вербални комуникативни възможности ще се развиват правилно и ще му осигуряват нормална адаптация, социализация и последващо психофизическо развите и обучение в началното училище.

материал на http://rcsfobl.com

В подобна ситуация много от нас мислят, че не са поставили ясни  правила и не са посочили къде са границите. Един от правилните отговори обаче е: „Детето се държи така, защото в момента изпитва определена емоция.“ И на нас ни се случва и то доста често. Понякога дори самите ние не си даваме сметка колко много начинът, по който се държим зависи от това как се чувстваме.

Всъщност съществува много тясна връзка между емоциите и поведението.

В много случаи, когато децата искат да изразят дадена емоция, но не знаят как, реагират по най-първичния начин – с по-предизвикателно поведение или със затваряне в себе си. А колкото повече знаят децата за емоциите, толкова по-лесно ще им бъде да реагират адекватно.

Регулирането на емоциите е компонент на емоционалната интелигентност и представлява начинът, по който мислим конструктивно за това как да се справим с чувствата си.

На около 4 годишна възраст децата започват да припозванват и използват стратегии за справяне с различни неприятни усещания, например стимули от средата. Всички сме виждали как закриват с ръце очите си когато видят нещо страшно, или запушват уши, когато чуят много силен звук. Овладяването на емоциите става възможно в практиката. Когато децата станат на около 10 години стратегиите им за справяне стават все по-сложни и комплексни и най-общо казано могат да се разделят на два основни типа: такива, които помагат за преодоляване на проблемната ситуация и такива, които толерират емоцията, възникнала от тази ситуация.

Умението за регулиране и изразяване на емоциите носи след себе си ползи във всеки един аспект от живота. Повечето психолози са категорични, че то е ключово за благосъстоянието ни и е един от най-важните фактори за нашето психично здраве.

Децата, които биват подкрепяни да приемат и демонстрират емоциите си, израстват по-уверени, с добро самочувствие и реалистична преценка за себе си и собствените си качества. Всяко разочарование ще бъде по-малко болезнено за тях, а те ще са готови сами да търсят решения на проблемитеси. По-рядко ще попадат в ситуации, в които да се самообвиняват, ще се научат на емпатия и отговорност към другите.

Емоционалната регулация води и до по-добри академични постижения. Деца, които са способни да владеят емоциите си, внимават повече, работят по-усърдно и постигат по-добри резултати в училище. По-лесно се справят с разрешаването на конфликти и показват по-ниски нива на тревожност (тези заключения са част от изследване на John Gottman и неговите колеги).

Когато сме балансирани емоционално, много по-лесно запомняме нова информация, преработваме я, осмисляме я и я свързваме логически с онова, което вече знаем (Lori Desautels).

Откъде да започнем

Първата стъпка, когато искаме да подкрепим децатав регулирането на емоциите си е да установим дали причината за разминаване между очакваното приемливо поведение и реалното поведение на детето е поради дефицит в уменията му или поради липса на мотивация от негова страна.

Процесът на контролиране и справяне с емоциите обикновено се случва много естествено, когато на децата им бъде предоставено пространствода експериментират, както и възможност:

да бъдат изслушани, когато имат нужда;
да могат да ни се доверят;
да помислят върху своите чувства и емоции и начините, по които реагират;
да разрешават сами проблемите си, да бъдат автономни;
да наблюдават различните емоции, които изпитват другите и как се справят с тях;
да участват активно в различни социални ситуации;
да изразяват своите негативни чувства без даим бъде предоставено незабавно решение на проблема.
Децата най-лесно се учат да управляват емоциите си, когато са сигурни, че ще бъдат чути.

Когато детето е уверено, че неговите чувства и притеснения ще бъдат разбрани и подкрепени, то ще бъде и много по-спокойно, и свободно да даде израз на вътрешния си свят.

Колкото повече игнорираме чувствата му, толкова по настоятелно и силно ще ни ги показва – ще плаче, ще се държи предизвикателно. Всяко дете иска да бъде забелязано. Иска да знае, че до него има възрастен, на когото може да разчита и с когото може да създаде доверителна връзка.

Когато подкрепяме децата да се научат да регулират своите емоции, правим много повече от това да им помагаме да контролират темперамента си. За тях е изключително полезно да знаят например как да овладяват гнева си, за да не наранят свой съученик, когато са ядосани. Но регулирането на емоции е много повече от управление на гнева, то е разпознаване, приемане и преработване на тази силна енергия, последвано от социално приемлив израз.

Добре е да отделим време от деня, в което просто да слушаме притесненията и проблемите на децата. Разбира се, ако не сме в състояние да слушаме – разтроени сме, ядосани или бързаме, много по-добре е да отложим разговора за друг път, когато ще можем да бъдем наистина съпричастни.

В един такъв разговор децата разбират, че техните негативни емоции, макар и много болезнени в момента, няма да бъдат вечни, ще минат и то благодарение на техните собствени усилия да ги преодолеят или пък с помощта на възрастен, който е готов да ги изслуша.

Някои специалисти биха казали, че днешните родители обръщат твърде много внимание на емоционалното състояние на децата, опитват се всячески да задоволяват прищевките им, за да предотвратят „лошо“ поведение. Това може и да е вярно. Но дори и да е така в някои случаи, не можем да отречем факта, че когато ние като родители и учители ценим чувствата на децата, то ги подготвяме, те на свой ред да бъдат съпричастни, толерантни към другите и да отчитат емоциите им.

Ние възрастните съзнаваме правото децата да имат свои чувства, но често въпреки това продължаваме да ги ограничаваме: например – могат да се чувстват неуверени, но не и да се отказват от започнатата задача; могат да са тревожни и притеснени, но не и да се затварят сами у дома; могат да се вълнуват, но не и тези вълнения да пречат на това да мислят рационално.

Казвайки на детето си: „Спри да плачеш“, не му помагаме да престане да бъде разстроено. Напротив. Показваме му, че това, което прави е грешно или срамно, затова и трябва незабавно да престане. За съжаление, когато хората потискат емоциите си, те отиват отвъд контрола на съзнанието. Минават на подсъзнателно ниво и се появяват в други ситуации, точно когато най-малко очакваме. Отричането на емоцията или самообвиняването, че я изпитваме не ни помага да се справим с нея.

Понякога е необходимо да добавим известна доза рационалност, за да успеем да разберем какво се крие зад дадена емоция и да изследваме причината за нея. Бихте могли да използвате следните въпроси, които да обсъдите с детето и да му предоставите възможност за саморефлексия:

Как се почувства в тази ситуация?
Сещаш ли се за друга ситуация, в която си се чувствал по подобен начин?
Какво смяташ, че можеш да направиш сега, за да се чувстваш по-добре?
Какво мислиш, че следва оттук нататък – за теб и за другите?
Какво би се случило на земята, ако никога не изпитваме повече това чувство?
Какво си представяш, че се случва в главата ти в този момент?

Бихте могли да работите и върху пренасочването на чувствата, например: „Когато съм ядосан, ми се иска да ударя някого или нещо. Но удрянето не е правилно, така, че ще спра ръката си, ще отстъпя назад и вместо да ударя ще кажа силно: „Много съм ядосан!“

Покажете на децата, че:
Емоциите не са нещо лошо, те са част от човешката ни същност.
Нямаме възможност да изберем какво да чувстваме, но можем да изберем как да се държим в дадена ситуация.
Когато приемаме емоциите си и се опитаме да ги преработим, имаме много по-голям контрол както над тях, така и над поведението си.
Не можем да контролираме поведението на другите, но можем да контролираме своите реакции на тяхното поведение.
Всеки има своите лични ресурси и стратегии за справяне. Само трябва да си позволим да ги открием.
Desautels, L., (2016) How Emotions Affect Learning, Behaviors, and Relationships. Scholarship and Professional Work – Education.97

Gottman, J., (1998) Raising An Emotionally Intelligent Child The Heart of Parenting, New York: Fireside Book

Helping Children Learn to Regulate Their Emotions, Carolyn Webster-Stratton, University of Washington

Един интересен материал за важната роля на мотивацията за учене. Мотивацията, която трябва да я има във всяка дейнoст, за да се върши добре работа и тя дава резултати.

Децата от предучилищна възраст рядко са лениви – напротив, родителите често страдат от тяхната неуморна активност. Но в училище започват проблеми, голяма част от които родителите са склонни да описват като “мързел”.

Когато добре подготвеният бъдещ първокласник, стане немарлив и нехаен ученик, родителите обвиняват на първо място училището, след това – детето и почти никога – самите себе си. В действителност нещата стоят точно обратно – голяма част от проблемите са провокирани от родителите. Нежеланието за учене може да се обясни с различни причини. Някои деца проявяват интерес към ученето във втори клас, други – в четвърти, трети – в седми клас Ако детето не иска да учи от самото начало, причината, по правило, е в това, че няма психологическа готовност за училище.

Нетърпеливият родител

Училището не се стреми да набира в първи клас “неготови” деца – защото трудно се работи с тях! Детето също не държи да се разделя със свободата си. Тръгването по-рано на училище е почти винаги по инициатива на родителите. Специалистите знаят, че качествата, необходими за начало на училищнотото обучение, се формират у повечето деца на седем години. Има, разбира се и изключения, но по правило през седмата година в детето се формира мотивация за прехода от игра към учене.

Готовността на детето за училище може да се оценява по различен начин. Подходът на родителите е формален. Щом знае буквите, смята до десет, може да научи наизуст стихотворение – значи е готово. Системата на конкурсния прием в престижни училища, подбужда и родителите и подготвителните групи да “натискат” децата за приемни изпити. При това родителите са уверени – главното е детето да влезне в избраното учебно заведение, а там вече всичко ще си дойде на мястото. Нежеланието на малкия ученик да учи им идва като гръм от ясно небе. Неготовността му към училище се състои в недостатъчната мотивация. Той по принцип може да усвои всичко, което се преподава в клас. Но не желае. Скучно му е да присъства в клас, скучно му е да пише домашните си задачи.

Често родителите не дооценяват сериозността на положението. Когато шестгодишното дете се прибере вкъщи и решително заяви, че в училище не му харесва и няма да ходи повече там, те възприемат това като забавен куриоз, който разказват на роднини и познати. Някои виждат в тази детска реакция проява на независим характер. А всъщност, това е класически случай на отсъствие на учебна мотивация. Детето още не се е наиграло. То се намира на друг, не по-малко важен етап от развитието и трябва да извърви тази част от пътя до край.
Време е за учене

Ако детето е на седем-осем години, но до този момент не е готово за такъв сериозен преход, е необходимо да се направи консултация с психолог. Деца със задръжки в развитието имат нужда от специална програма, особен подход. Учене на общи основание не им дава нищо , освен комплекс за непълноценност.
Съвсем друг е случаят, когато развитието е в норма, но не е сформирана учебна мотивация. Детето сякаш е заседнало в “игровия” период. В този случай с помощта на специалист може да се пробва пренасяне в други релси. Интерес към ученето у такова дете може да се пробуди само с помощта на играта. Задачата на специалиста се състои в това, постепенно да замени игровата мотивация за извършване на дейност. По правило, ако проблемът е изявен април-май, през септември може да постигне нивото на съзнателен първокласник. Затова е хубаво всички бъдещи първокласници още през пролетта да преминат стандартно тестуване за училищна готовност. Така ще се определи не само степента на зрелост на децата, но и ще се открият слабите им места. И да се предупредят родителите какви именно трудности могат да имат децата им в училище. А трудностите при различните деца са различни.

“Способен, но мързелив”

Децата от тази група са главно от големите градове. Те са насочени към познанието, към търсенето на информация. Те пристъпят в училище, надявайки се да намерят там източник на нова информация. И често биват разочаровани. Разбират, че училището е доста скучно място, където трябва да правят много безинтересни и неприятни неща. Да повтарят и запаметяват изучения материал. Търпеливо да изслушват отговорите и на другите деца. А във всичко това няма нищо любопитно, интересно и ново. Често тези деца, въпреки че имат добри умствени възможности, се учат посредствено и даже могат да попаднат в групата на неуспеваемите. А жаждата за ново те удовлетворяват от други места – книги, компютър, клубове по интереси…

Социално ориентиран

Интересите на децата от тази група са ориентирани не толкова към обучението, а към похвалата, одобрението. Такива деца имат еднакви успехи по различните предмети, като по-скоро ги интересува да направят всичко правилно, да оправдаят очакванията на възрастните. Те ходят на училище именно за това да бъдат добри ученици. Независимо от интелектуалното им ниво, се справят добре, всичко изпълняват, нищо не пропускат.

Тази мотивация е много полезна и дори необходима в началото на обучението – но именно тя не достига на шестгодишните първокласници. Докато децата, стремящи се към нова информация, и на шест, и на седем години имат еднаква степен на готовност за училище. За разлика от тях, социално ориентираните деца, съзряват на седем години.

В началните класове тази категория е благополучна. Но настъпва момент, когато одобрението на учителите и родителите губи приоритет. На преден план излиза одобрението на връстниците, които може да ценят съвсем други достижения и качества. Детето се променя – не работи върху уроците, учи се през куп за грош, говори по телефона с часове. При това може да прояви голямо усърдие в сфери, които се ценят в неговата компания.
Описваните деца не бива да се смятат за мързеливи. Те могат да работят много и с удоволствие, но в същото време да не извършват това, което родителите очакват от тях. Но има и такива деца, на които определението “мързелив” подхожда в голяма степен. Това са деца, които не се нуждаят от нищо.

Деца, които не се нуждаят от нищо

Такива деца всичко ги устройва – само да не ги закачат.
Движеща сила в развитието на децата се явява потребността от нови впечатления. За нормалното развитие са необходими три основни условия – любовта и вниманието на майката или заместващият я човек, природен запас от вътрешна енергия в самото дете, и, накрая, среда, която да предоставя на детето достатъчно количество впечатления. Деца, които не получават необходимото внимание и топлина, не получава нови впечатления, растат пасивни, лишни са от интереси и самостоятелност. Това обикновено е проблем на приютските деца.

Но и в благополучни семейства могат да възникнат сходни проблеми, особено ако детето прекалено се подпомага и се ограничава неговата инициатива. То става пасивно, свиква с безопасността, спокойствието и комфорта. Избира си занимания, неизискващи напрежение, които не са свързани с риск. Това е много “удобно” дете (тихо, кротко), което напълно устройва родителите. Особено ако и родителите са от този тип.

Ако в добавка такова дете е добре задоволено, получава всичко преди да успее и да поиска, то става неспособно не само да достига нещо само, а и губи способността да изпитва силно желание.

  Как да се справим?
    Ясно е, че въпросът, как да се борим с мързела или какво да правим с мързеливите деца, няма смисъл. Всичко е твърде индивидуално. По правило родителите са в състояние сами да определят, към кой тип се отнася тяхното дете.

1. Охотно изпълнява това, което му кажат, но сам не проявява инициатива, не си поставя цели. Какво могат да направят родителите? – Трябва да насочат усилията си към развитие у детето на различни форми на мотивация, докато все още тяхното мнение и оценка са важни за него. Едва ли ще стане любознателен ученик, но може да прояви устойчив интерес към определена област, ако навреме бъде насочено. Спорт, компютри, пеене, танци – когато родителите престанат да бъдат авторитет за него, детето ще намери връстници и възрастни, ценящи уменията и достиженията в избраната област. А това ще бъде стимул да действа, да се развива.

2. Активен, любознателен, но немърлив, равнодушен към оценките, не довежда работата си докрай. Такова дете няма мотивация за достижения. Първо, то получава удоволствие от процеса, а не от резултата. Второ, слабо реагира на похвала и порицание. Но ако се познава характера на детето, може да се стимулира и по друг начин – напр. учителят обявява, че на екскурзия през ваканцията ще отидат само завършилите добре срока. Ако екскурзията е интересна за детето, то може и да се потруди заради нея.

Децата, ориентирани към резултатите. Те получават удовлетворение от изпълнението на задачите. И затова се стараят да довеждат нещата до край. Това са: отличниците, лидерите, великите учени. Но самa по себе си мотивацията за постижения нищо не значи. Всичко зависи от това какви цели се поставят, какви резултати се постигат. Едни политат в космоса, други обират банки. Общото между тях е настойчивият стремеж към резултат. Такова дете може да пренебрегне ученето, ако не е свързано с неговите интереси, не вдъхновява за достигане на резултати.

Как не трябва де се борим с мързела

Не трябва, а и няма смисъл да се бие детето, да се лишава от разходки и да се наказва. Така неговото нежелание да напише домашното, може да прерастне в отвращение към училището и труда, а и към вас лично. Що се отнася до “заплащането”, има различни мнения. Но ако никакви други стимули не действат, материалния също може да се изпробва. Още по-добре, ако научите детето само да се стимулира и да избира награда – това ще му помогне и в живота. За някои деца няма по-голяма награда от това “Направих – и съм свободен”. И това е вариант. И възрасните ежедневно прибягват до него, когато извършват скучни и неприятни дейности. Да споменем и най-разпространения метод за работа с мързеливи ученици, а именно съвместно приготвяне на домашната работа. Наложило се е схващането, че точно така трябва да бъде – добрите родители са длъжни да постъпват така, а ако не седят с децата си – значи са безотговорни. Това е много погрешно схващане. Тази помощ е нужна само за първокласниците – неориентирани, не са в състояние да се контролират. Важно е да се знае, че постепенно трябва да се сведе до минимум покровителственото отношение към детето. В края на първи клас всички деца трябва да готвят уроците си самостоятелно.

материал на http://teacher.bg; преводач- Десислава Миленкова

Основната причина за неуспеваемостта на болшинството учащи, се изразява в тяхната “незрялост”, недостатъчната готовност за сложните процеси на обучението.

Счита се, че до 6 – 7 годишна възраст, въпросът за готовността на децата за училище се решава от само себе си и родителите често биват разочаровани, когато разберат, че детето им не е подготвено за училище.

Както пътят на развитие на всяко дете е много индивидуален, така в училищна възраст децата постъпват с различен капацитет от опит – знания, умения, навици и привички. За да се разбере каква трябва да бъде психологическата готовност на детето за училище е необходимо да се знае, какво по своему представлява съвременното училище.

Съвременното училище е продукт на дълго историческо развитие, в резултат, на което са се затвърдили следните характеристики.
1. Общодостъпност и задължителност. В България по закон всички деца имат право на образование. Обучението е задължително и е ориентирано към “средният” ученик, нито интензивно, нито забавящо, нито към отличниците или към момичетата. Всички се причислени към групата на учениците, което по – скоро води до някои неудобства на масовото училище.

2. Колективен характер на обучението. През 18 век знаменитият педагог Ян Амос Коменски разработва класно- урочната система на обучение. Тя не поощрява индивидуалната работа и следователно, по – голямо значение има общият емоционален климат, приятелските връзки и взаимоотношения.

3. Обективност при оценяването. Отношението между учителя и учениците се основава на система от оценки. Нерядко детето смесва отношението към него от страна на учителя и оценката, оценката и реалните успехи.

4. Вербално обучение. Преподаване посредством словото, както при преподаването на материала, така и при проверка на знанията. Това означава, че предпоставка за успешното обучение е необходимостта от богат речников запас, умение за свободно преразказване и изразяване на мислите си.

За родителите е достатъчно да бъдат готови за новите потребности и към това, че в даден момент от време детето им срещайки се с образа на началното училище, което преразглежда всички негови жизнени постижения много тясно, строго, а именно: може ли да то да учи в тези условия, на съвременната система на образование или не. Много могат да направят за детето си в това отношение родителите – първите и най-важните му възпитатели.

ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ГОТОВНОСТ НА ДЕТЕТО ЗА ОБУЧЕНИЕ В УЧИЛИЩЕ

Психологическата готовност към училищно обучение предполага многокомпонентно образование.

Преди всичко у детето трябва да има желание за отиване в училище, тоест мотивация за учене.

Трябва да се формира социална позиция ученик, то трябва да може да си взаимодейства с връстниците си, да изпълнява изискванията на учителя/те и да контролира поведението си.

Основно в предучилищното детство се счита умението на детето да играе в ролеви, сюжетни и които са най-важни за училище, игрите с правила.

То моделира в игрите своето отношение към обкръжаващия свят, проигравайки в различни ситуации – в едни е лидер, в други подчинен, в трети осъществява съвместна колективна дейност с другите деца и възрастни. Общо развиващият период в индивидуалното развитие на детето се постига с разнообразни социални взаимоотношения, връзки. Затова е много важно в предучилищния период на детето, то да се научи да играе, да може да играе. В противен случай натоварването в началното училище може да се окаже прекомерно и да доведе до появата на невротични симптоми: капризност, лесна раздразнителност, плачливост, страх от съучениците и от учителя, и даже отказ да ходи на училище. Важно е детето да бъде здраво, издръжливо, иначе ще му е трудно да издържи натоварването не само на урока, а и през целия учебен ден.

Най–важното е то да има добро умствено развитие, което се явява основа за успешното овладяване на учебните знания, умения и навици, а също така за поддържане на оптималния темп на интелектуалната дейност, да за може детето да работи заедно с класа.

Детето от предучилищна възраст има огромни възможности за развитие и способности да възприема. У него е заложен инстинкта за познания и изследване на света, да открие, да разгадае, да опознае. Не трябва да се жалят сили и време, те многократно ще се отплатят. Детето ще пристъпи прага на училището с увереност, ученето за него ще бъде не тежко и непосилно психическо бреме, а радост и удовлетворение от постигнатите лични резултати.

За да бъдат усилията ефективни, не трябва да забравяме:
1. Да не се допуска детето да скучае по време на занимание. Ако детето му е весело, интересно когато учи, то ще заучи материала по-добре. Интересът – най-добрата мотивация, той прави децата истински творчески личности и им дава възможност да изпитват удовлетвореност от интелектуалните занимания.

2. Повторение на упражненията. Развитието на умствените способности на детето се определят във времето и с практиката. Ако някое упражнение не се получава, направете повторение, върнете се към него по-късно или предложете на децата по-лек вариант.

3. Да не се проявява излишна тревога по повод недостатъчните успехи и недостатъчното предвижване напред или даже на някакъв регрес.

4. Трябва да се проявява търпение, да не се бърза, да не се дават на детето задания превишаващи неговите интелектуални възможности.

5. В заниманията с децата трябва да има мярка. Не трябва да се заставя детето да прави упражнения, ако то се върти, уморено е, разстроено; заемете се с нещо друго. Трябва да се определи предела на възприемчивост и да се увеличава продължителността на заниманието всеки път на немного дълго време.

6. Децата от предучилищна възраст трудно възприемат строго регламентираните, повтарящите се, монотонни ситуации. Затова при провеждането им е най-добре да преминат под игрова форма.

7. У децата трябва да се развиват навиците за общуване, дух на сътрудничество, взаимопомощ и колективизъм; детето да може да дружи с другите деца, да споделя успехи и неуспехи: всичко това ще му помогне в сложната социална атмосфера на общо развиващите училища.

8. Задължително да се избягват неодобрителните оценки, трябва да се използват одобрителни, окуражителни думи. По-често да се хвали детето за неговото търпение, настойчивост, упоритост и др. Никога да не се подчертават слабостите му и да бъде то сравнявано с другите деца. Трябва да се формира увереност в собствените му сили.

Готовността за училище – това не са уменията детето да може да чете и пише. Дали детето е готово за училище?

Убедете се притежава ли вашият бъдещ първокласник следните характеристики:

Социално развитие: детето е общително, неагресивно, лесно се адаптира към нова обстановка (на гости, при пътуване);

Умения за организация: изпълнява задача по образец, довежда работата до края, забелязва допуснатите неточности и грешки;

Умее ли детето да действа по правила и да контролира своите действия?

Общо развитие: има елементарен запас знания за окръжаващия свят, за себе си, открива сходство и различия в предметите, умее да прави изводи;

Развитие на вниманието и паметта: може да концентрира вниманието си 10-15 минути, да запомни 10 различни думи или четиристишие след три-четири повтаряния;

Ниво на развитие на речта.Това е един от най-важните критерии за готовност за училище.
Речево развитие: произнася ясно всички звукове, построява правилно изреченията си, може да състави разказ по картинки; Ниво на развитие на фонематичния слух.Достатъчно ли е развита фината моторика и зрително – моторната координация? Без тях детето ще се затруднява да пише.Обърнете внимание как то държи молива или флумастера. Оцветяването е важен момент от предварителната подготовка на детето за училище. Следете при оцветяването да не се излиза от контура на картинката и да не остават бели полета във вътрешността на изображението Не пропускайте да забележите как детето държи ножичка и колко успешно умее да изрязва с нея.

Умее ли детето да изпълнява логически операции – установяване на причинно-следствени връзки, отделяне на важното от второстепенното?

Двигателна култура: умее да бяга, да скача, да прави завъртания, манипулира с малки предмети, може да чертае вертикални и хоризонтални линии, кръг, квадрат;

Зрително-пространствено възприятие: способно е да прерисува фигури, букви, цифри, да различава тяхното положение в пространството (горе-долу, ляво-дясно);

Личностно развитие: детето има желание да се учи, стреми се да направи нещо добро – похвално, активно се интересува от новото, разбира кое е добро и кое е лошо;

Здравословен статус: боледува от простудни заболявания не повече от 3-4 пъти в годината, няма хронични заболявания и психични отклонени.

ПОЗНАВАТЕЛНИ ПРОЦЕСИ
Внимание

Под внимание се разбира насоченост на психическата дейност, възможността за съсредоточаване върху обекти, имащи определена значимост за лицето. Вниманието може да бъде, както върху обекти от външният свят, така и към собствените мисли и преживявания.

Вниманието е основа на всяка интелектуална дейност. Нито един психологически процес, бил той възприятие, мислене, памет или въображение, не може да протече без вниманието.

Във възрастта от 5 – 7 години следва да се развива у децата способността колкото се може повече, по-дълго да се задържи вниманието над един и същ обект (или задача), а също така бързо да се превключва от един обект на друг. Освен това, за да стане детето по–внимателно е необходимо да го научим да подчинява своето внимание на поставената цел или потребността от дейност и да забелязва в предметите и явленията малко забележимите, но съществени свойства.
СЕНЗОРНИ СПОСОБНОСТИ
Възприятие

Възприятието е познавателен психологически процес, чрез който става цялостно отражение на характеристиките на предметите, обектите и явленията при тяхното непосредствено въздействие върху рецепторите.

Сензорното развитие на детето, това са развитие на неговите възприятия и формиране представи за външните свойства на предметите: форма, цвят, големина, положение в пространството, а също така мирис, вкус и т.н. С развитие на сензориката (от лат. Sensus- усещане) детето има възможност да овладее естетическите ценности в природата и в обществото. С възприемането на предметите и явленията от обкръжаващият свят започва познанието, затова сензорните способности представляват основите, фундамента на умственото развитие на детето.
Мислене

Мисленето е резултат от аналитико – синтетичната дейност на мозъчните клетки в главния мозък с участието на двете сигнални системи, при водещата роля на 2-ра сигнална система. Мисленето е процес за познанията на човешката дейност с помощта на мисловните операции – анализ, синтез, сравнение, конкретизация, абстрахиране и др. Форми на мислене – понятие, съждение, умозаключение.

Достигането на висшия стадий на логическото мислене е дълъг и сложен процес. За да бъде пълноценно развитието му трябва не само висока активност на умствената дейност, но и обобщение на знанията за общите и съществените признаци на предметите и явленията от действителността, които са “закрепени” с думи. Така например, 5-7 годишното дете е в състояние да овладее на елементарно ниво такива логически операции като сравнение, обобщение, класификация, систематизация и да съотнася. Разбира се, за да се стигне до там, в началото всичко започва с нагледно – действеното представяне на задачите.
Памет

Паметта (mneme-гр. памет) е познавателен психологически процес на закрепване (запомняне), съхраняване и последващо възпроизвеждане на миналият опит или психологични образи от страна на индивида. С нейна помощ детето усвоява знания за обкръжаващия го свят, овладява норми на поведение, усвоява различни умения и навици. И прави това предимно непроизволно. То не си поставя цел да запомни нещо конкретно, постъпващата информация се запомня, сякаш от само себе си. Наистина не всяка информация, лесно се запомня тази с изразена яркост, необичайност, това, което прави най- силно впечатление, което е най- интересно.

При 5-7 годишните деца може и е нужно да се развият всички видове памет – образната, словесно-логическата, кратковременна, дълговременна, оперативна и други. Основният акцент трябва да се постави на развитието на произволността на запомняне и възпроизвеждане, както и произволните форми на психиката въобще.

Тренирането на запаметяване и възпроизвеждане е от особена важност за подготовката за училище, където изпитването става на база усвоен и възпроизведен, писмено или устно урок, стихотворение, задача, дейност и други.
Въображение

Какво е това въображение, навярно всеки би казал. Ние много често си казваме: “Представи си следната ситуация…”, “Представи си, че…”, “Въобрази си, че…”. Ето, за да си “представим”, “въобразим” и други подобни на нас ни е необходимо въображение. Въображението спада към по-сложните познавателни процеси и е свързан с мисленето, той се проявява в способността за психично отражение на неизвестното, на бъдещото, чрез създаване на нови образи, основани на притежаващият личностен опит. Трябва да се отбележи, че за разлика от възрастният, детето няма богато въображение, точно поради липса на личен опит.

Особеностите на въображението се състоят в това, че то позволява да се вземат решения и да се намери изход от проблемната ситуация даже при отсъствие на знания, които в такива случаи са необходими за мисленето. Фантазията (синоним на понятието “въображение”) позволява да се “прескочат” етапите на мисленето и да си представим крайният резултат.
Кратка диагностика на уменията, знанията и готовността за училище:

Готовността или неготовността на детето за началото на училищното му обучение се определя от нивото на речевото му развитие. Това е свързано с факта, че именно с помощта на речта, устна и писмена, му предстои да усвоява цялата система от знания. Ако устната реч, то вече е овладяло до училище, то писмената тепърва му престои. И колкото по-добре е развита устната реч до постъпването в училище, толкова по-леко ще му бъде с овладяването на четенето, писането и разказвателните предмети.
Езикови знания и умения

Диагностични методи и средства
Критерии и показатели Да Не
1.Преразказване на кратка приказка
2.Участие в диалог;
3.Следва сюжетното развитие и последователността в приказката;
4.Различава главните герои;
5.Асоциативно допълва изречение към сюжетна картина;
6.Довършва приказката.

1.Правилен изказ в речева ситуация;

2.Описание на любима игра или играчка 1.Образува прости и сложни изречения;
2.Умее да прилага основни граматични правила / за род и число, съгласуване на съществително с прилагателно име и др./
3.Разказване във връзка с преживяно, случило се. 1.Осмисляне и точно използване на думите в изречението.
2.Използва описание на обстоятелства за време, начин и място.
Общ брой точки:

Един от най-трудните, сложни предмети в училище е математиката. Както показват психолого-педагогическите изследвания, 6-7 годишните деца в недостатъчна степен са готови за усвояване курса по математика в съответствие с училищните общообразователни програми. Във връзка с това, една от задачите и на родителите и на педагозите е да дадат на детето елементарни математически знания и да го подготвят за изучаването на предмета математика в училище.
Математически знания и умения

Диагностични методи и средства
Критерии и показатели Да Не
Дидактични игри и упражнения 1.Разпознаване и описание на обект по различни признаци: цвят, форма, размер.
2.Сравнява два обекта :-еднакви -различни-по-голям -по-малък
3.Назовава геометрични фигури кръг , квадрат , триъгълник , правоъгълник;
4.Броене от 1 до 10 във възходящ и низходящ ред;
5.Използване на числителни редни;
6.Познава математически символи и знаци- цифрите на числата от 1 до 10 , + , – , = ;
7.Назовава последователността на дните от седмицата;
8.Назовава месеците в годината;
9. Има знания за пространствено разположение на собственото си тяло и на обектите в пространството.
Общ брой точки:

ТВОРЧЕСКИ СПОСОБНОСТИ И ТЯХНОТО РАЗВИТИЕ

Какво е това “творчески способности” или “креативност” (от лат. “creatio” – създаване)? Американският психолог Ерих Фром дава следното определение на понятието: “Това е способност да се удивляваш и познаваш, умение да намериш решение в нестандартна ситуация, това е целенасоченост за откриване на новото и способността дълбоко да осъзнаваш своя опит”.

За детето основната дейност, в която то проявява своето творчество е играта. Но играта не създава толкова условия за такава проява. Както показват изследванията на психолозите, тя в значителна степен способства, стимулира развитието на творческите способности на децата. В самата природа на детските игри са заложени възможностите за развитие на гъвкавостта, еластичността и оригиналността на мисленето, способността да конкретизират и развиват, както своите собствени мисли, така и предложенията на другите деца.

Още едно, изключително важно достойнство на игровата дейност, това е вътрешният и характер, мотивацията и. Децата играят, защото им харесва този процес. На възрастните им остава да използват тази естествена потребност за постепенно въвличане на децата в доста по-сложните творчески форми на игровата активност. При това много важно е да се запомни и внимава, че при развитие на творческите способности най-важно значение има самият процес на експериментиране, а не достигането на някакъв конкретен резултат.
РАЗВИТИЕ НА НАВИЦИТЕ ЗА УЧЕБНА ДЕЙНОСТ

За да е успешна учебната дейност на детето, то трябва да има определени умения и навици (автоматизиран способ за изпълнение на действията). Различни умения и навици са необходими за различните уроци. С пълна сила тези умения се развиват по-късно, но основите им се поставят още в предучилищна възраст. Сред тях най-голямо значение за учебната дейност имат: 1) възприемането на учебната задача и спазване последователността на правилата, 2) осъществяване на контрол над собствената дейност (самоконтрол) и 3) подготовка на ръката за писане.
ФОРМИРАНЕ ИНТЕРЕС КЪМ ЧЕТЕНЕ

Преди да се започне с обучението на детето за четене е необходимо то да прояви някакъв интерес към този вид дейност. Без наличие на такъв интерес обучението или ще е трудно, тромаво или ще бъде за детето истинско изтезание. Психолозите казват, че е необходимо да се сформира мотивация за четене. Как трябва да се постигне това? Има 2 много силно мотивационни способа: 1) колкото се може повече да се четат на децата различни, интересни приказки, истории, разкази, стихотворения, художествена литература за деца и 2) да се разказва и обяснява на детето защо е толкова интересно и особено важно да се научи да чете.
РЕЗУЛТАТИ:Ако вашето дете има развити изброените умения и навици, то е готово да се справи с предстоящото обучение в училище. Ако резултатите показват ниски стойности е твърде вероятно да му бъде проблемно да се обучава, а и на вас ще ви е трудно да изисквате от него добри резултати.Готовността на детето за обучение в училище е многофункционална и многокомпонентна дейност при това строго индивидуална и характерна за всяко едно дете. От тази му готовност зависи цялостното му развитие, успех и самочувствие като ученик и като човек. От това зависи и формирането на нагласите, и адаптацията към средата и социалната роля и позиция на ученик. А от нас възрастните, зависи всичко казано до тук и още много, много повече да бъде предадено на детето.

материл на http://teacher.bg

Ето ги шестте признака, които показват, че нещата излизат извън контрол
1. Речникът на детето се променя. Той става беден, лаконичен.
2. Никакви неотложни задачи, обещания и ангажименти не са по-важни от компютъра.
3. Зависимото дете прекарва по цели дни пред компютъра. Никога не спазва обещанието си, че ще поиграе само час-два и ще стане.
4. Детето има променливо настроение и е страшно раздразнително, когато е далеч от компютъра. Ако се опитате да го откъснете, детето става лошо, дори агресивно.
5. Малкият геймър постепенно променя характера си. Става затворен в себе си, нежелае да контактува с околните и най-вече с родителите си, за четене да не говорим. Успехът в училище спада.
6. Промените във външния вид на детето говорят, че нещата са отишли твърде далеч. Очитеса зачервени и пресъхнали (при нормална продължителност на работа пред екрана това не се случва), кожата е бледа със сенки под очите, получава главоболие,
оплаква се от схванатост и болки във врата и кръста.
Моята практика.
Все по-често сред сред първокласниците вече има деца, у които някои от сиптомите лично съм забелязала: беден речник
След разговори с родители съм разбирала, че точно тези деца прекарват много време пред компютъра- в игри.
Даже дете в 1клас вече има профил в SKYPE , FACEBOOК????????????????????????

А КОЙ МУ Е
НАПРАВИЛ ПРОФИЛА………родителят……!!!

Зачервени очи и главоболие- в начало на учебна година ми се беше наложило да повикам дете на родител,з ащото то имаше силно главоболие и зачервени очи… Когато попитах бабa му какво е казал лекарят -тя отговори:,,Ох, ние с майка му сме виновни. За да гледаме сериала, му даваме да играе на компютъра” .Същото това дете имаше беден речник, несериозно отношение към учебната работа, лоши учебни резултати и загуби авторитет пред своите съученици.

МОЕТО МНЕНИЕ за присъствието на компютъра в живота на деца до 11год

КАТЕГОРИЧНО ПРОТИВ.
30 минути, след 1 клас са достатъчни и то, ако родителят предварително знае къде и какво ще забавлява детето му там.
Препоръчвам образователни игри, но отново -предварително прегледани от родител.
МРЕЖАТА Е ОПАСНО МЯСТО ЗА ДЕЦА , ПУСНАТИ В НЕЯ БЕЗ РОДИТЕЛСКИ НАДЗОР.

В последно време обаче, дистанционното обучение буквално изхвърли децата в безкрайния интернет, където родителят трудно би упражнявал контрол…

Горките деца! Особено малките!